Р Е Ш Е Н И Е
№ 717
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на трети април през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа докладваното от
председателя Мариана Шотева адм. дело № 2988 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на Б.Д.Я., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане
на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето й в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив в
периода от 15.04.2021 г. до 25.11.2021 г. вкл. „…с опция за удължаване на периода до 15 декември 2021…“. Конкретните
твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС са както следва: леглата в
ареста били железни, на два етажа, с пръчки и железа с остри краища, на които
постоянно се разкървавя; дюшеците били тънки, пълни с парцали на топки,
вмирисани от дългото ползване на пот и урина (тъй като някои са напикавани) и
през тях железата от леглата се впивали в тялото; нямало възглавници;
прозорецът бил с три решетки и не можел да се отваря, стоял постоянно открехнат
около 5 см., но въздухът, който влизал, бил недостатъчен и в килията постоянно било
задушно; тоалетната била без отдушник и се проветрявала в самата килия, била и
с клекало без дръжки за инвалиди и се налагало съкилийничките да й помагат да
кляка и става при ходене до тоалетна; топла вода се пускала сутрин и вечер по
30 минути, които не стигали за три жени да се измият; нямало кофа за пране и се
перяли в малка мивка, а дрехите се сушали в килията и постоянно дишали
изпаренията; веднъж в месеца пръскали в килиите срещу дървеници и хлебарки в
присъствие на задържаните и после ги затваряли преди отровата да се е
проветрила, като били принудени да стоят по цял ден на тази миризма и въпреки
това, дървениците от дюшеците постоянно ги хапели; храната не ставала за ядене,
винаги била пресолена и редовно я хвърляли, като ищцата издържала на хляб,
който само веднъж в седмицата бил пресен, а през другите дни бил замразен;
ищцата имала предписание да се следи ежедневно кръвното й налягане, но това се
случвало само веднъж в месеца, нямало медицинско наблюдение и когато се оплаквала
на лекаря, той нищо не отразявал в картона й и нарочно пишел, че е добре на
прокурора, без дори да е била прегледана; за 24 часа имала право на престой на
открито от един час, но той винаги се съкращавал с 20 минути; ако личните
лекарства на ищцата свършели, от ареста не й осигурявали, докато близките й не
донесат отново; по време на пандемия и карантини от Корона вирус през килията
са преминали жени от улицата, проститутки и наркоманки в криза; отношението на
старшините към задържаните било подигравателно и грубо; системно се нарушавало
правото на телефонни разговори. С горното се презюмира нарушаване правата по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3
от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на сторените разноски, а така също и на
адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Допълнителни
съображения са наведени в депозирани по делото писмени бележки от пълномощника
адв. С.Д., които съдът констатира, че в голямата си част преповтарят мотивите
на съдебни решения, постановени от Административен съд – Пловдив, в т.ч. и от
настоящия съдебен състав.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, поради което настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Съгласно приета
и неоспорена от страните Справка рег. № СА-1760 от 0312.2021 г., изготвена от
Главен надзирател при ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 45-46), ищцата Я. е задържана на
територията на Арест Пловдив от 16.04.2021 г. и към датата на депозиране на
исковата молба, а именно 18.11.2021 г., е пребивавала в това заведение, като е
била настанявана последователно в няколко килии, като всички те са били с
квадратура от 14,74 кв.м. и е съжителствала с още две задържани лица. Килиите
са били оборудвани с три легла с размери 190/70 см., като две от леглата са
разположени едно върху друго, има маса за хранене с размери 60/60 см. и 2 бр.
кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях се е състоял от
възглавници, одеяла и чаршафи, последните от които се сменяли и изпирали
ежеседмично в пералните помещения на ареста, като на задържаните лица е
предоставена възможност да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи
помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно, като поддържането на
чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Всяка килия е
снабдена със собствен санитарен възел с мивка с поС.но течаща студена вода, а
топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по
един за двата етажа на Арест Пловдив. Изградена е модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност.
Размерите на санитарния възел са 125/112 см., което се явява 1,4 кв.м.
Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график месец за месец
с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от
медицинско естество – по съответното предписание. Арест Пловдив е оборудван с
водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се
използва за отопление на ареста, а за охлаждане през лятото конвекторите са
свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява
всмукателна и нагнетателна уредба – посредством въздушни турбини въздухът от
арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни
турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през
прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра
вентилация и достъп на свеж въздух. Относно дезинфекцията на арестните
помещения за исковия период, е налице Договор с рег. № 650/21.01.2021 г. по
описа на ГДИН, сключен с „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД, който се изпълнява по
график, както и по необходимост – по заявка от страна на ареста, в потвърждение
на което са представени цитираният договор, ведно с протоколи за обработка,
Техническо предложение за изпълнение на обществена поръчка и Ценово предложение
за изпълнение на обществена поръчка (л. 47-48, л. 78-86).
На всички
задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното съгласно ЗИНЗС
време за престой на открито, като мястото за престой на открито се намира в
източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест Пловдив на
територията на Затвора Пловдив, извън самата сграда и представлява три броя
карета, които от едната страна имат масивно изградена и измазана стена от
тухлено-бетонна конструкция, а от другата – метална конструкция, обвита с
оградна мрежа, а отгоре – 1/3 плътна ламарина за навес, а останалите 2/3 е
покрито с оградна мрежа, като навесът служи за ползване при влошени атмосферни
условия. Трите карета са разделени помежду си с плътна ламарина, за да се
обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват
правото си на престой на открито. На основание чл. 256, ал. 1, т. 1, предл. 5
във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 276 от ППЗИНЗС и т. 55 от Заповед №
Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН (л. 87-92) това право на
ищцата Я. е било осигурявано и се осигурява по график, който се изготвя
ежемесечно и се утвърждава от съответния служител с ръководни функции, като
престоят на открито е в рамките на един астрономичен час всеки ден. В
потвърждение на горното са представени Графици за престой на открито на
задържаните лица в Арест Пловдив през исковия период, както и Правилник за
вътрешния ред в следствените арести (л. 70-77 и л. 93).
В Арест Пловдив
всекидневно се провеждат над 100 телефонни разговора от задържани лица, като
осъществяването на всеки един телефонен разговор е посредством извеждане на
задържания и конвоирането му до телефонния апарат. Използва се всеки удобен
момент в часовия отрязък, посочен в т. 59 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на
Главния директор на ГДИН (издадена на основание чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС
във връзка с чл. 281 от ППЗИНЗС, съгласно която задържаните лица имат право на
телефонни разговори за своя сметка във времето от 08,30 до 17,00 часа чрез
телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има сключен договор
в района на ареста), за да успеят всички задържани лица да използват правото си
на телефонен разговор. До момента на изготвяне на справката (03.12.2021 г.)
ищцата е имала 86 бр. телефонни разговора, в подкрепа на което твърдение са
приложени копия на заявления, в които са упоменати имената и телефонните номера
на съответните абонати, с които същата е осъществявала контакт по телефона (л. 49-55).
Съгласно справка
относно здравословното състояние на ищцата рег. № СА-1759/03.12.2022 г.,
изготвена от д-р П. Стоилов, лекар ординатор ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 56), при
първоначалния медицински преглед на Я. при задържането й в Арест Пловдив на
16.04.2021 г. (амб. № 595), извършен на 19.04.2021 г., същата е съобщила за наличие
на ИБС (исхемична болест на сърцето) и високо кръвно, за които била лекувана с
„Престилол“ (10/10) х 1 табл. сутрин и „Хлофазолин“ (при нужда); коксартроза,
преболедуване от остър панкреатит през 2020 г., отстранена „жлъчка“ (2020 г.) и
кисти на черния дроб; лекувана по повод метаболитен синдром. За никой от
изброените здравословни проблеми няма предоставена предходна медицинска
документация. Отрича употреба на наркотични вещества и зависимост към алкохол.
При прегледа е съобщила за болезненост в тазобедрените стави. Обективно е била
в сравнително добро общо съС.ие, адекватна. Афебрилна – t 36.1.С. Кожа – стари оперативни цикатрикси по
предна коремна стена, лека хиперемия (зачервяване) на дясна подбедрица в
долната трета. Нормални видими лигавици. Бял дроб – б.о. Сърце – ритмична
сърдечна дейност с честота 85 у/мин., ясни тонове. АХ – 150/80. Корем – б.о.,
опорно-двигателен апарат – болезненост в областта на тазобедрените стави.
Заключение: ИБС (исхемична болест на сърцето). ХСБ (хипертонична сърдечна
болест). Коксартроза. СъС.ие след холецистектомия (по анемнестични данни).
Задържаната собственоръчно е вписала „Собствени медикаменти“ (л. 57). За
времето на престой на Я. *** здравословното й състояние като цяло е било и се
задържа сравнително добро. Извършени са й общо 24 вторични медицински прегледа,
по-голямата част от които са били контролни такива и с цел проследяване на
общото състояние и стойностите на кръвното налягане. При тези прегледи не са
установени симптоми и индикации, които да налагат извеждането й по спешност за
консултации и/или лечение във външни лечебни заведения. Във връзка със съобщени
от нея проблеми със зъбите, са й осъществени три прегледа от стоматолог в МЦ
при Затвора Пловдив (на 28.04.2021 г., на 11.05.2021 г. и на 17.05.2021 г. –
така Медицинско направление/искане за консултация на л. 59), в подкрепа на
което е приложено извлечение от проведени медицински прегледи, консултации и
изследвания (л. 57-гръб-58). С разпореждане на прокурор при Окръжна прокуратура
Пловдив на 09.06.2021 г. Я. е изведена до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив
за извършване на медицински прегледи от специалист кардиолог (д-р Й.),
акушер-гинеколог (д-р П.), ортопед-травматолог (д-р М.) и ендокринолог (д-р К.-Т.)
във връзка с назначена СМЕ (л. 124-128), като след извършените прегледи е
върната в Арест Пловдив. На 11.06.2021 г. с разпореждане на прокурор при
Окръжна прокуратура Пловдив, ищцата е настанена в Отделение по инвазивна
кардиохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив за извършване на
коронарография, изписана от отделението на 12.06.2021 г. (така епикриза на л.
62). На 17.11.2021 г. с разпореждане на прокурор при Окръжна прокуратура
Пловдив ищцата е изведена до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за преглед при специалист
акушер-гинеколог (д-р П.), след което е върната в Арест Пловдив (така
амбулаторен лист от първично посещение и лист от ехографски преглед на л. 63). Приема
редовна терапия, назначена и от специалистите при пролежаването й в Отделение
по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ АД гр. Пловдив, която се
осъществява със следните медикаменти: „Престилол“ (10/10) х 1 табл. сутрин,
„Софтензиф“ (2,5 мг.) х 1 табл. сутрин; „Предуктал MR“
2 х 1 табл.; „Ромазик“ (10 мг.) х 1 табл. вечер и „Реновия“ (10 мг.) или
„Арета“ (аналог на „Реновия“) 2 х 10 мг. При необходимост приема и други
собствени медикаменти. Извършена й е ваксинация против „Ковид 19“ – пълен курс
с ваксина на „Файзер“, съответно на дати 03,11.2021 г. (първа доза) и
29.11.2021 г. (втора доза), за което е издаден сертификат от РЗИ гр. Пловдив.
Като свидетел по
делото е разпитана А.С.Л.. От показанията на същата се установява, че познава
ищцата от Арест Пловдив, където са били заедно от 27.10.2021 г. (около един
месец и половина). Знае за ставните й заболявания и проблемите, които има във
връзка с тях - че не може да става, да кляка, а когато излизат на каре, не може
да се разхожда и свидетелката й е помагала при излизане в карето и при слизане
и качване по стълбите. За тоалетната твърди, че е обособена като самостоятелно
помещение, но нямало къде да се седне, тъй като е клекало – няма седалка.
Доколкото знае, ищцата има ТЕЛК, надзирателите са били наясно, че ищцата има
ставни заболявания и че не може да ходи сама по нужда, но нищо не са
предприели, въпреки подадените от нейна страна сигнали. Не знае да са били
извършвани някакви медицински експертизи на Я. в ареста. През времето, през
които са били заедно, рядко са й мерили кръвното, тя е била свидетел само веднъж,
когато са й мерили кръвното, ищцата е имала криза и никой не й обърнал
внимание, кръвното й било високо, не си спомня точно какво кръвно са й измерили
тогава. Ищцата е взимала лекарства, които са били закупувани от нейни близки,
позволявали са й да получава лекарства, не е имало случаи да не й се
предоставят лекарствата. Твърди, че се хранели прави, а храната била абсолютна
помия, не знае дали ставала и за животни, бял хляб им давали – бял суров хляб. Почти
нямало прозорец в ареста, дръжката била счупена и не се отваряли прозорците,
топла вода имало само сутрин от 06,30 часа за около половин час и вечер от
18,30 часа за около половин час, осигурявали са им за почистване по един
парцал, с който се минавало през всички стаи, самите задържани лица си купували
препарати със собствени средства, прането съхнело вътре в килиите, а в кофи за
сирене си перяли дрехите. Имало хлебарки и дървеници, пръскало се против
гризачи в тяхно присъствие и не им разрешавали да излязат от стаите по време на
пръскането и всичко го дишали. С дюшеците положението било трагично – на
практика нямало дюшеци и спели на ламарини. Твърди и че за осем месеца постоянно
са ги местели, като на първия етаж било по-зле от втория, а двете били заедно
както на първия, така и на втория етаж. На карето реално трябвало да са по един
час, но им режели по 10-15 минути и реално били по 45-50 минути. Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелката, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
Изслушано и
прието без заявени възражения от страните е и заключение по съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от д-р Д.И.Д.. След запознаване с наличните по делото
доказателства и извършена проверка на място в Арест Пловдив, вещото лице е
констатирало, че към момента на задържане на ищцата в Арест Пловдив същата е
имала следните заболявания: исхемична болест на сърцето; хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност; стар инфаркт на миокарда (2007 г.);
разстройство на обмяната на липопротеините, неуточнено; неинсулинозависим
захарен диабет, без усложнения; нетоксична полинодозна гуша; затлъстяване,
дължащо се на излишък от калории; паническо разстройство (епизодична
пароксизмална тревожност) 2006 г.; увреждания на межпрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; други вторични
коксартрози, двустранни; други вторични гонартрози, двустранни; състояние след
счупване на дясна петна кост и спадане на надлъжния свод на стъпалото; кървене
след менопауза. За периода на пребиваване в Арест Пловдив лицето е страдало от
посочените по-горе заболявания.
На следващо
място е установено, че съгласно медицинския картон и други приложени по делото
медицински документи, за времето на престой на Я. *** здравословното й състояние
като цяло е било и се задържало сравнително добро. Извършени са й общо 24
вторични медицински прегледа, по-голямата част от които са били контролни
такива и с цел проследяване на общото състояние и стойностите на кръвното
налягане. При тези прегледи не са установявани симптоми и индикации, които да
налагат извеждането й по спешност за консултации и/или лечение във външни
лечебни заведения. Във връзка със съобщени от нея проблеми със зъбите, са й
осъществени три прегледа от стоматолог в МЦ при Затвора Пловдив (на 28.04.2021
г., на 11.05.2021 г. и на 17.05.2021 г.). С разпореждане на прокурор при
Окръжна прокуратура Пловдив на 09.06.2021 г. Я. е изведена до УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив за извършване на медицински прегледи от специалист
кардиолог (д-р Й.), акушер-гинеколог (д-р П.), ортопед-травматолог (д-р М.) и
ендокринолог (д-р К.-Т.) във връзка с назначена СМЕ, като след извършените
прегледи, е върната в Арест Пловдив. На 11.06.2021 г. с разпореждане на
прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, ищцата е настанена в Отделение по
инвазивна кардиохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив за извършване
на коронарография, изписана от отделението на 12.06.2021 г. На 17.11.2021 г. с
разпореждане на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив ищцата е изведена до
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за преглед при специалист акушер-гинеколог (д-р П.),
след което е върната в Арест Пловдив.
Предвид
наличието на тежки заболявания на опорно-двигателния апарат (коксартроза,
гонартроза и заболяване на гръбначен стълб – междупрешленни дискове), според
вещото лице, ищцата е била със значителни ограничения в обема на движение в
ставите и предвижването, като ограниченията са за долната половина от тялото.
Доколкото Я. е
боледувала от болести на органите на кръвообращението, болести на ендокринната
система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата, болести на
костно-мускулната система и на съединителната тъкан, болести на пикочо-половата
система и психични и поведенчески разстройства, по време на пребиваването й в
Арест Пловдив, същата е била консултирана със специалисти по съответните групи
заболявания – кардиолог, включително и хоспитализация, еднокринолог,
ортопед-травматолог и акушер-гинеколог с назначено лечение и препоръки. За
наличието на силни болки в областта на кръста, ирадииращи по хода на левия крак
и установеното увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели
на гръбначния стълб с радикулопатия, според експерта, е била уместна
консултация и лечение от невролог, което не е осъществено. Няма данни и за
извършена консултация с психиатър.
На база на
извършения кардиологичен преглед, според вещото лице, са налице анамнестични
данни за Исхемична болест на сърцето с изразен нестабилитет, поради което на
11.06.2021 г. е извършена селективна коронарна артериография в спешен порядък
със заключение десен тип коронарна циркулация, нормална коронарна анатомия и
кръвоток. Мнението на специалиста е, че пациентката може да пребивава в
пенитенциарно заведение при редовен прием на назначената кардиологична терапия
- по епикриза от отделение от Инвазивна кардиохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД от 12.06.2021 г. - ежедневен контрол на артериално налягане и лабораторен
контрол на мастен профил два пъти годишно. По повод на персистиращия метаболитен
синдром, според еднокринолога, е уместно възстановяване на терапията с
бигванид: Глюкофаж 500 мг. – първоначално х 1/ден по време на хранене с
постепенно увеличаване на дозата (през 7 дни) до вдигане на такава от 3 х
1табл./ден по време на хранене. Лечението с форминов препарат води до
нормализиране на КЗ стойности и не крие риск от настъпване на хипогликемии.
Уместен контрол на КЗ на гладно 3 месеца след започване на лечението. Клинично
лицето се представя без данни за декомпенсация на тиреоидната функция в насока
тиреотоксикоза, което не налага настоящо изследване на ТСХ и периферни тиреодни
хормони. Необходимо е да се обърне внимание на симптоми като значителна
редукция на телесно тегло, тремор, ускорена сърдечна дейност, палпитации – при
регистриране на такива е препоръчителна оценка на тиреоиден статус. Във връзка
с наличната полинодозна гуша дадени препоръки за оперативно лечение в планов
порядък. Единственото лечение на така получените артрозни изменения в двете
тазобедрени стави е оперативно – подмяна на ставите с изкуствени. Поради бавния
ход на заболяването и неговото хронично протичане е уместно подмяната на
ставите да е в планов порядък в специализирано заведение. При отказ от
оперативно лечение, прием на болкоуспокояващи – НСПВ. По отношение на десен
крак – ползване на ортопедични обувки. Според становището на акушер-гинеколога
предвид възрастта на жената, менопаузата и задебелената лигавица на матката 0,6
мм. е уместно в планов порядък да се извърши хистеректомия и пробно абразио.
След получаване на хистологичния резултат, с оглед рецидивиращите метрорагии и
пост менопауза да се обсъжда решение за оперативно лечение. За времето на
престоя на Я. ***, здравословното й състояние като цяло, според вещото лице, е
било и се е задържало сравнително добро. При извършените консултации със
специалисти, са дадени съответните указания. Провеждано е медикаментозно
лечение. Не е осъществяван препоръчания ежедневен контрол на артериалното
налягане. Към медицинската документация няма приложени резултати от лабораторни
изследвания, извършени по време на престоя в Арест Пловдив – мастен профил,
контрол на нивата на кръвната захар.
На следващо
място, според вещото лице, в тоалетната (тип „клекало“), няма монтирана
странична хоризонтална ръкохватка. Санитарният възел не е приспособен за
нуждите на хора с ограничена подвижност за долната половина на тялото и не е
възможно да бъде използван от такова лице без чужда помощ. Съгласно препоръката
на ортопед-травматолога, лицето е можело да пребивава в пенитенциарно заведение
при облекчен режим и определен хигиенен – ползване на тоалетна със седалка и
прием на болкоуспокояващи при нужда.
Предвид
констатираните заболявания на костно-мускулната система и на съединителната
тъкан с наличието на силно ограничени движения в двете тазобедрени и коленни
стави, значително затруднява клякането на ищцата. Типът на санитарния възел
определено е създавал затруднения в ежедневието на Я., като е причинявал болки
и страдания и е било необходимо ползването на чужда помощ.
Провеждана е
поддържаща терапия, назначена и от специалистите при пролежаването в отделение
по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, която се
осъществява със следните медикаменти: „Престилол“ (10/10 мг.) х 1 табл. сутрин,
„Софтензиф“ (2,5 мг.) х 1 табл. сутрин; „Предуктал MR“
2 х 1 табл.; „Ромазик“ (10 мг.) х 1 табл. вечер и „Реновия“ (10 мг.) или
„Арета“ (аналог на „Реновия“) 2 х 10 мг. При необходимост е приемала и други
собствени медикаменти. Извършена й е ваксинация против „Ковид 19“ – пълен курс
с ваксина на „Файзер“, съответно на дати 03,11.2021 г. (първа доза) и
29.11.2021 г. (втора доза), за което е издаден сертификат от РЗИ гр. Пловдив.
От приложените документи, според вещото лице, не става ясно провеждано ли е
препоръчаното медикаментозно лечение от ендокринолог – Глюкофаж 500 мг. х
1/ден. Няма данни за включване на Я. на диетично хранене – Диета по Певзнер № 9
при хора с диабет.
Съдът кредитира
съдебно-медицинската експертиза като компетентна и безпристрастно изготвена,
като същата ще бъде коментирана при разглеждане на спора по същество.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. В
конкретния случай, исковата молба, с която е сезиран съдът, е предявена на
18.11.2021 г., като съгласно уточнението, с нея се претендират неимуществени
вреди за периода от 15.04.2021 г. до 25.11.2021 г. вкл. „…с опция за удължаване на периода до 15 декември 2021…“. Следва в
тази връзка да бъде съобразено, че нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС визира
само вредите, които вече са настъпили, т.е. вече са били причинени на лишените
от свобода и задържани под стража, но не и новонастъпили такива, каквито са
вредите, настъпили за период след подаване на исковата молба, които са основание
за предявяване на нов иск. Последното (основание за предявяване на нов иск) се
отнася и до наведените твърдения в приложеното към писмените бележки на адв. Д.
от ищцата становище в писмен вид. Казано по друг начин, ищцата не може по реда
на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС да претендира вреди за бъдеще време, след като
тяхното осъществяване не е настъпило, което от своя страна води до
недопустимост на иска в тази му част.
При това
положение, исковата претенция за неимуществени вреди, причинени на ищцата от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест Пловдив, в частта,
в която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1 102,14 лева (доколкото
сумата в размер на 10 000 лева се претендира като обезщетение за неимуществени
вреди за целия исков период от 15.04.2021 г. до 15.12.2021 г. вкл., който се
установи, че е 245 дни, настоящият съдебен състав приема, че претендираното
дневно обезщетение възлиза на около 40,82 лева (10 000 лв. : 245 дни = 40,8163…), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето на ищцата
в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест Пловдив в периода от 19.11.2021 г. до 15.12.2021 г. вкл., ще
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено.
На следващо
място следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по
чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл.
205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Тук е мястото да се посочи, че първоначално с
исковата молба ищцата не е посочила ответник, поради което и съдът й е дал
нарочни указания в съответствие с разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от АПК. В този
смисъл и доколкото с уточняващата молба Я. е посочила, че исковата молба е
против Следствен арест гр. Пловдив, като част от ГДИН, която е юридическо лице,
настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с иск срещу ГДИН, който съгласно
чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са
областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковия период има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
Все в тази
насока следва да се посочи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета
основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищцата, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Според чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съответно, съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.
От наличните по
делото доказателства се установява, че Я. ***.2021г. и е пребивавала в него до
датата на завеждане на исковата молба в съда, а именно 18.11.2021г. вкл., поради
което за 15.04.2021г. искът е недоказан, доколкото не се установява в този
период ищцата да е пребивавала в посоченото от нея заведение, а именно Арест
Пловдив. Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в частта,
в която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 40,82 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
поставянето на ищцата в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив в периода 15.04.2021г. да
бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищцата, обективирани
в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и
на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест Пловдив, ще бъдат разгледани само за периода от
16.04.2021г. до 18.11.2021г. вкл., в който се установи, че лицето действително
е пребивавало на територията на Арест Пловдив.
В случая,
наведените от ищцата твърдения за допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС,
най-общо могат да бъдат систематизирани в три групи – такива, касаещи лошите
хигиенни условия в Арест Пловдив, такива, касаещи липса на медицинско
обслужване и такива, касаещи нарушаване правото на престой на открито и правото
на телефон.
По отношение
твърденията за лоши хигиенни условия, е представена съответната справка, съдържаща
конкретна информация, свързана с пребиваването на Я. в мястото за изпълнение на
постановената по отношение на нея мярка за неотклонение. Установява се, че
всички помещения, в които е била настанявана, са били с квадратура от 14,74
кв.м. и е съжителствала с още две задържани лица, същите са били оборудвани с
три легла с размери 190/70 см., като две от леглата са разположени едно върху
друго. Липсват данни леглата да са били с остри краища, в т.ч. и ищцата да се е
наранявала на тях. Тук е мястото да се посочи, че от страна на ищцата, въпреки
дадените й с определението за насрочване на делото в о.с.з. указания за
подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока. До извод в обратната насока не
водят и показанията на разпитаната по делото свидетелка, доколкото и те не
потвърждават твърденията на ищцата.
Като доказани
обаче следва да се приемат твърденията, че дюшеците са тънки и вмирисани и през
тях железата от леглата се впиват в тялото, доколкото същите се потвърждават от
показанията на свидетелката Л., която заявява, че положението с дюшеците било трагично,
като на практика нямало дюшеци и спели на ламарини. От страна на ответника са
представени единствено данни за предоставени на задържаните лица възглавници,
одеяла и чаршафи, както и че последните се сменят и изпират ежеседмично в
пералните помещения на ареста, а на задържаните лица е предоставена възможност
да ползват собствени чаршафи. Това от своя страна пък води до извод за
недоказаност на следващото твърдение на ищцата, а именно, че няма възглавници.
Като недоказано
следва да се приеме и твърдението, че прозорецът бил с три решетки и не можел
да се отваря, стоял постоянно открехнат около 5см., но въздухът, който влизал,
бил недостатъчен и в килията постоянно било задушно, в т.ч. че в тоалетната
нямало отдушник. Това е така, защото от една страна се установява от приетата и
неоспорена справка, че дневна светлина в килията прониква през прозорец с
размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп
на свеж въздух. Що се касае до твърденията, че в тоалетната липсвал отдушник,
от страна на ищцата не са ангажирани доказателства в тази насока. От друга
страна пък, от цитираната по-горе справка се установява, че в Арест Пловдив е
изградена вентилационна система, представляваща всмукателна и нагнетателна
уредба, която посредством въздушни турбини изсмуква и отвежда навън въздухът от
арестното помещение, а посредством други въздушни турбини вкарва в килиите пресен
въздух отвън. Отделно от това, проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите задържани лица, които избират кога и колко
време да проветряват помещението. Това, че прозорците имат решетки по никакъв
начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението,
а в минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението, но от
друга страна решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за
изтърпяване на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изградена се
установи, че е и модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по
изискуемите стандарти за осветеност. Или, не се установява нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ППЗИНЗС.
Установява се
също така, че всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел с мивка с постоянно
течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на
обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив. Размерите на
санитарния възел са 125/112 см., което се явява 1,4 кв.м. Извеждането до банята
на Арест Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност два
пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание, т.е. няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Независимо
от гореизложеното, както от ищцата, така и от разпитаната по делото свидетелка
се твърди, че наличните тоалетни в килиите, в които Я. е пребивавала, са били
клекала, без седалки, което от своя страна е създавало ежедневни затруднения на
ищцата, тъй като същата е имала здравословни проблеми. Това твърдение се
подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
СМЕ, което е констатирало при извършен оглед на място, че в тоалетната тип
„клекало“ няма монтирана странична хоризонтална ръкохватка и не е приспособена
за нуждите на хора с ограничена подвижност и не е възможно да бъде използвана
от такова лице без чужда помощ, а съгласно дадените препоръки на
ортопед-травматолог, ищцата е можела да пребивава в пенитенциарно заведение при
облекчен режим и определен хигиенен такъв, а именно ползване на тоалетна със
седалка. В този смисъл съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника ГДИН да осигурят на ищцата предписания й
на 15.06.2021 г. хигиенен режим, а именно ползване на тоалетни със седалки.
Следващото
твърдение, свързано с липсата на предоставена възможност за изпиране и сушене
на дрехите, също следва да бъде прието като доказано, с оглед показанията на
разпитаната по делото свидетелка, които са в насока, че прането съхнело вътре в
килиите, а в кофи за сирене си перяли дрехите и с оглед липсата на представени от
ответника доказателства в обратната насока.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници в
Арест Пловдив, доколкото както от ищцата, така и от разпитаната по делото
свидетелка се твърди, че ежемесечно е извършвано третиране на помещенията, а и
от страна на ответника са представени както договор, така и протоколи за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Отделно от това, от страна
на ищцата не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавала
оплаквания за хигиената в помещенията в Арест Пловдив, в т.ч. и за наличието на
инсекти, като тук е мястото да се посочи, че от представените от ответника
данни се установява, че коридорите и всички общи помещения в ареста се
почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на чистотата в килиите се
осъществява от задържаните в тях лица.
Не така стоят
нещата обаче със следващите, наведени твърдения, а именно, че пръскането срещу дървеници
и хлебарки е извършвано в присъствие на задържаните и после ги затваряли преди
отровата да се е проветрила, като били принудени да стоят по цял ден на тази
миризма, които се потвърждават и от показанията на разпитаната свидетелка, която
твърди, че пръскането против гризачи е извършвано в тяхно присъствие и не им
разрешавали да излязат от стаите по време на пръскането и всичко го дишали.
Доказателства, които да оборят тези твърдения, не са ангажирани от страна на
ответника, поради което и ще следва същите да се приемат за истинни.
Във връзка с твърденията
за лошо качество на предоставяната храна, е необходимо да се посочи, че правото
на задържаните лица да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2, т.
1 от ЗИНЗС, субсидиарно приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС. В посочената
разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода, респ. задържаните лица
имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната
разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие
или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от
свобода, респ. задържаните лица трябва да се докаже или отказът да бъде
предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по
химически и калориен състав на утвърдените таблици. От страна на ищцата се
твърди, че храната не става за ядене, често е пресолена, пресен хляб се дава
само веднъж седмично, като през останалото време той е замразен, което
твърдение се подкрепя от показанията на свидетелката Л. и не е оспорено от
ответника, съответно от негова страна не са представени доказателства, които да
го оборят, поради което и ще следва да се приеме, че е налице нарушение,
изразяващо се в неосигуряване на безплатна храна по смисъла на чл. 84, ал. 2,
т. 1 от ЗИНЗС.
По отношение на
наведените твърдения за липса на предоставено медицинско обслужване, следва да
бъде съобразено, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в
местата за лишаване от свобода. А съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предписанията
на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Съдът приема за
безспорно установено, че за посочения исков период 16.04.2021 г. – 18.11.2021
г. ищцата е имала установени редица заболявания, но само за една част от тях е
уведомила администрацията на Арест Пловдив при постъпването си, което се установява
от приложения по делото медицински картон, а именно: наличие на ИБС (исхемична
болест на сърцето) и високо кръвно, за които била лекувана с „Престилол“
(10/10) х 1 табл. сутрин и „Хлофазолин“ (при нужда); коксартроза, преболедуване
от остър панкреатит през 2020 г., отстранена „жлъчка“ (2020 г.) и кисти на
черния дроб; лекувана по повод метаболитен синдром. Установява се също така, че
за нито един от изброените здравословни проблеми, не е била предоставена
предходна медицинска документация. Независимо от гореизложеното, се установява,
че за времето на престой на Я. *** здравословното й състояние като цяло е било
и се е задържало сравнително добро - извършени са й общо 24 вторични медицински
прегледа, по-голямата част от които са били контролни такива и с цел
проследяване на общото състояние и стойностите на кръвното налягане. При тези
прегледи не са установени симптоми и индикации, които да налагат извеждането й
по спешност за консултации и/или лечение във външни лечебни заведения. Във
връзка със съобщени от нея проблеми със зъбите, са й осъществени три прегледа
от стоматолог в МЦ при Затвора Пловдив - на 28.04.2021 г., на 11.05.2021 г. и
на 17.05.2021 г. Отделно от това, на 09.06.2021 г. е изведена до УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив за извършване на медицински прегледи от специалисти
кардиолог, акушер-гинеколог, ортопед-травматолог и ендокринолог, във връзка с
назначена СМЕ, като са дадени и съответните предписания, като за една част от
тях от приетата в хода на настоящото производство СМЕ се установява, че не са
били изпълнени. Независимо от гореизложеното, като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС
следва да се приеме единствено неизвършеният ежедневен контрол на артериално
налягане и лабораторен контрол на мастен профил два пъти годишно, доколкото
изпълнението на останалата част от препоръките, зависи от волята на ищцата Я.,
но по делото липсват представени данни, а и не се твърди същата да е изявила
желание за оперативно лечение във връзка с наличната полинодозна гуша, за подмяна
на тазобедрените стави във връзка с наличните артрозни изменения, както и за
оперативно лечение във връзка с установената менопауза и задебелена лигавица на
матката.
Все в тази
насока следва да се посочи още и че за наличието на силни болки в областта на
кръста, ирадииращи по хода на левия крак и установеното увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, за които според експерта, е била уместна консултация и лечение
от невролог, което не е осъществено, от събраните по делото доказателства, в
т.ч. и такива, представени от ищцата се установява, че за това заболяване,
установено през 2020 г., съгласно епикризата на л. 137, няма данни ищцата да е
уведомила Арест Пловдив. По идентичен начин стои въпросът и със следващото
становище на вещото лице, а именно, че няма данни за извършена консултация с
психиатър, доколкото за това заболяване, установено през 2006 г., съгласно
епикриза на л. 144, също няма данни ищцата да е уведомила Арест Пловдив. Що се
касае до липсата на данни за провеждано препоръчаното медикаментозно лечение от
ендокринолог – Глюкофаж 500 мг. х 1/ден, в т.ч. извършване на контрол на
кръвната захар, който се установи, че следва да бъде извършен три месеца след
започване на приема на Глюкофаж (така обсъждане на л. 126-гръб), както и няма
данни за включване на Я. на диетично хранене – Диета по Певзнер № 9 при хора с
диабет, е необходимо да се посочи, че за това лечение е необходимо съгласието
на ищцата, поради което и не може да се ангажира отговорността на ответника при
липса на желание от нейна страна.
Като недоказани
следва да се приемат и следващите твърдения, свързани с липса на предоставени
лекарства, доколкото от събраните и неоспорени по делото доказателства, в т.ч.
заключение по СМЕ, а така също и показанията на разпитаната по делото
свидетелка, се установява, че през исковия период ищцата приема редовна
терапия, назначена й от специалистите при пролежаването й в Отделение по
инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ АД гр. Пловдив, която се
осъществява със следните медикаменти: „Престилол“ (10/10) х 1 табл. сутрин,
„Софтензиф“ (2,5 мг.) х 1 табл. сутрин; „Предуктал MR“ 2 х 1 табл.; „Ромазик“
(10 мг.) х 1 табл. вечер и „Реновия“ (10 мг.) или „Арета“ (аналог на „Реновия“)
2 х 10 мг., а при необходимост приема и други собствени медикаменти и не е
имало случаи да не й се предоставят лекарствата.
Няма данни по
време на карантина животът и здравето на ищцата да са били застрашени от
настанявани заедно с нея в една килия „всякакви жени“, както се твърди в
исковата молба, доколкото от една страна липсват ангажирани доказателства в
тази насока, а от друга се установи, че на Я. е извършена ваксинация против
„Ковид 19“ – пълен курс с ваксина на „Файзер“, съответно на дати 03,11.2021 г.
(първа доза) и 29.11.2021 г. (втора доза), за което е издаден сертификат от РЗИ
гр. Пловдив.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващото наведено твърдение, а именно, че е налице
подигравателно и грубо отношение от страна на старшините, с оглед доказателствената
тежест в процеса и фактът, че от страна на ищцата не са ангажирани
доказателства в подкрепа на изложените й твърдения. Що се касае до наведените с
писмените бележки оплаквания от страна на ищцата, както вече се посочи и
по-горе, същите касаят период, който е извън исковия, т.е. не е предмет на
разглеждане в настоящото производство, поради което и по тях съдът не дължи
произнасяне и по преценка на ищцата е да подаде нов иск.
По отношение на
възражението, че времето за престой на открито е намалено с 20 минути, следва
да бъде съобразено, че по силата на чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС както
подсъдимите, така и обвиняемите, в която група попада ищцата, имат право на
престой на открито, който по силата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС следва да е
не по-малко от един час на ден. В ал. 4 на чл. 256 от ЗИНЗС е посочено, че
вътрешният ред в арестите, броят свиждания и времето за престой на открито се
определят със заповед на Главния директор на ГДИН. Видно от представената по
делото Заповед № Л-1321/10.03.2020г. на Главния директор на ГДИН в нейната т.
55 (л. 89-гръб) е определено задържаните лица да имат право на престой на
открито за времето от 08,30 часа до 18,00 часа на специално определеното за
целта място в района на ареста, като изрично е посочено, че ако престоят на
открито не може да бъде осигурен в някой от дните, той се компенсира в
следващите дни в рамките на календарния месец. По делото са представени и
съответните графици, утвърдени от съответния служител с ръководни функции (л.
70 и сл.), като няма данни ищцата Я. да се е оплакала, че в някой от дните
престоят на открито не е бил осигурен и/или е бил по-малко от един час, поради
което и тези й твърдения също следва да се приемат за недоказани. До извод в
обратната насока не водят и показанията на разпитаната по делото свидетелка,
доколкото същата не посочва в кои дни е било сторено това, както и какви са
били причините, в т.ч. какви са причините да не сигнализират компетентните
органи за неспазването на това им право. Друг е въпросът, че самата свидетелка
посочва, че на ищцата е било трудно да посещава мястото на открито, поради
заболяванията, от които страда, в т.ч. че самата тя й е помагала както при
отиването на каре, така и за връщането от там, което от своя страна също би
могло да способства за намаляване на времето за престой на открито, причината
за което обаче не е, че не е осигуряван престоят на открито по график, а това,
че вследствие на трудното й придвижване, реално ползва престой на открито
по-малко от това, което е на другите задържани лица.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за нарушено право на телефон. Това е така,
защото от една страна ищцата не ангажира доказателства в подкрепа на тези си
твърдения, а от друга от събраните по делото доказателства се установява, че до
момента на изготвяне на справката (03.12.2021 г.) ищцата има 86 бр. телефонни
разговора, в подкрепа на което твърдение са приложени копия на заявления, в които
са упоменати имената и телефонните номера на съответните абонати, с които
същата е осъществявала контакт по телефона, които се установи, че касаят целия
исков период.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в: неизпълнение на дадените
медицински предписания (нарушение на чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС), изразяващи се в:
неосигуряване на хигиенен режим – ползване на тоалетна със седалка,
неизвършване на ежедневен контрол на кръвно налягане и изследвания за мастен
профил два пъти годишно; неосигуряване на безплатна храна по смисъла на чл. 84,
ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС; поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ - липса на осигурени спални
принадлежности, а именно: дюшек; липса на осигурени условия за изпиране на дрехите,
спалното и личното бельо; извършване на дейности по ДДД в помещенията в
присъствието на ищцата, в посочените по-горе периоди, които водят до извода, че
битовите условия в Арест Пловдив за тези периоди създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на задържаните лица, както и за уронване на
човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към задържаните лица, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1
от ЗИНЗС налага да се приеме, че Я. е претърпяла твърдяните неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата и уточняващата я молба негативни
психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищцата твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявала мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и посредством ангажирани от нейна страна
доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства,
които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата
на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищцата е била подложена
на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищцата и периодите, през които е търпяла неприемливите условия при
изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив и
при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 1 800 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките
на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на
30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер за исковия период (който е в рамките на 2021 г.) би следвало
да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно
нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за
целия период на пребиваване на ищцата в Арест Пловдив (217 дни) е налице неосигуряване
на безплатна храна по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС; поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ - липса на осигурени спални принадлежности, а именно: дюшек; липса на
осигурени условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо; извършване
на дейности по ДДД в помещенията в присъствието на ищцата, а за периода от
16.06.2021 г. до 18.11.2021 г. вкл. (156 дни) е налице и неизпълнение на
дадените медицински предписания, изразяващи се в: неосигуряване на хигиенен
режим – ползване на тоалетна със седалка, неизвършване на ежедневен контрол на
кръвно налягане и изследвания за мастен профил два пъти годишно, т.е.
констатирани са повече от едно нарушения, именно посоченият размер (1 800 лева)
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищцата
и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава
на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода
на спора, на ищцата се дължи присъждане на сторените разноски, такива обаче се
констатира, че не са направени и доколкото липсват
данни за внесена дължимата държавна такса в размер на 10 лева от ищцата, същата
ще следва да се възложи в тежест на ответника.
Ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в
размер на 250 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице от
бюджета на съда, независимо от погрешно посоченото в протокола от проведеното
о.с.з. на 03.04.2023 г., че сумата за възнаграждение следва да бъде завишена от
150 на 255 лева.
На основание чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата в
размер на 234 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислена на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция).
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба
на Б.Д.Я., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 в
частта, с която се иска за присъждане на сумата в размер на 1 102,14лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
поставянето й в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест Пловдив в периода от 19.11.2021г. до
15.12.2021г. вкл.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2988/2021г.
по описа на Административен съд – Пловдив в посочената част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Б.Д.Я.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя й в Арест Пловдив
в периода от 16.04.2021г. до 18.11.2021г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на сумата в размер на 8
897,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя в Арест Пловдив за периода от 15.04.2021г. до 18.11.2021г.
вкл., в останалата му част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати по сметката
на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от общо 260 (двеста шестдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено възнаграждение
за вещо лице и дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адвокат С.Г.Д.
с адрес ***, каб. № 7, сумата в размер на 234 (двеста
тридесет и четири) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в ЧАСТТА, с
която производството е прекратено (с характер на определение) подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: