РЕШЕНИЕ
Номер
381 от 18.03.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на десети март две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря Г. Д.
и прокурора
Дарин Христов,
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 176 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Микро
Кредит” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 137, ет.3, представлявано от изпълнителните директори В.М.В.и
Г.А.А., против Решение № 764/05.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 3765/2021 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-60/21.07.2021 г., издадено от Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност”, с което на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1,
т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000
лв.
С касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение
на закона. Сочи се, че актосъставителят, който е констатирал извършването на
общо 6 на брой нарушения от процесния вид /съответно извършени на 29.01.2019
г., на 30.03.2019 г., на 04.06.2019 г., на 18.06.2019 г., на 31.07.2019 г. и на
16.11.2019 г./, е следвало за същите да състави един АУАН, в който нарушението
е следвало да бъде описано като едно, системно по смисъла на §1, т.15 ДР ЗМИП, и за същото да се определи
едно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл. 116, ал.3, т.3 ЗМИП, а
именно – имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Вместо това, според
касатора органът неправилно е преценил, че не е налице системност при
извършването на нарушенията и неправилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 116, ал.1, т.3 ЗМИП, а именно – имуществена санкция в размер на 5 000
лв. по отношение на първите четири нарушения, и санкцията на чл. 116, ал.3, т.3 ЗМИП – по отношение на последните две, извършени през посочения период, които е
определил като системни нарушения. Според касатора, всички нарушения е следвало
да се санкционират само с едно общо наказание. Обосновава се също, че предвид липсата
на настъпили значителни вредни последици, дружеството е следвало само да бъде
предупредено, че при следващо нарушение ще бъде санкционирано, като в тази
връзка се сочи основание за приложимост на чл. 28 ЗАНН, още повече че паричната
равностойност на предмета не надвишава трикратния размер на МРЗ за страната,
съгласно установената в страната практика. Сочи се също, че административно-наказващият
орган неправилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 53, ал.1 вр.чл.15,
ал.1 от ЗМИП, а не като такова по чл. 11, ал.1, т.1 вр.чл.15, ал.1 вр.чл.53,
ал.1 от ЗМИП, тъй като нормата на чл. 53, ал.1 ЗМИП единствено посочва начина,
по който клиентите следва да бъдат идентифицирани, и не съдържа задължение, а
такова се поражда от нормата на чл.11, ал.1 ЗМИП. На следващо място, не било
посочено според касатора точното място на извършване на нарушението, като не е
ясно точно кой офис в гр. Бургас визира издаденото НП. На последно място се
твърди, че не е конкретизирано при коя хипотеза измежду посочените в чл.15,
ал.1 ЗМИП не е било изпълнено задължението по чл. 11, ал.1 ЗМИП. Иска се поради
това отмяна на решението и на потвърденото с него НП, както и присъждане на
разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът не се представлява,
редовно уведомен. Сочи нови писмени доказателства.
Ответникът – Държавна агенция „Национална
сигурност”, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. В писмено становище и в
писмени бележки оспорва касационната жалба, като моли за оставяне в сила на
решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на представителя на касатора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд - Бургас е потвърдил Наказателно постановление № 38-60/21.07.2021 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, с което на
осн.чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП/, на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5 000 лв.
Видно от описаната в
обжалваното НП фактическа обстановка, дружеството-касатор е санкционирано като
финансова институция – задължено лице по смисъла на чл. 4, т.3 ЗМИП за това, че
не е идентифицирало клиента си А.Б.съгласно изискванията на чл. 53, ал.1 ЗМИП
вр.чл.15, ал.1 ЗМИП преди сключването с него на Договор за заем CrediHome № 1192-00051111 на 30.03.2019 г. чрез
представяне на официален документ за самоличност и чрез снемане на копие от
същия, както изисква разпоредбата на чл. 53, ал.1 ЗМИП. Посочено е, че чрез
сключването на договора за заем между страните е възникнало делово взаимоотношение
по смисъла на §1, т.3 ДР ЗМИП, като разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗМИП задължава
лицата по чл.4 от ЗМИП да идентифицират клиентите си и да проверяват тяхната
идентификация преди установяването на делови взаимоотношения по чл.11, ал.1,
т.1 ЗМИП, по начина, указан в чл.15, ал.1 ЗМИП – чрез представяне на официален
документ за самоличност и снемане на копие от същия. Посочено е, че в случая
това задължение не е било изпълнено от дружеството, тъй като преди сключването
на договора за заем идентификацията на клиента е била извършена посредством
представяне на разрешение за пребиваване, което не е официален документ за
самоличност съгласно изричното му изключване от тези документи с разпоредбата
на чл. §1, т.12 ДР ЗМИП. За извършеното нарушение е съставен АУАН №
ФР-10-930/09.02.2021 г. Посочено е също, че в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН е
постъпило възражение от дружеството, което органът е разгледал и е приел за
неоснователно, като е изложил подробни аргументи по всеки един пункт от
възражението, вкл. защо нарушението от 30.03.2019 г. не може да бъде
квалифицирано като системно, за да се приложи санкцията по чл. 116, ал.3, т.3 ЗМИП /а именно – защото не са налице поне още 4 предходни нарушения от същия
вид, извършени в рамките на една година/, както е обсъдено подробно и защо не е
налице основание за приложение на института на маловажния случай. За
извършеното нарушение по чл.53, ал.1 вр.чл. 15, ал.1 ЗМИП, на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000
лв. съгласно санкционната норма на чл. 116, ал.1, т.3 ЗМИП.
За да потвърди оспореното
НП, районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган – председателят
на ДА „Национална сигурност”, в законоустановения удължен давностен срок по чл.
34, ал.2 ЗАНН, като нарушителят е открит на датата, на която са входирани
документите с отговор от страна на дружеството по повод на назначената
проверка. Прието е, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити и че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не е необходимо
посочването на конкретен офис на дружеството в гр. Бургас, където е бил
подписан договорът за заем. Възприета е като правилна преценката на
административно-наказващия орган за липсата на системно нарушение, като са
отхвърлени като неоснователни доводите за неправилно дадена от органа правна
квалификация на нарушението. РС Бургас е приел, че органът е приложил правилно
материалния закон, като правилно е квалифицирал деянието като такова по чл. 53,
ал.1 вр.чл.15, ал.1 ЗМИП и за същото е приложил правилната санкционна норма на
чл. 116, ал.1, т.3 от с.з., доколкото по делото безспорно е установено
качеството на жалбоподателя на задължено лице съгласно тези разпоредби и
фактът, че не е бил надлежно идентифициран клиентът А.Б.чрез представяне на
официален документ за самоличност по смисъла на разпоредбата на §1, т.12 ДР
ЗМИП и чрез снемане на копие от същия. Мотивирано е, че липсва основание за
приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се установява по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи от същия вид, а и
констатираните множество други нарушения от типа на процесното налагат извод,
че случаят не е инцидентен.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, като изложените от районния съд мотиви изцяло се
споделят от настоящата съдебна инстанция и същата препраща към тях съгласно
чл.221, ал.2 АПК.
Обстойно и детайлно първоинстанционният
съд е отговорил на всеки един аргумент на жалбоподателя, като аргументите в производството
пред РС се повтарят и в депозираната пред настоящата съдебна инстанция
касационна жалба.
Безспорен по делото е
фактът, че касаторът е финансова институция – задължено лице по смисъла на чл.
4, т.3 ЗМИП, както и че същият е идентифицирал клиента си А.Б.чрез представяне
и снемане на копие от разрешението му за пребиваване, като последното, съгласно
разпоредбата на §1, т.12 от ДР ЗМИП, не се третира като официален документ,
какъвто в случая се изисква съгласно чл. 53, ал.1 ЗМИП да бъде представен преди
установяването на делови взаимоотношения, каквото отношение безспорно е
сключеният Договор за заем CrediHome № 1192-00051111 от 30.03.2019
г. Ето защо, не се споделят доводите в касационната жалба, че не е ясно в коя
хипотеза на чл.15, ал.1 ЗМИП се твърди да е било извършено нарушението, тъй
като е ясно посочено, че става въпрос за нарушение преди установяването на
делово взаимоотношение по смисъла на §1, т.3 ДР ЗМИП, каквото е договорът за
заем.
Правилно е прието от РС, че
органът е дал правилната правна квалификация на деянието, като напълно и в
съответствие с описаната в НП и в АУАН фактическа обстановка са изписани разпоредбите
на чл.53, ал.1 ЗМИП вр.чл.15, ал.1 ЗМИП и не може да има съмнение относно
неизпълненото от страна на дружеството. Правилно е прието и че не е необходимо
да бъде посочен конкретен офис на дружеството в гр. Бургас, тъй като посочване
на населеното място е достатъчно за индивидуализацията на нарушението в случая.
Правилно е прието и че
нарушението от 30.03.2019 г. не може да бъде квалифицирано като системно, за да
се приложи санкцията по чл. 116, ал.3, т.3 ЗМИП. Доколкото по делото е
безспорно установено, вкл. от представените пред настоящата съдебна инстанция
писмени доказателства, че дружеството е извършило едно и също нарушение от вида
на процесното на дати 29.01.2019
г., 30.03.2019 г., 04.06.2019 г., 18.06.2019 г., 31.07.2019 г. и 16.11.2019 г.,
то не е налице основание за прилагането на санкционната норма на чл.116, ал.3,
т.3 ЗМИП, касаеща системни нарушения. Това е така, тъй като дефиницията за
системно нарушение е дадена в чл.§1, т.15 ДР ЗМИП – такова е налице, когато са
извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на
правилника за прилагането му от същия вид в рамките на 1 година. Цитираното
означава, че следва нарушението да може да бъде квалифицирано като такова към
момента на извършването му, а не към момента на санкционирането му, като според
настоящия съдебен състав процесното нарушение следва да бъде предхождано от
поне още 4 нарушения от същия вид, извършени в рамките на година назад, считано
от датата процесното нарушение, които да са установени с влезли в сила
наказателни постановления, защото само тогава може с категоричност да се
твърди, че тези нарушения са действително извършени. В случая процесното е
второ поред от вида си в рамките на една година и не може да бъде квалифицирано
като системно, а такива евентуално биха могли да се явят последващи нарушения
от същия вид, извършени след него. Ето защо, за
извършеното нарушение по чл.53, ал.1 вр.чл. 15, ал.1 ЗМИП, на касатора правилно
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
5 000 лв. съгласно санкционната норма на чл. 116, ал.1, т.3 ЗМИП,
приложима в случая.
Правилно е било прието и че
липсва основание за приложение на института на маловажния случай, като в тази
връзка цитираната от касатора съдебна практика, обвързваща маловажността на
деянието с трикратния размер на МРЗ за страната, е неотносима, още повече че
същата е приложима за резултатни престъпления с настъпили имуществени вреди, а
настоящото нарушение е такова на просто, формално извършване и настъпването на
имуществени вреди не е част от състава му.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
При този изход на спора и предвид
претенцията на страните за присъждане на разноски, следва касаторът да бъде
осъден да заплати на ответника по касация сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция, определени съгласно нормата на чл.
143, ал.3 АПК вр.чл.228 АПК вр.чл.63д ЗАНН вр.чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Поради
изложеното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр.чл.63в ЗАНН, Административен
съд - Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
764/05.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 3765/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА
„Микро Кредит” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3, представлявано от изпълнителните
директори В.М.В.и Г.А.А., да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност”
– София, представлявана от председателя П.Т., направените по делото разноски в
размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.