О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
четиринадесети февруари Година
2020 гр.София
С. о. съд, Наказателно отделение, Първи състав
На четиринадесети февруари Година 2020
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
Като разгледа докладваното от съдията Н. ч.н.дело номер 20 по описа на
С. о. съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.
А.Г.А. от гр. С. е подала чрез повереника си – адв. П.
В. от САК - жалба по реда на чл. 243, ал. 4 НПК срещу постановление от 16.12.2019
г. на прокурор при С. о.а прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 70/2017
г. по описа на ОД МВР – С., пр.пр. № 4681/2017
г. по описа на СОП.
В жалбата са развити оплаквания, които по същество се
свеждат до твърдението, че изводът на прокурора за липса на престъпление от общ
характер, обосновал прекратяването на наказателно производство, е постановен
при неизяснена фактическа обстановка и поради това се явява необоснован.
Конкретно се твърди, че е налице несъответствие между местността, която се
вижда на фотоснимките, заснети от свид. Д. С. и където обвинението е приело, че
е паднала Д. С., и местността над
мястото, където се твърди, че е намерен трупа, която е заснета и се вижда на
снимките, съдържащи се в представения от пострадалите фотоалбум. Твърди се, че
на фотоснимките, копирани от фотоапарата на свид. Д. С., е заснета подпорна
стена от другата страна на магистралата, докато срещу мястото, където е намерен
трупа, няма такава подпорна стена. Твърди се, че това несъответствие е останало
неизяснено от органите на досъдебното производство, с което се въвежда
основание за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на
прокурора за неговото изясняване.
С. о. съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакувания акт в
пределите по чл. 243, ал. 5 НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК от
лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба да обжалва посочения прокурорски
акт в качеството му на пострадал от престъпление – майка на жертвата Д. К. С. с
ЕГН: ********** /удостоверение за родствени връзки – л. 69, том 1 от ДП/.
В пределите на извършената проверка по
чл. 243, ал. 5 НПК, съдът установи следното:
Наказателното производство е било образувано
при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, затова че на 08.12.2017 г. на АМ „Хемус“,
в района на 35,100 км, в посока С. – В. умишлено е умъртвена Д. К. С. с ЕГН: **********
от гр. С. - престъпление по чл. 115 НК. По делото не е привлечен обвиняем.
С обжалваното постановление от 16.12.2019
г. на прокурор при СОП на основанията по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, поради липса на извършено
престъпление от общ характер.
От фактическа страна прокурорът е
приел, че смъртта на Д. К. С. не е настъпила в резултат на чуждо виновно
поведение, а е настъпила от травматични увреждания, получени при падане. В
основата на възприетите от прокурора фактически констатации, обосновали
решаващия му извод за липса на престъпление, са поставени показанията на
свидетеля Д. С. – съпруг на починалата, както и данните, събрани при извършения
оглед на местопроизшествието /протокол за
оглед, придружен с фотоалбум - л.л. 2 – 22, том 1 от ДП/; данните, установени посредством извършените в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза /л. 40, том
1 от ДП/, химическа експертиза /л. 41, том 1 от ДП/, техническа експертиза /л.л. 49
– 62, том 1 от ДП/, комплексна
медицинска и физична експертиза /л.л. 118
и сл., том 1 от ДП/, техническа
експертиза /л. 25 и сл., том 2 от ДП/, допълнителна комплексна медицинска и
физична експертиза /л. 29 и сл., том 2 от
ДП/; данните от събраните
свидетелски показания и събраните писмени и веществени доказателства.
След собствен анализ и оценка на
събраните доказателствени материали съдът намери, че възприетата и изложена от
прокурора фактическа обстановка е установена правилно и убедително доказателствено
аргументирана от прокурора. Прокурорът е изложил в детайли и изчерпателно
фактологията, при която е приел, че е настъпила смъртта на Д. С., излагайки
прецизен и изчерпателен анализ на доказателствените източници, подкрепили
неговите фактически констатации и изводи, изложил е ясни и аргументирани
съображения кои от доказателствените източници възприема и кои отхвърля и защо.
От фактическа страна се установява
следното:
Починалата Д. С. и свид. Д. С. са били
съпрузи. От брака им е родено детето К. Д. С. – непълнолетна /на 14 години към
момента на инкриминираното деяние/. Отношенията между съпрузите били добри,
двамата често карали велосипеди извън С. /показанията
на свид. Р. Ил. – л. 30, том 1 от ДП/.
В края на м. ноември 2017 г. между родителите и дъщеря им възникнал
конфликт по повод отказа на дъщеря им да се храни. Двамата родители били
притеснени от това обстоятелство, продиктувано от желанието на дъщеря им да
бъде със слаба фигура. Около 20.11.2017 г. свид. К. С. отново отказала да се
храни и пак по този повод между нея и майка ѝ възникнал конфликт, по
време на който дъщерята бутнала майка си, която паднала и при падането ударила
крака си. Д. С. не пострадала сериозно, не потърсила медицинска помощ, тъй като
можела да се движи и да ходи нормално, без затруднения /показанията на свидетелите К. С. и Й. Р./.
Преди обяд в деня на инцидента – 08.12.2017 г. – Д. С. и свид. К. С.
отново се скарали поради поредния отказ на К. С. да се храни. След като свид. К.
С. отишла на училище, около 12,30 ч., родителите ѝ решили да излязат
извън града с автомобила си, за да карат велосипеди. Тръгнали по АМ „Х.“ с
автомобила си – л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № СВ . АТ, управляван от
свид. Д. С., като превозвали и два велосипеда, поставени на стойка, монтирана в
задната част на лекия автомобил. Двамата се движили по автомагистралата в
посока гр. В..
След като минали през тунел „В.“, в края на следващия го мост свид. Д.
С. спрял автомобила в лентата за аварийно спиране. Двамата с Д. С. слезли от
автомобила, повървели в посока на движението, като се движели по тротоара,
образуван между парапета на моста и мантинелата. Времето било безоблачно с
температура около +6 градуса /С/, без валежи, като духал умерен до силен южен
вятър /справка от НИМХ при БАН – л. 65,
том 1 от ДП/. Свид. Д. С.
направил снимки на съпругата си, след което двамата отново се качили в автомобила
си и продължили по пътя. Изминали кратко разстояние, като отново спрели в
лентата за аварийно спиране в района на 35,100 км
от автомагистралата. Свид. Д. С. и съпругата му слезли от автомобила, като свид. Д. С. продължил да ѝ прави снимки
/л. 58 – ф.к. 24, л. 59 – ф.к. 25 и ф.к. 26,
том 1 от ДП/. Д. С. свалила
якето си и го оставила на парапета на моста, седнала на парапета на моста с
лице към пътното платно. Свид. Д. С. ѝ направил още няколко снимки /л.л. 60, 61, 62 – ф.к. 27, ф.к. 28 и ф.к. 29, том 1 от
ДП/ и започнал да настройва обектива
на фотоапарата си. В този момент съпругата му Д. С. загубила баланс и паднала
от моста. Тъй като вниманието на свид. Д. С. било насочено към фотоапарата,
който държал, той не видял момента на падането на съпругата му, а само
възприел, че пада предмет от моста. Първоначално си помислил, че е паднало
якето на съпругата му, но след това видял, че съпругата му е паднала от моста.
Свид. Д. С. веднага съобщил на тел. 112 за инцидента, като обаждането
му е регистрирано в 14,13 ч. /справка на
Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София – л. 36, том 2 от
ДП/. Обадил се и на бащата на
съпругата си – свид. К. А. и му съобщил за случилото се.
Свид. Д. С. слязъл под моста на магистралата и на склона, между
дърветата открил тялото на Д. С., която не показвала признаци на живот.
След подаването на сигнала от свид. Д. С., около 14,20 ч. от ОДЧ на
ОДМВР – С. бил изпратен за проверка автопатрул - свидетелите Г. В. и Ем. К..
Двамата установили спрелия автомобил на автомагистралата около който нямало
никого. На мястото, където бил спрян автомобила, погледнали през моста надолу и
под моста видели тялото на Д. С. и до нея коленичилия свид. Д. С.. Полицейските
служители обезопасили района на произшествието и го запазили, като през това
време при тях се изкачил свид. Д. С.. Същият бил видимо притеснен, разказал им,
че е правил снимки на съпругата си, когато тя е паднала от моста.
На място пристигнала полицейска група, в която били включени
свидетелите С. Т. и Н. Д., както и разследващ полицай, който извършил оглед на
местопроизшествието.
При извършения оглед на
местопроизшествието /протокол за оглед на
местопроизшествие, придружен с фотоалбум – л.л. 2 – 11, том 1 от ДП/ е установено точно мястото, където е бил
спрял автомобила, с който се придвижвали свид. Д. С. и съпругата му Д. С. – в
района на 35,100 км на АМ „Х.“, в платното за движение в посока гр. В., на
разстояние 60 см от мантинелата, заварен с включени аварийни светлини. В
пространството между мантинелата и парапета на моста е открито якето на Д. С.. Непосредствено
под това място, под моста, на дълбочина около 25 – 30 метра е установен трупа
на Д. С., като тялото е било по гръб, следващо наклона надолу на склона,
главата е била до ствола на дърво, а ръцете – по дължината на тялото.
Извършената СМЕ на труп /л. 40,
том 1 от ДП/ установява вида и
характера на телесните увреждания, причинени на Д. С., механизма на
причиняването им и причините за смъртта ѝ. При огледа и аутопсията на
трупа на Д. С. е установена тежка съчетана гръдно-коремна травма, изразяваща се
в контузия и травматично разкъсване на белия дроб, травматично прекъсване на
аортата под дъгата, двустранно счупване на ребрата, таза и лявата бедрена кост,
травматично разкъсване на слезката, контузия на диафрагмата и бъбреците,
пръснати охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците; не е
установено наличие на етилов алкохол в кръвта. От заключението на обсъжданата
експертиза се установява още че:
- смъртта на жертвата се дължи на остро настъпилата масивна кръвозагуба
в резултат на травматично разкъсване на аортата, като е настъпила за кратко
време и е била неизбежна;
- по своите медикобиологични признаци констатираните травматични
увреждания представляват високоенергийна травма и са получени в резултат на
падане от високо, като тялото е контактувало с терена с лявата задностранична
повърхност на бедрото, седалището и гърба.
Свид. Д. С. доброволно е предал фотоапарата, с който е направил снимки
на съпругата си непосредствено преди инцидента, заедно с поставената в него
карта-памет /протокол за доброволно
предаване – л. 19, том 1 от ДП/.
В хода на досъдебното производство е извършена техническа експертиза /л.л. 49 – 62, том 1 от ДП/, която е изследвала фотоапарата, като
експертът, извършил експертизата, е снел на хартиен носител 21 файла, създадени
на датата на инцидента, при който е настъпила смъртта на Д. С. - 08.12.2017 г. –
за времето от 14:56 ч. до 15:15 ч. според часа, зададен на фотоапарата. Извършена
е и допълнителна техническа експертиза /л.л.
25, 26, том 2 от ДП/, която
установява, че часовникът на фотоапарата не отразява точния астрономически час
на заснемане на кадъра, като има разлика +64 минути на времето при снимане
спрямо реалното астрономическо време в момента, като не са установени
манипулации върху самия кадър. В обобщение се налага извода, че снетите файлове
от фотоапарата, предаден от свид. Д. С., съдържащи се на л.л. 51 – 62, том 1 от
ДП, са заснети във времето от 13:52 ч. до 14:11 ч. /реално астрономическо време/
на 08.12.2017 г., като обаждането до тел. 112 от свид. Д. С. е регистрирано в
14:13 ч. Съпоставени данните относно времето на заснемане на последните три
кадъра, снети на л.л. 60, 61, 62 – ф.к. 27, ф.к. 28 и ф.к. 29, том 1 от ДП, - 14:11 ч. -, и времето, когато е
регистрирано телефонното обаждане на свид. Д. Стоянов до тел. 112 – 14:13 ч. - дават
достатъчно убедително основание да се приеме, че мястото на инцидента, а именно
мястото откъдето е паднала Десислава Стоянова и е открит трупа ѝ, е
същото място, където са заснети последните три файла, снети от фотоапарата на
свид. Д. С.- л.л. 60, 61 и 62, том 1 от ДП.
Фактическият извод относно механизма на
падане на Д. С., посочен по-горе, се обосновава, освен от данните, съдържащи се
в показанията на свид. Д. С., и от данните, събрани чрез две експертизи – комплексна
медицинска и физична експертиза /л.л. 118
и сл., том 1 от ДП/ и
допълнителна комплексна медицинска и физична експертиза /л. 29 и сл., том 2 от ДП/. Посочените експертизи сочат като механизъм на падането загуба на
баланс, предизвикана от външна пертурбация, най-вероятно комбинация от вибрации
и вятър, като съществено влияние е имала редуцираната площ на поддържащата
основа /парапета на моста с широчина на най-горния профил от 10 см/.
На следващо място - от допълнителната комплексна медицинска и физична
експертиза /л.л. 29 и сл., том 2 от ДП/ е установено по убедителен начин, че
мястото, където е намерен трупа на жертвата, съответства на механизъм на
падане, при който жертвата е паднала с нулева начална скорост. Този извод,
съпоставен с описания в предходната експертиза механизъм на падане, налага
крайният извод, възприет и от прокурора, че жертвата Д. С. е паднала поради
загуба на баланс, предизвикана от външна пертурбация – вибрации и вятър, - т.е.
загубата на баланс не е предизвикана от действия на друго лице и конкретно от
действия на свид. Д. С..
От допълнителната комплексна медицинска и физична експертиза /л.л. 29 и сл., том 2 от ДП/ се установява още, че: тялото на жертвата е
контактувало със земята с лявата задностранична повърхност на бедрото,
седалището и гърба; след удара се е придвижило на кратко разстояние поради
съществуващия наклон до мястото, където е намерен трупа. ДКМФЕ /л. 29 и сл., том 2 от ДП/ доизяснява още: че падане от височина 25 – 30 метра /какъвто е
случаят/ обикновено е фатално в зависимост от мястото на приземяване и
особеностите на терена, както и от това дали по време на падане тялото
контактува с препятствия /стъпаловидно падане/, каквито данни в настоящия
случай няма; при падане от високо характерна особеност е рязкото несъответствие
на външните травматични увреждания по трупа, изразяващи се в охлузвания,
кръвонасядания, разкъсноконтузни рани и деформации на крайниците от фрактурите
и тежките поражения на вътрешните органи, изразяващи се в травматично
разрушаване на паренхимните органи като черен дроб например, разкъсванията и
контузиите. Последните могат да се причинят както от директни удари в момента
на приземяването, така и от инерционното въздействие. При тези разрушения се
наблюдават масивни кръвоизливи в телесните кухини – гръдна и коремна. Когато
тяхната /на кухините/ цялост не е нарушена, външно кървене има в ограничен
обем, най-често от дихателните отвори.
Най-сетне, заключенията на обсъжданите две експертизи /комплексна медицинска и физична експертиза на л.л. 118
и сл., том 1 от ДП и допълнителна комплексна медицинска и физична експертиза на
л.л. 29 и сл., том 2 от ДП/ по същество потвърждават изцяло показанията
на свид. Д. С. относно механизма на причиняване на телесните увреждания, довели
до смъртта на жертвата, което от друга страна е и достатъчно основание да се
приемат като достоверни и добросъвестни неговите показания, поради което правилно
са ползвани от прокурора като годен доказателствен източник.
Не намират фактическа подкрепа
доводите, развити в жалбата в смисъл, че е налице противоречие /несъответствие/
между местността, която се вижда на фотоснимките, заснети от свид. Д. С. и
където обвинението е приело, че е паднала Д. С., и местността над мястото,
където се твърди, че е намерен трупа, която е заснета и се вижда на снимките,
съдържащи се в представения от пострадалите фотоалбум.
Най-напред изводът на прокурора относно мястото на инцидента – мястото,
откъдето е паднала жертвата – е обоснован от събраните по делото доказателства.
В тази насока са събрани достатъчно убедителни данни от различни
доказателствени източници, които напълно кореспондират помежду си и взаимно се
допълват и това са показанията на свид. Д. С., данните от извършения оглед на
местопроизшествието и данните, касаещи механизма на причиняване на телесните
увреждания на жертвата, от които е настъпила смъртта ѝ, установени
посредством двете комплексни медицински и физични експертизи /основна и допълнителна - л.л. 118 и сл., том 1 от ДП и л.л. 29 и сл.,
том 2 от ДП/. Съвкупният им
анализ несъмнено сочи, че мястото, откъдето е паднала жертвата, е парапета на
мост на автомагистрала „Х.“, в
района на 35,100 км по посока гр. В., отразено във фотоалбум към протокол за оглед
на местопроизшествие ф.к. №№ 1 – 6 на л.л. 6 и 7, том 1 от ДП. При сравняване
на мястото /пейзажа/, заснето на ф.к. № 4 от фотоалбума към протокола за оглед
на местопроизшествие /л. 7, том 1 от ДП/, на който ясно се вижда спрения лек
автомобил, с който са се придвижвали свид. Д. С. и жертвата Д. С. и посоката, в
която се е движил преди да спре - посока гр. В. и мястото /пейзажа/, заснето от
свид. Д. С. непосредствено преди инцидента, което се вижда на ф.к. №№ 27, 28 и
29 /л.л. 60 – 62, том 1 от ДП/, се виждат ясно в дъното на всички кадри
едни и същи постройки, намиращи се вдясно по продължението на пътното платно в
посока гр. В. и абсолютно идентичен релеф и изглед на планината, което
несъмнено сочи, че мястото на произшествието, отразено в протокола за оглед, и
това, което е заснето и се вижда на последните три кадъра - ф.к. №№ 27, 28 и 29
/л.л. 60 – 62, том 1 от ДП/, заснети с фотоапарата на свид. Д. С.
непосредствено преди злощастния инцидент, при който е загинала съпругата му, са
едно и също място.
На следващо място несъмнено е
установено, че трупът на жертвата е открит на място, намиращо се под моста,
където са направени последните три снимки на жертвата от свид. Д. С. /ф.к. №№ 27, 28 и 29, л.л. 60 – 62, том 1 от ДП/ и същевременно липсват данни трупът на
жертвата да е местен, като в тази насока прокурорът е изложил подробни и
доказателствено аргументирани съображения, които съдът споделя напълно и не се
налага да преповтаря.
Неоснователен е упрекът към прокурора,
отправен с жалбата, че не е дал отговор по въпроса за наличие на противоречие в
доказателствения материал, изразяващо се в това, че на фотоснимките, копирани
от фотоапарата на свид. Д. С., е заснета подпорна стена от другата страна на
магистралата, докато срещу мястото, където е намерен трупа, няма такава
подпорна стена и това обстоятелство е останало неизяснено. Това твърдение
най-напред е некоректно, тъй като на фотоснимките, копирани от фотоапарата на
свид. Д. С. и конкретно на ф.к. №№ 24 – 29 /л.л.
58 – 61, том 1 от ДП/, заснети
във времето от 15:14 ч. до 15:15 ч. /според зададената настройка за час на
фотоапарата/, т.е. непосредствено преди инцидента и които показват мястото,
където под моста е намерен трупа на жертвата, е обхванат десния край на
автомагистралата и никъде не се вижда отсрещната ѝ страна – левия край на
автомагистралата. Файловете, снети от фотоапарата на свид. Д. С., на които се
вижда такава подпорна стена на отсрещната страна на автомагистралата, са ф.к.
№№ 9 – 13 /л.л. 51 – 53, том 1 от ДП/. Видно е, че тези къдри са заснети във
времето от 14:56 ч. до 15:01 ч. /според зададената настройка за час на
фотоапарата/, т.е. при първото спиране – в края на моста, следващ тунел „В.“,
където свид. Д. Стоянов е спрял автомобила, двамата с Д. С. са слезли,
повървели са и свид. Д. С. е направил снимки на съпругата си. След това двамата
отново са се качили в автомобила си, придвижили са се на кратко разстояние и
тогава са спрели на мястото, където се е случил инцидента. С други думи
снимките, на които се вижда описаната в жалбата подпорна стена на отсрещната
страна на автомагистралата, са направени на друго място, а не на мястото на
произшествието, поради което не е налице твърдяното противоречие в
доказателствения материал.
В
обобщение може да се направи извод, че разследването
е изчерпило възможните доказателствени средства и способи за събиране на
правнозначими по случая доказателства. Фактическата обстановка е изяснена
всестранно, пълно и обективно, като значимите за разкриването на обективната
истина обстоятелства, касаещи механизма на причиняване на телесните увреждания,
довели до смъртта на жертвата, са установени с достатъчно убедителни
доказателствени източници и с възможните и изчерпани способи за доказване –
разпитани са всички свидетели, чиито показания биха допринесли за изясняване на
обективната истина, извършени са възможните експертизи, касаещи вида и
характера на телесните увреждания, получени от жертвата и механизма на
причиняването им.
При липса на чуждо виновно поведение, което да е в причинна връзка със
смъртта на жертвата, правилен се явява крайният извод на прокурора, че
деянието, при което е настъпила смъртта на Д. С., не съставлява престъпление,
което въвежда основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство.
При така установеното с обжалваното постановление на прокурора, с което
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 70/2017 г. по описа на ОД МВР – С., е законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 243, ал. 6, т. 1 и ал.
7 НПК С. о. съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 16.12.2019 г. на прокурор
при С. о. прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 70/2017 г. по
описа на ОД МВР – С., пр.пр. № 4681/2017
г. по описа на СОП.
Определението може да се протестира от прокурора и да
се обжалва от пострадалите пред С. а. съд в седемдневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: