№ 15065
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110115862 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 22 декември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 15862 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 59300/25.03.2022г. на
СРС, подадена от "Софийска вода" АД срещу Т. И. Т. във връзка със Заповед
за изпълнение от 21.12.2021г., издадена по ч.гр.д. № 67954/2021г. на СРС.
Ищецът „Софийска вода“ АД чрез юрк. *** е предявил срещу Т. И. Т.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за установено спрямо
ответника, че същият дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с
водоснабдяването на имот в град София, ***, сумата от 4726,98 лева,
представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
20.01.2012г.-31.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.11.2021г.) до окончателното изплащане. Водоснабдителното дружество
твърди, че между него и ответника съществуват трайни фактически
отношения и облигационно отношение за предоставяне на водоснабдително-
канализационни услуги по силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на
Общи условия, които били публикувани в интернет и публично известни.
Ответникът имал качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот,
като за процесния период той не заплатил в срок дължимите суми. За
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. И. Т. чрез адв. А. Ж. - АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 105879/26.05.2022г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в заповедното производство
претенцията била за доставена вода, а в исковото - за ВиК услуги. На
ответника не били издавани и връчвани фактури за количества доставена
питейна вода. Ответникът нямал качеството на потребител за предоставяните
от ищеца услуги, като не бил нито собственик, нито носител на вещно право
върху посочения в исковата молба имот. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Ж., който
оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Неоснователни са възраженията за липса на
идентичност между предмета на заповедното и исковото производства:
същите са с един и същи предмет - неплатени суми за предоставени ВиК
услуги. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на
пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по
силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното количество и
стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън
горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С
общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води,
редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп
до тях. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в
писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок
от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия
(чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на ВиК
услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води,
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
3
водопроводно отклонение.
Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт № ***г., т.
***, дело № ***/***г. на Нотариуса при ІІ Районен съд в град София, *** Т. и
*** Т.а са продали на сина си Т. И. Т. собствената си притежавана при режим
1
на съпружеска имуществена общност / идеална част от недвижим имот -
3
апартамент в град София, ***, идентичен с водоснабдения такъв. С
нотариалния акт продавачите са си учредили вещно право на ползване върху
имота - предмет на сделката, докато са живи.
Естеството на вещното право на ползване изключва паралелното
използване на имота от собственика и ползвателя, като ползването остава за
носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът следва да се
съобразява до погасяването му. Ползвателят, който извлича ползите от
недвижимия имот във вещно-правния смисъл на понятието, следва да се
ангажира и със заплащането на тежестите, които това ползване влече след
себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите за
доставените ВиК услуги суми. Затова и в такава ситуация на конкуренция на
права върху вещта, за потребител на ВиК услуги следва да се счита
ползвателят на имота, а не собственикът. Именно с него следва да се счита за
възникнало облигационното отношение за доставка на топлинна енергия, при
това по силата на закона, без да е необходимо изрично подписване на
съответен писмен акт.
По делото са представени доказателства, че ответникът е собственик
12
само на / част от апартамента, без данни кой собственикът на останалите /
33
идеални части. Писмото от Столичната община, вх. № 158851/27.07.2022г. на
СРС, че във връзка с данъчното облагане по ЗМДТ като собственик на
водоснабдения имот се води Т. Т., не е достатъчно да разколебае този извод,
доколкото не е представена самата декларация по чл. 14 ЗМДТ, която да бъде
ценена като изявление на страна по делото в нейна вреда, нито става ясно
какви точно права върху имота са декларирани. По делото също така няма
данни да е погасено вещното право на ползване, учредено в полза на *** Т. и
*** Т.а.
Тези изводи не се опровергават и от доказателствата за опитите на
ответника да прехвърли партидата за водоснабдяване на имота на свое име.
Съответните заявления са входирани при ищеца на 21.04.2021г., при
положение че процесния период на вземанията е до 31.05.2021г., като от
съдържанието им не може да се установи дали учреденото вещно право на
ползване още съществува или е погасено, съответно не може да се установи
от кой момент нататък и за какви суми следва да отговаря ответникът, ако
въобще има основание за това. В допълнение следва да се обърне внимание и
на обстоятелството, че съобразно заключението на вещото лице по съдебно-
техническата и счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, не
може да бъде установен точният размер на доставяните количества ВиК
услуги и дали те отговарят на фактурираните количества, включително дали
услугите са доставяни непрекъснато в процесния период.
Наличието на облигационно отношение между страните по делото е
първата и най-важна предпоставка за основателността на предявения иск. С
4
оглед липсата му той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като
обсъждането на останалите събрани по делото доказателства се явява
безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока.
И в заповедното, и в исковото производства ответникът е представляван
безплатно от адв. А. Ж. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При това положение и с
оглед изхода от спора в полза на адв. Ж. следва да се определи и присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В тази връзка следва да се има предвид,
с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г.
по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в
частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент
не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения,
определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в
тази наредба. Същите принципи важат и при определянето на
възнагражденията на адвокатите по чл. 38, ал. 2 ЗАдв при предоставена
безплатна правна помощ на страните по делата.
Относно разноските в заповедното производство на длъжниците съдът
намира, че възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без
каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения
защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова подходящият размер на адвокатското възнаграждение е
50,00 лева, който следва да се присъди в полза на адв. Ж.. Подходящият
съобразно делото адвокатски хонорар за исковото произвоство при отчитане
на неговия процесуален ход, материална, процесуална и професионална
сложност, както и защитавания материален интерес, следва да се определи на
500,00 лева.
Водим от горното, съдът
5
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК
*********, със седалище в град София, срещу Т. И. Т. , ЕГН **********, от
град София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за установено спрямо
ответника, че същият дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с
водоснабдяването на имот в град София, ***, сумата от 4726,98 лева,
представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за периода
20.01.2012г.-31.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(26.11.2021г.) до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК *********, със седалище
в град София, да заплати на адв. А. Н. Ж. - АК-София, личен № ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 50,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна
адвокатска защита на длъжника Т. И. Т. в заповедното производство (ч.гр.д.
№ 67954/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК *********, със седалище
в град София, да заплати на адв. А. Н. Ж. - АК-София, личен № ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 500,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна
адвокатска защита на ответника Т. И. Т. в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 15862/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6