№ 2336
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504828 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Б.М., срещу решение №1814/01.02.2024г.,
постановено по гр.д. №44765/2022г. по описа на СРС, 47 състав, с което е осъден
ответникът да заплати на ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на
основание чл.411, ал.1 от КЗ сумата от общо 1334,44 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено обезщетение в размер на 1309,44 лева по застраховка „Каско
Стандарт“, полица №47042118609000031, за вреди, причинени на лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с рег. №Х*******, в резултат на настъпило на 31.03.2022г. ПТП, и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2022г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 671,47 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С въззивната жалба се поддържат оплаквания, че обжалваното решение е
постановено при нарушение на процесуалните правила, както и незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, и е направено искане същото да бъде отменено и
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, или при условията на евентуалност да бъде
намален размера на присъденото обезщетение. Първоинстанционният съд не обсъдил
направеното от ответника възражение за съпричиняване и не отчел поведението на
водача, застрахован при ищеца. Не бил установен по категоричен начин механизмът на
1
ПТП, нито била доказана вината на водача, застрахован при ответника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна
„ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, чрез пълномощника адв. А. Б., с
който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Въззиваемата страна поддържа, че от събраните по делото доказателства се
установява механизмът и фактическата обстановка относно настъпване на процесното
ПТП, като вината за същото била на застрахования при ответника водач.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия
съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл.
272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, както и с
оглед събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и
следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от
страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в
срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с
оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на
основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската
отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор,
сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав.
Между страните по делото няма спор относно следните правно-релевантни
обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се
2
установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между
ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен
договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който
застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума
имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на
собственик на МПС с рег. №Х******* за периода на действие на договора, настъпване
на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 31.03.2022г. пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди,
с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума. Установява се от приетите по
делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на
автомобила сумата от 1309,44 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ
съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и по
вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната инстанция приема, че
при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, участници в ПТП,
кредитираното заключение на САТЕ, както и от показанията на двамата водачи В.М.М.
и П.З.Х., разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, се
установява следният механизъм на ПТП: на 31.03.2022г. около 7.30 часа, товарен
автомобил „Рено Мастер“ с рег. №******* се движи на територията на паркинг на база
на бившия „Завод за металорежещи машини“, където водачът предприема маневра за
движение на заден ход, при която реализира ПТП с паркирания зад него от дясната му
страна лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. №Х*******.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се
установява, че причина за ПТП е поведението на застрахования при ответника водач,
който не е изпълнил законово разписаното му задължение, в нормата на чл.25, ал.1 от
ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата за навлизане в реда на паркираните
превозни средства, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, вследствие на което е настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген Туран“
с рег. №Х******* с материални щети. Не е установено по делото да е извършено
нарушение на правилата по ЗДвП от водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с
рег. №Х*******, като в съставения констативен протокол за ПТП е отразено, че
същият е паркиран, и това обстоятелство се потвърждава и от показанията на двамата
водачи, разпитани като свидетели в процеса.
3
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че поведението на
застрахования при ответника водач разкрива признаците на деликта по смисъла на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в извършване на
неправилна маневра, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно
поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Неоснователни са и поддържаните с въззивната жалба оплаквания във връзка с
размера на присъденото обезщетение. Съобразно установената съдебна практика /в
този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г.
по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ
/отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ.
чл.400, ал.2 от КЗ/. В случая установената от вещото лице по САТЕ стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил „Фолксваген Туран“ по средни пазарни
цени надвишава размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение,
поради което предявеният иск е основателен в пълния му предявен размер.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора разноски на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
на 520,12 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършване на разноските.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1814/01.02.2024г., постановено по гр.д.
№44765/2022г. по описа на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, разноски за въззивното
4
производство в размер на 520,12 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5