РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Д.А.Ангелов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИРКОНФС.
С Решение № 87/23.11.2021 г., постановено по ЧНД № 590/2021 г.
по описа Окръжен съд – Хасково, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7,
т. 1 от ЗПИИРКОНФС е признато решение от 27.01.2020 г., постановено от
L., ФР Г., влязло в сила на от 04.03.2020 г., с което на българския гражданин
А.И.А. е наложена финансова санкция „парична глоба“ в размер на 110 евро и
са възложени разходите по производството в размер на 28,50 евро, или общ
размер на финансовата санкция 138,50 евро с левова равностойност 270,80 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от
служебния защитник на засегнатото лице адв. К.Я., с оплакване за неговата
неправилност и незаконосъобразност. В този смисъл се прави искане
атакуваният съдебен акт да бъде отменен като вместо това бъде постановен
нов, с който въззивният съд да откаже да признае и допусне изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция спрямо засегнатото лице А.А..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният
защитник на заинтересованото лице поддържа жалбата и направеното с нея
искане.
Заинтересованото лице – нередовно призовано, не се явява и не
1
изразява становище.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита, че
жалбата е неоснователна, поради което предлага атакуваният с нея съдебен
акт, като обоснован и законосъобразен, да бъде потвърден.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, изложеното в жалбата и обсъди становищата на
страните, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
За да постанови решението си, Хасковският окръжен съд е приел
за установено следното:
От Федерална служба „Правосъдие“ на ФР Г. е постъпило
удостоверение, издадено въз основа на Решение от 27.01.2020 г. на L. G., ФР
Г., влязло в сила на 04.03.2020 г., за налагане на финансова санкция по
отношение на А.И.А., роден на *** г., в размер на 138,50 евро за извършени
във ФР Г. нарушения, а именно: неспазване на ограничението на скоростта от
60 км/ч и движение със скорост от 74 км/ч, както и държане на мобилен
телефон, квалифицирани по § 3 ал. 3, § 49 от Наредба за движението по
пътищата, § 24 от ЗДвП на ФР Г., както и 11.1.2 от Федералния каталог за
глобите, от които 110 евро финансова санкция (глоба) и 28,50 евро разходи по
съдебното производство.
Решението, чието признаване се иска, се отнася за това, че
засегнатото лице, като водач на товарен автомобил *****, на 04.12.2019 г. в
14:50 ч, на междуградски път превишил скоростта с 14 км/ч и държал
телефон, в дясна ръка до дясно ухо. Деянията му са квалифицирани като
административни нарушения по нормативните актове, уреждащи движението
по пътищата във ФРГ. В удостоверението е отразено, че решението, чието
изпълнение се иска е влязло в сила, а лицето е имало възможността да отнесе
въпроса и до съд. Лицето е било уведомено съобразно законодателството на
издаващата държава за възможността да обжалва решението и срока за това.
В удостоверението са посочени имената на лицето по принудителното
действие, както и мястото, датата, месеца и годината на раждането му, даващо
възможност за установяване самоличността на дееца.
Решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган
на Държава - член на ЕС, удостоверението отговоря на формалните
изисквания в Приложение № 1 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
и не са налице условията на чл. 35 от националния ни Закон, при които може
да се откаже изпълнение на решението. Освен това описаните в
удостоверението нарушения отговарят на цитираното в него решение, препис
от което също е приложен. Според тези актове засегнатото лице е
санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движение във
ФР Г.. Така описаното в удостоверението деяние попада сред изброените в
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИКОРНФС деяния, за които не се изисква
2
двойна наказуемост като предпоставка за признаване и изпълнение на акта за
тяхното санкциониране. На следващо място, изпълнението на решението не е
погасено, поради изтекла давност по българското законодателство, не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други
основания от изброените в т. 5-11 от чл. 35 на Закона, които да налагат отказ
за признаване на решението. Нарушенията са извършени на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или
административни органи. Според удостоверението не е налице пълно или
частично плащане на наложените санкции – разноски.
От извършения в хода на въззивното производство допълнителен
превод на издаденото срещу А.А. наказателно постановление и
удостоверение се установява, че решението за налагане на финансова санкция
е на Отдел „Ред, транспорт и защита на населението“ – административни
нарушения, при Община Г., Г..
При така установената фактическа обстановка окръжният съд е
приел, че са налице формалните изисквания на закона за признаване на
наложените в издаващата държава финансови санкции. Настоящата
инстанция споделя крайния извод на окръжния съд.
Неоснователно е направеното от защитника възражение, че от
издаденото Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции не може да се направи извод за идентичност на
посоченото в него лице и засегнатото лице. Действително, в удостоверението,
а и в решението (наказателното постановление) фамилията на лицето е
изписана като А., вместо А.. Очевидно е, че е допусната фактическа грешка,
която не поражда съмнения в идентификацията на засегнатото лице именно
като А.И.А., с оглед пълното съвпадение на останалите установени лични
данни за това физическо лице – име и презиме, дата месец и година на раждане, както и
постоянен адрес.
Неоснователно е и възражението на защитника, че решението на
окръжния съд е постановено в нарушение на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Като основен довод в тази насока се изтъква, че А.И.А. не живее и не
пребивава в Р България. Твърденията на защитника не кореспондират със
събраните по делото данни за засегнатото лице. От приложената по делото
справка от Национална база данни „Население“ по категоричен начин се
установява, че А. има както постоянен, така и настоящ адрес, регистрирани на
територията на страната, област Х. – в гр. Д. и в с.З., което от своя страна е
определило и компетентния съд, съобразно правилото на чл. 31, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Не може да бъде споделено и становището на защитата за
допуснато нарушение по чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС. В б. „з“, т. 4 на
удостоверението е отбелязано, че финансовата санкция не е платена в
3
решаващата или в друга държава, като до момента засегнатото лице също не е
представило доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във
връзка с решението за налагане на финансова санкция, включително и след
уведомяването му лично за въззивното производство, предвид връчената му
призовка за предходно съдебно заседание.
Неоснователно е и възражението, че в случая са налице
основанията на чл. 35, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС за отказ да бъде
признато и допуснато за изпълнение решението за налагане на финансова
санкция. В случаите на писмено производство, каквото е удостоверено, че е
било и настоящото спрямо А., изискването на закона е лицето да бъде
уведомено за правото на обжалване и сроковете за това. Точно такава
информация се съдържа в издаденото удостоверение - раздел „ж“, т. 1 и
раздел „з“, т. 2 от същото. Отделно от това, при положение, че
производството е било писмено (закрито) е очевидно, че не може да става
въпрос за лично явяване на лицето в открит съдебен процес.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея решение, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/23.11.2021 г., постановено по
ЧНД № 590/2021 г. по описа на Окръжен съд –Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4