РЕШЕНИЕ
№ 4498
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110160610 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Г. К., за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32076/2024г. на СРС, 55
състав както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2989.27 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 54.93 лева – главница за извършено дялово
разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2024г., до окончателното
изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Хр. С.“, бл. ..., ет. ..., абонатен №....;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 455.33 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г.,
както и сумата 12.65 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 16.07.2021г.-21.05.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на топлоснабдения имот по силата на правна сделка и въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са
1
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Хр. С.“, бл. ..., ет..,
абонатен №..., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на
дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на
което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в
забава. Обосновава правният си интерес с издадената в негова полза срещу ответника Л. Г.
К. заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32076/2024г. на
СРС, 55 състав, срещу която ответникът възразил по реда на чл. 141 ГПК. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето
лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът Л. Г. К. редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор в
предоставения срок, в който заявява, че оспорва само и единствено основанието за
дължимост на сумите за лихви и дялово разпределение. Сочи, че не оспорва доставянето на
топлинна енергия и нейното количество, не оспорва размера на главницата за доставяна
топлинна енергия. В подкрепа на оспорването си на лихва върху тази главница излага довод,
че не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин да е поканил ответника да плати, което било част от
изискването на чл. 33, ал. 4 вр ал. 2 от ОУ от 2014г., поради което не е установено
изпадането му в забава и лихва върху задълженията по месечните фактури не се дължи, а се
дължи само за задълженията по общите фактури. Поради липса на покана оспорва
изпадането в забава и дължимостта на мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. Оспорва дължимостта на главница за дялово разпределение с довод, че то се
води от друго лице, поради което на него се следва плащането и. Сочи, че не са ангажирани
доказателства за съществуването на задължение на ответника да заплаща в полза на
дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение, както и размера на това
вземане за процесния период. При тези доводи моли предявените искове за лихва и главница
за дялово разпределение да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство. Възразява по допускането на исканите експертизи.
2
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от
19.12.2001г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
Хр. С., блок ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на
взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД договор от
18.01.2002г. Наличен е също договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между ищеца
и ФДР.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ответника Л. Г. К. е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Хр. С.“, бл. .., ет...., абонатен №...., в рамките
на исковия период в качеството на негов собственик по силата на правна сделка.
Обстоятелството се доказва и от приложения по делото нотариален акт и приемо-
предавателен протокол.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ищецът е доставял и ответника е ползвал доставяна от ищеца топлинна
енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност, че е извършвана
услугата дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
3
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че имотът е бил придобит от ответника по силата на
правна сделка – покупко-продажба. По изложените мотиви съдебният състав прави извод за
настоящото производство, че ответника Л. Г. К. е собственик на топлоснабдения имот в
рамките на исковия период по реда на правна сделка.
Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, като няма нужда от
сключване на индивидуален договор, поради което и релевираните в този смисъл
възражения остават несподелени. Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са
й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от ответника в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт за покупко-продажба, и изводите на съда за наличието на облигационно
4
правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника
на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват
констатираната облигационна връзка, не са налични по делото.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
5
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Страните не спорят, че за
процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за
дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този
смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на
което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира. При доказано извършване на дялово
разпределение според нормативните изисквания и липса на възражение за погасяването му
по давност, съдебният състав приема за дължима сумата за главница за дялово
разпределение в размер на 54.93 лева – главница за извършено дялово разпределение за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. Като акцесорна последица се явява и присъждането на
законна лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното плащане.
6
В настоящия случай, сградата, където се намира имотът, се намира в режим на етажна
собственост и има налице решение на ОС на ЕС за присъединяването към
топлопреносната мрежа, което не е спорно. Страните не спорят и относно
топлоснабдяването на имота, законосъобразността на начина на разпределението и
отчитането и, както и стойността на отдадената топлинна енергия.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено, както и че количеството доставяна
топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на метрологичните
изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното разпределение на
постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било пропорционално на отопляемите
обеми в съответствие с Наредба за топлоснабдяването. Това разпределение е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите. За имота е потребявана и топлоенергия като е
спразена процедурата по отчитане на топлинната енергия за отопление, което също не е
спорно.
Топлинната енергия възлиза на 2989.27 лева. Ето защо този съдебен състав приема, че в
случая доставянето на топлинна енергия през процесния период е установено от
заключението от СТЕ, както и че количеството доставяна топлинна енергия е отчитано
правилно. Ежемесечното разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна
енергия е било пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Според заключението това разпределение и извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите. С оглед на това съдебният състав намира, че дължима се явява
посочената сума за ТЕ.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задължението за заплащане на този консуматив има
периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, но ответникът не е релевирал
възражение за погасяването му по давност в отговора на исковата молба, поради което и
съдът не дължи произнасяне в този смисъл. В допълнение, доколкото във възражението по
чл. 414 ГПК е релевирано такова възражение, съдът намира, че следва да отбележи, че ако то
се приеме за разглеждане, е неоснователно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия
с начална дата 01.05.2021г., а заявлението по чл. 410 ГПК, което прекъсва давността в случай
на положително решение, е депозирано на 29.05.2024г. Вземанията, възникнали преди
29.05.2021г. обаче не се установяват. Това е така, защото падежа на вземанията за м. май
2021г. настъпва с изтичането на 45 дни от периода, за който се отнасят. Казано по друг
начин, вземанията за месец май 2021г. се дължат от по-късна дата, която влиза в рамките на
тригодишния давностен срок.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
7
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя.
При съобразяване на горните изводи относно дължимостта на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 455.33 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
8
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 12.65 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-
21.05.2024г.
В заключение, предявените искове за главница за топлинна енергия и за дялово
разпределение, както и за лихва върху главницата за топлинна енергия следва да се уважат в
пълен размер, а искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 290.49 лева, от които 120.24 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 32076/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 170.25 лева – разноски в настоящото исково производство,
включващи 70.25 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска
/3499.53 лева/ и при материален интерес /3512.18 лева/ са разноски в общ размер на 289.43
лева, от които 119.80 лева разноски по ч.гр.д. № № 32076/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
и 169.63 лева – разноски в настоящото исково производство. Останалите направени от
ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски за исковото
и заповедното производство своевременно са претендирани за адвокатско възнаграждение за
оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като са представени
договори по делото. В този случай съдът не е обвързан от посочения размер на
възнаграждението в договора и разноските следва да се присъдят на адвоката.
Ответникът Л. Г. К. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказано на ответника процесуално представителство по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.48/.
В тази хипотеза разноските следва да се присъдят на адвоката на ответника. По отношение
на техния размер, съдебният състав взе предвид, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност от този тип дела, протекло е в едно съдебно заседание и без участието
на процесуалния представител на ответника, поради което определя размера на разноските
на 400.00 лева адвокатско възнаграждение.
По размера на разноските по ч.гр.д. № 32076/2024г. по описа на СРС, 55 състав, съдът
съобрази, че подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
9
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на
сключване на договора, което е сторено на м.08.2024г. – тоест редакация ДВ. бр.17 от
26 Февруари 2021г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. Дължимите разноски в заповедното производство се определят съобразно текстът
на чл. 6, т. 5 НМРА, който служи за ориентир, и възлизат на 200.00 лева, която сума следва
да се присъди.
При зачитане на горните изводи за размера на разноските и съобразно размера на
отхвърлената част от иска 12.65 лева, дължимите разноски в общ размер възлизат на 2.17
лева, от които 0.72 лева по ч.гр.д. № 32076/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 1.45 лева
разноски в настоящото исково производство.
10
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Хр. С.“, блок ..., ет...., ап...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32076/2024г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката
сумата 2989.27 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., както и сумата 54.93 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2024г., до окончателното изплащане, които
услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Хр. С.“, бл. ..., ет. ..., абонатен №....;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 455.33 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иск с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за признаване за установено дължимостта на сумата 12.65
лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021г.-21.05.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Г. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 289.43 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 119.80 лева разноски по ч.гр.д. № 32076/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, и 169.63 лева – разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., да
заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес на упражняване на дейността гр. Ботевград, ул. „С.“
№ ..., ет..., офис..., сумата 2.17 лева - разноски съобразно размера на уважената част от иска,
от които 0.72 лева разноски по ч.гр.д. № № 32076/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 1.45
лева – разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12