М О Т И В И
към присъда № 220/01.10.2019
г. по НОХД № 2283 по описа за 2019 година на Районен съд Варна,Пети наказателен
състав
По
отношение на обвиняемия Г.Н.С. е внесен от Районна прокуратура Варна
обвинителен акт в Районен съд Варна, по който е образувано наказателно дело от
общ характер за извършено деяние по чл.194 ал.3 вр.ал.1
от НК затова, че 04.11.2018 г. в гр.Долни чифлик, обл.Варна,
отнел чужди движими вещи – сумата от 200 лева от владението и собственост на Й.А.В.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
Тъй като на 12.04.2019 г. по досъдебното
производство № 3273/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна с
постановление на водещия разследването старши разследващ полицай Атанас Блажев
на обв.Г.Н.С. е била взета мярка за неотклонение
„Подписка” и след като се установи, че С. е напуснал местоживеенето си без
разрешение на съответния орган и е с неустановено местоживеене с данни да живее
и работи в чужбина, съдът замени мярката му за неотклонение с по-тежка - „Задържане
под стража” и същият бе обявен за общодържавно издирване.
Тъй като подс.С. не бе открит, обвинението срещу него не е за тежко
престъпление, поради което присъствието му в съдебно заседание не е
задължително, разглеждането на делото в отсъствието му няма да попречи за
разкриване на обективната истина, наличието на данни, че същият е извън
страната и местоживеенето му е неизвестно, съдебното заседание бе проведено при условията на чл.269 ал.3 т.4
б.а от НПК в отсъствието на подсъдимия.
Пострадалата от престъплението
Й.А.В. в писмена молба до съда заяви, че не желае да предявява граждански иск
за съвместно разглеждане в наказателното производство, не желае да се
конституира като частен обвинител и че няма претенции към подс.С..
На досъдебното
производство подсъдимият Г.Н.С. се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия
– адв.И.К. моли да се има предвид, че случаят е маловажен,
сумата е малка, възстановена е и моли съда да наложи наказание глоба в
минимален размер, което ще изиграе необходимата превантивна роля съгласно
разпоредбите на чл.36 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за
признаване на подсъдимия Г.Н.С. за виновен и прилагане на чл.55 ал.1 т.2 от НК
и налагане наказание глоба в размер на 200 лева, също така в тежест на
подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелката Й.В. живеела
със семейството си в гр.Долни чифлик на ул.Люлин № 9. В пластмасова кутия от
сладолед във всекидневната стая на втория етаж на къщата св.В. събирала
банкноти от 5, 10 и 20 лева, така била събрала сумата от 200 лева.
На 04.11.2018 г. св.В. се
намирала в двора пред къщата, когато кучето ѝ излязло на улицата и
избягало. Св.В. тръгнала след него да го гони, на улицата видяла подс.С. и му извикала да хване кучето, но то продължило и В.
тръгнала да го търси. Подс.С. видял входната врата на двора на къщата на В.
отворена. Подс.С. влязъл в двора, качил се на втория
етаж на къщата, влязъл във всекидневната стая, видял банкнотите в кутията, взел
ги и напуснал къщата. Св.В. се върнала в дома си и установила липсата на
парите. Отишла при своя съседка, която имала монтирани камери на къщата си за
видеозапис, прегледали записите и видели подс.С. да
се движи по улицата пред дома на В..
С Протокол за доброволно
предаване от 19.11.2018 г. В. предала на полицията диск с видеозапис от
охранителните видеокамери на къща в гр.Долни чифлик ул.Люлин № 7.
С Протокол за доброволно
предаване от 29.12.2018 г. подс.С. предал на
полицията 200 лева, които с разписка от 11.01.2019 г. били върнати на
собственичката В..
От заключението на видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза по Протокол № 46 от 27.03.2019 г.,
изготвено на досъдебното производство от вещото лице В.В.
е видно, че след сравнителен анализ може да се направи извод, че на
изследваните фотокопия е заснето едно и също лице посочено като Г.Н.С. с ЕГН **********.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – самопризнание на подсъдимия С., свидетелски показания,
протоколи за доброволно предаване, разписка, заключение на видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, справка за съдимост, събрани в досъдебното
производство и в съдебно заседание.
Съдът кредитира изцяло
самопризнанието на подсъдимия С. и показанията на свидетелите, дадени на
досъдебното и съдебно производство, тъй като същите са последователни,
логически свързани, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства
по делото. Съдът кредитира безусловно и приобщените писмени доказателствени средства.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимия Г.Н.С. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.194 ал.3 вр.ал.1 от
НК за това, че 04.11.2018 г. в гр.Долни чифлик, обл.Варна,
отнел чужди движими вещи – сумата от 200 лева от владението и собственост на Й.А.В.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
Субект на престъплението
е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Подсъдимият Г.Н.С. ***, български гражданин, с начално образование, неженен, не
работи.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужда движима вещ от
владението на друго лице без негово съгласие, с намерение противозаконно да се
присвои.
Накърнени са обществените
отношения в областта на правото на собственост и неговата защита.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание
на досъдебното производство и по време на съдебното следствие и оказаното
съдействие при разкриване на престъплението и възстановяване на отнетата сума.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – предходна съдимост, невлияеща на квалификацията на
деянието.
Причините за извършеното
престъпление са стремеж към лично облагодетелстване и недооценяване на
последиците от деянието.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и на дееца, призна подсъдимия Г.Н.С. за
виновен в извършване на деянието по чл.194 ал.3 вр.ал.1
от НК и му наложи наказание глоба в размер на 300 лева.
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият вече е имал наложено едно наказание глоба в размер на 100
лева за подобно деяние. Предвиденото в чл.194 ал.3 от НК наказание е лишаване
от свобода до една година или пробация или глоба от
100 до 300 лева. С оглед на факта, че подс.С. се намира
в чужбина, наличието на предходно наказание за подобно деяние, с оглед
личността на подсъдимия, изразеното критично отношение към деянието, съдът
прецени, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с определяне на наказание
глоба в максималния размер от 300 лева.
Съдът възложи направените
по делото разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: