РЕШЕНИЕ
гр.
София, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV „Д” състав в публично заседание на десети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Биляна Коева гр. д. № 875/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 543115/22.11.2018
г., постановено по гр. д. № 36055/2018 г. по описа на СРС, 78 състав е
отхвърлен предявеният от З. „А.Б.” срещу ЗАД “А.” осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2 483,04 лв. представляваща
регресно вземане по щета 0300/17/727/508849.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се навеждат правни доводи за неправилност
на постановения съдебен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че по
делото не е установена и доказана вината на водача на застрахования при
ответника автомобил и че виновен за ПТП е пътникът на увреденото МПС. Излагат
се съображения, че по делото е установено, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е предприел маневра заобикаляне на спрелия лек автомобил
без да осигури достатъчно странично разстояние, като не съобразява, че същият е
с отворена задна врата, като съдът неправилно не кредитира показанията на
свидетелката А.. Поддържа се, че показанията на свидетеля А. са противоречиви,
нелогични и не кореспондират с данните по делото. Искането към съда е да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в която се
поддържа становище за нейната неоснователност. Излага съображения за правилност
на първоинстанционното решение. Поддържа, че в случая не са установени действия
на водача на автомобила застрахован при него, които да са довели до настъпилото
ПТП. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материално правни норми.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По отношение на иска с правно основание чл. 411 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
В чл. 411 КЗ е
уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като
застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо
правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в
правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на
виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
За да възникване
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да
е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД /, и 3. към момента на настъпване на ПТП между
делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”.
От събраните по
делото доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП между
ищеца и увреденото лице – водач е съществувало действително застрахователно
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Пълно каско”,
обективиран в застрахователна полица № 17/0300/217/5000261 със срок на действие
от 21.12.2017 г. до 20.12.2018 г.
От представения
по делото Двустранен констативен протокол за ПТП № 88682/23.12.17 г, съставен в
гр. Добрич, се установява, че на същата дата на ул. “*******лек автомобил
„Мерцедес Е 350“ с рег. № *******, управляван от застрахования при ищеца водач
е спрял в дясната част и пасажера на задната лява седалка отваря вратата за
слизане, като по това време лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ТХ *******,
управляван от застрахования при ответника водач, се движи по същата улица и при
преминаване покрай спрелия лек автомобил реализира ПТП, като с дясна част удря
отворената задна лява врата.
От допуснатата и
приета от първоинстанционния съд и неоспорена от страните САТЕ се установява,
че описаните в в протокола за ПТП вреди на процесния автомобил Мерцедес Е 350“
с рег. № ******* - са в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Установява, че за отстраняването
на причинените вреди на процесния автомобил са необходими 2 688,80 лв. по средни пазарни цени.
Съдът възприема изцяло направените от
вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
Спорният между страните въпрос е свързан
с вината на водачите на автомобилите участвали в процесното ПТП.
За установяване механизма на ПТП са ангажирани
свидетелските показания на двамата водачи участвали в ПТП.
Настоящият съдебен състав намира,
споделя изводите на СРС, че следва да бъдат кредитирани показанията на водачът
на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ТХ ******* – В.А., като пълни, логични
и безпристрастно дадени. Съгласно показанията на свидетеля А. при натоварена
пътна обстановка, докато се движел бавно по пътното платно на улицата пред
магазин „Кауфланд“ в гр. Добрич, задната дясна врата на паркиралия в дясно лек
автомобил „Мерцедес“ била отворена от возещия се отзад пътник, при което
настъпило ПТП.
Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ
Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността
за вредите по ал. 1 причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето
на врати на моторно превозно средство по време на движение или тогава, когато
превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите
участници в движението по пътищата, включително тези, които са извън моторното
превозно средство;
Съгласно цитираната разпоредба По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
Пътникът е лице, което извършва
фактически действия по ползването на моторното превозно средство на законно
основание (каквото може да бъде договор за превоз, услуга и др.) и безспорно
влиза в посочената хипотеза.
Не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелката А. относно обстоятелството, че се е уверила, че не
идва друг автомобил отзад и тогава е казала на возещия се отзад пътник, неин
баща, да излезе.
Съдът намира, че показанията на
свидетелят А. са логични и съответстват на останалите събрани по делото
доказателства, поради следното: предвид датата на настъпване на ПТП – в
навечерието на зимните празнични дни, на натоварено място в града, при наличие
на паркирали автомобили (което се установява и от схемата на ПТП) в дясното
платно на двупосочна улица съдът намира, че е невъзможно водачът на движещия се
автомобил да развие такава скорост, която да му пречи да види МПС с отворена
врата.
Отделно от това съдът намира, че в
случая от страна на пътника в увреденото МПС не е положена дължимата грижа за
предотвратяване на ПТП, като, недостатъчно е водачът на МПС да се увери, че не
идва друго МПС при отваряне на врата от страна на пътник, поради следните съображения:
Съгласно чл. 95, ал.1 от ЗДвП, водачът и
пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и слизат
от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят,
че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
Законодателят изрично регламентира самостоятелно задължение за пътника в
моторното превозно средство, независимо
от това на водача, да се увери, че не застрашава друг участник в движението,
какъвто винаги може да очаква в близост при отваряне на врата на превозното
средство в посока към движението. В случая по делото безспорно бе
установено обстоятелството, че пътник седящ на задна дясна седалка в спрелия на
пътното платно лек автомобил, е отворил вратата на същия, с което е предизвикал
ПТП.
Предвид изложеното, съдът намира, че
водачът на застрахования при ответника автомобил не е причинил вредата, поради
което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен.
Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с
правните доводи на първоинстанционния съд, то обжалваното решение е правилно и
като такова трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да
претендира присъждането на деловодни разноски разполага въззиваемата страна „З.А.“
АД, която е направила своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По отношение на претенцията за заплащане на юрисконсултското
възнаграждение, настоящият състав приема, че по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е
компетентен да определи размера на възнаграждението. Предвид това и съобразно
предвидените в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ граници за определяне на размера на възнаграждението, при отчитане
на обстоятелството, че делото пред СГС е приключило в рамките на едно съдебно
заседание, съдът счита, че в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
С оглед цената на иска решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543115/22.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 36055/2018 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ АД с ЕИК********да заплати на „З.А.“ АД с ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 100 лв.
представляваща сторени разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.