№ 1435
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330207510 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-010032 от
18.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на АЛ. Г. УЧК., ЕГН: **********, за нарушение
на чл. 174, ал. 3, предл.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди)
лева и административно наказание "лишаване от право" да управлява МПС за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си
представител – адв. С.Н., моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Н. и претендира
заплащане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се
излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като се
претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При
1
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния законов срок, изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия AВ № 004982 от
29.09.2021 г. било установено, че на същата дата около 15:30 часа в гр.
Пловдив на ул. "Ален Мак" до № 15 А.У. като водач лек автомобил
"Мерцедес" А 160 с рег. № ** **** **, негова собственост извършва следното
нарушение: отказва да му бъде извършена проба с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техните аналози - Дрегер Drug test
5000 с фабр. № – ARKF 0023.Издаден му е бил талон за изследване №
0051894, както и 8 броя стикери с № А040190.
Записано било от актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателят, който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспорваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП следните наказания: глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
В съдебно заседание актосъставителят К.К. поддържа изцяло така съставения
акт , като дава подробно описание на извършщените от него действие при
съставянето на АУАН
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събраните писмени доказателства, включително и от съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2
2
от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от
доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и в НП
дата и час жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Drug test 5000 с фабр. № – ARKF 0023 за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази
връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. Същият е
получил талон за медицинско изследване, с който се е запознал и подписал,
но въпреки това няма данни да е отишъл в посоченото лечебно заведение за
да даде кръв и да бъде изследван. Единствено от волята и желанието на
жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да
докаже, че действително не е употребил наркотични вещества. Предвид
горното съдът намира за правилен извода на наказващия орган , че водачът е
нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата
отговорност. По делото не бяха ангажирани доказателства за противното, а
следва да бъде посочено отново, че съгласно изричната разпоредба на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат презумптивна
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на
3
нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички
доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят
на обективната действителност. Доказателства в тази насока от
жалбоподателя не са ангажирани.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган
се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. – т. 2. 11. и т. 1. 3. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019 г. В
тази връзка, не може да се направи и възражение за липса на материална
компетентност на органа съставил АУАН и административнонаказващият
орган издал НП.
В съдебно заседание адв. Н. не оспорва фактическа обстановка, като
същевременно не са представени и никакви доказателства, които да оборват
констатациите.
Съобразно с чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че не следва да се
определи в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение ,
тъй като в настоящото производство ОДМВР – Пловдив не се представлява от
такъв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №21-1030-010032 от
18.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на АЛ. Г. УЧК., ЕГН: **********, за нарушение
на чл. 174, ал. 3, предл.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди)
лева и административно наказание "лишаване от право" да управлява МПС за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
4
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5