Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 273 16.10.2019 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря: Ива
Атанасова
и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело №
259 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД гр. София против
Решение № 235 от 27.04.2019 год., постановено по АНД № 559/ 2019 год. по описа
на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № 24-002189 от 12.02.2019 год., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се
извода на първоинстанционния съд, че пи издаване на процесното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се оплаквания, че в
наказателното постановление не са посочени поименно имената работниците и
служителите, на които не са изплатени трудовите възнаграждения, както и техният
размер, които обстоятелства са от съществено значение за тежестта на
нарушението. Липсата на индивидуализация на работниците и служителите, води до невъзможност да се установи дали към
твърдяната дата действително е осъществен състава на нарушението. На следващо
място се поддържа, че неправилно дадените няколко задължителни предписания с
един протокол, са били квалифицирани като отделни административни нарушения,
въз основа на което на дружеството са били издадени и девет бр. наказателни
постановления. С подробно изложени съображения по наведеното касационно
основание се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление
№24-002189 от 12.02.2019 год.
Ответникът по касационната
жалба – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител. Вместо това по делото е
представено писмено становище от процесуалния му представител, в което са
изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалба на ДП„Транспортно
строителство и възстановяване” – поделение Пловдив /преобразувано в
„Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД,
съгласно Решение № 256/ 03.05.2019г. на МС на РБ/ против Наказателно
постановление №24-002189 от 12.02.2019 год., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение №24-002189/ 15.01.2019 год., на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение
Пловдив, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000.00 лв. Административно-наказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че при извършена проверка за последващ контрол по
изпълнение на предписания, дадени с протокол за извършена проверка на
16.10.2018 год., 25.20.1028 год. и 29.10.2018 год. с № 1835849/ 16.10.2018
год., е било установено, че ДП„Транспортно
строителство и възстановяване” – поделение Пловдив със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Нестор Абаджижев“№32, ЕИК
1308471160016, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изпълнил в определения срок
– 19.11.2018 год., задължително предписание № 3, дадено с горесопосочения
протокол, връчен на работодателя на 29.10.2018 год., в нарушение от 20.11.2018
год., а именно: ДП„Транспортно строителство и
възстановяване” – поделение Пловдив, в качеството си на работодател, да изплати
в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение за
месец юли 2018 год., в размер на 4 187.75 лв., представляващ обща сума до
60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната на всички девет работници и служители от
предприятието, полагащи труд на работното място: Складова база за съхранение на
военновременни мощности – Калояновец, на всеки от които на 25.10.2018 год. е
изплатил трудово възнаграждение /аванс/ за месец юли 2018 год. в размер на
50.00 /петдесет лева/, съгласно изискванията на чл.245, ал.1 от Кодекса на
труда.
Старозагорският районен съд е
потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
формална и процесуална незаконосъобразност. Съдът е приел, че съдържанието на
наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства, включително и от свидетелските показания на актосъставителяи
свидетеля по акта. Даденото предписание няма данни да е оспорено по административен
ред, съответно да е било отменено, което го е мотивирало да приеме за доказано
по делото описаното в наказателното постановление нарушение и извършването му
от касатора. Не е установил съществени нарушения на
процесуалните правила, при реализирането на административнонаказателната
отговорност, а размера на санкцията съответства на тежестта на нарушението.
Решението на Старозагорският
районен съд е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно въззивният съд е
приел, че съдържанието на наказателното постановление отговаря на императивните
законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Деянието, чрез което се
осъществява състава на посоченото в наказателното постановление нарушение – неизпълнение
на задължително предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ, е под формата на
бездействие, т.е неизпълнение на нормативно
установено задължение за определено действие. Началният момент, от който
бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността
на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ датата, на която
/респ. до която/ лицето е следвало да изпълни вмененото му задължение – в
случая да изпълни даденото на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ предписание по
т.3 от Протокол за извършена проверка изх. №1835849/16.10.2018 год. В
съдържанието на наказателното постановление изрично е посочен срокът, до който
е следвало да бъде изпълнено предписанието /19.11.2018 год./, както и датата,
считано от която работодателят е в нарушение – 20.11.2018 год.
Събраните в хода на въззивното
съдебно производство доказателства подкрепят повдигнатото административнонаказателно
обвинение за неизпълнение на даденото предписание в посоченият в протокола от
16.10.2018 год. срок. Този протокол е бил връчен по надлежния ред на
работодателя, но последният не е изпълнил дадените предписания. Относно
оплакването в касационната жалба за неправилно ангажиране административнонаказателната
отговорност на дружеството за няколко отделни деяния, въпреки че предписанията
са били дадени с един протокол, следва да бъде посочено, че в случая с
протокола от 16.10.2018г. са били дадени шест задължителни предписания, всяко
от които е с различен предмет /различни периоди на изплащане на трудовите
възнаграждения/ и срок на изпълнение. В този смисъл, те предвиждат шест отделни
задължения за работодателя, неизпълнението на които осъществяват състава на
шест самостоятелни нарушения по чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователно е и следващото
оплакване на касатора за формална незаконосъобразност
на издаденото НП, доколкото в съдържанието му липсвали съществени, според него,
обстоятелства от фактическа страна – поименно посочване на работниците и
служителите с неизплатени трудови възнаграждения, дължимото възнаграждение на
всеки един от тях. Необходимо е да се отбележи, че такова отбелязване липсва и
в самото съдържание на даденото предписание, обективирано в Протокола от
16.10.2018г., поради което въвеждането на такова изискване към съдържанието на
издаденото НП се явява несъстоятелно. В случай, че за работодателя е
съществувала неяснота относно предписаните му от контролните органи действия, е
разполагал, но в случая не се е възползвал /при липса на данни по делото за
обратното/ с правната възможност да оспори по съдебен ред издаденото му
задължително предписание. Отделно от това, доколкото в процесния казус се
установява, че е налице пълно неизпълнение на даденото предписание, видно от
представените справка от касатора, намираща се на
лист 24 от делото на районният съд. Не е изплатено нищо допълнително на който е
да е от работниците и служителите, към дата на справката – 15.01.2019 год.,
освен посочения в НП аванс от 50.00 лв. /платен на 25.10.2018г./.
По изложените съображения
обжалваното съдебно решение, като постановено при правилно приложение на
закона, следва да бъде потвърдено. Съдът приема, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово
регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и
процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Всички
релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация,
са посочени в наказателното постановление, при пълно, точно и ясно формулиране
на административно наказателното обвинение от фактическа и правна страна. При
определяне съставомерността на деянието и неговата
правна квалификация наказващият орган правилно е приложил закона. В този смисъл
Наказателно постановление №24-002190 от 12.02.2019 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което по така фактически и
правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ – поделение
Пловдив, в качеството му на работодател, е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо и чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/ 27.04.2019
год., постановено по АНД № 559/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.