Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 03.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 522 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К № 2877384 на ОД на МВР Ловеч на Б.А.Г., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.10.2018 г. в 22:28 часа на Път І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр.Варна, землището на с.Малиново, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26 60 км/ч, заснето с АТС тип стационарна SITRAFFIC Lynx и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ******* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 94 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Б.А.Г., чрез адв.П., който го обжалва в срок, като незаконосъобразен, като твърди, че е наказан за нарушение, извършен с автомобил, който нито притежава, нито е управлявал и излага подробни съображения за това и твърди, че на 25.01.2017 г. е предоставил въпросния л.а. на М.П.К., посредник при извършената сделка за покупко – продажба. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се явява и адв.П..Постъпила е молба със становище по същество.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като с оглед липсата на категорични писмени доказателства за датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя, срокът за подаването й следва да се тълкува в негова полза. Отбелязването в разпечатка/л.15/, че ЕФ е връчен на 25.05.2020 г. принципно не обвързва съда, но в случая жалбата е подадена по пощата на 08.06.2020 г. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, като по същество е основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 94 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 34 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700,бензиностанция „Петрол”,землището на с.Малиново,извън населено място, което е именно този пътен участък,автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 94 км/ч, след като е приспаднат автоматично 3% толеранс,като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателя като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 94 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство,както и че е имало табела с обозначение “камера за контрол на скоростта”.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 11–С-ИСИ/26.04.2018 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно,че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 15.07.2019 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
При издаване на първоначалния ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, който видно от справката за собственост е на Б.Б.К., който писмено е заявил, че е продал процесния автомобил на 23.01.2017 г. на Б.А.Г., като е приложил копие от договора за покупко – продажба, т.е. по този начин е възразил срещу издадения ЕФ. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства процедурата по анулиране на първоначално издадения ел.фиш е спазена, като след получаване на декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие владение е бил въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е анулиран и е издаден нов - обжалвания срещу Б.А.Г., който е оспорил констатациите по него и е депозирал декларация, от която се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, тъй като два дни след сключване на сделката за покупко – продажба на процесния л.а., поради узнаване от негова страна, че на автомобила има наложен запор и по тази причина го е върнал на 25.01.2017 г. на посредника по сделката М.П.К.. Във въпросната декларация жалбоподателят изрично е записал, че ако възраженията му не бъда приети от наказващия орган и не бъде анулиран издадения срещу него ЕФ, то да се счита, че има характера на жалба срещу ЕФ, последното е възприето от наказващият орган и е изпратена цялата преписка за разглеждане в РС-Ловеч. На пръв поглед съблюдавайки разпоредбите на ЗДвП и представеното копие от договор за покупко – продажба на л.а. *******, това е достатъчно да се приеме, че правилно е санкциониран жалбоподателят Г., като собственик на посочения автомобил, с който е извършено нарушението, тъй като определящо за собствеността на МПС е сключването на договор за покупко – продажба по предвидените в закона ред и форма, а не регистрацията на автомобила в съответната ОД на МВР. Но в конкретния случай с оглед изисканите от съда и представени от ОД на МВР – Ловеч, СДВР, РУ на МВР-Свищов, ЗД “Бул инс“АД и ОЗК “Застраховане“ АД допълнителни писмени доказателства, съдът стига до друг извод, а именно, че жалбоподателят не е извършил нарушението, което му е вменено във вина. Основание за този извод на съда са наведените възражения в жалбата относно начина на придобиване на процесния автомобил и последвалите отношения между жалбоподателя, продавача и посредника по сделката, за които жалбоподателят няма как да ангажира доказателства, тъй като не е бил в известност какво е предприело лицето М.К. след като е получил обратно владението върху процесния автомобил, но съдът им дава вяра, тъй като жалбоподателят е изложил в жалбата си обстоятелства, които в хода на съдебното следствие са потвърдени с категоричност. Безспорно е установено, че върху посочения в ЕФ л.а. е имало наложен запор/писмо от СДВР л.77, ведно с разпечатка/; че в представените справки за собственост от ПП като собственик фигурира лицето Божидар Камбуров, а като предстоящ такъв жалбоподателя, т.е. не е извършена регистрация на автомобила на името на жалбоподателя; както и че всички застрахователни полици за застраховка „ГО“ от 2017г., 2018 г. и 2019 г. за л.а. с рег. *****са с титуляр Б.Б.К.. От представените материали по преписка № 352р-10055/12.06.2020 г. по описа на РУ-Свищов, се установява твърдяното от жалбоподателя, че след като е закупил л.а. и възникналите проблеми с регистрацията му е върнал същия на М.К., който от своя страна му е прехвърлил друг автомобил и продал процесния на дурго лице В.В., като всичко това се е случило през м.януари 2017 г. Преценявайки събраните доказателства се налага категоричния извод, че от края на м.януари 2017 г. автомобилът, с който е извършено нарушението, описано в ЕФ не е бил във владение на жалбоподателя и същият не е могъл да упражнява право на собственост, на ползване или на разпореждане с него, съответно не е могъл да го предостави на друго лице да го управлява, за да може да носи отговорност за нарушения, извършени с този автомобил, ако не посочи лицето, което го е управлявало.
Описаните обстоятелства не са били известни на издателя на ЕФ към момента на съставянето му и същият е спазил всички процедури, въведени в закона при издаване и на първоначалния фиш, който е анулиран, а впоследствие и на обжалвания ЕФ, но с оглед наведените в писмена декларация доводи, наказаващият орган е могъл да разследва спорните обстоятелства, тъй като целта на закона е да се санкционира действителния нарушител и ако същият не е известен, съответно собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. С оглед представените пред съда и анализирани по-горе писмени писмени доказателства, съдът приема, че се опровергава извода на наказващия орган, че извършител на деянието е жалбоподателя Г..
С оглед на това, че жалбоподателят не и извършил вмененото му във вина нарушение на ЗДвП не следва да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност и обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 200 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък на направените разноски, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 2877384 на ОД на МВР Ловеч, с който на Б.А.Г., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на Б.А.Г., ЕГН: **********, сумата от 200.00/двеста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :