Решение по дело №1405/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 218
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20185501001405
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер             /25.04.                  2019 година            гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 26.03.                                                                                      2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА                                               РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

В.т.д. № 1405 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Oбжалвано е решение № 763/26.06.2018 год. по гр.д. № 5876/2017 год. по описа на РС – С.З., с което са отхвърлени предявените от „К.-Н.И.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище гр.П. и адрес **, представлявано от управителя **, чрез пълномощник – адв.М.С. от АК-Х., съдебен адрес ***, площад ***, против Т.Б. Й. ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.Т. *** искове, предявени при условията на евентуалност за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи - дължими суми по договор за посредничество – в размер на 3003,68лева, както и сумата от 916,09лева –лихва върху главницата за периода от 16.10.2014г. до 16.10.2017г. и сумата от 3003,68лева, съставляващо обезщетение за пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 27.02.2013г., както и сумата от 916,09лева –лихва върху главницата за периода от 16.10.2014г. до 16.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска в съда до окончателното им заплащане; 

-при условията на евентуалност – при вземане за основа на продажната цена по нотариален акт от 72908лева, в размер на 1749,79лева, както и сумата от 533,66лева –лихва върху главницата за периода от 16.10.2014г. до 16.10.2017г.; както и 3003,68лева, съставляващо обезщетение за пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 27.02.2013г., както и сумата от 916,09лева – лихва върху главницата за периода от 16.10.2014г. до 16.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска в съда до окончателното им заплащане,

-при условията на евентуалност – 1173,50лева минимално договорено възнаграждение от продажната цена на имота дължимо, но неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 07.03.2013г., както и сумата от 358,31лева – лихва върху главницата за периода от 16.10.2014г. до 16.10.2017г.; както и 1173,50лева, съставляващо обезщетение за пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 27.02.2013г., както и сумата от 358,31лева – лихва върху главницата за периода от 16.10.2014г. до 16.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска в съда до окончателното им заплащане, както и сумата от 260лева заплатени от ищеца разноски – адвокатски хонорар по договор от 21.10.2015г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „К.-Н.И.” ЕООД, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли съда да отмени ожалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата Т.Б. Й. не е представила в срок писмен отговор.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

От договор за посредничество от 07.03.2013 г. се установява, че  Т.Б. Й. в качеството на възложител сключила с ищеца-„К.-Н.И.” ЕООД в качеството на  посредник договор, по силата на който възложителят възлага на посредника изключителните права за продажба на недвижим имот, посочен в договора.

В чл. 3 е уговорено, че посредникът получава възнаграждение в размер на 2 % без ДДС от продажната цена на недвижимия имот, но не по- малко 500 евро, като възнаграждението трябва да бъде заплатено в деня на подписване на предварителен договор или нотариален акт между възложителя и купувач.

В чл. 5.2 е посочено, че посредникът има право на посоченото в чл. 3 възнаграждение при всички случаи, в които намери и представи пред възложителя /свърже с възложителя/ купувач и впоследствие бъде сключен нотариален акт между възложителя и представения от посредника купувач, независимо кога е сключен нотариален акт, дори той да е сключен след изтичане или прекратяване на договора.

 В чл. 6.1 е уговорено, че възложителя се задължава да заплати на посредника уговореното в т. 3 възнаграждение в размера и сроковете, посочено в договора, ако сключи предварителен договор или прехвърли нотариално гореописания имот на купувач, даже той да не му е предложен от възложителя.

В чл. 6.6. от договора страните са уговорили, че възложителя се задължава да заплати на посредника уговореното в т. 3 възнаграждение при всички случаи, в които намери и представи на възложителя  /свърже с възложителя/ купувач и впоследствие бъде сключен нотариален акт между възложителя и представения от посредника купувач, независимо дали посредника е изпълнил другите си задължения по договора и  независимо кога е сключен нотариален акт, дори той да е сключен след изтичане или прекратяване на договора.

От нотариален акт № 133, том  I, рег. № 510, нот. дело № 103/2013 г. на нотариус В.Б., рег. № 057, район на действие РС – П. се установява, че процесния имот е продаден, като купувач е вписан П.Б.Г..

По делото са представени разпечатки с публикувани обяви за продажба на имот – тристаен апартамент, находящ се в гр. П., С. , ХЕИ, с квадратура 103 кв.м., на етаж 6, като са описани като оферта № 26465. 

Представена е разпечатка за насрочен оглед на оферта  № 26465 с клиент М.И.Н..

От два броя известие за доставяне се установява, че до ответницата са изпратени проформа фактура и покана, като за подател е посочен М. С.. Първата с дата 15.12.2017 г. е отбелязана като непотърсена. Втората е връчена на 17.12.2017 г. на В. – майка.

 От договор за правна защита и съдействие от 21.10.2015 г. се установява, че  дружество заплатило на адвокат сумата от 260 лева за изготвяне и изпращане  на покана за доброволно изпълнение.

На 23.10.2015 г. била издадена от ищеца проформа фактура с издател ищеца и получател - ответницата за сумата от 12014,48 лева, а на 05.05.2016 г. – и фактура за сумата от 3003,68лева /неподписана от ответницата/.

От показанията на свидетелката А.Е.Н.се установява, че ответницата предоставила правата за продажба на апартамента на дъщеря си на ищцовото дружество, като им предоставили възможност да извършват огледи с клиенти. Свидетелката водила клиент на оглед, но друг брокер намерил клиент-купувач за апартамента. От колегата си брокер разбрала, че клиентите отишли при нотариуса без лични документи и затова отложили сделката. На по-късен етап разбрали, че апартамента бил продаден на други купувачи – през друга агенция, пред друг нотариус, а на ищцовото дружество не им било заплатено по договора за посредничество с ответницата.    

 

 

Не е спорно между страните, че между тях е налице е писмен договор за посредничество, в който страните са уговорили конкретни права и задължения.

В чл. 4 от договора са подробно посочени задълженията на посредника.

 От представените доказателства /разпечатки с публикувани обяви и разпечатка за насрочен оглед/, които представляват частни свидетелстващи документи с изгодни за съставителя факти, не се установява посредникът да е изпълнил задължението си по процесния договор. В тях е посочено, че имотът е тристаен апартамент, находящ се в гр. П., С., ХЕИ, с квадратура 103 кв.м., на етаж 6, което противоречи на посочените в нотариален акт № 133, том  I, рег. № 510, нот. дело № 103/2013 г. на нотариус В.Б., рег. № 057, район на действие РС – П. данни за имота,  а именно – находящ се на ет. 7 с квадратура 54,21 кв.м.

Поради това не може да се установи изпълнение от страна посредника, чиято е доказателствената тежест.

Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

В чл. 6 в процесния договор е уговорено, че възложителя дължи заплащане на посредника, ако сключи предварителен договор или прехвърли нотариално гореописания имот на купувач, даже той да не му е предложен от възложителя.

Уговореното в чл. 6 задължение за заплащане не може да породи правно действие, тъй като не е на лице уговорена насрещна престация.    

 В останалите чл. 3, чл. 5.2 и чл. 6.6. задължението за плащане на цената по договора е обвързана с друг факт, а именно възложителя се задължава да заплати на посредника уговореното в т. 3 възнаграждение при всички случаи, в които намери и представи на възложителя  /свърже с възложителя/ купувач и впоследствие бъде сключен нотариален акт между възложителя и представения от посредника купувач. За да е налице задължение за заплащане на дължимото възнаграждение по договора следва да е налице сключен нотариален акт с купувач, който е представен от посредника.

Съдът намира, че това е била действителната воля на страните.

По делото не са представени доказателства от ищеца, за отказ от страна на ответницата за продажба.

Не са представени и доказателства за сключен договор за покупко- продажба с купувач, предложен от възложителя, поради което за ответницата не възниква задължение за заплащане на цената по договора. Не е налице и основание за присъждане на неустойка от 2% на ден от неизплатена сума/съгласно т.9.2 от Договора от 07.03.2013г./, тъй като не липсва неизпълнение от страна възложителя.

Отделно от горното, уговореното в договора изключително право за продажба, не може да ограничи субективното право на ответницата да сключва договори за покупко-продажба, поради което предявените искове за заплащане на суми, търсени като обезщетение за пропуснати ползи, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Искът за сумата от 260 лева е неоснователен, тъй като не е част от предмета на договора и ползването на правни услуги е изцяло по инициатива на ищеца. 

По отношение на претендираната сума от 260 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и изпращане  на покана за доброволно изпълнение, съдът намира, че в платеното не се включват, нито е   оправдано да се включват   разноски, направени за събиране на вземането. Задължението за изплащане на суми на това основание се явява санкционна последица от собственото  противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на договорните задължения и той не може да претендира включването им в предмета на договора и ангажиране отговорността на ответницата за тях.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.

 

Р Е III И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 763/26.06.2018 год. по гр.д. № 5876/2017 год. по описа на РС – С.З.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                            2.