Решение по дело №4698/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 340
Дата: 12 март 2018 г. (в сила от 3 април 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430104698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

       

гр. Плевен, 12.03.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4698   по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявен от Г.А.Б., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. Е. А. срещу о.Д.М. ЕИК *********, представлявано от кмета на общината *** и срещу Общинска служба по земеделие – Долна Митрополия установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. Тръстеник, о.Д.М. ***, извън регулацията на града с площ 1230 кв.м., съставляващ имот №1043, кв.138  по плана на същия град, при съседи: път, ПИ №1042 на Г. , ПИ №1045 на н-ци на Т. , ПИ №1044 на н-ци на Ц. , заедно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, второстепенна сграда/лятна кухня полумасивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда. 

  Твърди се в исковата молба, че през 1972 г. със Заповед №432/29.02.1972 г., кв.138, в който се намира процесния имот е изключен от регулация. Сочи, че при направената справка в ОСЗ Долна Митрополия е установено, че имотът се води като нива, което противоречи на нотариалния акт, с който е закупен имотът. Ищецът твърди, че от години живее в имота и, че никой не оспорва собствеността му, но поради факта, че е изключен от регулация не може да се снабди със скица, за да го продаде. Излага, че именно поради това и втория ответник не може да му издаде скица. Поради изложеното счита, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да се установи, че имотът му е собствен и да се впише като поземлен имот в ОСЗ Долна Митрополия.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОСЗ Долна Митрополия е депозирал отговор, в който сочи, че исковата молба е допустима и основателна и не възразява срещу възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Сочи, че след справка в базата данни на ОСЗ Долна Митрополия е установено, че на името на Г. Б. няма подадено заявление в законоустановения срок за възстановяване правото на собственост върху имот представляващ бивше дворно място – имот №1043, изключено от регулацията на землището на гр. Тръстеник, съставляващ имот №338002 по КВС на землището.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът о.Д.М. е депозирал отговор. Счита, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди, че процесния имот никога не е заявяван за възстановяване. Сочи, че е съставен и АОС /частна/ № 5539/18.12.2009 г. на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и заповед № РД-176/24.11.2008 г. по чл.45-в/7/ от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди и, че е не е изпълнен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС  по отношение на ищеца.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №174, том ІV, рег. №5537, дело №490/2005 г. по описа на нотариус *** с рег. №016 на НК София, с район на действие ПлРС, че ищецът е закупил поземлен имот, находящ се в гр. Тръстеник, о.Д.М. ***, извън регулацията на града с площ 1230 кв.м., съставляващ имот №1043, кв.138  по плана на същия град, при съседи: път, ПИ №1042 на Г. , ПИ №1045 на н-ци на Т. , ПИ №1044 на н-ци на Ц. , заедно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, второстепенна сграда/лятна кухня полумасивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда.

Ведно е от приложената по делото данъчна оценка на процесния недвижим имот, че същият е деклариран от ищеца.

От представената по делото справка от ОСЗ Долна Митрополия се установява, че имот № 001043 е собственост на наследниците на Димитър Комарски  и представлява нива с с площ от 7,930 декара, представляващ нива ІІІ категория м. „Орешки път“. 

Установява се от  приложения по делото АОС №5539/18.12.2009 г., че на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и Заповед №176/24.11.2008г. приложена по делото/ по чл.45-в/7/ от ППЗСПЗЗ, във вр. чл.19 от ЗСПЗЗ е, че нива с площ от 1,219 декара, шеста категория, находяща се в гр. Тръстеник, имот №338002 в м. „Дворните места“ е обявен за частна общинска собственост.

От приложената по делото скица на нива, находяща се в гр. Тръстеник, имот №338002 в м. „Дворните места“, че като собственик е записан о.Д.  М.

От приобщеното по делото Протоколно решение №1/15.10.2008 г. се установява, че комисия е определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, сред които е и процесния недвижим имот.

Установява се от приобщеното по делото Удостоверение, издадено от ОСЗ гр. Д. митрополия, че на името на ищеца няма подадено заявление в законоустановения срок за възстановяване на правото на собственост върху имот, представляващ бивше дворно място – имот №1043, изключено от регулация за землището на гр. Тръстеник, съставляващо имот №3380002 в местността „ Дворните места“ по КВС за землището.

В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че:към датата на изготвянето на експертизата статута на имота е земеделска земя, като основанието за това е изключването му от строителните граници на гр. Тръстеник; че като попадащ в границите на КВС същият е записан като нива VІ категория с площ от 1,219 декара, находящ се в местността „ Дворните места“ и съставляващ ПИ №338002; че имот №1043 е номера на процесния имот по кадастралния и регулационен план на гр. Тръстеник, който като имот, изключен от регулация е възстановен с КВС в съществуващи, възстановими стари реални граници като имот №338002; че няма нищо общо между имот №1043 с площ от 1230 кв.м. и имот №001043 с площ от 7,930 декара, представляващ нива ІІІ категория м. „Орешки път“; че разликата в площите се дължи единствено на начина на отчитането им; че не са се открили данни имота да е одържавяван, като дворното място не е било предмет на коопериране в ТКЗС; че като имот, изключен от строителните граници на населеното място същият е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ; че като не е заявен е попаднал в разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката ***, която свидетелства, че с ищеца са постигнали съгласие той да й продаде процесния имот. Сочи, че при опит да се снабдят със скица от ОСЗ Д. митрополия им отговорили, че имота е извън регулация, поради което не могат да им издадат скица.   

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на процесния имот, който владее. Ищеца има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато, въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на твърдението му, че притежават правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание, в случая правна сделка и на следващо място от отричането на това право от ответната община чрез съставяне на акт за общинска собственост по отношение на имота. /В този смисъл р № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. /

 За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посоченото придобивно основания.

От представения нотариален акт нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №174, том ІV, рег. №5537, дело №490/2005 г. по описа на нотариус *** с рег. №016 на НК София, с район на действие ПлРС, се установява, че ищецът е закупил поземлен имот, находящ се в гр. Тръстеник, о.Д.М. ***, извън регулацията на града с площ 1230 кв.м., съставляващ имот №1043, кв.138  по плана на същия град, при съседи: път, ПИ №1042 на Г. , ПИ №1045 на н-ци на Т. , ПИ №1044 на н-ци на Ц. , заедно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, второстепенна сграда/лятна кухня полумасивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда.Предвид изложеното съдът намира за установено, че ищецът е собственик на процесния имот.

Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищеца, респ. от неговите праводатели, то този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищецът, респ. праводателят им да са били, и да са владели земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон.

Действително, същият имот, означен с № 338002 по КВС/ Kартата на възстановената собственост/ на гр.Тръстеник, о.Д.М. с площ от 1,219 дка - 6 категория, начин на трайно ползване - нива, е включен в списъка на земи общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определени с Протоколно РЕШЕНИЕ № 1/15.10.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №176/24.11.2008 г. на ОД"З" гр. Плевен. В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници(което не е установено по делото) земята, останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост. Това приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС;Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС). Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече, че такъв акт по делото не е бил представен. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв.  Ответника по делото не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесния имот е попадал в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ. От събраните доказателства, не се установи по никакъв начин наличието на предпоставките по чл. 45 от ППЗСПЗЗ, при наличието на които е допустимо и законосъобразно, останалите след възстановяването на собствеността върху земеделските земи (по реда на ЗСПЗЗ) имоти да станат общинска собственост, след изтичането на посочения в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ 10 годишен срок. Доказателствената тежест да се установи наличието на предпоставки за актуването на процесното дворно място като общинска собственост, бе възложена от съда, с доклада по чл. 146 от ГПК на ответната страна. От страна на О.Д.М. не бе проведено успешно пълно и главно доказаване на задължителните предпоставки и изпълнението на сложния фактически състав на чл. 45 от ППЗСПЗЗ, за да може успешно ответника да противопостави на ищеца възникнало за него на оригинерно правно основание, право на собственост върху процесния имот. Макар да се установи, че към момента той е земеделска земя, не се установи,  нито че е бил отнеман от бившите му собственици, нито да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга такава организации. Не са налице и хипотезите на чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ, поради което за ответната О.Д.М. няма основание да актува процесния имот като общинска собственост, тъй като по отношение на същия са неприложими разпоредбите на  чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ попадат само тези земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и поради тази причина са останали след възстановяването правото на собственост, т.е. само тези земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях други земеделски организации, както и земеделските земи, които са били отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ. В случай, че имота не подлежи на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ, то извода е, че и общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС, установена с решения с №№ 427/21.07.2009 г. на ВКС, ІІ гр. о. постановено по гр. д. 3255/2008 г., както и решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, ІІ гр. д. Цитираните решения представляват и задължителна за съдилищата практика, като постановени по чл. 290 от ГПК.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите предпоставки, предявената от ищеца претенция да бъде уважена, като признае за установено спрямо О.Д.М. ***, че ищецът е собственик на основание покупка продажба  на: поземлен имот, находящ се в гр. Тръстеник, о.Д.М. ***, извън регулацията на града с площ 1230 кв.м., съставляващ имот №1043, кв.138  по плана на същия град, при съседи: път, ПИ №1042 на Г. , ПИ №1045 на н-ци на Т. , ПИ №1044 на н-ци на Ц. , заедно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, второстепенна сграда/лятна кухня полумасивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда, описан в АОС  №5539/18.12.2009 г. като като нива VІ категория с площ от 1,219 декара, находящ се в местността „ Дворните места“ и съставляващ ПИ №338002, при граници :имоти с №№ 33803, №0000345, №3380001 и №3380004.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 200 лева, от които 150 лева за вещо лице и 50 лева за държавна такса.

По делото своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие възнаграждението, което е договорено между ищеца и процесуалния му представител е в размер на 450.00 лв. В същия не е отбелзяно дали договорената сума е платена в брой или по банков път.С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК „заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, като това обаче е единствено и само на направените, но не и на уговорените разноски. Общият принцип, заложен в чл. 78 ГПК, е че на присъждане подлежат само действително извършени разноски. (Опр. № 100/29.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1040/2010 г., на IV г.о.; Опр. № 134/07.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 617/2010 г., на IV г.о.). Не се присъждат суми, които реално не са заплатени, а само е поето задължение за това - Опр. № 133/15.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 374/2011 г., на I г.о.  В този смисъл е и постулатът на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСТГК на ВКС, съгласно който „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.” Ето защо, доколкото разноските за адвокатско възнаграждение действително не са сторени, а единствено уговорени, съобразявайки ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по отношение на о.Д.М. ЕИК *********, представлявано от кмета на общината *** и  Общинска служба по земеделие – Долна Митрополия, че Г.А.Б., ЕГН ********** с адрес *** е съсобственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. Тръстеник, о.Д.М. ***, извън регулацията на града с площ 1230 кв.м., съставляващ имот №1043, кв.138  по плана на същия град, при съседи: път, ПИ №1042 на Г. , ПИ №1045 на н-ци на Т. , ПИ №1044 на н-ци на Ц. , заедно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, второстепенна сграда/лятна кухня полумасивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда, описан в АОС  №5539/18.12.2009 г. като като нива VІ категория с площ от 1,219 декара, находящ се в местността „ Дворните места“ и съставляващ ПИ №338002, при граници :имоти с №№ 33803, №0000345, №3380001 и №3380004, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА о.Д.М. ЕИК *********, представлявано от кмета на общината Поля Цоновска и  Общинска служба по земеделие – Долна Митрополия да заплатят на Г.А.Б., ЕГН ********** с адрес ***, сторените деловодни разноски в размер на 200,00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК  

             Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: