№ 113
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба № 21840/21.12.2022г. на В. П. Г., чрез
процесуален представител против Отказ обективиран в Разпореждане от 08.12.2022г.на
ДСИ при СИС ВРС –П. Р. да уважи молба на длъжника вх.№ 20900/07.12.2022г. за оставяне
без уважение на искането на взискателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 400.00 лева или редуциране на приетото по изп.дело № 5003/2021г.
адвокатско възнаграждение на взискателя.
В жалбата са изложени аргументи,че претендираното възнаграждение от 400 лева не
се дължи т.к. жалбоподателката не е дала повод за завеждане на делото, като са изложени
подробни аргументи за поведението на страните в изпълнителното производство.
Приложени са писмени доказателства. Направено е искане, в случай на необходимост, за
допускане и събиране на доказателства в полза на жалбоподателя чрез разпит на двама
свидетели при режим на водене за доказване на твърденията,че длъжника не е ставал повод
за завеждане на изпълнителното производство.
Претендира се уважаване на молбата депозирана по делото на 07.12.2022г. за
неприсъждане на приетото адвокатско възнаграждение или за редуциране на същото, както
и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В срок по жалбата е постъпил отговор от взискателя по изп.дело – П. Я. С.,чрез
процесуален представител, в който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение и присъждане на разноски.Доколкото не е станал повод за водене на настоящото
производство претендира направените от жалбоподателя разноски да останат в нейна
тежест. Направил е доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на
водене за установяване на факти относно обстоятелството, че майката пречи на
1
изпълнението на РЛО в дните за свиждане на бащата с детето и през ваканциите.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ е изложил доводи за неоснователност на
жалбата.
Приложил е копие от изпълнителното дело, от което се утановява:
Изпълнително дело № 5003 /2021 г. е образувано в СИС при ВРС на 06.01.2021 г. въз
основа на изпълнителен лист от 14.10.2020г. на РС-Варна. С изпълнителен лист от
21.12.2021г. на ВОС е изменен първоначалният режим на лични отношения на детето П. с
бащата П. Я. С..
В молбата за образуване на изп.производство взискателя е обективирал искане да
бъдат събрани разноските по изпълнението вкл. и адвокатския хонорар. Представил е
пълномощно и договор за правна защита и съдействие , от който е видно, че договорения и
заплатен от него на процесуалния му представител адв. хонорар за образуване и водене на
изп.производство е в размер на 400.00 лева.
На длъжника са изпратени призовки за доброволно предаване на дете.
На 25.10.2022г. взискателя е депозирал до ДСИ молба вх.№ 17736/25.10.2022г., в
която е поискал съдебния изпълнител на събере разноските – заплатен адвокатски
хонорар,вкл. и с налагане на запори по сметки на длъжника.
Същата не е съобщена на длъжника, а са предприети действия по налагане на запор
на банкови сметки на длъжника.
По този повод и след направена справка в деловодството на СИС при ВРС, длъжника
е узнал за искането на взискателя и е депозирал чрез процесуалния си представител молба
вх.№ 20900/07.12.2022г., с която е оспорил дължимостта и размера на искания адвокатски
хонорар , поради липса на надлежни доказателства за заплащането му , доколкото не е
станал причина за завеждане на делото и прекомерност, респективно , че ако се дължи
адвокатско възнаграждение то е само в размер на 200.00 лева за образуване на делото.
С Разпореждане от 08.12.2022г. ДСИ е постановил отказ по молбата на длъжника,
като от наличните по делото материали не се установя дали и кога длъжника е уведомен.
На 08.12.2022г. длъжника лично е депозирал нова молба вх. № 20980, с идентични на
предходната искания .
На същата ДСИ е сложил резолюция, с разпореждане от 12.12.2022г. , че по
предходната молба има произнасяне от 07.12.2022г. и , че същото подлежи на обжалване
пред ВОС.
От наличните по делото данни не може да се установи дали и кога посоченото
разпореждане е връчено на длъжника.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срок, считано от 07.12.2022г., от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Настоящия съдебен
състав счита , че макар и по делото да не са налични данни за изпратена и получена от
длъжника ПДИ, в която е обективирано задължение за разноски – адвокатски хонорар
заплатен от взискателя, то доколкото в молба от 07.12.2022г. и в разглежданата в
настоящото производство частна жалба длъжника признава, че е уведомен за това негово
задължение , то настоящия състав дължи произнасяне по постановения от ДСИ отказ.
По основателността на жалбата.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично
посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в
мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз
„постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт
на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски
по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
в която се съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
С оглед изложеното настоящия състав приема, че след като длъжника е адресирал
жалбата си до ВОС, а съдебния изпълнител и взискателя са изразили становище, съда дължи
произнасяне по обективиранато в жалбата възражение за недължимост и прекомерност на
приетото от ДСИ адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя.
Съвкупно от преценката на всички представени по изп.производство и в настоящото
такова доказателства не може да се обоснове извод за основателност на възражението на
жалбоподателя, че не е станал причина за завеждане на делото. Видно от същите и към дата
на настоящото произнасяне изпълнителното производство по изп.дело № 5003/2021г. по
описа на СИС при ВРС все още е висящо.
С изложените аргументи искането на страните за събиране на гласни доказателства,
респективно насрочване на производството по въззивно частно гр.дело № 196/2023г. по
описа на ВОС в открито съдебно заседание е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на адв.хонорар за образуване и водене на изп. дело в
настоящия случая е в размер на 400.00 лева/без ДДС/,образуван по следния начин: 200.00
лева по чл.10 т.1 + 200.00 лева по чл.10 т.4 от Наредбата. Адв.хонорар е заявен за плащане
още с молбата за образуване на изп.дело и е в минималните размери определени по наредба.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че представените доказателства –
пълномощно и договор за правна защита и съдействие не са надлежно доказателство за
реално договорен и заплатен адвокатски хонорар. В приложените документи е посочен
както номера на изп.лист въз основа на който е образувано изп.производство , така и
основанието на което е уговорено , а както е видно и заплатено адвокатското
възнаграждение. Видно от материалите по изп.дело процесуалния представител на
взискателя е адресат на съдебните книжа, получавал и изпълнявал е разпореждания на
съдебния изпълнител.
С оглед гореизложеното претендираното от П. Я. С., в качеството му на взискател по
изп.производство адвокатското възнаграждение се дължи и не следва да бъде редуцирано
т.к. е в минималният размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет,а обжалваното разпореждане на ДСИ е правилно.
Предвид извода за неоснователност на жалбата, на въззивника не следва да се
присъждат разноски за настоящото производство.Въззиваемия е претендирал присъждане на
разноски, но доколкото не е представил доказателства за извършването им, такива не му
дължат.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА въззивна частна жалба №
21840/21.12.2022г. на В. П. Г., чрез процесуален представител против Отказ обективиран в
Разпореждане от 08.12.2022г. на ДСИ при СИС ВРС –П. Р. да уважи молба на длъжника
вх.№ 20900/07.12.2022г. за оставяне без уважение на искането на взискателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение по делото в размер на 400.00 лева или редуциране на
приетото по изп.дело № 5003/2021г. адвокатско възнаграждение на взискателя,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ДСИ при СИС ВРС –П. Р., за прилагане по
изпълнително по изпълнително дело № 5003/2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4