Номер 25628.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен И.
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20201000600902 по описа за 2020 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по
подадена въззивна жалба от адв.Е. П. от САК,с посочен съдебен адрес/л.165 от делото/
,защитник на подсъдимия Х. Г. А. ,с установена самоличност,ЕГН ********** ,против
присъда №25/02.07.2019 година на Окръжен съд гр.София,наказателно отделение,
постановена по нохд №634/2017 година по описа на съда.С атакуваната присъда съдът е
признал подсъдимия Х. Г. А. ,ЕГН **********,роден на ******** година в гр. ***, живущ в
с. ***, общ. ***, ул. *** № *,българин,български гражданин ,със средно
образование,неженен,неосъждан за виновен в това,че на 29.04.2015 година около 20,50 часа
на второкласен път II-82,в района на 42-ри километър,с посока на движение от гр. Самоков
към гр.София,при управление на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“,рег.
№********,нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.1 ЗДвП-„При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено
да превишава скоростта 90 км. извън населено място“,като се движел със скорост 94
км./час,в резултат на което последвал удар между управлявания от него автомобил и
пешеходеца А. Б. Д.,ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта на А. Б.
Д.,поради което на основание чл.343 ал.1 б."в" вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК
му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година,като на основание
чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от
3/три/ години,считано от влизане на присъда в сила.
С присъдата,на основание чл.343г НК,съдът е лишил подсъдимия Х. Г. А. ,с
установена по делото самоличност,ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от
1
1/една/ година,считано от влизане в сила на присъдата.
С присъдата съдът се е произнесъл за веществените доказателства,а по реда на
чл.189 ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Х. Г. А. ,с установена самоличност и ЕГН
********** да заплати в полза на ОД МВР-София сумата 2520,08 лева,а в полза на
Софийски окръжен съд сумата 770 лева сторени разноски.
Във въззивната жалба на подсъдимия,подадена чрез защитника му адв.Петрова се
твърди,че постановеният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен,а наложеното
наказание-явно несправедливо.Оплакванията са акцентирани в няколко насоки:
1.Постановеният съдебен акт е необоснован,доколкото приетите от съда фактически
положения не се подкрепят от доказателствените източници по делото.По същество се
твърди,че деянието от обективна страна не е доказано,като се твърди липса на категорични
доказателства подсъдимият да е управлявал МПС със скорост над разрешената от
Закона.Оспорва изводите на АТЕ в тази насока.Твърди неправомерно поведение на
пострадалия пешеходец.
2.Постановеният съдебен акт е неправилен,като е нарушен материалния
закон,доколкото съдът е квалифицирал деянието на подсъдимия като такова по чл.343 ал.1
б."в" вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК,без да се установи категорично от обективна и субективна
страна подсъдимият Х. А. да е осъществил признаците на състав на престъпление от този
вид.
Твърди се да е налице „случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК.
3.Наложеното наказание на подсъдимия А. е завишено и явно несправедливо.Не се
отчитат правилно от съда степента на съпричиняване на пострадалото лице,не се отчита
конкретната ниска степен на обществена опасност на деяние и деец,характеристичните
данни за подсъдимия А.,сочещи наличие на многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства,предполагащи определяне на наказание при условията на чл.55
НК.
На основа сторените оплаквания се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов,с който подсъдимия А. бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение или се измени атакувания съдебен акт,като се намали по размер наказанието на
подсъдимият и се приложи нормата на чл.55 НК.
Пред въззивния съд адв.Ел.Петрова,защитник на подсъдимия,е поддържала
сторените по-рано оплаквания,като акцентира на подробните оплаквания,описани във
въззивната жалба във вр.наличие на условия за приложение нормата на чл.15 НК-“случайно
събитие“.Оспорва изводите на първия съд,с които се приема,че подсъдимия А. е нарушил
правилата за движение по пътищата и е управлявал лекия автомобил със скорост над
разрешената,а именно 94 км./час и поради това е предизвикано ПТП.Твърди,че такива
2
изводи от изготвените по делото и приети от съда АТЕ и КМАТЕ/особено на л.93,задача
№8/,не следват и първият съд се е предоверил на факти и обстоятелства,отразени от
държавното обвинение.Сторен е анализ на заявеното от експертите с извод за липса на
категоричност в заключението им,касателно скоростта на движение на
автомобила,управляван от подсъдимия А..Позовава се в изводите си и на разписаното в
задача №11 от КМАТЕ,касателно дължината на светлините,с които се е движел
автомобила,управляван от подсъдимия,на която основа изгражда тезата за наличие на чл.15
НК.Защитата се позовава в твърденията и изводите си на заявено от подсъдимия,че преди
ПТП е бил счупен габарит в десен блок фар на автомобила,което е намалило осветеността
пред фронта на автомобила,което следвало да се тълкува в полза на тезата на защитата и на
подсъдимия.
Акцентира на неправомерно поведение от страна на пострадалото лице,със
съображения за възможни суицидни намерения у пострадалия.
Отчита приложението на чл.55 НК при определяне на размера на наказанието
„лишаване от свобода“,но настоява,че съдът не се е съобразил в достатъчна степен с
обстоятелствата във вр.чл.55 НК.
Поддържа искането за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на такъв
по реда на чл.304 НПК и алтернативното искане за изменяне на постановената присъда с
допълнително намаляване на наложените наказания на подсъдимото лице по размер вр.
чл.55 НК.
Самият подсъдим е заявил пред съда,че поддържа заявеното от защитата си и моли
за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.
Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба ,като сочи,че постановения от първия съд съдебен акт е законосъобразен и
обоснован.Намира,че възприетите от съда факти и обстоятелства са доказани еднозначно от
събраните и проверени доказателствени източници.Оспорва изводите на защитата за
наличие на „случайно събитие“ по чл.15 НК,като се позовава на неправомерно поведение на
подсъдимото лице,предхождащо престъпното деяние.Намира,че в хода на проведеното
наказателно производство не са допуснати процесуални нарушения,още по-малко такива от
категорията на съществените,като правилно е приложен материалния Закон.Твърди,че
наказанията на подсъдимия А. са определени в съответствие със Закона.
Претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.
Повереникът на частните обвинители Н. Д., Я. Б.,Л. Б.,М. Д.,Д. Б. и М.Б.,адв.Р.М.-
вж.пълномощни л.л.48-59 от делото,оспорва обосноваността на въззивната
жалба.Акцентира,че съдът е изяснил задълбочено фактите по делото и правилно е приложил
материалния закон. Намира,че приетите от първия съд релевантни факти и
3
обстоятелства,свързани с предмета на доказване по чл.102 НПК,са подкрепени с
доказателствени източници и са с неопровергана доказателствена съдържателност.Намира
наказанията за определени при спазване изискването на закона.Намира ,че атакувания
съдебен акт следва да се потвърди.
Частните обвинители,явили се пред въззивния съд-Н. Д.,Я. Б. ,Л. Б. и М. Д.,са
подкрепили заявеното от повереника им.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението
на защитата и подсъдимия пред въззивния съд,заявеното от представителя на
САП,становището на повереника и на частните обвинители,като провери изцяло атакувания
пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима,подадена е по предвидения в Закона ред и срок,а
преценена по същество е неоснователна.
Съображенията на съда са следни:
Софийска окръжна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски окръжен съд
обвинителен акт против Х. Г. А. ,с установена самоличност за извършено от него
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд по реда на
гл.27 НПК и при условията на чл.371 т.1 НПК/без разпит на свидетелите Ж.Ж. и Д.М./
фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.При изпълнение на задълженията си
по чл.12 и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат
твърденията си в наказателния процес,като е изградил вътрешното си убеждение при
спазване изискването на чл.14 НПК,въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно
и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд
чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие
факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им/включително и
досежно противоречията при възпроизведеното за някои от тях/в съвкупност фактическа
обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Преповтаряне в тази насока не се
налага.Не са нарушени правилата на Закона ,регламентиращи дейността на съда по
събиране,проверка и оценка на доказателствата. Доколкото обаче приетите за установени
факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на
подсъдимия А.,правна квалификация на деянието и наказателната отговорност на
подсъдимото лице,то те следва да се подчертаят отново.
В мотивите си на л.2-ри,л.191 от делото до л.8-ми,1-ви абзац от мотивите,л.197 от
делото състава на проверявания съд е описал подробно и последователно
фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.
4
Подсъдимият Х. Г. А. е роден на ******** година в гр. ***, общ. ***, обл.
***,български гражданин,жител и живущ в с.***, общ.***, обл.***,със средно
образование,не е женен,не е осъждан-вж.вж.л.158 от делото, ЕГН **********,като е
правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за
управление за категории „АМ" и „В".Води на отчет в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-
София,като е с регистрирани нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
На 29.04.2015 година подсъдимият Х. Г. А. ,живущ в с.***, общ.***, обл.
***,служител на РУ-СДВР бил повикан за участие в специализирана полицейска операция
на територията на 6-то РУ-СДВР,поради което малко след 20.00 часа,пътувайки към
назначението си се движел по второкласен път 2-82 в посока от град Самоков към
гр.София.Управлявал лек автомобил марка „Тойота",модел„Корола",peг.
№********.Излизайки от територията на гр.Самоков с посока на движение гр.София
управлявал автомобила със скорост между 90-100 км.час,с включени къси светлини на
фаровете.Движението по този второкласен път в този момент не било
натоварено,смрачавало се,без валежи.Около 20,50 часа подминал отклонението за
с.Злокучене и продължил движението си в посока гр.София,като достигнал до 42-ри км в
посоченият прав пътен участък.Пътното платно било с две ленти за движение-по една във
всяка посока,разделени с прекъсната осева линия и с обща широчина от 8 метра и всяка една
от лентите за движение била с широчина от 4 метра.Пътната настилка била с асфалтово
покритие,без неравности и наклони.
По това време,приблизително в средата на дясната пътна лента на платното за
движение на път 2-82 в посока от гр.Самоков към гр.София,се движел пеша А. Б. Д..
Достигайки началото на 42 км. на второкласен път 2-82,подсъдимият А. продължил
да управлява автомобила си със скорост от 94 км/час с включени къси светлини на
фаровете,които осветявали фронта пред автомобила до 50 метра,а вдясно странично до 4-5
метра от автомобила и напред-на разстояние до 75 метра.
Движейки се в описания пътен участък и управлявайки автомобила си със скорост
от 94 км./час при посочената осветеност на къси светлини пред фронта на автомобила и
странично-вдясно и напред,подсъдимия А. настигнал движещия се по средата на неговата
пътна лента за движение пешеходец А. Д..Възприемайки пешеходеца Д. на късо разстояние
пред фронта на автомобила /около 4-5 метра,вж.обяснения на подс. А. ,л.168 от
делото/,подсъдимият А. направил опит да реагира на създалата се пътна ситуация,като
завъртял волана на лекия автомобил „Тойота", модел „Корола" наляво,опитвайки се да
избегне удар с пешеходеца.В резултат от бързото завъртане на волана вляво,предната част
на лекия автомобил“Тойота“се отклонила рязко наляво,като задната му част се завъртяла в
посока обратна на часовниковата стрелка.Настъпил удар между предна дясна част на
автомобила /в областта на преден десен калник/ и тялото на пешеходеца А. Д.,като за него
ударът инициирал в областта на десния му крак.След този първоначален,т.н.“инициален
5
удар“ последвал втори,при който Д. бил ударен в областта на кръста,а тялото му се качило
на дясната странична част на автомобила.Описаното се случило в изключително къс период
от време,при който завъртащият се лек автомобил продължавал движението си и главата на
А. Д. се ударила в правоъгълното стъкло на задна дясна врата на автомобила.
При ударът стъклото се счупило,а задната част на лекия автомобил се завъртяла
надясно спрямо вертикалната си ос.При това завъртане автомобила се плъзнал с дясната си
част напред, като тялото на пострадалия Д. било отхвърлено напред и вдясно от автомобила.
Вследствие описаните удари на автомобила върху тялото на Д. и ротационно-
постъпателното движение на лекия автомобил,тялото на пострадалия се установило в
намираща се до пътното платно нива.Описваната траектория на движение на лекия
автомобил по време и след описаните удари /съприкосновения/ с пострадалия Д. завършила
с последващо завъртане на МПС около вертикалната му ос,след което подсъдимият А. успял
да приведе автомобила в покой в пътната лента,в която се движел без навлизане на
автомобила в насрещната лента за движение.
Подсъдимият Х. А. излязъл от автомобила,успял да открие пострадалия А. Д.,но
установил,че Д. не дава признаци на живот.
В 21,01 часа подсъдимия чрез мобилния си телефон /номер ********** /позвънил на
телефон „112".Уведомил за случилото се пътнотранспортно произшествие,като заявил
своето участие,обяснил на оператора от „ДНС-112-МВР" Ж.,че с управляван от него
автомобил е ударил пешеходец,движещ се по средата на пътната лента за движение от
гр.Самоков към гр. София,уведомил за мястото на удара,а след приключване на този
разговор веднага бил уведомен дежурен служител при РУ-Самоков и ФСМП гр.Самоков.
Заключение по протокол на техническо изследване от ОДМВР-София сочи,че
изследвания диск съдържа пет файла,без следи от манипулация,като съдържанието сочи на
проведени разговори от оператор на„Център 112",между които разговор на 29.04.2015
година с подсъдимия Х. Г. А. .
Дежурният по оперативна дежурна част при РУ гр.Самоков разпоредил на
полицейските служители /младши автоконтрольори/ И. И. и С. Г. да посетят
местопроизшествието.Пристигайки на място,двамата полицейски служители възприели
подсъдимия А.,били пресрещнати от него на пътното платно,като А. съобщил за
възникналото пътнотранспортно произшествие с негово участие.Подсъдимият А.
съобщил,че движейки се с автомобила си за гр.София и управлявайки го със скорост около
90-100 км/час,внезапно на пътното платно изскочил пешеходец.Описал последвалия удар
между МПС и пострадалия Д.,като посочил на полицейските служители мястото,където
било установено тялото на пострадалия.Установило се,че пострадалият не носи документи
за самоличност в себе си.
Междувременно на местопроизшествието пристигнал екип от ФСМП
6
гр.Самоков,който констатирал смъртта на пешеходеца/за когото по-късно се установило да е
А. Б. Д./,доколкото на самото място полицейските служители не могли да установят
неговата самоличност.Това обстоятелство наложило на местопроизшествие да пристигне
група от „Криминална полиция" при РУ-Самоков/свидетелите Д. М. и П. Д./.
На местопроизшествието бил извършен оглед,като в огледния протокол били
описани подробно условията на време,място и обстановка на случилото се ПТП,определена
била посока на огледа-в посока към град София,а за ориентир № 1 на огледа бил приет
билборд с рекламни пана,от ляво на пътното платно.
В мотивите си първият съд подробно е описал отразените факти по огледния
протокол ,доколкото фактическите констатации по него са залегнали в основата на
изготвените и приети по делото АТЕ-т.1,л.90 и сл.от ДП,КМАТЕ,т.1,л.93-100 от ДП и
ДКМАТЕ,л.106-110 от ДП, приети от съда в хода на проведеното съдебно следствие.При
извършените процесуално-следствени действия,при които за линия на измерване била
приета мислената линия,отстояща на разстояние 90 метра след ориентир №
1,перпендикулярна на надлъжната ос на пътното платно, се установяват характеристиките
на пътното платно в района на ПТП /две ленти за движение, разделени с прекъсната осева
линия,прав участък с обща широчина 8 метра,суха асфалтова настилка,липса на неравности
и наклон/.Посочено е,че всяка една от лентите за движене в двете посоки е с ширина от 4
метра,като в дясно на платното за движение е оформен банкет с ширина от 2
метра,завършващ в канавка и зелена площ-нива.В огледния протокол подробно е
посочено,че на разстояние 1,75 метра след линията за измерване и на 2,90 метра вляво от
десния край на пътното платно е установено парче пластмаса с размери 2х3см,а на
разстояние 14,70 метра след линията на измерване и на 2 метра вдясно от левия край на
пътното платно е установен стъкло от външно дясно огледало за обратно виждане на
автомобила.Самата конструкцията на дясно външно огледало за обратно виждане на
автомобил била установена на разстояние 21,70 метра след линията на измерване и на 0, 75
метра вдясно от левия край на пътното платно.На разстояние 28,50 метра след линията на
измерване и на 0,80 метра вляво от десния край на пътното платно е открит пластмасов
капак на дясно външно огледало за обратно виждане на автомобила.Подробно е описано,че
на 20,10 метра след линията на измерване и на 3 метра вдясно от левия край на пътното
покритие е установен трупа на пострадалия,разположен перпендикулярно на надлъжната ос
на пътя,като главата на трупа отстои на 7,50 метра вдясно от края на пътното покритие.
При извършените процесуално-следствени действия е установено и отразено в
огледния протокол,че на разстояние 93,20 метра след линията на измерване и на 2,30 метра
вляво от десния край на пътното платно се намира предна лява гума на лекия автомобил,а
задна лява гума на автомобила отстои на 93,80 метра след линията за измерване.Подробно
са отразени деформациите по лекия автомобил,управляван от подс.А.,залегнали в анализа
на експерта по назначената АТЕ/В.И./,като е посочено,че са налични следи от удари,счупен
е габарит в преден десен блок,счупено е челното стъкло с център на разстояние 8 см. от
7
дясна колонка и 15 см. от долния край,липсва предно дясно огледало за обратно виждане,а
върху предната дясна врата на автомобила е установена следа от удар и забърсване с
дълбочина 0,36 м. ,с начало 1,60 м. след предния габарит и на 0,95 м. от терена.
Посочено е,че на разстояние 23,70 м. след линията на измерване и на 5,40 м. вдясно
от края на пътното покритие е открита и иззета червеникава материя с вид на мозъчно
вещество с неправилна форма,като на разстояние 25,20 м. след линията за измерване и на
7,20 м. вдясно от края на пътното покритие е открита и иззета втора червеникава материя с
вид на мозъчно вещество с неправилна форма.Водещият процесуално-следственото
действие е описал открита и иззета маратонка №43 на разстояние 35, 30 м. след линията на
измерване и на 10,10 м. вдясно от края на пътното покритие.
Изрично е отбелязано,че спирачни следи в района на местопроизшествието не са
открити.
Настоящият съд споделя изцяло довода на първия съд,мотивирал го последователно
и изключително подробно да опише фактическите находки и констатации по огледния
протокол-„Детайлизацията на данните установени в резултат на проведения оглед се налага
не само с оглед конкретизацията на местопроизшествието,но и с оглед факта,че обективните
находки до голяма степен са послужили и са били от значение при изготвяне на експертните
заключения,които ще бъдат обсъдени по-долу“.
От медицинското заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза на
труп № 332/2015 година,т.1л.80,изпълнена от д-р.В.Т./аутопсионен протокол №332-2015/се
установява,че при огледа и аутопсията на мъж с неустановена самоличност към описания
момент са установени:
-тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма изразяваща се в
травматично разрушаване на черепната кухина и откъсване на главния от малкия мозък,
-липса на главния мозък в черепната кухина,
-многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа,
-травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък,
-счупване на 1-3-ти и 7-ми шийни и на 3-ти гръден прешлени с дислокация напред
на фрагментите,
-контузия и разкъсване на белия дроб по задната му повърхност,
-двустранна аспирация на кръв, контузия на средностението, на чревния опорак,
стомаха и червата, както и на бъбреците,
-разкъсване на черния дроб, руптури на бъбреците и далака, счупване на ребра
8
двустранно, на дясната раменна кост, на двете лопатки и бодилестите израстъци на 4 и 5-ти
поясни прешлени,
-травматични джобове в областта на таза и двете лопатки,
-пръснати кръвонасядания и охлузвания по кожата на трупа и крайниците.
Не се установява наличие на алкохол в кръвта на трупа.
Експертът е категоричен,че смъртта на пострадалото лице/впоследствие установен
като А. Б. Д.,ЕГН **********/се дължи на тежка,несъвместима с живота съчетана травма и е
настъпила мигновено,като в близки часове преди настъпване на смъртта пострадалия не е
употребил алкохол.Пред съда експертът е дал пълни и изчерпателни отговори на
поставените въпроси ,свързани с причинените на пострадалия Д. травматични
увреждания,намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с автотранспортното
произшествие и причината за смъртта.
В такава насока са и констатациите по протокол за химическо изследване № А-
298/15 на КСМД-София,установяващо,че„….в изследваната проба кръв,взета от труп на
мъж с неустановена самоличност Аут № 332/15….с техниката на газовата хроматография не
се доказва наличие на етилов алкохол или на други летливи редуциращи вещества.
Извършено дактилоскопно изследване в ОДМВР-София,протокол №1/04.01.2016
година установява,че пръстовите дактилоскопни отпечатъци,иззети от труп на лице от
мъжки пол с неустановена самоличност при оглед на местопроизшествие от 29.04.2015
година на второкласен път 2-82 Самоков-София са идентични с дактилоскопните
отпечатъци на А. Б. Д.,ЕГН **********,съдържащи се в копие на дактилоскопен
лист,предоставен от СДВР.
Изпълнено и прието от съда ДНК изследване,протокол № 15/ДНК-426 от 03.12.2015
година на НИКК-МВР установява,че „….за изследвана тъкан от буркан „обект № 4"/обект
№ 2/ и тъкан от буркан „обект №5",обект № 3 се определя един и същ ДНК профил на лице
от мъжки пол,който показва съвпадение с профил,определен за кръвта от труп с
неустановена самоличност/обект № 4/.
Приетата в хода на съдебно следствие,л.92 от делото,по реда на чл.282 НПК,авто-
техническа експертиза,т.1,л.90 и сл. от ДП установява според експерта,извършил оглед и
технически преглед на лекия автомобил „Тойота Корола“,peг.№ ********,че експертно
оценявания автомобил е в състояние след ПТП,установяват се следи от удар и деформации
по странична повърхност на преден десен калник,счупен рефлектор на преден десен блок
габарит-мигач,счупено челното стъкло с център на отстояние 8 см.от дясна колонка и 15см.
от долния край,счупено и липсващо предно дясно огледало за обратно виждане,счупено
правоъгълно стъкло на задна дясна врата с деформации и следи от удар със след от
червеникава материя /задача №1/,отговарящи да са получени „…в резултат на удар върху
9
тялото на пешеходец….“, като не са установени неизправности от техническо
естество,предшествали произшествието.
Заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза,
изпълнена от експертите д-р Т.,инж.П. и инж.Т. се установява мястото на удара /задача №1/
между лекия автомобил "Тойота",управляван от подсъдимия и пострадалия пешеходец Д.:
-по широчина на платното за движение на второкласен път 2-82 на около 2 метра
вляво от десния край на платното по посока на движение на автомобила,
-по дължина на платното за движение на около 86 метра след линията на ориентира
по посока движението на автомобила.
Категорични са,че ударът е настъпил по средата на лентата на движение на лекия
автомобил,като според експертите основното положение на тялото на пострадалия Д. в
момента на удара спрямо автомобила/задача №4/ е бил „…изправено анатомично положение
и с гръб към автомобила“,с оглед локацията на контактните увреждания в областта на гърба
и таза, контузиите на белия дроб по задната повърхност на органа,счупването на гръбнака с
дислокация на фрагментите напред и други белези.Посочено е,че обективните находки дават
основание да се приеме,че в момента на удара надлъжната ос на лекия автомобил се е
намирала на ъгъл около 15 градуса спрямо посоката на пътя,като т.н.“инициален удар“ е
настъпил начално в преден десен калник странично,след което е настъпил удар в
страничното дясно огледало и зоната на задна дясна врата,като главата на Д. е
достигнала,удряйки се в стъклото на задна дясна врата ,чупейки го.Категорични са,че
констатираните и описани подробно увреждания представляват високо енергийна травма в
резултат на механично въздействие с голяма сила на удара.Отговаря на кинетичната енергия
при описваното ПТП,като от последвалото падане и провлачване върху терена,са описаните
повърхностни охлузвания и кръвонасядания по крайниците и тялото.
Експертите в заключението си/задача №5/ са посочили и два възможни варианта на
движение на Д. непосредствено преди ПТП:
-непосредствено преди инициалния удар Д. се е движел върху платното за движение
на около 2/два/ метра наляво от дясната му граница в посока гр.София,
-теоретичен вариант,при който непосредствено преди инициалния удар пешеходецът
се е движел върху десния банкет или в десния край на асфалтовото покритие,предприемайки
пресичане на платното за движение отдясно наляво пред фронта на автомобила,управляван
от подс.А.,като в последния момент се е завъртял надясно за посоката на движението си е
застанал с гръб към приближаващия автомобил.
Осветеността пред фронта на автомобила /задача №6 от КСМАТЕ/ при движение на
къси светлини/в такава насока са и обясненията на подсъдимия А./ при къси светлини е
10
асиметрична.Късите светлини осветяват пространството пред автомобила:
-вляво от автомобила странично наляво до 4 метра и напред 40-45 метра,като в това
пространство водач има възможност да види и възприеме пешеходец,
-пред фронта на автомобила осветеното пространство е 45-55 метра,
-вдясно от автомобила странично до 4-5 метра и напред на разстояние 65-75 метра.
За пълнота на изложението и с оглед поставената им задача експертите сочат,че
дългите светлини осветяват пространството пред фронта на автомобила вляво и вдясно
странично до 4 метра,а напред-около 160 метра,като в това осветено пространство водач има
възможност и може да възприеме пешеходец.Тези експертни изводи са позволили на първия
съд да посочи-„…. А. като водач на процесния автомобил е имал възможност да вижда
пострадалия пешеходец при настъпването на удара,когато той се е намирал в осветеното
пространство пред автомобила от неговите фарове.Ако пешеходецът преди настъпването на
ПТП се е движел в посока към гр.София по средата на дясната пътна лента,предназначена за
автомобила,той може да бъде забелязан от водача при къси светлини от около 50 метра и
при дълги светлини около 160 метра.Ако преди настъпването на удара пешеходецът е
пресичал платното за движение от дясно на ляво за посоката на движението на
автомобила,то той би могъл да бъде забелязан от водача, при къси светлини от около 65
метра и при дълги светлини около 160 метра“,л.6 от мотивите,предпосл.абзац,л.195 от
делото.
Изследването на скоростта на движение на лекия автомобил,наред и с другите
релевантни факти и обстоятелства по делото,е поставено в центъра на експертното
изследване ,като експертите определят скоростта на движение на лекия автомобил /задача
№8/ преди настъпването на произшествието,основавайки изводите си на основа преценка на
локацията /мястото/на получените деформации по автомобила,в следствие удара с
Д.,описани по-горе и мястото на установяването на автомобила в покой след ПТП в
неговата пътна лента. Категорични са,че скоростта на движение на лек автомобил „Тойота“,
модел „Корола“, с peг.№ ******** непосредствено преди настъпването на ПТП е била около
94 км/час.Опасната зона за спиране на лекия автомобил /задача №9/ при тази скорост на
движение от 94,3 км/час е около 101 метра,като подробни съображения в тази насока са
изложени в съдебно следствие,при допусната възможност на теория скоростта на движение
да е малко по-ниска,но над 92, 93 км/час.С оглед съвкупната оценка на фактите и
обстоятелствата,обаче сочат обективно установена скорост на движение от 94 км/час.
Първият съд е възприел за установен механизъм на пътно произшествие с
настъпилите вредоносни последици,описан в задача №10 от КСМАТЕ.
Въззивният съд възприема посочения механизъм на ПТП,описан от експертите и
възприет от решаващия съд.При този експертен извод се сочи мястото на
11
произшествието/път 2-82 с посока гр.Самоков-гр.София в района на 42-ри
километър/,състоящ се от едно платно и предназначен за двупосочно движение на
автомобили с по една пътна лента за движение във всяка посока. Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието при липса на локално улично осветление,като лек
автомобил „Тойота" ,управляван от подсъдимия А. се движел в посока гр.София в неговата
лента за движение със скорост 94 км/час.В района на 42 км. +600 по това време се движел
пешеходецът Д. по средата на дясната пътна лента за движение на в същата
посока.Възприемайки пешеходеца,подсъдимият А. реагирал,завъртайки волана на
автомобила рязко наляво.В следствие на тези действия на подсъдимия,предната част на
автомобила се отклонила рязко в ляво,като задната му част се завъртяла по посока обратна
на часовниковата стрелка.В началото на това завъртане на автомобила,с предна дясна част в
зоната на преден десен калник странично ,настъпил т.н.“инициален удар“ в обърнатия с гръб
към автомобила пешеходец при опорен десен крак и при този удар са получени деформации
по страничната част на десния калник и е счупено предното стъкло в дясната си
част.Последвал втори удар на тялото на пешеходеца в областта на кръста в дясното
странично огледало,което се е откъснато,а в резултат на инерционни сили, тялото на
пешеходеца се „качва“върху дясната странична част на автомобила,задържа се там за кратък
период от време,едновременно с това придвижвайки се назад,като главата попада върху
правоъгълното стъкло на задна дясна врата,чупейки го деформира задна рамка на вратата
,оставяйки следи с червеникав цвят.
Експертите са категорични,че след тези описани в последователността им удари на
МПС в тялото на Д.,вследствие действията и на подс.А. с кормилната уредба,задната част на
автомобила се завъртяла надясно спрямо вертикалната ос на автомобила,плъзгайки се
странично с дясната си част напред,като това обяснява установените счупени
стъкла,попаднали върху задната седалка на автомобила,вкл.част от биологично вещество от
пострадалия.
При това ротационно движение на автомобила и преди установяването му в покой,
тялото на Д. е отхвърлено напред и вдясно,установявайки се встрани от пътя/в нива, където
е установено при извършения оглед на местопроизшествие/.Лекият автомобил е продължил
движението си напред по посока на движение по пътната му лента, като се въртял около
вертикалната си ос,минаваща през масовия му център и се установил в покой на място.не е
преместван до пристигане на разследващите органи.
Обобщаващо експертите са очертали причините за настъпилото ПТП от техническа
гледна точка:
-движението на пешеходеца Д. върху платното за движение,непосредствено пред
лекия автомобил „Тойота",ценено при условията на чл.108 ал.1 ЗДвП,
-субективни действия на водача на лекия автомобил „Тойота" и избор на скорост на
движение.
12
Експертите са категорични/ ДКСМАТЕ/,че максималната безопасна скорост на
движение на лекия автомобил“Тойота“,при която А. имал възможност да спре преди
мястото на удара,с оглед осветената зона пред фронта на автомобила от 50 метра е около 58
км/час,а максималната безопасна скорост на движение на л.а.“Тойота“,при която водачът е
имал възможност да спре преди мястото на удара при осветената зона пред автомобила 65
метра е около 70 км/час.
Това е фактическата обстановка,възприета от въззивния съд и тя съответства на
приетите от първия съд релевантни факти и обстоятелства,като се установява чрез
доказателствени източници /гласни доказателствени средства,писмени доказателствени
средства и писмени доказателства,описани изключително подробно от първия
съд/,включително чрез приети по делото съдебно медицински и авто-технически
експертизи,назначени и изпълнени по реда на чл.144 и сл НПК.
Въззивният съд не установява нови фактически положения,различни от възприетите
и изложени от първия съд.
Неоснователно,по реда на чл.339 ал.2 НПК,се оценява от въззивния съд стореното
от защитата оплакване,че атакувания съдебен акт е необоснован,доколкото приетите от съда
фактически положения не се подкрепят от доказателствените източници по делото.
Неоснователно е твърдението,че деянието от обективна страна не е доказано,с оглед
липсата на категорични доказателства подсъдимият А. да е управлявал МПС със скорост над
разрешената от Закона.Твърденията на защитата,с които се оспорват изводите на експертите
по приетата АТЕ и КСМАТЕ,не се споделят откъм обоснованост и сочат на неточна или
некоректна критика на експертните заключения и фактическите изводи на съда.
Безспорно изложените от първия съд и мотивираните фактически изводи на
настоящият съд са съобразени с доказателствените източници,приети и проверени в хода на
проведено съдебно следствие в първата съдебна инстанция,като внимателната оценка на
фактите по делото от страна на въззивния съд и прочита на мотивите към атакувания
съдебен акт сочат,че за да изгради вътрешното си убеждение първият съд на първо място е
дефинирал ясно предмета на доказване по чл.102 НПК,а след това последователно е
подложил на анализ и оценка няколко отделни групи доказателствени
източници,оценявайки ги поотделно и в съвкупната им доказателствена обусловеност,при
стриктно спазване правилата на формалната логика,разписани от Закона.
Очертани са две основни групи гласни доказателствени средства-от една страна
показания на свидетелите И. И.,С. Г.,Д. и В. Т. пред първия съд,наред с показанията на
свидетелите Ж. и Д.М.,дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени по
надлежен ред-чл.281 ал.5 вр. ал.1,т.2,пр.2 НПК,а за последните двама вр.чл.373 ал.1 НПК,а
от друга-обясненията на подсъдимия А..
13
При условията на чл.305 ал.3 НПК и първият съд,и настоящият съдебен
състав,обсъждат отделните групи гласни доказателствени средства с останалия
доказателствен обем-писмени доказателства и доказателствени средства,вкл.експертни
заключения по реда на чл.144 и сл. НПК,като се приема,че в процеса на анализ и оценка
проверяваният съд се е съобразил с тяхната логична обусловеност ,непротиворечивост и
вътрешно съответствие с общия доказателствен обем.Изчерпателността на сторения от
първия съдебен състав анализ на тези групи доказателства не налага преповтарянето им и
въззивния състав се съгласява изцяло с обективираното като оценка на факти в тази
насока.Настоящият съд намира,че решаващите изводи на първоинстанционния съд,досежно
приетите за установени факти по делото и правната им оценка,са законосъобразни и
обосновани,а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено въз
основата на обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по
делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК съдът е посочил кои факти
приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е
изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни
факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на
формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса.
Преповтаряне не се налага.
Както сочи Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато
съдът се съгласява с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд
отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд
е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси,каквито въпроси се
поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения,относно събраните и
проверени доказателстени източници.
Не се констатира първият съд необосновано да е подценил едни факти и
обстоятелства за сметка на други доказателства и доказателствени средства,свързани с т.н.
„инициален удар“ и поведението на участниците в автопроизшествието.Безспорно отделни
противоречия в доказателствения материал и спор по фактите има,но тези противоречия са
установени,обсъдени и преодолени от съда чрез способи за събиране, проверка и оценка на
доказателствата и доказателстените средства в наказателния процес,а самата фактическа
обстановка е установена безпротиворечиво.Настоящият въззивен състав не намира за
необходимо да преразказва заявеното от всеки от посочените свидетели.Това е сторил
състава на Софийски окръжен съд и въззивния съд се съгласява с начина,по който са
оценени доказателствените факти по делото. Като е сторил законосъобразен прочит на
доказателствата е отхвърлил предложената ,от подсъдимия и защитата му на съда,версия за
непосредствените условия и причини,довели до настъпване на ПТП,като
неправдоподобна.Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели
от т.н.“първа група“,доколкото при съобщаването на фактите не се откриват никакви
фактически противоречия.Налице е последователност,логичност и достоверност при
обективно и правдиво възпроизвеждане на възприетите от свидетелите факти,които са
14
относими към предмета на доказване по делото.
Не са кредитирани единствено обясненията на подс.А.,касателно твърдението му, че
е бил заслепен от преминаващ автомобил,че е управлявал автомобила си със скорост
разрешена от Закона-90 км./час,както и в частта,в която твърди,че непосредствено преди
пътнотранспортното произшествие е счупен габарит в десен блок на светлините.Правилно е
прието,че в тези части обясненията се явяват защитна,оправдателна теза,несъответна на
общия събран и ценен доказателствен обем.Свидетелите И. и Г. са категорични за казаното
им от подсъдимия-че се е движел със скорост от около90-100 км/час и не е съобщил за
заслепяване от друг автомобил.Посочи се по-горе в каква насока е депозирано експертно
заключение от инж.В.И. и дадените от него пояснения ,л.92,в съдебно следствие.Изрично и
първият съд е акцентирал по това възражение на защитата,сочейки експертния
извод-“….десният блок фар-габарит на процесния автомобил е счупен в резултат на ударно
въздействие , предизвикано от настъпилото ПТП…“.
Вярно е твърдението на защитата,че пострадалият Д.,като участник в движението
по смисъла на ЗДвП е имал неправомерно поведение на пострадалия пешеходец.Въззивният
съд намира това твърдение за обосновано,разгледано на основата на задълженията на
пешеходец по чл.108 ал.1 ЗДвП.Доводите на защитата се споделят в тази им част.
Фактическите изводи на първия съд в обсъжданата им част са последователни,лесно
проследими при формирането им/позоваване и обосновка на заявеното от
експертите,обективни данни-писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
Неоснователно е обобщаващото оплакване на защитата на подс.А.,че съдът не е
обсъдил релевантни факти,включително конкретните възражения за скоростта на движение
на лекия автомобил,управляван от подсъдимия А. непосредствено преди и по време на т.н.
“инициален удар“,поради което не е стигнал и до извод за прилагане нормата на чл.15
НК.Такова твърдение говори за некоректна или неточна критика на мотивите на първия съд.
Настоящият съд задълбочено обсъди и анализира изготвените по делото СМЕ,авто-
техническа експертиза КСМАТЕ и ДСМАТЕ,като изложи по-горе в мотивите си същността
на експертните заключения,които приема и кредитира изцяло,като
обосновани.Преповтаряне не се налага,доколкото сторените възражения на защитата
намират своя конкретен отговор в мотивите ,както на първия съд,така и в настоящото
изложение-касателно техническите параметри на пътя и пътното платно с посочените две
ленти за движение,скоростта на движение на лекия автомобил,възприятията на подсъдимото
лице непосредствено преди ПТП,вж.дадените от него обяснения в тази насока,липсата на
употреба от подсъдимия и пострадалия на алкохол и други летливи вещества,техническото
състояние на лекия автомобил,мястото на т.н.“инициален удар“ по дължина и широчина на
пътното платно,като при отговорите си на поставените технически и медицински въпроси
експертите са ползвали пълния обем от доказателствени източници ,анализирайки фактите
на основата на физичните закони и научни методи.
15
Това са фактическите положения,въз основа на които настоящият съд намира,че е
приложен правилно материалния закон при дадената правна оценка на поведението на
подсъдимия А..
На основата на всичко изложено по-горе законосъобразен се явява обобщаващия
извод на първия съд,че действайки по описания начин от обективна и субективна страна
подсъдимият А. е осъществил признаците на престъпление,описани в чл.343 ал.1
б.”в”вр.чл.342 ал.1 ,пр.3 НК,като на 29.04.2015 година,около 20,50 часа на второкласен път
2-82 в района на 42-ри километър,при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Тойота“,модел „Корола“,peг.№ ********,с посока на движение от гр.Самоков
към гр.София е нарушил правилата за движение ,описани в Закон за движение по
пътищата,чл.21 ал.1„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство от категория „В“ е забранено да превишава скоростта 90 км/ч.извън населено
място“,като се движел със скорост от 94 км/час ,последвал удар между управлявания от
подс.А. автомобил и пешеходеца А. Б. Д.,ЕГН **********,от който удар/удари/ последвала
смъртта на Д.. Обосновано първият съд е посочил в мотивите си-„обект на престъплението
са обществените отношения,свързани с транспорта,като предмет на престъплението е
конкретният пострадал……А. Б. Д.“.
Изпълнителното деяние подсъдимия А. реализирал чрез действия,намерили
изражение в нарушение на конкретна норма от ЗДвП,чл.21 ал.1,сочеща „при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В" е забранено
да превишава скоростта 90 км/ч извън населено място".Подсъдимият управлявал МПС със
скорост от 94 км/час.Това нарушение на правилата за движение по пътищата е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-смъртта на Д.,като следва
веднага да се посочи неправомерното поведение и на пострадалото лице,разгледано на
основата на чл.108 ал.1 ЗДвП. Фактическите изводи от обективна страна,поставени в основа
по-късно и на правните изводи на съда,са разположени върху внимателния анализ на
отделните доказателства и доказателствени средства и способите за тяхната проверка по
реда на чл.144 следващите от НПК,а най-вече от заявеното от свидетелите И. и
Г.,писмените доказателствени средства по делото и и експертните заключения по
АТЕ,изпълнена от експерта И. и заявеното от него пред първия съд,вж.л.92 от
делото,медицинската експертиза,изпълнена от д-р Т. и двете комплексни медико-
автотехнически експертизи /т.1,л.л.93-103 и л.л.,106-110 от ДП,приети надлежно,които
съдът възприема изцяло,поради обоснованото и компетентно заключение на
експертите.Подсъдимият е управлявал лекия автомобил със скорост над разрешената от
Закона,а конкретното нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП,посочено по-горе го е поставила в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП и вредоносния резултат,като нарушението
на чл.21 ал.1 ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Обективно с поведението си пострадалият Д. е допринесъл за настъпилия
16
вредоносен резултата,доколкото като участник в движението не е съобразил поведението си
с нормата на чл.108 ал.1 от ЗДвП да се движи по банкета,като се установи,че такъв е имало,а
вместо това се е движел попътно по посоката на движение на лекия автомобил,но на около 2
метра от десния край на пътното платно.
Неоснователно е оплакването на защитата,че е нарушен материалния закон.Това
твърдение е на основата на сторен извод от страна на защитата,че съдът незаконосъобразно
е квалифицирал деянието на подсъдимия А. като такова по чл.343 ал.1 б."в" вр.чл.342 ал.1
пр.3 НК,без да е установено категорично от обективна и субективна страна да е осъществил
признаци на състав на престъпление от този вид.
Твърди се да е налице „случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК с неоснователно
оплакване,че първия съд не е подложил на внимателна оценка фактите по делото.
На основание чл.339 ал.2 НПК следва да се посочи,че въззивният съд не намира
обоснованост в тези твърдения и възражения на защитата.
Съдебната практика,коментираща „случайно събитие“по см.на чл.15 НК е
последователна,като законът предвижда,че не е виновно извършено деянието,когато деецът
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици.За да се приеме,че водач на МПС не действува виновно при настъпване на
обществено-опасни последици е необходимо да се е съобразил с предписанията на правно-
регламентираната дейност,която осъществява при управлението на МПС и да са налице
условия,при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия.Деянието е
случайно,когато водачът на МПС не е могъл ,нито е бил длъжен да предвиди настъпването
на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не може да ги
предотврати.Когато липсват всички елементи на непредпазливата вина,ще е налице
“случайно събитие” по см. на чл.15 НК.Такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие
на случайно събитие по см.на чл.15 НК,са обективирани в редица решения на ВКС-Р
№318/11.08.1988 година по н.д.№315/88 година,ІІІ н.о.,Р № 720/30.12.91 година по н.д.№
606/91 година,ІІІ н.о.Такова разбиране е изразено и в Р№729 /03.02.1992 година по н.д.№
585/91 година,ІІ-ро н.о.
Фактите по делото сочат,че в конкретния случай не може да се приеме твърдението
на защитата.Ако подсъдимият беше спазил задължителните предписания на ЗДвП,описани в
чл.21 ал.1 ЗДвП да се движи със скорост определена от Закона/в случая не се коментира
въобще дали тази скорост е съобразена с конкретните условия на движение/,при
управлението на МПС ,представляващо упражняване на правно-регламентирана дейност,то
вредоносен резултат нямаше да настъпи.Основна причина /наред с поведение на
пострадалия Д./ за настъпването на пътното произшествие се корени в поведението на
подсъдимия А. като водач на МПС,който сам се е поставил в невъзможност да спре
управляваното от него МПС, поради грубо нарушение на правилата за движение по
17
пътищата.Не може да има спор,че когато мерките за безопасност,при демонстрираното
желание на подсъдимия да предотврати т.н. ”инициален удар”,са взети несвоевременно от
водача на МПС и той е допуснал нарушаване на правилата за движение,предшестващо
невъзможността за предотвратяване на произшествието,е налице виновно поведение.Така и
Р№767/11.11.91 год.по н.д.648/91 год.1-во н.о. ВКС на РБ. Безспорно е,че както при
деяние,извършено при условия на несъзнавана непредпазливост,така и при „случайно
деяние“,деецът не предвижда настъпването на обществено–опасните последици. При
“небрежност”-та обаче,той е бил длъжен и е могъл,според обстоятелствата да ги предвиди,а
при “случайно деяние”е в невъзможност да направи това.И при “небрежност”-та и при
“случайно деяние” се причиняват вредни последици,но разликата е наличието или липса на
виновна причинно-следствена връзка.
Доказано категорично и еднозначно се приема,както от състава на СОС,така и от
въззивния съд,че подсъдимия А. е допуснал нарушение на правила за движение ,описани в
чл.21 ал.1 ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство от категория „В“ е забранено да превишава скоростта 90 км. извън населено
място“,като се движел със скорост на движение 94 км/час.Не може да има спор,че се касае за
нарушено от подсъдимия правило за движение,което се намира в пряка взаимовръзка с
настъпилото произшествие и причинения вредоносен резултат-смъртта на Д..Нарушението
на правилата за движение ,допуснато от подсъдимия е в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с причинения престъпен резултат,като в тази насока експертните
медицински заключения са категорични. Доказателства,които да разколебават или оборват
причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия А. и настъпилия
вредоносен резултат не са налице.Споделят се изцяло описаните от първия съд условия на
време,място и обстановка на извършване на деянието на подс.А..Обективно подсъдимият е
реализирал деянието чрез действие,като е управлявал автомобила със скорост на движение
над разрешената от Закона.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивния съд не споделя основателност на
оплакването на защитата,че обективно удара за подс. А. е бил неизбежен,а вина за
причинения противоправен резултат следва да носи единствено пострадалия Д.
,включително с оглед твърдени от защитата суицидни намерения на пострадалия.За такива
суицидни намерения у Д. доказателства не са събрани.
Следва да се сподели изцяло възприетото от първия съд,касателно субективната
страна при изясняване признаците на престъпление,описани в чл.343 НК.Безспорно от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. при условия на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по см. на чл.11 ал.3 пр.І НК,характеризираща се с два
момента–отрицателен и положителен.Подсъдимият не е предвиждал възможността да
настъпят обществено-опасните и вредни последици.Налице е положителният момент при
несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
тези вредни последици.Формата на вина е изведена от действията и цялостното поведение
18
на подсъдимия А.,описано по-горе,като е оценено поведението му предхождащо и
съпътстващо изпълнителното деяние.Причините за извършеното престъпление се коренят в
проявен нисък оценъчен критерии на поведение от страна на подсъдимия при
осъществяване на правно регламентирана дейност,представляваща и източник на повишена
опасност,каквато е в същността си е управлението на МПС,наред с неточна оценка на
създалата се усложнена пътна обстановка.Обстоятелства,които да налагат промяна в
сторените правни изводи от състава на първия съд не се намират.
Обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно,обективно,
определящо и неюридическо негово качество,което го характеризира от гледна точка на
неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени
отношения и го отличава от непрестъпните деяния.За изясняване на обществената опасност
на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда
на обекта на защита, специфичните качества на дееца,субективните му особености,
условията на време,място и обстановка на реализиране на едно престъпно
поведение.Обществената опасност е определящо качество на престъпното деяние по
отношение на останалите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК.Тя е и основанието за
проявата на останалите свойства-противоправност и наказуемост.
Въззивният съд намира за неоснователна подадената въззивна жалба от подс.А. и
защитата му,касателно изложените,при условията на алтернативност,съображения и
оплаквания за нарушение на Закона при определяне наказания на подс.които намират за
завишени по размер и поради това,прекомерно тежки.Сторено е оплакване,че наложеното
наказание на подсъдимия А. е завишено и явно несправедливо,като не са отчетени в пълна
степен установените факти,свързани с поведението на пострадалия Д.,не се отчита
конкретната ниска степен на обществена опасност на дееца А.,характеристичните данни за
подсъдимия,сочещи наличие на многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства,предполагащи определяне на наказание при условията на чл.55 НК.Видно е,че
първият съд законосъобразно е приложил нормата на чл.55 НК за този подсъдим,като
правилно е отчел смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
определяне на наказателната му отговорност.За извършеното от подсъдимия престъпление е
предвидено наказание от ДВЕ години до ШЕСТ години „лишаване от
свобода“.Преценявайки в тези граници какво конкретно наказание да наложи на
подсъдимия,първия съд по същество се е съобразил с нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК и с
обстоятелства,имащи значение за определяне на неговия размер,отчитайки многобройност
на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.
При индивидуализация на наказателната отговорност първият съд е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца,възраст към
момента ни извършване на деянието и добрите му характеристични данни-ниската му
обществена опасност и трудовата заетост,както и изразеното съжаление и
разкаяние.Изрично е акцентирал“…….за настоящия съдебен състав е вън от всякакво
19
съмнение,че изразеното от подс. А. съжаление за случилото се не е декларативно,а осъзнато,
искрено и неподправено ,свързано с негативни емоционални преживявания,за което съдът
придоби непосредствени впечатления“.Като отегчаващо вината обстоятелство е отчетено
извършени от страна на А. нарушения на правилата за движение по пътищата,за които е бил
санкциониран.
На тази основа съдът е определил наказание при условията на чл.55 ал.1
НК,приемайки че „……констатираните многобройни смекчаващи обстоятелства,релевантни
за наказателната отговорност на дееца,са от такова естество,че обусловят наличие на
хипотезата на чл.55 НК по настоящето дело, т.е. в конкретния случай и най-
лекото,предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко“.Поради това първият
съд е определил на Х. А. наказание под минималния размер,разписан от Законодателя за
такова по вид престъпление по чл.343 ал.3,б. „в” вр. чл.342 ал.1,пр.3 НК-„лишаване от
свобода” за срок от 1/една/ година.
Наред с изложеното от първият съд следва да се приеме като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство и неправомерното поведение на самия пострадал в
качеството си на участник в пътното движение по см. на чл.108 ал.1 ЗДвП,без това да води
но намаляване размера на наказанието на подс.А..В тази насока защитата обосновано е
акцентирала и на допуснати нарушения в поведението на пострадалия Д..
Въпреки това,обаче,настоящият съд намира,че наказанието по размер е определено
справедливо и законосъобразно и не следва да се намалява.Впрочем,първият съд определил
наказание „лишаване от свобода“,като е намалил с ½ посочения от Законодателя минимален
размер.Въззивният съд намира,че всяко друго намаляване на наказанието „лишаване от
свобода“ по размер би било неоправдана снизходителност към поведението на подсъдимото
лице.Правилно е намерил да са налице материално-правните предпоставки за приложение
нормата на чл.66 ал.1 НК и е постановил отлагане изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3/три/години.Съдът,на основание чл.343г НК,е лишил
подсъдимия Х. Г. А. от право да управлява МПС за срок от 1/една/ година,считано от
влизане на присъдата в сила.Тези наказания по вид и размер държат сметка на всички
отчетени от първия и от въззивния съд смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства.С такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна
степен върху подсъдимия А. за постигане целите на наказанието и за поправително-
възпитателното му въздействие ,като се респектират и останалите членове на обществото,в
следствие реализиране на генералната превенция на наказанията.Съдът се е произнесъл за
сторените по делото разноски,като се е произнесъл и за веществените доказателства по
делото в съответствие със закона.При извършената цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт извън направените възражения от защитата и
подсъдимите,настоящия съд не намери основания за изменяне или отмяната му.
РЕШИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна,на основание чл.338 вр.чл.334 т.6
НПК,присъда №25/02.07.2019 година на Окръжен съд гр.София,постановена по нохд
№634/2017 година по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15
дн.срок от съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21