О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1272
гр. Пловдив, 06.08.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на шести август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 1444 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.
№ 19647/14.07.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника Н.Л. против разпореждане от 11.02.2020г., постановено по ч. гр. д.
№ 1644 по описа за 2020г. на РС Пловдив, в частта, с която се отхвърля
заявлението за присъждане на 2375 лева – допълнително възнаграждение по договор
за допълнителни услуги, както и за разноските за разликата над уважения до
претендирания размер.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли
се за отмяна на същото в обжалваната част, вместо което се иска издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като
разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение против А.Б.М., ЕГН **********,
като същото е било уважено за сумата от 2 548, 28 лева главница, дължима
по договор за потребителски кредит № ********** от 03.11.2016г., сумата от 975,
78 лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.08.2017г. до
15.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателното погасяване, както
и разноските по делото по съразмерност с уважената част от искането в размер на
70, 79 лева – ДТ и 30 лева юрисконсултско възнаграждение.
За да отхвърли заявлението в
обжалваната част заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./,
съгласно която съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за
това.Направил
е извод за наличие на обоснована вероятност искането за присъждане на
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги да се основава на
неравноправна клауза, заобикаляща ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и нарушаваща забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което не отговаря на
изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 от
ЗЗП.
Безспорно заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с
добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния
договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при
сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае
за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Относно
претендираното възнаграждение за закупен пекат от допълнителни услуги,
включващи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, настоящият състав също намира, че касаят
действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.При
това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е
да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с
добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното заповедният
съд правилно е отхвърлил заявлението в обжалваната част, поради което
разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид
горните съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.02.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 1644 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, III бр. с., с което е отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, със законни представители С. Н., Ц. С., Я. Ч. и Я.Ч., с процесуален
представител юрисконсулт Р. И. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК против А.Б.М., ЕГН ********** ***, за сумата от 2375 лева – допълнително
възнаграждение по договор за допълнителни услуги, както и за разноските за
разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :