Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 192 13.01.2021
г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и седми юли, две
хиляди и двадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2071 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба вх.№47313/24.10.2019г. по описа на БРС, подадена от И.Д.Й.,
в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния Д.Р.Й.,
двамата представлявани от адв.Валентин Калчев, съдебен адрес:***, срещу Решение
№1925/24.07.2019г., постановено по гр.д.№6137/2018г. по описа на Районен съд-
Бургас.
С посоченото решение е изменено Решение № 1321 от
24.09.2012 година, постановено по гражданско дело № 6356 по описа на Бургаския
районен съд за 2012 година, в частта, с
която е определен режим на лични отношения между бащата Р.Й.Й. ЕГН:**********,
с адрес: *** и детето Д.Р.Й. с ЕГН:**********, и е определил следните мерки за
контакти на бащата и детето: Всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00
часа в петък до 16,00 часа в неделя; Един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск; на
Коледните празници на всяка нечетна календарна година детето ще бъде при баща
си, а на Новогодишните – на 31 декември и 01 януари детето ще бъде при майка си
и обратно - всяка четна календарна година по време на Коледните празници детето ще бъде при майка си, а на
Новогодишните празници- при баща си.
Бащата ще има право на режим на лични отношения и по Великденските празници на
всяка четна календарна година, като майката предава на детето на бащата в 10,00
часа в първия от почивните дни, а бащата го връща на майката в 16,00 часа на
последния от почивните дни; Рождения ден на детето да бъде празнуван с майката,
а бащата има право да го взима в деня
след рождения му ден. Бащата има право и на видео разговор с детето поне два
пъти седмично – в сряда и в неделя от 19,00 часа българско време. Бащата има
право да го взима винаги, когато то пожелае, но с предварителна уговорка и
съгласие от майката. Посоченият график не се спазва в случай на болест на
детето, като за това се представя съответния медицински документ за
заболяването на детето. В тези случаи правото на бащата се ползва през
следващата седмица.
Решение № 1321 по гр.д. № 6356 по описа на БРС за 2012
г. е изменено и в частта, с която е
определена издръжката на детето от 80 лева на 400 лева месечно, като бащата е осъден да заплаща на И.Д.Й.,
в качеството на майка и законен представител на детето Д.Р.Й. месечна издръжка
в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на
22.08.2018 година до настъпване на предвидени в закона причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска до окончателното й плащане. В частта, в която е присъдена
издръжка, е допуснато предварително изпълнение на решението. За разликата между
присъдената издръжка от 400 лв. месечно до пълния предявен размер на
претенцията, искът за изменение на издръжката е отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното решение на ответника Р.Й. е дадено заместващо
съгласие за издаване на международен паспорт на детето Д., както и съгласие то
да пътува само с баща си до В. за срок от 2 седмици през лятната ваканция, през
време на осъществяване на режима на лични контакти, за период от 5 години.
С решението са отхвърлени претенциите на страните за
присъждане на деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита,
че съдът е постановил решението си без да обсъди всички доказателства по
делото, съответно е кредитирал други – приел е социален доклад, който е
изготвен при допуснати съществени
нарушения, кредитирал е показанията на св.Николай К., който бил заинтересован
от изхода на делото /като съпруг на сестрата на адв.Метева, пълномощник на
ответника/, изобщо не е коментирал оттеглянето от страна на майката на
декларациите, с които се дава съгласие детето да напуска България, нито
показанията на св.Юлия М., от които се установява промяна в поведението на
детето след завръщането му от В..
Понеже в жалбата е заявено, че решението се обжалва частично,
на въззивната страна е дадена възможност да посочи кои са обжалваните части. От
уточняващите молби /л.34-42, както и л.84-87 от делото на БОС/ е видно, че
решението се обжалва във всичките му части.
На първо място жалбоподателят обжалва
решението в частта, с която ответникът е осъден да заплаща на детето Д.
издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното
плащане. Тъй като това е частта, с която иска за изменение на издръжката е
уважен, на въззивникът е дадена възможност да обоснове правния си интерес да
обжалва решението в тази му част. Това не е сторено.
На следващо място, решението се обжалва в частта, с
която е отхвърлена претенцията за издръжка над присъдения до предявения размер.
Неправилен бил извода на съда, че при определяне размера на издръжката следва
да се взимат предвид и разходите на ответника. Размерът на издръжката следвало
да се определи според брутното възнаграждение на ответника, а не според
остатъка от него след заплащане на текущите му задължения. Следвало да бъде
даден приоритет на нуждите на детето, независимо от наличието на други
задължения, поети от родителите.
Решението се атакува и в частта, с която е заместено
съгласието на майката да бъде издаден международен паспорт на детето, както и в
тази, с която е заместено съгласието на майката детето да пътува с баща си до В.
за срок от две седмици през лятната ваканция през време на осъществяване на
режима на лични контакти. Според въззивника, съдът не се е съобразил с
постановките на ТР № 1/2016г. на ОСГК на ВКС относно това при какви ограничения
следва да бъде заместено съгласие на родител за пътуване на дете в чужбина.
Когато родител се противопоставял на пътуването на детето в чужбина, съдът
следвало да прецени мотивите на този родител и дали те са свързани с интересите
на детето или произтичат от отношенията му с другия родител. Съдът изобщо не
обсъдил причините довели до оттегляне от страна на майката на даденото съгласие
детето да пътува в чужбина с баба си и с баща си. Сочи се още, че според
решението от 24.09.2012г. на БРС родителските права по отношение на детето са
предоставени на неговата майка, а бащата е изградил ново семейство, поради
което принудил майката да подпише декларации за съгласие детето да пътува в
чужбина. След завръщане от В., детето се затворило в себе си, поради което се е
наложило провеждане на беседи с психолог, а това от мотивирало майката да
отмени даденото съгласие.
Изразява се несъгласие с решението и в частта му за
разноските. Счита, че причината за производството е изцяло по вина на
ответника, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени разноските,
още повече, че е налице предложение за спогодба, което обаче не е прието от
ответника.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде изменен
режима на лични отношения на детето с бащата, както следва: в събота от 10 часа
с преспиване, до неделя в 19 часа, както и четири седмици през лятото, което
време да не съвпада с отпуската на майката; да бъде изменен размера на
присъдената издръжка до пълния претендиран размер от 3000 лв., насрещният иск
на ответника да бъде отхвърлен. Развити са подробни съображения. Претендира
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
въззиваемия Р.Й.Й., чрез адв. Георги Стоянов, с който въззивната жалба се
оспорва изцяло. Въззиваемият намира атакувания съдебен акт за правилен и
законосъобразен. Намира за ирелевантно оплакването във въззивната жалба във
връзка с процедурата по провеждане на беседата с детето от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“. Счита, че съдът правилно е кредитирал показанията на
св.Николай К.. Заявява, че детето страда не заради пътуванията си в чужбина при
своя баща, а заради отношението, което проявява майка му към бащата и новото му
семейство. Намира за обоснован извода на съда, че следва да бъде заместено
съгласието на майката относно пътуванията на детето в чужбина, както и че
същият е в съответствие с ТР № 1/2016г. на ВКС. Счита, че съдът правилно е
определил и размера на дължимата издръжка. Иска от съда атакуваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развити са подробни
съображения.
Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не участва с
представител в проведените открити съдебни заседания, нито взема становище по
жалбата.
По допустимостта на жалбата Бургаският окръжен съд
приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването на решението в
частта, с която иска за изменение на издръжката на детето е отхвърлен за
горницата над уважения размер /т.е. над присъдените 400 лв./, както и в частта,
с която са уважени насрещните искове за даване на заместващо съгласие за
пътуване на детето в чужбина, както и за издаване на паспорт на детето, както и
за разноските пред първата инстанция. В тези ѝ части жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество.
В частта, с която същия иск е уважен и ответникът е
осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 400 лв. месечно, жалбата е
недопустима, тъй като това решение е позитивно за ищеца и той няма правен
интерес да го обжалва. Затова производството следва да бъде прекратено в тази
му част.
След взе предвид доводите и
възраженията на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, Бургаският
окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас
е образувано по исковата молба, с която /след направените във въззивната
инстанция уточнения на страните/ са предявени следните субективно съединени
искове:
1/ Иск с правно основание чл.59, ал.9 СК вр. с чл.127,
ал.2 СК относно изменение на режима на лични отношения между Р.Й.Й. и сина му Д.,
ищец по който е майката И. Д.Й., а ответник- бащата Р.Й.Й.. Иска се режимът на
лични контакти да бъде ограничен спрямо предходния, както следва /формулировката
е според посоченото от ищеца/: в събота от 10ч. с преспиване до неделя от
19.00ч., както и четири седмици през лятото, което време да не съвпада с
отпуската на майката. Това искане се поддържа и пред въззивната инстанция.
2/ Иск с правно основание чл.150 СК- за изменение на
издръжката на детето Д., ищец по който е Д.Р.Й., чрез законния му представител И.
Д.Й., а ответник- Р.Й.Й.. С исковата молба се претендира издръжката да бъде
увеличена от 80 лв. на 3000 лв. месечно. В съдебно заседание на 8.04.2019г. е
направено уточнение на исковата молба от адв.К. в частта за размера на
претендираната издръжка, а именно- 500 лв. месечно.
Този иск е съединен при условията на обективно
кумулативно съединяване с акцесорна претенция по чл.146, ал.1, изр.2 СК- за
заплащане на законна лихва върху присъдената издръжка.
Обстоятелствата, които се
сочат като основание на исковете са следните: Решението, чието изменение се
иска е постановено преди 6 години, през които са настъпили промени в
икономическо отношение и такива в развитието на детето. Д. бил записан като
ученик в първи клас, дневна форма на обучение, поради което ангажираността му
била съобразена с учебната програма и подготовката за учебни занятия за
следващия ден. Не се осъществили очакванията на майката, породени от обещанията
на ответника, че режима на контакти, посочен в споразумението е формален и не
следва да се безпокои. Бащата създал ново семейство, устроено във В.. Възползвайки
се от решението, той принудил майката да подпише нотариално заверени
декларации, с които се съгласила детето да бъде извеждано от бащата и от бабата
зад пределите на България. След завръщането на детето от пътуване с баща си зад
граница /до А./, от длъжностните деца на детската градина посещавана от детето,
била констатирана промяна в поведението му- то започнало да се усамотява, да
страни от останалите деца, затворило се в себе си. В тази връзка майката
разговаряла с него и установила, че то не желае повече да напуска страната.
Въпреки това тя беседвала с него с цел да не се прекъсва контакта с бащата. При
пристигането си в България бащата не се съобразявал както с училищната
ангажираност на детето, така и с утвърденото споразумение. Искал да взима
детето в дни, в които майката е в платен годишен отпуск. Поради
неудовлетвореността на желанието му за личен контакт по време на отпуска на
майката, ответникът потърсил от нея съдебна отговорност за неизпълнение на
съдебното решение относно режима на лични контакти. Образувана била прокурорска
преписка, по която липсвало произнасяне.
Изтъква се, че промяната в
поведението на детето наложила провеждане на ежеседмични срещи с психолог от
ОЗД- Бургас. Майката оттеглила съгласието си за пътуване на детето извън
страната с нотариално заверени декларации. Изложеното налагало режима на лични
контакти между бащата и детето да бъде променен, като същите се осъществяват в
почивните дни- от 10.00ч. на съботния ден до 19.00ч. на неделния ден, с
преспиване, както и четири седмици през лятото, което време да не съвпада с
отпуска на майката, при което бащата следва да връща детето лично на майката на
адреса ѝ по местоживеене с детето.
Т.е. иска се от предходния
режим да отпадне: 1/ задължителния личен контакт през делничните дни. За сметка
на това се иска да се увеличи с един ден престоя при бащата през почивните дни,
като срещите между бащата и детето се осъществяват през всички почивни дни /всички
срещи в делнични и празнични дни според
споразумението следвало да се извършват два пъти месечно- всяка втора и
последна седмица от месеца/, детето се осъществяват през всички почивни дни; 2/
уговорката че бащата ще има право да взема детето в дома си /т.е. в това число
и в А., в каквато насока следва да се тълкуват изявленията в исковата молба, че
поради уговореното в решението е била принудена да му даде съгласие за
извеждане на страната от България, доколкото не се твърдят конкретни действия
на осъществена спрямо нея принуда/; 3/ определения свободен режим на бащата
през останалото време, след предварително уговаряне на деня и часа с майката.
Искът за увеличение на
издръжката е мотивиран с променените социално-икономически условия на живот в
страната в сравнение с 2012г., когато била определена предходната издръжка от
80 лв., в това число инфлационните процеси в страната. С това нараснали и
разходите, свързани с издръжката на детето, които били в пряка зависимост с
възрастта, потребностите и интересите на детето. Майката изпитвала сериозни
затруднения в отглеждането и осигуряването на издръжката на детето. Работела на
две места и с наличните трудови доходи осигурявала цялостната издръжка на
семейството и заплащане на ежемесечните разходи /ел.енергия, вода, отопление и
др./, като същевременно отделяла и средства за детска градина и във връзка с
обучението на детето в първи клас в училище. Изтъква се, че според справка на
ИССИ към КНСБ издръжката на 1 човек от
домакинство към края на м.юни 2018г. е 560,55 лв. Същевременно
ответникът работел и реализирал трудови доходи в А., достатъчни за задоволяване
на личните му нужди и заплащане на месечна издръжка за детето в размер на 3000
лв. /в хода на делото страната е посочила, че претендира 500 лв./, която не
съставлявала съществено затруднение за него.
Ответникът, чрез процесуалният
си представител адв.М., своевременно е представил отговор на исковата молба, в
който са инкорпорирани и насрещни искания за: 1/ с правно основание чл.59, ал.9 СК вр. с чл.127, ал.2 СК- за изменение на режима на лични отношения с детето в
насока към неговото детайлизиране и завишаване- л.4 от отговора, находящ се на
гърба на л.23 от делото на БРС, като изрично е заявено съгласие в този режим да
се включи и предложения от ищцата; 2/ с правно основание чл.127а, ал.2 от СК-
за заместване на съгласието на майката при издаване на паспорт на детето за
срок от 5 години /считано от датата на влизане в сила на решението/ и за
пътуване на детето от България до Обединеното кралство и обратно, със своя баща
и баба си по бащина линия неограничен брой пъти, в периода на лични свиждания
на бащата с детето, за срок от 5 години от влизане в сила на решението.
Ответникът оспорва твърденията
в исковата молба, че е принудил майката да даде съгласие за пътуване на детето
извън България, като сочи, че това е станало доброволно; оттеглянето на
съгласието чак 6 месеца след това било в насока на осъзнато взето от нея
решение. Изтъква, че не е бил уведомен за оттегленото съгласие, поради което
предявява насрещните искания по чл.127а СК.
Заявява също, че промяната на
поведението на детето не се дължи на факта, че то не желае да напуска България.
Заявява, че има изградена силна връзка с баща си като мъже- търсели взаимно
контакт да общуват помежду си, споделяли преживяванията си, разговаряли за
нуждите на детето, за да бъдат удовлетворени от бащата. Бащата бил неразривно
емоционално свързан с детето и бил на разположение за неговите нужди. Правел
всичко възможно, за да остане в живота на детето си- търсел контакт с него или
чрез майка му, включително по телефона, закупувал самолетни билети за пътувания
до България, за да вземе детето при себе си в Обединеното кралство, заплащал
издръжка в пъти над определения със съдебното решение размер. Оспорва и
твърденията, че не се съобразява с училищните ангажименти на детето и че го
взема по време на ползването на платен годишен отпуск от майката. Заявява, че
още на 26 март 2018г. уведомил майката,
че ще пътува до България в периода 22.06.2018г.- 4.07.2018г., която след
разменена с бащата кореспонденция по електронната поща дала положителен отговор,
че тези дати са удобни за нея. Не уведомила бащата, че през този период
възнамерява да ползва годишния си отпуск, напротив заявила, че няма проблем
през периода юни-юли 2018г. детето да бъде с него. Имала единствено искане през
този период детето да посещава занималня и спорт. Противно на тази тяхна
уговорка, на 1.06.2018г. майката подала молба до работодателя си за ползване на
платен годишен отпуск в периода 27.06.2018г.- 29.06.2018г., който бил разрешен
на същия ден. Бащата бил уведомен за това едва на 28.06.2018г., когато бил в
България и вече бил взел детето, като с имейл от 28.06.2018г. го задължила да
върне незабавно детето същата вечер в 20.30 ч. Според ответника, с това се
целяло разрушаване на връзката между бащата и детето. Твърди също, че беседите
на детето с психолог били назначени след негов сигнал до Отдела за закрила на
детето при Д“СП“ – Бургас, че майката насилила детето да се прибере при нея
по-рано от уговореното, както и поради това, че бащата станал свидетел на
нарушена закрила, безопасност и здраве на детето- синът им бил оставен без
надзор, сам в жилището на майката, както и бил превозван от нея в автомобила си
без детска седалка и предпазен колан.
Изтъква се, че майката се
опитва всячески да ограничи контактите му с детето. Не желаела синът им да
общува с новото му семейство и дъщерята от него- Калина. Сочи, че майката на
синът му- И.Й. посетила дома му, за да се увери в каква среда ще се отглежда в
Обединеното кралство, при посещенията му при бащата. Въпреки положителното
ѝ мнение, очевидно било, че тя недопустимо, неоснователно и неморално
иска да прекъсне връзката между бащата и сина, а това не съответства на
интересите на детето.
Оспорва и твърдението, че
плаща издръжка в размер на 80 лв. Сочи, че от 2013г. заплаща суми над 200 лв.,
по банков път, платими от сметката на ответника или бащата на последния с оглед
по-голямо удобство.
Относно иска за издръжка сочи,
че първоначално претендираната сума от 3000 лв. е необоснована, като липсват
представени от ищцовата страна доказателства за твърдяните доходи на ответника.
Заявява, че възнаграждението му е в размер на 1167 английски лири на месечна
база, като е посочил, че от него заплаща 700-750 паунда за лизинг на автомобил,
потребление на вода, телевизия, мобилен телефон и прочее. От обезщетението на
съпругата си за майчинство пък била изплащана ипотеката на жилището му. Предвид
обстоятелството, че има второ дете, той следвало да полага грижи и за него.
Акцентира на това, че ищцовата страна не е представила доказателства както за
доходите на майката, така и за разходите на детето, които да оправдават нужда
от претендирания размер издръжка. Заявява, че може да заплаща 260 лв.
Във връзка с поддържания от
ищеца в хода на делото по-нисък размер издръжка, а именно- 500 лв., ответникът
е оспорил същия /което е била и причината да не бъде постигнато споразумение
между страните, представено от адвокатите в съдебно заседание- л.100-103 от
делото на БРС/. В с.з. на 8.04.2019г. процесуалният му представител е заявил,
че този размер е завишен и ответникът може да заплаща между 260-300 лв.
Насрещните искове по чл.127а,
ал.2 СК са обосновани с това, че майката е оттеглила съгласието детето да
пътува с баща си и баба си извън България, както и с това, че бащата се е
установил трайно в Обединеното Кралство. За пътуването на детето в чужбина бил
необходим международен паспорт.
Ищцовата страна е представила
отговор на насрещните искове, чрез пълномощника адв.Калчев, с който са оспорени
като неоснователни претенциите на насрещната страна. По исковете по чл.127а,
ал.2 СК сочи, че не е съобразена възрастта на детето и причините, поради които
майката е оттеглила съгласието си за пътуване на детето. По насрещния иск за
изменение режима на лични отношения и неговото разширяване се изтъква наличието
на противоречие в исканията на ответника- т.1.1 и т.1.2. Намира за неправилни
исканията за налагане на ограничения за видеообмен между майката и детето в
точно определен ден и час. Намира за недопустимо искането да се осигури
възможност на ответника за лични контакти с детето при пристигането му от В.. Доразвити
са съображенията в подкрепа на иска за увеличение на издръжката. Моли този иск
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Пред районния съд са
ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания.
Д“СП“ Бургас е изготвила социален
доклад относно положението на детето.
При дължимата проверка,
съобразно пределите на чл.269 ГПК въззивният съд приема, че в обжалваните части
решението на БРС е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения.
Страните не спорят относно следните
факти по делото. И.Й. и Р.Й. са родители на детето Д., родено ***г***,
понастоящем на девет навършени години. То е записано за учебната 2018/2019
година като ученик в първи клас в ОУ „Васил Априлов“ Бургас през м.август
2018г., дневна форма на обучение и продължава да учи там.
Родителите са разведени от
24.09.2012г., по взаимно съгласие, като са се споразумели родителските права да
бъдат предоставени на майката, бащата да заплаща издръжка на детето в размер на
80 лв. месечно, ведно със законната лихва. Споразумели са се също срещите между
бащата и детето да се осъществяват както
следва: бащата ще вижда и взема детето в дома си всяка втора и последна седмица
от текущия месец, в един делничен ден от 17.00 ч. до 20.00 ч., до навършване на петгодишна възраст, а след
това- с преспиване, до 9.00 ч. на следващия ден, и в събота от 10.00ч. до 18.00
ч., както и четири седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск. През останалото време е определен свободен режим на лични отношения на
детето с бащата, след предварително уговорен ден и час за това с майката.
Бащата е поел задължение да връща детето лично на майката.
Не се спори и за това, че след
развода бащата се е установил да живее в Обединеното кралство, създал е ново
семейство с Х.А.М.Д.и на 13.02.2018г. му се е родило дете- К.Р.Д..
Не се спори също, че на
22.01.2018г. майката е дала нотариално заверени декларации за съгласие детето
да пътува в чужбина с баща си и баба си по бащина линия. Съгласието е оттеглено
от нея на 23.07.2018г. с нотариално заверени декларация на л.16 и 17 от делото
на БРС.
Майката не е оспорила
твърдението на бащата, че детето Д. е посещавало дома му в А.- собствена къща,
за която семейството му изплаща ипотечен заем. Тя също е била посрещната там от
семейството на ответника, за да се увери в наличието на необходимите условия за
отглеждането на детето /същото е заявено от нея при събеседването във връзка с
изготвянето на социалния доклад - л.90 от делото на БРС/. Детето гостувало там
на баща си още 3-4 пъти.
Че условията в дома на
ответника са подходящи се установява от показанията на св.К., бивш съученик на
ответника, който заявява, че е посещавал жилището на последния и условията в
него са перфектни. Неоснователно е оплакването на въззивната страна, че тези
показания не следва да се кредитират, понеже свидетелят бил съпруг на сестрата
на адв.Матева, която представлява ответника в настоящото производство. Соченото
обстоятелство не дава основание да се приеме, че свидетелят е заинтересован от
изхода на делото по смисъла на чл.172 ГПК /каквото неоснователно оплакване е
направено в жалбата/, а освен това липсват доказателства, които да ги
опровергават. Посещението в дома на ищеца в А. също не е такова обстоятелство,
доколкото свидетеля сочи, че двамата се познават като съученици, а ищцовата
страна не сочи други причини.
Видно е /след като съгласието
за напускане на България от детето Д. е с дата 22.01.2018г./, че тези
самостоятелните посещения на детето в дома на бащата в А. са осъществени след
тази дата. Не се спори, че при едното от тях е празнуван рождения ден на
детето- 23.01., във връзка с което майката твърди, че детето останало
разочаровано от организирания му празник под формата на семеен обяд, както и че
затова отказвало да ходи повече в А..
При проведеното събеседване
със социален служител от ОДЗ при Д“СП“ Бургас детето е заявило, че действително
рожденият му ден бил организиран като семеен обяд, но то го прекарало добре и е
получило много подаръци. Заявило е и желанието си отново да гостува на баща си
в А.. Споделило, че му е приятно, когато е с баща си, в момента, когато се
виждат при идванията на баща му в
България, както и че се натъжава, когато
си тръгва. Основание за горните фактически констатации на съда е
записаното в социалния доклад /стр.3 от същия, неправилно подредена в папката
на делото на гърба на л.91 вместо като негово лице, както и стр.2 от доклада,
на гърба на л.90 от делото на БРС/.
Въззивната инстанция не
споделя оплакванията в жалбата, че социалният доклад е изготвен в нарушение на
изискванията на процесуалните правила. В Гражданско-процесуалният кодекс, както
и специалните закони- СК и Закона за закрила на детето, за разлика от
наказателния процес, не е въведено задължително изискване за изслушването на
детето в Синя стая. По делото не са изложени каквито и да било обстоятелства,
обуславящи необходимост от изслушването на детето за нуждите на
административното производство по изготвянето на социалния доклад в специално
помещение, отделно от останалите участници в процеса. При изслушването на
социален работник Добрева /с.з. на 23.05.2019г., л.118/ се установява, че
изслушването на детето е проведено в сградата на Отдела за закрила на детето в
гр.Бургас, в стая, пригодена за работа с деца. Установява се още, че майката не
е присъствала на изслушването на детето.
В закона няма изискване детето
непременно да бъде изслушано в присъствието на родителя, който полага грижите
за него. Според чл.15, ал.5 ЗЗДт това обстоятелство се преценява от съда и
административния орган във всеки отделен случай, според конкретните
обстоятелства. Видно от обясненията на социален работник Добрева, при
конкретното изслушване са били спазени указанията на Дирекция „Социално
подпомагане“ за процедурата, по която да протече изслушването, майката е била
запозната с нея и не е възразила. Освен това следва да се посочи, че страната,
оспорваща констатациите в доклада не е оспорвала по съдебен ред /АПК/
законосъобразността на проведеното административно производство по изготвяне на
доклада. Ако се установят допуснати нарушения на процедурата по изслушването на
детето пред административния орган, съдът, разглеждащ исковете по СК не
изключва доклада от събраните данни по делото, а следва да постанови
изготвянето на нов доклад, от нов служител на ОЗД при Д „СП“, което по мнение
на настоящия въззивен съдебен състав в случая не се налага.
Ето защо отразеното в
социалния доклад мнение на детето пред социалните служители по спорните факти
следва да бъде взето предвид от съда, още повече, че по делото липсват каквито
и да било доказателства, които да го опровергават /напротив, Й. е заявила при
изслушването си по повод доклада, в края на абзац 2 от стр.3 на доклада- гръб
на л.91, че с бащата не са в много добри
взаимоотношения, което се отразява на емоционалното състояние на детето, както
и че бащата много липсва на детето, след всяка тяхна раздяла то плаче, тъгува и
се затваря в себе си в продължение на дни/. Не се налага непосредственото
изслушване на детето от съда /страните също нямат такова искане/.
С оглед изложеното в доклада
/на гърба на л.91/, съдът приема, че инициатор на специализираната работа с
детето от страна на психолог към ЦОП - Бургас е била майката, а не бащата
/както се твърди в отговора на исковата молба/. Действително, социалното
проучване на случая е започнало по заявление на бащата /л.28/, който го подал
след като детето било взето от него от страна на майката на 28.07.2018г. под
претекст, че тя ще ползва платения си годишен отпуск, въпреки че няколко месеца
по-рано с бащата се уговорили, че режима на лични отношения между него и детето
за летния период ще бъде осъществен именно при пристигането на последния в
България /22.06.2018г.- 4.07.2018г./. Й. не е оспорила последните твърдения за
уговорките на двамата по този повод, датиращи от 26.03.2018г., но и същите се
подкрепят от приложеното към исковата молба нейно заявление за ползване на
отпуск с дата 1.06.2018г. и заповед, с която същият е разрешен /л.14,15/. Не е
оспорила и твърдението, че не е уведомила ответника по-рано за тези свои
намерения, с което внезапно е прекъснала осъществявания между двата режим на лични
отношения.
Несъстоятелна е тезата на Й.,
че бащата неоснователно имал претенция да се вижда с детето по време на отпуска
ѝ. Същата е била уведомена предварително – м. март 2018г. и дала
съгласието си свиждането да се осъществи в конкретния период, когато бащата го
е взел /липсва оспорване от нейна страна на това твърдение/. Не е уведомила
бащата, който е обективно затруднен от местоживеенето си в друга държава да
осъществява свиждане с детето за по-продължителен период, че възнамерява да
ползва отпуск именно в този период, нито при предаването на детето на бащата
дни по-рано го е уведомила, че от 1.06.2018г. такъв отпуск ѝ е бил
разрешен. Това е достатъчно да се приеме, че не бащата е възпрепятствал
ползването на нейния отпуск за 2018г., а тя- ползването на уговорения летен
режим на лични отношения за 2018г.
Видно от споразумението за
режима на лични контакти /чието изменение се иска/ бащата има право да се вижда с детето през лятото за
четири седмици, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Доколкото няма
други уговорки, предвид използваните в споразумението изрази, съдът приема, че
страните са възприели именно обичайните разрешения в практиката, формирана във
връзка с режима на лични отношения. Установената в практиката формулировка „през
лятото, когато родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права не ползва платения си годишен отпуск“ /или аналогични по
съдържание/ касае основния /редовен/ платен годишен отпуск /чл.155, ал.1 КТ/ и
осигурява на този родител възможност през лятото също да прекара време с
детето, да го заведе на почивка или екскурзия и т.н. Поради това, през времето
на неговия платен годишен отпуск другият родител, на когото не са предоставени
родителските права, не може да претендира да му бъде осигуряван седмичния режим
на лични отношения, както и летния такъв /освен ако между тях не е уговорено
друго/. Следователно, пречка за ползването на летния режим на лични отношения, който
по правило е по-продължителен с цел осигуряване на по-пълноценен контакт и
запазване /респективно- изграждане/, задълбочаване и развитие на връзката между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, възниква само когато отпуска на другия родител ще бъде ползван изцяло
или в по-голямата му част. В случая това не е така, а установената по делото претенция
на майката за ползване на отпуск в периода от 27.06.2018г. до 29.06.2018г. е
възпрепятствала пълноценното осъществяване на предварително уговорения режим на
престой на детето при бащата през лятото на 2018г. /в България/.
Ето защо, във връзка с
обясненията на детето и майката пред социалните работници, че детето тъгува,
когато се разделя с бащата; във връзка с показанията на св.К. в същата насока
/л.119/, въззивната инстанция намира, че причината за констатираната от св.М.
/л.124 гръб и л.125/ видима промяна в поведението на детето в посещаваната от
него лятна езикова занималня- затворило се в себе си, станало рязко плачливо и
раздразнително, дистанцирало се от общите игри с останалите деца, се дължи на
това, че след 22.06.2018г. то е било предадено от майката на бащата за
осъществяване на предварително уговорения през м.март режим на лични контакти,
който внезапно бил прекъснат на 28.06.2018г. от майката с искането да й бъде осигурено
ползването на платения годишен отпуск в размер на три дни.
Опровергаха се твърденията в
исковата молба, че промяната в поведението на детето се дължи на това, че било
разочаровано от организирания от бащата в А. семеен обяд по повод рождения ден
на детето и нежеланието му да пътува в дома на бащата в А.. Първо, видно и от
показанията на св.М. промяната в детето е настъпила през лятото, месец след
като започнало заниманията си при тях, а не около рождения му ден- 23.01.2018г.
Освен това, при разговора ѝ с бабата на детето по майчина линия,
последната споменала, че вероятната причина е, че бащата се е върнал.
Лаконичността на това обяснение не дава възможност да се приеме, че причината е
била нежелание на детето да се вижда с бащата /обратното се установява от
показанията на св.К. и обясненията на детето, обективирани в социалния доклад,
както и от становището на Дирекция „Социално подпомагане“ /.
Видно е също, че съгласието за
пътуване на детето извън България е оттеглено на 23.07.2018г., действително
след промяната поведението му към затваряне, усамотяване, отделяне от
останалите деца в занималнята, но причината за нея е различна от сочената в
исковата молба на И.Й.. Действителната причина се корени във влошените отношения
между родителите /извънсъдебно признание на Й., заявено пред социалните
работници, обективирано в социалния доклад/. Не се доказват твърденията в
жалбата, че детето се чувствало зле след полет от А., било оповръщано и било
предадено в това състояние на майката, още по-малко оттегленото съгласие доказва
тези твърдения /както неоснователно се сочи във въззивната жалба/.
Според становището на Дирекция
“Социално подпомагане“ Бургас /виж доклада, стр.4, първо изречение- л.91/,
майката впечатлява с неправилното разбиране на емоционалното състояние на
детето- смята, че то е неудовлетворено от контактите си с бащата и се стреми да
ги ограничи, докато всъщност тази неудовлетвореност идва от липсата на бащината
фигура в неговия живот и липсата на свободна комуникация между двамата. Изрично
е посочено, че в интерес на детето е да има ефективен регламентиран режим на
контакти, за да може то да прекарва повече време с баща си, да има възможност
да гостува в дома му и да не бъде ограничавано по отношение на телефонните
разговори. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав въз основа на
съвкупната преценка на обстоятелствата по делото.
При така установената
фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следните правни изводи:
Относно режима на лични контакти между бащата и
детето.
Според чл.127, ал.2 СК спорът между родителите относно режима
на лични отношения между родителите и децата се решава по съдебен ред. В това
съдебно производство съдът администрира гражданските правоотношения, като определя
реда за упражняване на правата, понеже страните не могат да постигнат съгласие
по начина на упражняването им.
Чл.59, ал.4 СК,
поставя изискване споровете, касаещи мерките относно упражняването на
родителските права и режима на лични отношения с детето да бъдат разрешени след
като се преценят всички обстоятелства, с оглед интересите на децата. В чл.3 от
Конвенцията за правата на детето е прокламиран принципът, че висшите интереси
на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията (т.е. и на Република
България), а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето
такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като
се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители. Един от
принципите за закрила на детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето
е осигуряване на неговия най-добър интерес. В §1, т.5 от Допълнителните
разпоредби на същия закон е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес
на детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както
и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
За доброто възпитание и изграждането на
детето като зряла личност е необходимо осъществяването на пълноценни отношения
с двамата родители. Във всеки казус следва да се отчитат конкретните
обстоятелства, като се изхожда не само от желанието, а се съобрази и
действителната възможност на родителя да осъществява такива отношения.
Изхождайки от фактическата обстановка по
делото, въззивният съд приема, че мерките, за които родителите са постигнали
споразумение през 2012г. следва да бъдат изменени, макар да не се доказват
конкретните, сочени в исковата молба на И.Й. основания за това.
Безспорно е, че между страните е налице
правен спор относно тяхната продължителност, начин на осъществяване и т.н.
/майката иска ограничаването им, а бащата- разширяване на възможностите си за
контакти, още повече, че живее извън България и има обективни затруднения при
осъществяването им, включително във връзка с работата си и изразходваните
средства, в каквато насока са обясненията му пред БРС/, като е предявено
насрещно искане по чл.127, ал.2 СК.
Родителите са в крайно обтегнати
взаимоотношения, като въпреки многократно предоставената им възможност в хода
на процеса не са постигнали ново споразумение /бащата е възразил да плаща
издръжка в размер на 500 лв./. Установи се, че майката възпрепятства
неоснователно свижданията между бащата и сина, макар същите да имат потребност
да поддържат съществуващата между тях силна връзка. Бащата пък, в отговор на
това ѝ поведение /прекъснат режим на лични контакти през лятото на
2018г./, е инициирал наказателната отговорност на майката за неспазване на съдебното
решение и е сезирал социалната служба с твърдения, че детето е застрашено от
нея- оставено без надзор и возено без седалка и без предпазен колан в
автомобила/. Това налага определяне на конкретни мерки, понеже не може да се
очаква конкретните параметри на режима да бъдат поставени в зависимост от
евентуално постигнато от тях бъдещо съгласие. Следва да се посочи, че и за да
се предприеме принудителното осъществяване на режима чрез средствата на
принудителното изпълнение /което е
крайно нежелателно с оглед интересите на детето/, режимът трябва да е ясен
и да позволява съдебният изпълнител да го приложи директно, според постановеното
в диспозитива на съдебния акт.
Въззивната инстанция намира определения от
районния съд режим за съответен на възрастта и учебните ангажименти на детето
/детето е във втори клас, като скоро ще навърши 10 години/, още повече, че съответства
в най-близка степен на принципните уговорки, съдържащи се в приложеното пред
първата инстанция споразумение /неподписано от тях поради несъгласие на
ответника с размера на издръжката от 500 лв./. Соченото от въззивната страна
противоречие в исканията на ответника /т.1.1 и т.1.2 от насрещната искова
молба/ е ирелевантно за предмета на настоящото производство, доколкото съдът не
е постановил съответен на тях диспозитив. Доколкото с решението по чл.127а,
ал.2 съдът е дал заместващо съгласие детето да пътува с баща си до В. за срок
от 2 седмици през лятото, през време на осъществяване режима на лични контакти,
то очевидно е, че през останалия период режимът ще се осъществява в България.
Тъй като изводите на въззивният
съд относно режима на лични отношения съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
в тази му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Искът на детето за изменение на издръжката му е доказан по основание. От
постановяването на предходната издръжка е изминал период от повече от 8 години,
в който съществено са променени икономическите условия в страната. С оглед ноторно
известните инфлационни процеси е безспорно, че първоначално определената
издръжка от 80 лв. е недостатъчна за задоволяване на потребностите на детето от
храна, облекло, учебни помагала, битови разходи за отопление и осветление и
прочее ноторно известни такива. Същевременно тя е под минимално установената от
закона- ¼ от минималната работна заплата /650 лв./, т.е.162,50 лв.
Установява се, че от 2013г.
ответникът е започнал да предоставя издръжка в значително по-висок размер-
приложени са две квитанции за извършени банкови преводи на суми от по 300 лв.,
а в социалния доклад се съдържа признание на майката, че бащата превеждал редовно
по 150 лв. на месец, купувал му дрехи и изпращал колети, но спрял, след като тя
отказала да пуска детето при него в А.. Изложеното дава основание да се приеме,
че за периода до предявяването на иска бащата, като отговорен родител, е плащал
повече от определената му издръжка, което е и признание за несъответствието на
тази, определена през 2012г. с нуждите на детето и възможностите на бащата да я
осигурява.
Детето е ученик във втори клас.
Липсват твърдения същото да страда от сериозни или хронични заболявания,
налагащи осигуряване на средства за скъпоструващо лечение (не е предявен и
такъв иск за присъждане на добавка към издръжката). Според изложеното в
социалния доклад, по данни на майката детето ходи на почти всички състезания,
за което се заплаща такса, макар да са организирани от училището, на които получавало
грамоти; посещавало и частни уроци по английски език. Допълнително имало
ежедневни разходи за храна в училищния стол; джобни и непредвидени разходи за
училищни пособия. Не са представени никакви доказателства за конкретния размер
на разходите /задължението е в тежест на ищцовата страна, както правилно счита
ответника/, поради което съдът приема, че издръжката на детето следва да бъде
определена въз основа на обичайните разходи за извънкласни дейности- около 100
лв. месечно, съобразени с възрастта на детето. Не са ангажирани доказателства
за разходи на детето, обосноваващи претендирания размер на издръжката
/първоначално 3000 лв., впоследствие 500 лв./.
Относно доходите на родителите
се установява следното: Първоначално майката е твърдяла, че работи на две места
/преподавател в Лесотехнически университет и счетоводител в АД/, а пред
социалните работници е заявила, че работи само като счетоводител към счетоводна
кантора „Елфрида“ с месечно възнаграждение 800 лв. на месец. Получава и помощи
за отглеждане на дете в размер на 40 лв. по чл.7 от ЗСПД.
Пред служителите на социалната
служба ответникът е заявил, че в А. работи като частен съдебен изпълнител, а
месечният му доход е бруто 1500 английски лири, или 3300 лв. Представил е
служебна бележка /л.45/, според която за периода от 21.09.18г. до 27.09.2018г.
трудовото му възнаграждение е 309,45 лири, което е намалено поради отсъствието
му с 276,12 лири. При това положение, може да се направи извод, че при редовно
полаган труд ответника получава средно не по-малко от 1237,80 лири /при
положение, че месеца се състои от 4 седмици/. Не се доказват твърденията на
ищцовата страна /чиято е тежестта на доказване/, че ответникът реализира
по-високи доходи, които му позволяват да плаща претендирания размер издръжка
/3000 лв., респективно- 500 лв./.
Не следва да бъдат обсъждани
доказателствата, представени от ответника за битовите му разходи, телефонни
сметки, лизингови вноски и прочее. Основателно е соченото във въззивната жалба,
че при определяне на издръжката се вземат предвид единствено брутните трудови
възнаграждения на двамата родители.
Бащата има и друго дете от
новото си семейство в А., за което също следва да осигурява издръжка.
С оглед изложеното, въззивният
съд намира, че общо необходимата издръжка за задоволяване потребностите на
детето Д. е в размер на 550 лв. месечно, от която бащата следва да заплаща 400
лв., а остатъкът следва да се поеме от майката, която въпреки, че полага личните
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, също следва да участва в
паричната му издръжка, макар и с по-ниска по размер сума. В случая бащата е в
състояние да заплаща тази издръжка, предвид значително по-високия си доход в
сравнение с майката.
Ето защо искът за увеличение
на издръжката на детето Д. е основателен и доказан до размер от 400 лв., а в
останалата част до претендираните 500 лв. следва да бъде отхвърлен.
Понеже изводите на двете
инстанции по този иск съвпадат, решението на БРС следва да бъде уважено и в
тази му част.
Неоснователна е жалбата и в
частта, касаеща исковете по чл.127а,
ал.2 от СК.
Безспорно е, че бащата не
живее в България, както и че детето го е посещавало в А. няколко пъти, когато е
било на по-ниска възраст /7 г./ от сегашната- приблизително 10 години. Затова
оплакването в жалбата, че следвало да се изчака подходяща възраст /не е
посочено каква е тя според ищцовата страна/ е неоснователно. Няма
доказателства, че детето страда от заболявания, които да представляват обективна
пречка за пътуването му в чужбина със самолет. Дори да беше доказано по делото,
а то не е, че детето е повърнало при пътуване в самолет и изпитва дискомфорт,
следва да се посочи, че се касае за обективно състояние- проблеми с
вестибуларния апарат, което се повлиява успешно с навременната употреба на
различни препарати. При това положение, предвид обстоятелството, че бащата
живее в А., в подходящи битови условия, има ново семейство и по-малка дъщеря,
въззивният съд намира, че в интерес на детето Д. е да постанови за срок от 5
години заместващо съгласие за пътуване на детето до В. за срок от 2 седмици за
времето на осъществяване на режима на лични контакти през летния период, както
и издаването на паспорт на детето Д. за същия срок- 5 години.
Неоснователно е оплакването на
въззивната страна, че районният съд не е съобразил цитираната задължителна
тълкувателна практика на ОСГК на ВКС при определяне на мерките относно режима
на лични отношения, издръжка на детето, както и за даване на заместващо
съгласие за пътуване в чужбина и за издаване на паспорт. Районният съд не е дал
общо съгласие, а такова за пътуване до конкретна дестинация, по конкретен повод
/осъществяване режима на лични отношения/, за определено време през годината
/две седмици през лятната ваканция/. Това разрешение не е за неограничено време,
а за срок от 5 години. Съгласието за издаване на паспорт също за срок от 5
години.
Поради съвпадане изводите на
двете инстанции по исковете по чл.127а, ал.2 СК, решението на БРС следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото – въззивната жалба е
отхвърлена, не се дължат разноски на ищцовата страна. Ответниците не
претендират разноски, поради което такива не им се присъждат служебно.
На основание чл.280, ал.3, т.2, предл.1 ГПК решението
не подлежи на обжалване в частта относно иска за увеличение на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1925/24.07.2019г., постановено по
гр.д.№6137/2018г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№47313/24.10.2019г. по описа на БРС,
подадена от И.Д.Й., в качеството ѝ на майка и законен представител на
малолетния Д.Р.Й., срещу Решение №1925/24.07.2019г., постановено по
гр.д.№6137/2018г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта, с която искът за
изменение на издръжката на ищеца Д. е уважен, като същата е увеличена от 80 лв. на 400 лв. месечно,
като прекратява производството по делото в тази му част като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, само
в частта, относно исковете по чл.127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК.
В частта относно иска по чл.150 СК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.