Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.06.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на
шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
При участието на секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№949/2011г. по описа на съда, намира следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Образувано е по
искова молба на РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, София, чрез адв.А.К. от САК срещу
НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от общо 6 676 479.20
лева, представляващи незаплатена цена за доставено гориво съгласно договор №81/30.06.2005г., за която са
издадени следните фактури: фактура №**********/01.05.2006г. за дължима сума в
размер на 1 150 000 лева; фактура №**********/10.05.2006г. за сумата
от 3 494 211.96 лева; фактура №********** от 16.05.2006г. за сумата
от 340 371.72 лева; фактура №********** от 29.05.2006г. за сумата от
315 182.79 лева и фактура №********** от 30.05.2006г. както и мораторни лихви
за забавено плащане върху неизплатените по-горе главници, за период три години
преди завеждане на иска, както следва:
по фактура №37/01.05.2006г. мораторна лихва в размер на 422 493.41 лева,
начислена за посочения период 01.05.2008г. до 01.05.2011г.; по фактура
№49/10.05.2006г. мораторна лихва в размер на 1 283 723 лева; по
фактура №23/16.05.2006г. мораторна лихва в размер на 125 047.69 лева, за
посочения по-горе период; по фактура №54/29.05.2006г. мораторна лихва в размер
на 115 793.60 лева и по фактура №55/30.05.2006г. мораторна лихва в размер
на 505 784.38 лева, на основание чл.35 от договора ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 02.05.2011г. до окончателното изплащане на задълженията
върху претендираните главници. Претендират се и сторените в производството
съдебни разноски.
Ищецът излага, че между страните е налице сключен Договор №81 от 30.06.05г. с предмет:
съхраняване от страна на ответното дружество Нафтекс Петрол ЕООД в собствените
му бази доставеното от Ромпетрол България АД гориво и продажба на гориво от
Ромпетрол България АД на Нафтекс Петрол ЕООД срещу определена цена. Съгласно
договора ответникът следвало да предостави Б.а гаранция за закупените от него
стоки. В изпълнение на това си задължение Нафтекс Петрол АД предоставил банкова
гаранция GTTY101887 от 14.09.2005г. за сумата от 10 000 000 лева и
GTTY101892 от 05.10.2005г. за същата сума. Твърди се, че и двете банкови
гаранции са върнати от ищеца на ответното дружество. Твърди се, че горивото се
доставя след представяне на банкова гаранция от купувача, но независимо от
липсата на такава ищецът продължил да извършва доставки и след връщане на
банковите гаранции. Въпреки отправени до ответника покани, последният не е
предоставил нови гаранции на продавача в изпълнение на уговорките по договора.
Ищецът излага, че на 17.04.2006г.
между страните е подписано споразумение,
с което са уговорени отстъпки от договорените цени както и отворен /стоков/
кредит от Ромпетрол България АД на Нафтекс Петрол ЕООД в размер на 5 хиляди
щатски долара. Уговорен бил срок за предоставяне на банкови гаранции до
27.04.06г., но тази уговорка не била изпълнена от ответника. Твърди се
неизпълнение на задължението на контрагента да заплати цената на доставеното от
ищеца гориво, за което са издадени процесните фактури: фактура
№**********/01.05.2006г. за сума от 1 150 000 лева; фактура
№**********/10.05.2006г. за сумата от 3 494 211.96 лева; фактура №
**********/16.05.2006г. за сумата от 340 371.72 лева; фактура №********** от
29.05.2006г. за сумата от 315 182.79 лева и фактура №********** от
30.05.2006г. за сумата от 1 376 712.73 лева. Твърди се, че уговореният срок за
плащане по доставките е 30 дни от издаване на съответната фактура. Ответникът е
извършил частични плащания като
единствено по последната фактура не е заплащал никаква част от стойността.
Твърди се, че с писмо от 20.06.2006г. ответникът направил искане за прихващане
на дължимото от него по договора с насрещно вземане за неустойка по договора,
за което ищецът твърди, че не съществува. С изрично писмо от 26.06.06г. ищецът
се е противопоставил на прихващането. Твърди се прекратяване на
правоотношението с писмо от 10.07.2006г., на основание чл.37, ал.3 от договора,
като изявлението е получено от Нафтекс Петрол ЕООД на 26.07.2006г., видно от
товарителница на „Д енд Д експрес”ЕООД. С исковата молба се претендира и
дължимата поради забавата мораторна лихва в размер на законната върху всяко
отделно закъсняло плащане. Твърди се забавено изпълнение по всяка от издадените
фактури още към 2006г. Поради това ищецът претендира както главниците по
доставките, така и начислените мораторни лихви за 3 годишния период, предхождащ
предявяване на иска.
Във връзка с отговора на ответното дружество, ищецът оспорва
твърденията за недължимост на сумите съгласно споразумението от 16.03.09г.
Признава частично плащане по фактурите като същевременно твърди, че
неиздължената част е именно на стойност от 6 676 479.20 лева. Оспорва като
неоснователни твърденията във връзка с подписаното споразумение от
12.06.08г. за прихващане. Оспорва
възражението на ответника за погасяване на давност освен лихвите и главниците
като периодични платежи. Твърди, че вземанията нямат периодичен характер тъй като не съществува яснота дали ще
възникнат, какъв ще бъде техният размер и дали ще станат изискуеми. В тази
връзка се твърди, че докато Нафтекс Петрол ЕООД не заяви гориво, за ищеца не
възниква задължение да извърши доставката, респ. да получи цената, която от
своя страна не е константна величина, а се определя от допълнителни
споразумения. Вземанията за доставки не стават изискуеми в предварително
определен срок, а зависят от волята на продавача. Освен това ищецът оспорва
погасяването на претенциите с довод, че давността е прекъсната с многобройни
признания на ответника – потвърждение на задълженията по две от фактурите;
споразумение от 16.03.09г. Твърди, че задълженията на Нафтекс Петрол ЕООД са
станали изискуеми на 01.06.2006г., на 11.06.06г., на 16.06.06г., на 29.06.06г.
и на 30.06.06г., поради което нито едно вземане не е погасено по давност към
датата на завеждане на иска. Оспорва се възражението, въведено с отговора на
исковата молба, за извънсъдебно прихващане с твърдения, че ищецът не дължи
неустойки на ответника. Оспорва се относимостта към претенцията на представено
от ответника писмо от 25.02.10г., с което се потвърждавало прихващането.
Евентуално, ищецът твърди, че ако и да има отношение, това писмо е подписано от
лице без представителна власт, поради което не обвързва ищеца. Прави изявление,
че никога страните не са постигали съгласие за дължими от ищеца неустойки, не
са определяли точният им размер. /вкл. със споразумение от 17.04.06г./, поради
което в полза на Нафтекс Петрол ЕООД не е възникнало право да упражни възражение
за прихващане. Оспорва се основателността и размера на това вземане на
ответника. Твърди се, че освен това същото е недействително, тъй като
ответникът не е кредитор на ищеца, поради което липсва насрещност; вземането не
е изискуемо; вземането на ответника не е ликвидно. В тази връзка се излага, че
претендираното от ответника вземане не е установено с влязло в сила решение и е
спорно – никога ищецът не е признавал както частично, така и изцяло това
вземане за неустойка. Възразява се срещу основателността на възражението за
съдебно прихващане в размер на 8 195 457.13 лева без ДДС и с ДДС –
9 834 548.56 лева. Излагат се аналогични съображения подобно възражението
за материалноправно прихващане. Евентуално, ищецът прави възражение за изтекла
погасителна давност в краткия 3 годишен период на основание чл.111, б.б от ЗЗД.
Тъй като съдебното прихващане се извършва занапред /няма обратно действие/,
ищецът прави довод, че не може да се извърши с погасено по давност вземане.
Оспорва се на последно място и възражението на ответника за съдебно прихващане
с вземане на ответника в размер на 9 129 321.30 лева, представляващо
неустойка по чл.44, ал.2 от договора като се противопоставя, че същото не е
изобщо възникнало. Оспорва се както основанието, така и размерът му. Евентуално,
ищецът поддържа възражение за изтекла погасителна давност спрямо това вземане
на ответника.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и
размер. Оспорва се задължението за заплащане цената на доставеното гориво по
петте фактури със следните възражения: твърди се, че две от фактурите – от
10.05.06г. и от 29.05.06г. – са погасени чрез подписано между страните
двустранно споразумение за прихващане от 16.03.09г. Аргументи за това
ответникът черпи от логическия извод, че щом в споразумението от месец март
2009г. изобщо не се споменават останалите три фактури, то следва, че към този
момент Ромпетрол България АД не е имал непогасени задължения към Нафтекс Петрол
ЕООД. С подобен аргумент се изтъква и предходно споразумение за прихващане от
12.06.08г. Прави се възражение за изтекла кратка
погасителна давност както по
отношение на главницата, така и по отношение на лихвите. Твърди се, че тези
вземания на ищеца са погасени в кратката тригодишна давност съгласно чл.111,
б.”в” от ЗЗД. Съгласно договора от 30.06.05г. уговорките между страните за
доставка на гориво сочат на периодичност на доставките, респ. вземанията. В
условие на евентуалност ответникът прави възражение за материалноправно прихващане. Твърди се, че с писмо изх.№26-10-1196/20.06.2006г.
ответното дружество е упражнило правото си на прихващане със свое вземане за
неустойка по същия договор, ведно с издадена за вземането данъчна фактура
№**********/20.06.06г. за сумата от 9 834 548.56 лева с ДДС, които са
надлежно връчени на ищеца и той не се е противопоставил на изявлението за
извънсъдебно прихващане. Ответникът се позовава на потвърждение – признание от
25.10.10г. на Ромпетрол България АД до Нафтекс Петрол ЕООД, с което се признава
задължение до размера от 1 081 321.31 лева както и на споразумение от
17.04.06г. Твърди се, че са налице всички предпоставки за настъпване ефекта на
погасяване на насрещните претенции до размера на по-малката от тях. Евентуално,
при неоснователност на това възражение, ответното дружество прави възражение за
извършване на съдебно прихващане.
Твърди, че има към момента ликвидно и изискуемо вземане от Ромпетрол България
АД в размер на 8 195 457.13 лева или 9 834 548.56 лева с ДДС, представляващо
начислена и дължима от ищеца неустойка на основание чл.44, ал.1 по договора от
30.06.06г. Възражението се упражнява до размера на предявената претенция в
размер на 9 129 321.30 лева. При уважаване на възражението,
претенцията на Ромпетрол България АД е изцяло неоснователна като погасена чрез
извършеното прихващане и следва да се отхвърли. Евентуално, ответникът твърди и второ основание за съдебно прихващане а именно за дължими
от ищеца неустойки по чл.44, ал.2 от
договора и чл.6 от четиристранното споразумение в размер на
9 129 321.30 лева. В тази връзка ответникът твърди, че от месец юни
2006г. ищецът е преустановил всички доставки на гориво към Нафтекс Петрол ЕООД
без вина на последното. Оспорва получаването на изявление за разваляне на
договора.
С допълнителен отговор на исковата молба ответникът поддържа направените
оспорвания и възражения. Твърди се отново погасяване на претендираните вземания
извънсъдебно. Поддържа се направеното възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца поради периодичност на задълженията по процесния договор.
Ако не се приеме възражението за приложение на кратка три годишна давност,
ответникът се позовава на общата 5 годишна давност, за която се твърди, че е
изтекла както по отношение на главницата, така и за лихвите. Оспорва се като
неоснователно твърдението на ищеца, че давността била прекъсната с признания на
ответника. Напротив, ответникът твърди, че никога не е правил признание на тези
задължения. Оспорва се получаването на писма от Нафтекс Петрол от 09.11.09г. и
от 18.11.10г. като неподписани от представляващ дружеството или упълномощено от
последния лице. Оспорва се наличието на изявление за признание в споразумението
от 16.03.09г. Поддържат се и направените възражения срещу претенцията, основани
както на извънсъдебно прихващане с писмото от 20.06.06г., така и за съдебно
прихващане на посочените две евентуални основания. Ответникът възразява, че
банковата гаранция обезпечава само фактурираните, т.е. закупените от Ромпетрол
България АД горива, а не и за съхраняваните в базите на Нафтекс, за които се
дължи възнаграждение.
В съдебно заседание
пълномощниците на ищеца адв.Я., адв.К. и адв.Г. поддържат предявените искове.
Заявено е ново възражение на ищеца срещу възражение за извънсъдебно прихващане,
че направеното такова не отговаря на изискването на чл.103 от ЗЗД тъй като не е
безусловно, видно от съдържанието на писмо изх.№20-10-1196 от 20.06.2006г. на
ответника, с което според ищеца се прави предложение за извършване на
прихващане. Ищецът твърди, че между страните са били сключени и други договори
/общо пет броя/ като същевременно по процесния договор няма извършени други
доставки освен фактурираните, предмет на иска. Поддържа се твърдението, че
ответникът не е бил изправна страна по договора тъй като не е осигурил
уговорените банкови гаранции
В съдебно заседание
пълномощникът на насрещната страна адв.М.Й. оспорва основателността на
исковете. Твърди се, че исковете са погасени чрез плащане, чрез споразумения за
прихващане както и чрез едностранно изявление за прихващане, а съгласно
направените в процеса възражения – и чрез съдебно прихващане, направено в
евентуалност. Твърди се и погасяване на претенциите по давност. Поддържат се
твърдения за недоставяне на пълното заявено количество от самото начало на
договора. /количествено неизпълнение/ Поискана е корекция в приетото в проекта
за доклад на спора, че между страните не съществува спор относно количеството
на заявените и доставени горива със забележка, че напротив, ответникът твърди
неизпълнение на ищеца по заявените количества гориво.
Съдът, въз основа на твърденията
и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Приет е за разглеждане предявен от „РОМПЕТРОЛ
БЪЛГАРИЯ”АД, София, чрез адв.К. /САК/ осъдителен иск срещу „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД, Варна, за
заплащане сумата от 6 676 479.20
лева, представляващи неплатена цена
за доставено гориво съгласно Договор №81/30.06.2005г., за която сума са
издадени следните фактури: фактура №**********/01.05.2006г. за сума от 1150 000
лева; фактура №**********/10.05.2006г. за сумата от 3494211.96 лева; фактура №
**********/16.05.2006г. за сумата от 340371.72 лева; фактура №********** от
29.05.2006г. за сумата от 315 182.79 лева и фактура №********** от 30.05.2006г.
за сумата от 1376712.73 лева, ведно със законните
лихви върху главниците /по отделните фактури/ за тригодишния период,
предхождащ предявяването на исковата молба, а именно 01.05.08г. до 01.05.11г.,
в размери както следва: по фактура №37/01.05.2006г. – 422493.41 лева; по фактура №49/10.05.2006г. – 1283723.02 лева; по фактура №23/16.05.06г. – 125 047.69 лева; по фактура №54/29.05.06г. – 115793.60 лева; по фактура
№55/30.05.2006г. – 1376712.73 лева.
Претендират се и законните лихви върху главниците, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията както и сторените по
делото разноски. Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ.
По главния иск за заплащане
цената на доставени от ищеца на ответното дружество горива по процесните пет
фактури:
Предмет на претенцията са пет
броя фактури, издадени в периода от 01.05.2006г. до 30.05.2006г. вкл. за
заплащане на доставено, но незаплатено гориво въз основа на договор
№81/30.06.2005г. Страните не спорят относно валидността на договора и неговия
предмет. Съобразно същия, освен продажба на горива от Ромпетрол на Нафтекс,
собствеността върху които се транслира с фактурирането им от продавача,
страните са договорили и съхраняване на собствено на Ромпетрол гориво в
собствени или наети бази на Нафтекс. Съгласно чл.5 от договора, видът и количеството на горивата за съхранение се
определят от Ромпетрол в зависимост от заявените предварително от Нафтекс
месечни количества за закупуване и гарантиране на необходим запас
съгл.приложение №1 към договора. Точните количества за предаваните за
съхранение горива са уговорени за отчитане от две независими инспектиращи
организации за стоков контрол на двете страни. Съгласно чл.8 от договора, количествата гориво за закупуване страните
определят на 30 000 тона месечно +/- 10% на база месечна заявка на
Нафтекс. Уговорено е и допълнително доставяне на гориво при писмена заявка до
20 дни предварително. Съгласно чл.10 от договора, до 25 число на всеки месец, до
16.00 часа, Нафтекс поема задължението да прави заявките за горивото, което ще
изкупува през следващия месец. Заявките за закупуване на гориво са по образец
приложение 4 към договора като не могат да превишават счетоводните наличности в
базите по приложение №1. В чл.21 от договора е предвидена месечна справка от
Нафтекс до Ромпетрол за доставените, съхранявани в базите и експедирани горива.
Ромпетрол следва да уведомява до 5 дни предварително за всяка доставка на
гориво в базите за съхранение. Фактурите се издават в деня на получаване на
заявката за закупуване. /чл.29, ал.2/ Уговорена е отделно цена за съхранението
и отделно цена за продажбата на гориво. Съгласно чл.35 от договора, Нафтекс се
задължава за заплаща цена за закупените горива в срок до 30 дни от датата на
данъчната фактура като датата на фактурата се счита за ден 0 и при условията в
следващите алинеи на цитираната разпоредба. Видно от чл.35, ал.3 от договора,
при предварително плащане на цена, уговорена като разсрочено плащане,
продавачът Ромпетрол дължи на другата страна премия от 10% върху изплатените
преди падежа суми. Справка за тези премии се изготвя ежемесечно от Нафтекс, до
5 число на следващия месец, за предходния. Плащането се извършва по банкови
сметки на Ромпетрол. Съгласно чл.36, ал.2 договора, Нафтекс следва да вписва в
платежните документи предназначението на средствата, № и датата на заявката за
доставка на горива, № и дата на фактура за закупуване на горива. В чл.37 от
договора е уговорена гаранция в полза на Ромпетрол чрез издадени от Нафтекс
банкови гаранции, които следва във всеки момент от изпълнението на договора да
обезпечават 100% от дължимите суми по него. Експедирането на гориво започва
след предоставяне на банковата гаранция. Същевременно, неизпълнението от страна
на Нафтекс на задължения с настъпил падеж в размер на 20% от общо дължимите
суми, дават основание на Ромпетрол да преустанови доставките, а също така и да
прекрати договора като усвои банковата гаранция. При забавяне на плащането,
купувачът дължи неустойка върху дължимите суми в размер на 10% изчислена на
годишна база. В договора са предвидени изрични разпоредби при неизпълнение
относно качеството на доставките или отклонение от същите.
Отговорността за неизпълнение или неточно изпълнение е
уговорена в раздел XII от договора като
конкретно чл.44 е уговорена отговорността на Ромпетрол при отклонения от
направените заявки в размер на неустойка от 2.5% върху стойността на
недоставените горива, изчислена за всеки три месеца. Такава е отговорността на
доставчика и в случай на преустановяване доставките без виновно поведение на
Нафтекс, в който случай се дължи неустойка в размер на 2.5% върху стойността на
горивата по договора. Срокът на договора е до 31.12.2006г., но ищецът твърди
прекратяването му предварително с достигнало до ответника изявление за
разваляне в хипотезата на чл.37, ал.3 от договора, още през м.07.2006г.
Не е спорно издаването на приложени
с исковата молба 2 банкови гаранции за плащане от 14.09.2005г. и от
05.10.2005г., и двете за сумата от по 10 000 000 лева, издадени от
ИНГ Банк Н.В. – клон София, в полза на Ромпетрол България АД, за задължения на
Нафтекс Петрол ЕООД. В исковата молба ищецът твърди неизпълнение на
задължението на ответника по чл.37 от договора относно предоставянето на
банкова гаранция, която да покрива 100% от вземанията по договора.
Предмет на делото е претенцията
за неизплатена цена по извършени от ищеца в полза на ответника
доставки/покупко-продажба/ на горива ведно с акцесорните им вземания. В
този смисъл, по претенцията е без
значение действието на договора във времето – ако същия не е прекратен с
едностранно отправено до ответника изявление за разваляне през м.07.2006г.
/преди изтичане срока му на действие/, който факт се оспорва от ответника, то
договорът е прекратен поради изтичане срока му на действие с настъпване на
крайния срок или със сключването на следващия договор. Не се спори по
валидността на договора. За да претендира стойността на доставените горива
ищецът следва да установи, че реално е доставил същите на ответника съобразно
договора, т.е. че е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора.
Ответникът пък следва да установи че е платил или че е погасил задълженията си
по друг начин.
От заключението на
първоначалната експертиза /л.1268/, т.шести от делото, вещото лице Г.Г.
установява, че процесните пет фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата
на двете страни като е налице съответствие на счетоводните записвания и при
ищеца, и при ответника. На стр.1270, част от депозираното заключение на вещото
лице, е отразено, че икономическият смисъл на посочените в таблица №1 от
заключението счетоводни операции се изразява в увеличаване вземанията от клиент
Нафтекс със сумите по фактурите срещу
признаване на приход от продажби на стоки в размера на данъчната основа и
начисляване на задължения за ЗЗД към бюджета. При ответника също е налице
надлежно отразяване на фактурите, чието икономическо значение е съответно
заприхождаване на гориво по материални сметки /по см.301, Горива/ срещу
отразяване на задължение по аналитичната партида на доставчика Ромпетрол по
сметка 401 Задължения към доставчици и задължение към бюджета в размер на
начисления ДДС. Процесните фактури са включени в дневника за продажби на
доставчика за данъчен период 05/2006г., отразени са в подадените СД по ЗДДС за
данъчния период. Тези фактури са включени и в дневника за покупки на ответното
дружество за същия данъчен период 05/2006г. както и са отразени в подадена СД
по ЗДДС за данъчния период. Ответното дружество е ползвало и данъчен кредит по
процесните фактури. Получаването от ответника на горивото по процесиите 5
фактури се установява и от писмо изх. № 20-03-02 от 02.02.2013г. на НАП, ТД
„Големи данъкоплатци и осигурители" - София, изпратено в отговор на писмо
с вх. № 20-03-04/20.01.2013г. на „Ромпетрол България" АД, в което
данъчните власти са уведомили ищеца, че ответникът е включил в дневниците за
покупки и справките - декларации за ДДС, като е ползвал право на приспадане на
данъчен кредит съгласно Закона за данъка върху добавената (ЗДДС) стойност по
всички процесии фактури. „Нафтекс Петрол" ЕООД като лице, регистрирано по
ЗДДС, и задължено да регистрира и декларира покупките си, върху които се
начислява данък върху добавената стойност (ДДС) е регистрирало покупките по
всичките пет процесии фактури съгласно чл.124, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС и ги е
декларирало в справките-декларации по ДДС. Фактът на получаване на горивото се
потвърждава и от ползвания от ответника данъчен кредит по процесиите фактури,
доколкото съгласно чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съдът не
намира за необходимо да обсъжда детайлно останалите писмени и гласни
доказателства, ангажирани от ищеца, които в съвкупност също сочат на извършване
доставките по процесните фактури тъй като сам ответникът не твърди неизпълнение
по същите. Възражението му за плащане на процесните фактури имплицитно съдържа
признание за реално извършените доставки по тези фактури. Следва да се отрази,
че този факт очевидно не е спорен, тъй като ответникът нито в отговора на
исковата молба, нито в допълнителния отговор е оспорил получаване на горивото
по процесните фактури. Напротив, той твърди, че е заплатил доставеното както,
че е извършил прихващане на вземането на ищеца по тези фактури с насрещни свои
твърдени вземания, с което признава, че е получил горивото по тях. Възраженията
му за неизпълнение на договора от страна на ищеца касаят количествено
неизпълнение по други доставки. В тази връзка съдът кредитира писмата на
Нафтекс Петрол ЕООД до одитора Ърнст енд Янг по повод одит на ишеца Ромпетрол
АД към 31.10.2009г. и 31.10.2010г., в които Нафтекс потвърждава наличието на
задължения по две от фактурите №№54/29.05.2006г. и №55/30.05.2006г., общо в
размер на 6 691 895.52 лева. /закл.Г.Г./ Това първоначално заключение
е констатирало различен подход при погасяване на задълженията при двете
дружества: ответникът записва погасяване на задълженията с хронологично
закриване на най-рано възникналото такова – входящите плащания се отнасят за
закриване на най-старите съществуващи задължения, поради което и счетоводните
операции не винаги отразяват записаното в документа, представляващ основание за
закриване на частта от задължението. Поради това вещото лице не е могло, и при
липса на първични счетоводни документи, да посочи точния размер на извършените
по процесните фактури погашения, респ. остатъка по всяка една от тях.
Съдът кредитира заключението на
тройната ССЕ на вещите лица А.В., Б.Банков и М.Я. /том десети/, която дава
категоричен отговор на въпроса дали и в какъв размер са извършени плащания по
процесните фактури с № **********/01.05.2006г., № **********/10.05.2006г.,
№**********/16.05.2006г., №**********/29.05.2006г. и №**********/30.05.2006г.,
както и какви са непогасените суми по всяка от фактурите. Вещите лица изрично
отбелязват, че в счетоводството на „Ромпетрол България" АД всички отразени
в електронен носител задължения по процесните фактури съответстват напълно на
наличните върху хартиен носител документи, подробно изследват банковите
извлечения за извършени преводи от „Нафтекс петрол" ЕООД в полза на
„Ромпетрол България" АД, осчетоводяванията на фактурите за доставка на
горива от ищеца и анализират информацията в платежните нареждания на „Нафтекс
петрол" АД. Съобразно заключението на тази експертиза /л.2674 по делото/,
неплатените суми по процесните фактури напълно точно съответстват на претенциите
на ищеца, включително като дължими суми по данъчна основа (по ф-ри с №
**********/01.05.2006г., № **********/10.05.2006г., и №
**********/30.05.2006г.) и дължими суми по ДДС (по ф-ри №
**********/16.05.2006г., № **********/29.05.2006г. и № **********/30.05.2006
г.). Сборът на всички дължими суми по процесиите фактури съответства напълно на
общата цена на главниците по исковете от 6 676 479,20 лева./подробно и
аналитично описани от вещите лица в табличен вид поотделно за всяка фактура/
Заключението е отразило, че по всяка от петте фактури има извършени частични
плащания като единствено по последната №55/30.05.2006г. няма данни за извършено
такова. В приложение №2 към тройната ССЕ е даден вариант на погасяване на
задълженията по петте фактури въз основа правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, което е
прилагано в счетоводството на ответника. И при този подход на отразяване на
счетоводните операции се получава дори сума по-голяма от претендираната от
ищеца, в размер на 6 748 220.51 лева. /разпечатка от счетоводен продукт Мс
Master/ Изготвеното заключение съобразява посочените в платежните нареждания
основания за плащане, а там където в платежните нареждания не е посочена
конкретна фактура като основание за плащане, заключението съобразява второто
изречение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД- сумите са отнесени за погасяване по хронология
на възникване на
задълженията към най-старите/обременителни парични задължения. Налице
са основанията за прилагане на това правило, защото задълженията на
„Нафтекс петрол" АД към ищеца са еднородни парични задължения. Съгласно
чл.35, ал.1 от Договор № 81 от 30.06.2005г. вземането по всяка фактура става
изискуемо в срок от 30 дни от датата на издаване на фактурата, като датата на
издаването на фактурата не се брои. Следователно най-обременителните задължения
са и най-старите задължения, тъй като просрочените след падежа по-стари
задължения пораждат акцесорни задължения за лихва за забава, които ескалират. В
случаите когато длъжникът сам не е заявил задължения по кои фактури погасява и
при липса на друга уговорка, погасяването се извършва по реда на чл. 76 ЗЗД. /арг.
за този подход е и в договора в чл.36, ал.2 от договора/
От приетите по делото няколко
заключения на съдебно-счетоводни експертизи се установява, че задълженията на
ответника по процесиите пет фактури не са погасени и дължимите суми
съответстват на претендираните с исковата молба. Допълнителната СГЕ на вещо
лице Г.Д. дава заключение, че подписът на съставителя на процесните фактури е
изпълнен от С. Т. - главен счетоводител на „Ромпетрол България" АД.
Оригиналите на фактурите са получени от ответното дружество и двете страни по
делото са ги осчетоводили в своите счетоводства. Счетоводствата и на двете
дружества са водени редовно, което дава основание на съда да кредитира
записванията съобразно чл.182 ГПК.
Въз основа на тези доказателства
съдът приема, че е извършена доставка на описаното във фактурите, предмет на
иска, количество гориво, което е частично платено от ответника, а за разликата
установена от експертизата – дължимо, на основание чл.79 ЗЗД. Съгласно
формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК
практика на касационната инстанция, цитирана и в писмените защити и служебно
известната на настоящия съдебен състав: решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. №
380/2008 г., но I т. о.; решение № 30/8.04.2011 г., по
т. д. № 416/2010 г. на I т. о.; решение № 118/5.07.2011 г., по т. д. №
491/2010 г. на II т. о.; решение № 42/2010 г., по
т. д. № 593/2009 г. на II т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. №
1120/2010 г. на II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г.,
по т. д. № 465/2010 г. на II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г.
на II т. о. и др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна
връзка; осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им
в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
При установяване факта на
доставката, в тежест на ответника е да установи възраженията си, а съдът да се
произнесе по тях така, както са направени от страната, в поредността им на
заявяване.
Ответникът не твърди погасяване
чрез плащане в цялост на обективираните във фактурите суми. Същия твърди
погасяване на две от фактурите с №№49/10.05.2006г. и №54/29.05.2006г., чрез
двустранно подписано споразумение за
прихващане от 16.03.2009г.; за останалите три фактури №№37/01.05.2006г.,
№23/16.05.2006г. №54/30.05.2006г.
твърди, че доколкото не са обсъдени в споразумението, към този момент март
2009г., очевидно са били погасени по друг начин. По аналогичен начин, в
предходно споразумение от 12.06.2008г.
също не са споменати вземанията по тези фактури. Според ответника ищецът по
този начин признава несъществуването на непогасени вземания към ответника към
съответната дата. Съгласно цит.споразумение от 16.03.2009г. /представено от
ответника с отговора на ИМ на л.106 по делото/, се установява извършено
прихващане на две от процесните фактури №49 и №54 с насрещно вземане от
Ромпетрол България АД, считано от подписване на споразумението на 16.03.2009г.,
двете насрещни вземания, описани и по фактури, се считат погасени. В чл.3 и
чл.4 от посочения документ, се съдържа и съгласие на страните, че към този
момент същите не си дължат вземанията
описани в чл.1 от текста. Представено е и споразумение от 12.06.2008г.
/л.109/, с което са уредени по подобен начин, чрез прихващане, насрещни
вземания на страните по други фактури. Това споразумение съдът намира, че е
неотносимо към настоящия спор, поради което не ще го коментира нататък. Съдът
не споделя логическия извод на ответника, че щом в споразумението не се
споменават процесните фактури, към този момент задълженията по тях са били погасени
или несъществуващи. Очевиден е стремежът на страните в правоотношението
периодично да уреждат отношенията си по множеството доставки чрез взаимни
отстъпки и споразумения, но предмет на иска са единствено част от задълженията
по петте фактури, издадени в м.май 2006г.
Във връзка с цитираното по-горе
споразумение от 16.03.2009г., същото е отразено счетоводно и при двете страни,
но при Нафтекс са взети счетоводни записвания, които не кореспондират пряко на
съдържанието на протокола – цялата сума на споразумението от
6 020 541.83 лева е отнесена за погасяване на всички съществуващи
задължения на Нафтекс към Ромпетрол, а не по изрично посочените фактури. Вещото
лице Г.Г. /л.1420/ констатира, че при Ромпетрол отразяването счетоводно на
прихващането е коректно извършено. С оглед на горното, съдът намира, че
прихванатите задължения по цитираното по –горе споразумение са съобразени от
ищеца при формиране претенцията му за неплатени суми по петте фактури. /л.1272,
закл.Г.Г./ Това вещо лице не е могло да даде точен отговор за дължимите по
всяка една от фактурите суми тъй като не е разполагало с първичната счетоводна
документация, а е установило и различен подход на отразяване на постъпленията в
счетоводствата на двете страни, което води до несъответствие в салдото по всяка
една от фактурите. С допълнителната и повторна ССЕ /л.1420 и сл./ вещото лице
въз основа на допълнителни счетоводни данни също констатира разлика в начина на
отразяване плащанията по отделните фактури при дружествата. По повод на цитираното
по-горе споразумение от март 2009г. вещото лице Г. констатира, че със сумата по
същото в размер на 6 020 541.83 лева е погасено общото задължение на
Нафтекс към Ромпетрол, а не по описаните в споразумението фактури. Констатирано
е, че при Ромпетрол са взети счетоводни записвания по повод на същия акт, които
точно отразяват договореното – т.е. отразено е намаляване размера на вземанията
по конкретните фактури и в размера,
посочен в споразумението. В счетоводствата на двете дружества няма съпоставимост
на извършените погашения. Общият размер на водените в счетоводството на
Ромпетрол вземания от Нафтекс по посочените в таблицата на л.1421 по делото
седем броя фактури, вкл. процесните, към 31.12.2008г.е в размер на 6748 220.54
лева като на същата дата е взета счетоводна операция за провизиране на дълга в
този размер. Същевременно, съобразно счетоводството на Нафтекс се водят
задължения към ищеца по фактурите по табл.1.3.5 на стр.1421 по делото, в размер
общо на 6 748220.56 лева. В този смисъл е и заключението на в.л.П.С. по т.2 от
ДССЕ на л.2555 по делото, изчислен по правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД – вземането
на ищеца е в размер на 6 748220.54 лева, вкл. по процесните фактури. До
стойността по исковата молба по процесните фактури достига и тройната ССЕ
/л.2680/, която съдът изцяло кредитира като обективна, компетентно дадена и
неоспорена от страните. Предмет на претенцията е разликата по отделните
фактури, след извършване на цитираното прихващане през 2009г. Факт е, че
съобразно изслушаните счетоводни експертизи, в счетоводствата на двете
дружества са установени несъответствия при погасяване на задълженията по
отделни първични счетоводни документи, въпреки че крайният размер /салдо/ е
идентичен и при двете страни. Съдът отчита отразената в заключението обезценка /провизиране/
на вземането на Ромпетрол България АД към Нафтекс Петрол ЕООД по седем,
вкл.процесните пет фактури, извършено като счетоводна операция към 31.12.2008г.
/заключение по първата ССЕ, Г.Г., л.1282/ Поради това, остатъкът за плащане
като крайно салдо по партидата на Нафтекс, по сметка 411 Клиенти е „0”. Това
салдо отразено в ГФО за 2009г. след отразяване и на ефекта от споразумението от
16.03.2009г. и обезценката на остатъка от вземането в размер на 12 769
хил.лева. Този начин на отчитане на вземането в счетоводството на ищеца не е
релевантен по спора и е предназначен изцяло за счетоводната политика на
дружеството. Евентуално, съдът би могъл да обсъди извършената провизия на
вземането от Нафтекс, във връзка с обсъждане насрещните възражения на ответника
за прихващане на негово вземане за договорни неустойки и основателността на
тази претенция. Сам по себе си фактът на провизиране на това вземане не може да
се приравни на признание на факт с правно значение по спора. Обезценката се
извършва единствено с цел активите в ГФО на дружеството да не се посочват
по-високи стойности и да се спази основния принцип в ЗС, ГФО да отразява вярно
и честно имущественото и финансово състояние на дружеството. /заключение на
ДПССЕ на в.л.П.С., л.2489 и сл., том девети/.
Тъй като е налице недоказване от
ответника плащане по фактурите /а и същия не твърди погасяване чрез плащане/,
то са налице основания за ангажиране договорната му отговорност за заплащане
остатъка от цената по извършените доставки.
Преди да пристъпи към
разглеждане възраженията на ответника за погасяване на задължението чрез
извънсъдебно, евентуално съдебно прихващане с насрещни вземания от Ромпетрол
България АД, представляващи договорна неустойка, съдът следва да разгледа
възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност. На първо
място, ответникът релевира погасяване с кратката тригодишна давност съгласно
чл.111, б.”в” от ЗЗД. Ответникът се позовава на периодичния характер на съдебно
предявените претенции – както за главницата, така и за лихвите. Съгласно т.решение №3/18.05.2012г. на ОСГК на
ВКС по т.дело 3/2011г., понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията
са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Отличителната разлика на периодичните
плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се
задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е
предварително определен, а не и в случаите когото
те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. В тази връзка
съдът следва да извърши тълкуване на разпоредбите от договора за преценка
естеството и характера на уговорените престации. Съгласно чл.332 ТЗ продажбата
с периодично изпълнение изисква задължението да се погасява с многократни,
периодично повтарящи се престации, съобразно уговорените срокове. Срокът е
уговорен принципно в интерес и на двете страни в правоотношението. При преценка
съдържанието на договор №81/30.06.2005г., конкретно начина на уговаряне
насрещните престации, съдът намира, че същите отговарят на критериите за
периодичност. Страните са уговорили в един договор, че в срока му на действие
ще извършват периодични/месечни/ доставки на гориво въз основа на
месечни/периодични/ заявки на купувача, въз основа на определяемо предварително
количество на месечните заявки /вж.чл.8 от договора/ и при определяема цена на
тези доставки /вж.чл.31 и сл. от договора/, при отнапред уговорени условия
/вж.чл.9 и чл.10/. Съгласно цитираното тълкувателно решение, периодични са
плащанията, при които длъжникът трябва да престира повече от един път в течение
на определен срок като тези множество престации се обединяват от това, че имат
един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Размерът на
задължението за плащане няма отношение към характеристиката му като периодично,
а единствено е необходимо да е предварително определен или определяем. Не е необходимо и интервалът между отделните
доставки да е еднакъв. Задължителна характеристика на повтарящите се задължения
за плащане е предварително определеният и/или определяем момент, в който
задължението за плащане следва да бъде изпълнено. Процесният договор разкрива
някои от белезите на рамковия договор, за който е характерно създаването на
самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни правоотношения. Целта на
договора е създаване на единен режим на множество юридически отделни и
самостоятелни договори. Тези белези не са типични за процесния договор, тъй
като отделните доставки не могат да се типизират като самостоятелни. Това е
така защото не е спорно, че между страните са сключвани няколко последователни
договори, вкл. за 2008, 2009г., 2010г. Действително, договорът е сключен между
страните за уреждане на трайни отношения (за година и повече) по предоставяне
на периодично повтарящи се еднотипни доставки, като е поето и задължение за
определен минимален обем на изпълнението, задължителен както за продавача, така
и за купувача. Всяка отделна доставка се реализира въз основа на изрична заявка
на купувача. Заявката конкретизира количеството гориво, видът и базите по
приложение №1 към договора. Изпълнението
по договора за покупко-продажба на гориво не е случайно в рамките на договора
/арг. от тълкувателното решение/, съобразно волята единствено на
ответника-купувач, а видно от чл.10 от договора е предвидено като ритмично и
системно заявяване на количествата горива за закупуване, което зависи и от
разполагаемото в базите гориво, собственост на Ромпетрол АД. Съгласно чл.10 от
договора, до 16 часа на 25 число на всеки месец Нафтекс следва да изпрати на
Ромпетрол писмена месечна заявка на горивото по количество, вид и бази, което
ще изкупи. Съдържанието на договора сочи намерението на страните да създадат системна,
ритмична дейност по захранване на базите с гориво и закупуване на част от
съхраняваното гориво за експедиране към други крайни потребители. Действително,
предметът на правоотношението се концентрира в конкретния обем и вид гориво със
заявката на ответника за закупуване, но спрямо всяка една доставка важат
предвидените в договора общи правила, условия и отговорности при неизпълнение.
Заявките на горивата обикновено са правени по електронен път, а конкретния
начин на заявяване е подробно обяснен от вещите лица по СТЕ и ССЕ /Г.Г./. Видно
от данните по тези експертизи се касае за регулярни ежемесечни заявки. От
приложените справки за закупените количества горива – приложение 4, л.912 и
др., се установява, че в същите се посочва единствено местонахождението на
петролната база, видът на горивото и количеството му, с молба същите да бъдат
фактурирани като веднага след заявката Ромпетрол АД издава фактура. В зависимост от това откъде се купува
горивото – дали от трите бази на ответника или от базата на Ромпетрол в Русе,
се издават или Генерален акт и фактура, или фактура с кантарна бележка. В
подкрепа на извода на съда за периодичност на доставките и плащането по тях, е
разпоредбата на чл.54 от договора, която предвижда влизането му в сила на
01.08.2005г., а не въз основа на първата постъпила от купувача заявка. Горното
правило потвърждава тезата че сключеният рамков договор съставлява юридически
факт, пораждащ конкретни, изначално определени задължения по договор за влог и
покупко-продажба на горива. Последващите волеизявления на страните – заявка от
купувача, не води до извод, че в срока на договора възникват отделни и
независими една от друга доставки, които нямат общо с общия правопораждащ ги
договор. Във връзка с характера на вземането, следва да се има предвид, че
сключеният договор вменява задължение на ищеца – купувач да заявява определени
минимални количества горива. Въз основа на горното съдът намира, че процесния
договор предвижда именно периодичност в изпълнението на задълженията и на двете
страни. При това положение, претенцията на ищеца за главниците се погасява с
изтичане на три годишна давност от падежа им, т.е. към датата на предявяване на
иска през май 2011г., вземанията на най-близкото от които е 30.06.2006г., са
погасени по давност, на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Възражението на ответника
за погасяване по давност на ищцовото вземане съдът намира за основателно.
Погасителната давност като гражданскоправен институт, санкционира бездействието
на кредитора, поради което именно е надлежно средство за защита на насрещната
страна в процеса по предявеното вземане. При приета от съда периодичност на доставките
и плащанията /чл.
208 ЗЗД, чл.
332 ТЗ/, т.е. повтарящи се задължения с единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време /в случая
месечен/ като размерите на плащанията са определяеми /обявената цена на сайта
на Ромпетрол в интернет към датата на фактурата/, вземането е погасено още към
края на юни 2009г. Съобразно правилото на чл.119 ГПК са погасени и акцесорните
вземания за договорни лихви за забавено плащане.
При тези изводи, съдът дължи
произнасяне и по направеното възражение от ищеца за прекъсване теченето на
погасителната давност с многобройни признания, направени от Нафтекс Петрол
ЕООД. Съгласно чл. 116, б. (а) от ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Решение № 255 от
26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г., II т. о., ТК, определя като
признание с последиците на чл.
116, б. "а" ЗЗД не изобщо всяко признание за възникване на
задължението, произхода или размера му, а само това, което касае съществуване
на задължението към момента на самото признание, при условие че е извършено до
изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов
представител. На първо място ищецът се
позовава на признанието на ответника в писма-потвърждения по фактури с №№54 и
55, издадени от Нафтекс съответно на 09.11.2009г. и 18.11.2010г. Съдът намира
това възражение за неоснователно тъй като първо същото дори да представлява
признание по смисъла на чл.116, б.а ЗЗД, е направено след изтичане на погасителния
три годишен период от най-късния падеж на фактурата №55/30.05.2006г. Не на
последно място, тези потвърждения не са
отправени към кредитора, а към одитиращата го компания Ърнст енд Янг
Одит./приложени на л.38 и 39 по делото, към исковата молба/. Същите касаят и
само две от процесните фактури с №№54 и 55, а не на последно място са подписани
от счетоводителя на дружеството, който съдът намира, че не разполага с
представителни правомощия. Двете писма са представени и в оригинал по делото на
л.545, л.546, том трети. Автентичността на тези документи е била оспорена от
ищеца като в съдебно заседание на 11.02.2013г. са представени от ответника и
приобщени трудов договор на счетоводителя на Нафтекс В.З., подписала процесните
потвърждения. Съобразно изявления на ответника чрез адв.Й. в с.з. на
08.04.20113г., В.Златева към датата на посочените две писма е била главен
счетоводител на ответното дружество, но не е разполагала с представителни
правомощия/и не са доказани такива чрез представяне на изрично пълномощно или
длъжностна характеристика/.
Видно от предходна
кореспонденция между страните, конкр. писмо изх.№26-10-1196/20.06.2006г.,
получено от ищеца на 21.06.2006г., между страните са съществували спорове
относно плащане на доставки, респ. на претендирани от ответника неустойки за
неизпълнение от доставчика. Това писмо, макар приложено към исковата молба,
също не може да прекъсне давността тъй като не съдържа конкретно изявление –
признание относно процесните вземания. Ненапразно, в първото съдебно заседание
по спора, а и в допълнителната си искова молба ищецът е уточнил, че между
страните съществуват сключени и други договори, освен процесния №81/2005г.,
поради което е нормално съществуването към датата на писмото - изявление на
ответника, да са натрупани задължения с друго основание. /вж. становище на
ищеца л.528, т.2.5 и становище в съдебно заседание на 26.11.2012г./ Съгласно
молба на ищеца на л.527 между страните са били сключени и следните договор от
24.10.2008г., от 29.04.2009г.; от 24.10.2010г. и договор от 28.04.2009г. както
и допълнителни анекси и споразумения към тях. Все във връзка с възражението на
ищеца за прекъсване на давността съдът намира за необходимо да обсъди и молба
потвърждение на л.1043 по делото, подписана от главните счетоводите на двете
дружества С. Т. и В.Златева, към февруари 2010г. Обективираните там изявления
на ответника също не представляват признание на дълга тъй като следват
погасяването му към 2009г., а и не са конкретизирани, привързани към
конкретното вземане.
Характер на признание по смисъла
на цитираната разпоредба от ЗЗД има единствено споразумението от 16.03.2009г.,
т.2 от същото, приложено на л.106 по делото, с отговора на исковата молба.
Същото е подписано от двете страни, преди изтичане срока на погасителната
давност, от лица с представителни правомощия спрямо дружествата. Със
споразумението Нафтекс Петрол ЕООД прави изявление, че признава задължението си
към Ромпетрол България АД, по конкретно посочени фактури с №№49, 53 и 54, от
които две съвпадат с процесните – ф.№********** от 10.05.2006г. и ф.№**********
от 29.05.2006г. Поради това, дори да се приеме, че е налице прекъсване на
давността, то това прекъсване се отнася единствено до вземането по тези
фактури. В същото споразумение е отразено, че направеното извънсъдебно
прихващане по точно тези две фактури /49 и 54/ е „частично”. Това се установява
и от коментираните по-горе съдебно-счетоводни експертизи, които установяват, че
извършеното прихващане е отразено в счетоводствата на двете дружества и предмет
на претенцията е остатъка, след прихващането. Признанието не се отнася до
вземането по останалите три фактури по исковата претенция. Независимо от това,
съдът намира, че съобразно съдържателните уговорки в споразумението, не може да
се приеме, че същото представлява признание на вземането на Ромпетрол от
Нафтекс, респ. че към датата на изявлението, погасителната давност е
прекъсната. В тази връзка, съдът съобразява, че дори счетоводните записвания и
отписвания на части на дълга не обосновават извод за наличие на предпоставките
по чл. 116, б. "а" ЗЗД,
тъй като не са отправени до кредитора или негов представител като относими към
цялото задължение, а третират само фактите, от които произхожда задължението /в
този смисъл изрично приетото с решение № 100/11 на ВКС по т. д. 194/10
г., която настоящият състав споделя/. След като липсва манифестиране към
кредитора на потвърждение на съществуване на дълга в цялост и по отношение на
непогасената му част към март 2009г., не може да се приеме, че е налице
прекъсване на давността. /в този смисъл р.№87/24.07.2015г. по т.дело
№1171/2014г. на Първо т.о. на ВКС, чл.290 ГПК; р.98/26.07.2013г. по т.дело
№851/2012г. на Първо т.о. на ВКС, чл.290 ГПК и др./ В последното цитирано
решение на ВКС се приема, че "плащането към кредитор на ДДС по конкретни
фактури с посочен в тях определен размер на задължението представлява признание
на длъжника по смисъла на чл.
116, б. "а" ЗЗД за пълния размер на дълга, ако е посочено, че
сумата, която се плаща, представлява данък добавена стойност, начислен по
конкретната фактура. Счетоводното записване на размера на задължението към
конкретен кредитор във воденото от предприятието - длъжник счетоводство и
извършените частични плащания на вземания по конкретни фактури /извън горната
хипотеза на плащане на ДДС/ не са признание на длъжника по смисъла на чл.
116, б. "а" за непогасената част от дълга. Извършеното прихващане с вземания по конкретни фактури е признание
относно пълния размер на вземането по съответната фактура, само ако той е
обхванат от волеизявлението на длъжника. Не е налице признание за целия размер
на вземането по см. на чл.
116, б. "а" ЗЗД в случаите, когато при прихващането волеизявлението
обхваща единствено тази част от вземането по фактурата, по отношение на която
настъпва компенсируемия ефект на прихващането като погасителен способ."
С оглед на горното, съдът приема
за неоснователно възражението на ищеца за прекъсване погасителната давност
относно съдебно предявените вземания по петте фактури преди изтичане срока на
давността към 30.06.2009г. В този смисъл правопогасяващото възражение на
ответника се явява основателно, вкл. за акцесорните вземания за лихви върху
отделните главници по арг.на чл.119 ЗЗД. Искът като краен извод се явява поради
това неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло.
Съобразно изхода от спора, на
ответната страна се следват сторените по делото разноски в установения размер.
Съдът е сезиран с изрично искане за присъждането им. Страната не е представила
списък на разноските по чл.80 ГПК към молбата си вх.№14028/16.05.2016г.
/л.2672, том десети/ нито е посочила размер на сторените разноски за
адв.възнаграждение с оглед преценка изпълнение т.1 от т.р.6/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Поради отхвърляне на иска разноски не се следват на ищеца нито съдът дължи
произнасяне по възражението за прекомерността им. На ответника следва да бъдат
присъдени установените по делото разноски, представляващи заплатени депозити за
вещи лица и др.доказателства в размер на общо 3 803.50 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София срещу НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД, ЕИК *********, искове за осъждане
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6 676 479.20 лева, представляващи незаплатена цена за
доставено гориво по договор
№81/30.06.2005г., за която са издадени следните фактури: фактура
№**********/01.05.2006г. за дължима сума в размер на 1 150 000 лева;
фактура №**********/10.05.2006г. за сумата от 3 494 211.96 лева;
фактура №********** от 16.05.2006г. за сумата от 340 371.72 лева; фактура
№********** от 29.05.2006г. за сумата от 315 182.79 лева и фактура
№********** от 30.05.2006г. както и мораторни лихви за забавено плащане
върху неизплатените по-горе главници, за периода от три години преди завеждане
на иска на 01.05.2011г., т.е. за периода от 01.05.2008г. до 01.05.2011г., както
следва: по фактура №37/01.05.2006г. мораторна
лихва в размер на 422 493.41 лева; по фактура №49/10.05.2006г. мораторна лихва
в размер на 1 283 723 лева; по фактура №23/16.05.2006г. мораторна
лихва в размер на 125 047.69 лева, за посочения по-горе период; по фактура
№54/29.05.2006г. мораторна лихва в размер на 115 793.60 лева и по фактура
№55/30.05.2006г. мораторна лихва в размер на 505 784.38 лева, на основание
чл.35 от договора ведно със законната лихва от предявяване на иска на
02.05.2011г. до окончателното изплащане на задълженията върху претендираните
главници, на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ.
ОСЪЖДА РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
София да заплати на НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД,
ЕИК *********, сторените по делото разноски в размер на 3 803.50 лева, представляващи сбор от платени депозити за вещи
лица, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: