№ 19
гр. Велико Търново, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДАНАИЛОВА
при
участието на секретаря С.А. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 514 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 226 от АПК, вр. с чл. 124, ал. 1
от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Производството
е образувано по жалба на д-р М.С.Г. от гр. В. Търново, чрез ***Пл. Ч., срещу
Заповед №ОСПД-74/02.06.2021г. на изп. директор на Българската агенция по
безопасност на храните/БАБХ/, с която на основание чл. 73, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 16, ал. 3 от ЗДСл е поправена Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на изп.
директор на БАБХ в частта, в която на държавната служителка М. Г. е определен
размер на изплащано допълнително възнаграждение към основното такова за
изпълнение на функции по незаета длъжност и разпоредено надвзети суми да се
удържат от заплатите на държавния служител.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на заповедта основно в частта, касаеща възстановяване на
надвзети суми, като се посочва, че държавната служителка няма вина за
допуснатата грешка. Жалбоподателката моли оспорваната заповед да бъде отменена,
като претендира за присъждане на разноски по производството. По делото е образувано и
приключило адм. дело № 388/2021г. на Административен съд Велико Търново, с
което е отменена Заповед
№ОСПД-74/02.06.2021г. на изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните, с която заповед на основание чл. 73, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 16, ал. 3 от ЗДСл е поправена Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на изп.
директор на БАБХ, в обжалваната й част, в която на държавния служител е
определен размер на изплащано допълнително възнаграждение към основното такова
за изпълнение на функции по незаета длъжност и разпоредено надвзети суми да се
удържат от заплатите на държавния служител Българската агенция по безопасност
на храните осъдена да заплати на д-р М.С.Г. от гр. В. Търново разноски по
делото в размер на 350 лева.С решение № 7209 от 18.07.2022г. на Върховния
административен съд по АД № 2900/2022г. е отменено Решение № 426/29.12.2021г. и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на
указанията, дадени в решението.
В съдебно заседание, чрез ***Ч. заема
становище, че в хода на повторното разглеждане на делото не са събрани факти и
обстоятелства, които да променят първоначалното становище на съда, а именно, че
оспорваната заповед от 13.04.2020 година е незаконосъобразна. В самата първоначална
заповед на изп. директор на БДХ е възложено
на д-р Г. да изпълнява длъжността, като е посочена конкретна сума 604 лева
месечно, която е изписана и словом от директора. Именно запознавайки си се с
тази заповед и приемайки това определено възнаграждение, тя се съгласява и приема
да изпълнява тази длъжност. Три месеца и половина по-късно, когато бива
назначен изп. директор на БАХ издава нова заповед, в която нарежда надзетите
суми над 325 лева да бъдат възстановени, тъй като са неправилно получени поради
допусната техническа грешка. С изслушаното заключение се установява, че ако има
техническа грешка, тя би била между размера
325 лева и 350 лева, но определената сума 604 лева в никакъв случай не е
техническа грешка, тъй като е определена в точен размер от директора. От приетото
заключение се установява и, че месечната заплата за тази длъжност е с минимален
размер от 700 лева, а максимален – 2750 лева, което говори, че право на
работодателя е да определи за конкретното лице за конкретното място и за
конкретната длъжност какъв следва да бъде размерът на допълнителната заплата и
вероятно на този принцип е приел на 50 % от 1208 лева, тоест индивидуалната
основна месечна заплата за тази длъжност, както посочва вещото лице в задача №
1 в никакъв случай не говори за техническа грешка и за неправилно получени суми
които следва да се връщат. Прилага се принципът, че получените суми не следва
да бъдат връщани от работника или служителя. Ако някой е допуснал в резултат на
грешка е допуснал неправилно изчисление, то това не е жалбоподателката, която
добросъвестно е изпълнявала задълженията си. Моли да се постанови решение, с
което да се отмени обжалваната заповед и присъдят разноски за трите инстанции –
двете пред АСВТ и ВАС, както и платените ДТ.
Ответникът по жалбата – изпълнителният
директор на Българската агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител
заема становище за неоснователност на подадената жалба. Моли да се постанови
решение, с което да се потвърди издадената от изпълнителния директор на БАБХ от
02.06.2021 година, с която е разпоредено надвзетите суми над 325 лева да бъдат
върнати. Основанието за издаване на тази заповед е, че е допусната техническа
грешка, а именно не е правилно разтълкуван чл. 16, ал. 2, ал. 3 от ЗДС, а
именно, че държавният служител получава заедно със заплатата си 50 на сто от
минималния размер на основната заплата за заеманата длъжност – към този момент
700 лева, така че размерът, който следва да й бъде определен не може да бъде
повече от 50 % от мин. определения размер за длъжността и това се явява не
повече от 325 лева, както е предвидено в самата заповед. Това е основанието за
издаването на процесната заповед. Размерът, който тя е трябвало да получава, е
не повече от 350 лева, а в заповедта са 325лв. за длъжността към датата когато
тя е съвместявала.Заповедта е издадена от компетентен орган – изп. директор на
БАБХ, в кръга на неговите правомощия и съгласно действащото законодателство с
всички необходими реквизити, тъй като е допусната грешка в първоначалната
заповед, това води издаването на втората заповед. Това налага и сумите да бъдат
възстановени. Моли да постановите решение, с което да оставите в сила
процесната заповед на изп. директор на БАБХ, да се присъдят направените
разноски пред всичките инстанции и юрисконсултско възнаграждение в полза на
БАБХ. Претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че има
такова. В представения за подробни писмени бележки срок не депозира такива.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на контрол за
законосъобразност е Заповед № ОСПД-74/02.06.2021 г. изпълнителния директор на
БАБХ, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 16, ал. 3 от
Закона за държавния служител (ЗДСл.) чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10, и ал. 2, т. 1
от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните
(УПБАБХ) във връзка с допусната техническа грешка в Заповед №
ОСПД-274/13.04.2020 г., считано от 14.04.2020 г. е поправена Заповед №
ОСПД-274/13.04.2020 г. като текста: „Държавният служител да получава заедно със
заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата
длъжност, сума в размер на 604,00 лв.“ е заменен със: „Държавният служител да
получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната
заплата за незаетата длъжност в размер на 325,00 лв.“. В т. 2 на заповедта е
разпоредено надвзетите суми над 325,00 лв. по Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г.
да се удържат от заплатите на държавния служител, заемал длъжността.
По делото
от фактическа страна не е спорно, че с докладна записка с вх.
№6212/13.04.2020г. по описа на БАБХ и.ф. директор на ОДБХ – В. Търново е
предложил на изп. директор на БАБХ жалбоподателката д-р М. Г. – гл. експерт в
отдел „Здравеопазване на животните“ да изпълнява по вътрешно съвместителство
функциите на началник на този отдел. Въз основа на това предложение е била
издадена Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на изп. директор на БАБХ, с която е разпоредено д-р Г. да изпълнява функциите на началник
отдел „Здравеопазване на животните“ до назначаване на служител на незаетата
длъжност или изрична отмяна, но не за повече от шест месеца, считано от датата
на връчване. Заповедта е връчена на държавния служител на 14.04.2020г.
Впоследствие,
на 02.06.2021г. е издадена оспорваната в настоящото производство заповед на
изп. директор на БАБХ, с която на основание чл. 73, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 16,
ал. 3 от ЗДСл е поправена Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на изп. директор на
БАБХ в частта, в която на държавната служителка М. Г. е определен размер на
изплащано допълнително възнаграждение към основното такова. Посочено е, че се
коригира размерът на допълнителното възнаграждение от сумата 604 лв., колкото е
бил посочен в Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на сума в размер на 325 лв., като
е разпоредено надвзетите суми над посочения размер да се удържат от заплатите
на държавния служител, заемал длъжността.
По жалба на Г. е образувано и приключило адм. дело
№ 388/2021г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменена Заповед
№ОСПД-74/02.06.2021г. на изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните, с която заповед на основание чл. 73, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 16, ал. 3 от ЗДСл е поправена Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на изп.
директор на БАБХ, в обжалваната й част, в която на държавния служител е
определен размер на изплащано допълнително възнаграждение към основното такова
за изпълнение на функции по незаета длъжност и разпоредено надвзети суми да се
удържат от заплатите на държавния служител Българската агенция по безопасност
на храните осъдена да заплати на д-р М.С.Г. от гр. В. Търново разноски по
делото в размер на 350 лева.
С решение № 7209 от 18.07.2022г. на Върховния
административен съд по АД № 2900/2022г. е отменено Решение № 426/29.12.2021г. и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на
указанията, дадени в решението. В мотивите на ВАС се
чете, че във фактическите установявания на съда липсват констатации на
базата на каква основа е определено възнаграждението от 604,00 лв., което със
Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г. е разпоредено да получава д-р М. Г. за
изпълнение, при условията на вътрешно съвместителство, на функциите на началник
отдел „Здравеопазване на животните“. По делото от страна на ответника са
представени два броя заверени копия на „Класификатор ОДБХ – Териториални звена
на централна администрация от 01.01.2020 г.“, Таблица № 1. Същите не са обсъдени
и взети предвид от страна на съда, като в тази връзка не са обсъдени изложените
от ответника доводи за тяхното значение. Излагането на фактически констатации
от касационната инстанция за първи път в касационното производство е
недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК. Не е установено от съда дали
тези таблици са част от по-голям документ или са самостоятелен такъв. Не е
установено какъв е минималният размер на основната заплата предвидена за
длъжността изпълнявана по съвместителство от д-р Г. и съобразно това какъв би
бил размерът на дължимото възнаграждение на основание чл. 16, ал. 3 ЗДСл. При
липсата на друга регламентация в ЗДСл. е посочил, че е следвало да се приложи
общия ред, предвиден в АПК за оттегляне, респ. за изменение на влезли в сила
административни актове. На следващо място, по делото не са събрани
доказателства дали издателят на оспорваната заповед е компетентен да я издаде,
както е приел решаващият съд. Оспорваната Заповед № ОСПД-74/02.06.2021 г. на
изпълнителния директор на БАБХ е подписана при условията на заместване от
главния секретар на БАБХ, доколкото за това е налице отбелязване върху самата
заповед, на когото правомощията са възложени, пак съобразно отбелязването върху
самата заповед, със Заповед за възлагане № РД-11-917/12.05.2021 г. По делото
липсва както заповедта за заместване – Заповед № РД-11-917/12.05.2021 г., така
и доказателства, че на 02.06.2021 г. изпълнителният директор на БАБХ е
отсъствал и е имало необходимост да бъде заместван.
При
новото разглеждане е указано да се събере като доказателство Заповед №
РД-11-917/12.05.2021 г. и се извърши преценка дали органът издал заповедта е
бил компетентен да го направи; да се съберат и доказателства, вкл. чрез
съдебно-счетоводна експертиза, за това какъв е минималният размер на основната
заплата предвидена за длъжността изпълнявана по съвместителство от д-р Г. –
началник отдел „Защита на животните“, съобразно това какъв би бил размерът на
дължимото възнаграждение на основание чл. 16, ал. 3 ЗДСл., на базата на каква
основа е определено възнаграждението по Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г. и
съобразно това да се изложат съображения дали е налице техническа грешка.
С разпореждането за насрочване по настоящото дело на
ответника е указано, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че върху него
лежи доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа и
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, а именно да представи Заповед №
РД-11-917/12.05.2021 г. и доказателства, вкл. чрез съдебно-счетоводна
експертиза, за това какъв е минималният размер на основната заплата предвидена
за длъжността изпълнявана по съвместителство от д-р Г. – началник отдел „Защита
на животните“, съобразно това какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение
на основание чл. 16, ал. 3 ЗДСл., на базата на каква основа е определено
възнаграждението по Заповед № ОСПД-274/13.04.2020 г.
Като
писмено доказателство по делото е приета Заповед № РД-11-917/12.05.2021 г., видно
от която за заместник на изпълнителния директор на БАБХ е бил определен главния
секретар на БАБХ.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от която минималният
размер на основната месечна заплата предвидена за длъжността изпълнявана по
съвместителство от д-р Г. – началник отдел „Защита на животните“ е 700лв. Съобразно
това размерът на дължимото възнаграждение на основание чл. 16, ал. 3 ЗДСл., на
каквато основа е определено възнаграждението по Заповед № ОСПД-274/13.04.2020
г. би бил 350, а не 325лв.
В
представеният Класификатор ОДБХ – териториални звена на централна администрация
01.01.2020г. на ред 2, № КДА 193, за длъжността „началник отдел“ определената
заплата за 2-ра степен за тази длъжност от 700 – 2750лв. На същия ред в
колоната за резервни средства за свободната длъжност е отбелязана сумата от
1208лв.
В
представените два броя „Поименно разписание на длъжностите на ОДБХ В. Търново с
дата 08.04.2020г. и с дата 14.04.2020г., утвърдени от Изпълнителния директор на
БАБХ в колона 13 за минимален размер на основна месечна заплата е записано
700л., а в колона 14 за максимален размер на основна месечна заплата е записано
2750лв. и в колана 15 за индивидуална основан месечна заплата е записано
1208лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Заповед
№ОСПД-74/02.06.2021г. на изп. директор на БАБХ е редовно връчена на държавния
служител на 14.06.2021г., което е видно от съдържанието на самата заповед.
Жалбата, задвижила настоящото производство е подадена директно до АС – В.
Търново и заведена с вх. №2972/29.06.2021г. по описа на съда. Спазен е срокът
по чл. 149, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол от настоящия съд, доколкото със заповедта се
засягат права и законни интереси на неговия адресат като държавен служител,
поради което има характера на индивидуален административен акт.
Същата е
редовна с оглед на изискванията на чл., чл. 150 и 151 от АПК, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ЗДСл и процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен
орган – изп. директор на БАБХ, като орган по назначаването на държавните
служители в администрацията на агенцията, съгласно чл. 5, ал. 1 ,т. 10 от
Устройственият правилник на БАБХ, в рамките на неговата компетентност. Правомощията
за това са му възложени съобразно отбелязването върху самата заповед, със
Заповед за възлагане № РД-11-917/12.05.2021 г., събрана като писмено
доказателство по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от
ЗДСл без съгласието на държавния служител не могат да се правят
удръжки от заплатата, освен за: 1. получени аванси; 2. данъци, които по
специални закони могат да се удържат от заплата; 3. надвзети суми вследствие на
технически грешки; 4. запори, наложени по съответния ред.
В процесната заповед административният орган в качеството си и на орган
по назначаването е приел, че се касае за допусната техническа грешка, въз
основа на която жалбоподателката е получила неоснователно сума, представляваща
допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 72,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДСл без съгласието на държавния служител не
могат да се правят удръжки от неговата заплата, освен при изключенията на т.,
т. 1 – 4 от същия текст. Аналогична е регламентацията и в чл. 272,
ал.1, т., т. 1 – 3 от КТ,
което е показателно за тъждествената законодателна воля при уреждане на
въпроса. Относителната забрана на едностранното удържане на суми от
възнаграждението за зависим труд не означава стимулиране или легализиране на
неоснователното обогатяване, а има социален смисъл. Тъй като трудовото
възнаграждение съставлява по презумпция основен, водещ и често единствен
източник на доходи за служителя и членовете на неговото семейство,
принудителното му редуциране следва да бъде ограничено. За целта са предвидени
множество законодателни разпоредби, сред които например частичната
несеквестируемост по чл. 446 от ГПК, привилегиите по чл. 136, т. 5
от ЗЗД и чл. 722, т. 4 от ТЗ и други. Същата идея е залегнала и в
нормите на чл. 72, ал.1 от ЗДСл и чл. 272,
ал.1, т., т. 1 – 3 от КТ
– ограничаване правомощието по чл. 90 ЗЗД,
когато компенсируемото насрещно право съставлява трудово възнаграждение. А
изключенията са императивни и предвидени в същите разпоредби на закона.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДСЛ органът по назначаването може еднократно
да предложи на определен държавен служител, който отговаря на минималните и
специфичните изисквания, предвидени за незаетата длъжност, работа по вътрешно
съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност, но
за не повече от 6 месеца, а според цитираната в заповедта разпоредба на чл. 16,
ал. 3 от ЗДСл в случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със
заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата
длъжност. Допълнителното възнаграждение на жалбоподателката е било определено в
размер по-голям от този, изчислен съгласно изискванията по чл. 16, ал. 3 от
ЗДСл. Не се установи от събраните в хода на настоящото производство
доказателства това да се дължи на техническа грешка, както от своя страна
изисква чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Дори и основата за изчисляване на допълнителното
възнаграждение да е взета погрешно (вместо 50 на сто от минималния размер на
основната заплата да е начислен 50 на сто от друга основа), както се посочва в
писменото становище на ответника при първото разглеждане на делото, то размерът
на получаваното възнаграждение е определен в нарушение на нормативните
разпоредби на закона, което по никакъв начин не се включва в понятието „техническа
грешка“. Видно от
изявлението на процесуалния представител на ответника и при настоящото повторно
разглеждане на делото е, че посочването на сумата за възнаграждението се дължи
на неправилно разтълкуван чл. 16, ал. 2,
ал. 3 от ЗДС, а именно, че държавният служител получава заедно със
заплатата си 50 на сто от минималния размер на основната заплата за заеманата
длъжност – към този момент 700лв.
В
представеният Класификатор ОДБХ – териториални звена на централна администрация
01.01.2020г. на ред 2, № КДА 193, за длъжността „началник отдел“ определената
заплата за 2-ра степен за тази длъжност от 700 – 2750лв. На същия ред в
колоната за резервни средства за свободната длъжност е отбелязана сумата от
1208лв. В представените два броя „Поименно разписание на длъжностите на ОДБХ В.
Търново с дата 08.04.2020г. и с дата 14.04.2020г., утвърдени от Изпълнителния
директор на БАБХ в колана 15 за индивидуална основна месечна заплата е записано
1208лв. Уговорената първоначално сума от 604лв., представлява точно 50% от
1208лв. - индивидуалната основна месечна заплата, която очевидно погрешно е
била приета за основа.Това
показва, че при посочването на възнаграждението в размер на 604лв. погрешно е
била определена основата, а не се касае за техническа грешка.
Размерът
от 604лв. е по-висок от допустимия размер по чл. 16, ал. 3 ЗДСл, но това е
резултат от неправилно прилагане на нормата, а не техническа грешка. За да е
била налице техническа грешка следва органът да е формирал воля, но погрешно да
я е отразил. В случая има доказателства, че за основа е била използвана 1208лв.
- индивидуалната основна месечна заплата, тъй като сумата 604лв. представляват
50% от нея, а не 50 % от минималния размер на основаната заплата за незаетата
длъжност. Не може да се касае за наличие
на техническа грешка, когато със заповедта за поправка отново не е определена
вярно сумата, представляваща 50% от основната месечна заплата, която според
вещото лице възлиза на 350лв. Издаденият в нарушение на нормативни разпоредби индивидуален
административен акт не може да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК от
издателя си. Съдът кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно и
компетентно дадено. Вещото лице, за да достигне до формулираните изводи е
използвало поименно разписание на длъжностите на ОДБХ – В. Търново от
14.04.2020г.; Класификатор ОДБХ – териториални звена на централна администрация
от 01.01.2020г. (Таблица 1) – резервни средства за свободна длъжност;
електронно писмо от 27.03.2020г. от директора на Дирекция ЧРОК при ЦУ на БАБХ –
София; поименно разписание на длъжностите на ОДБХ – В. Търново към 08.04.2020г.
Тези документи са използвани от експертизата при отговора на поставените задачи
и обосновават дължим размер от 350 лв. при приложение на чл. 16, ал. 3 ЗДСл.
При това положение нареденото да бъде удържана от заплатата на държавния
служител като надвзета сума над 325лв не представляват вярно математическо
изчисление на 50% от 700лв. Такива не представляват и първоначално определените
604лв. Доколкото и двете сумите се явяват неправилно определени, а не
съобразени с разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗДСл., то не само не се обосновава
твърдяната техническа грешка, но не става ясно и дали доктор Г. би дала
съгласието си за промяна на служебното й правоотношение с възложените
допълнително функции на началник отдел „Здравеопазване на животните“ за сума
325лв., която е по-ниска от минимално предвидения размер от 350лв. Държавният служител следва да получава
заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата
за незаетата длъжност, а не сума по-малка от този установен в чл. 16, ал. 3 ЗДСл.
размер.
При липсата на легално
определение в ЗДСл. на понятието „техническа грешка“ следва да се приеме, че
техническа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на
административния орган и нейното външно изразяване. Техническата грешка
визирана в чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е очевидна фактическа грешка по чл. 62,
ал. 2 АПК. Тя може и следва да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.
Поправянето ѝ обаче предполага разкриване на вече формираната
действителна воля на органа, а не изменение на разрешението на конкретния случай. При
установен минималният размер на
основната заплата за незаетата длъжност „началник отдел „Здравеопазване“ от
700лв. и индивидуална основна месечна заплата от 1208лв., определените
от органа първоначално 604лв. представляват 50% от 1208лв. Впоследствие намалени
на 325лв., не се касае за техническа грешка,
тъй като действителна воля на административния орган е била 50% от 1208лв., а
не 50% от 700лв.
В случая не са налице основанията за процедиране по реда на чл. 72, ал.
1, т. 3 от ЗДСл, като издадената на това основание заповед се явява
незаконосъобразна. При липса на изрична регламентация на друго производство в
специалния закон/ЗДСл/ следва да се приложи общия ред, предвиден в АПК за
оттегляне, респ. за изменение на влезлите в сила административни актове. Следвало
е да се образува ново административно производство, с уведомяване на
жалбоподателя и предоставяне на гаранции за упражняване на правата му в
административния процес, което не е сторено. Не се твърди и доказа от работодателя, че
жалбоподателката е допуснала някакво нарушение, от което да е произтекла вреда
на държавата, за да се приложи предвидения в ЗДСл специален ред за реализиране
на този вид отговорност – чл. 101 и сл. от
ЗДСл.
По
изложените съображения, съдът счита, че оспорваната заповед е издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде отменена.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящото производство не
може да се разгледа направеното искане от пълномощника на жалбоподателката при
уважаване на жалбата да се постанови възстановяване на удържаните в следствие
на заповедта суми. Предмет на спора в настоящото производство е единствено законосъобразността
на оспорваната заповед, а правните последици от отмяната на тази заповед при
влизане в сила на съдебния акт, не могат да се уредят на сегашния етап от
производството.
При този изход от делото,
на жалбоподателката следва да се присъдят сторените от нея разноски за
процесуално представителство при първото разглеждане на делото по АД № 388/21г.
на ВТАдмС в размер от 350 лв. и направените в настоящото производство – 350лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.11.2022г. (л. 31 от
делото), където е отбелязано, че са платени в брой на 21.11.2022г. Разноски на
основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да бъдат присъдени за производството пред
ВАС, където са направени такива в размер на 70 лв. за държавна такса и 300лв.
за адвокатско възнаграждение пред ВАС (л. 13 от делото пред ВАС). Неоснователно
е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ОСПД-74/02.06.2021г. на изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните, с която на основание чл. 73, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 16,
ал. 3 от ЗДСл е поправена Заповед №ОСПД-274/13.04.2020г. на изп. директор на
БАБХ, в обжалваната й част, с която на държавния служител е определен размер на
изплащано допълнително възнаграждение към основното такова за изпълнение на
функции по незаета длъжност и разпоредено надвзети суми да се удържат от
заплатите на държавния служител.
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да
заплати на д-р М.С.Г., ЕГН: ********** от гр. В. Търново разноски по делото в
размер на 1070 (хиляда и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: