Решение по дело №4321/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1038
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20213110204321
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204321 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от „Варна Комерс“ АД, представлявано от М.Л.Д., против
Наказателно Постановление № 100101 / 05.02.2021г. на Зам.Кмета на Община Варна, с
което на „Варна Комерс“ АД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 3 000
лева. на основание чл.86 ал.2 т.2 от НУО на Община-Варна .
По повод на тази жалба е било образувано НАХД № 873/2021г. по описа на ВРС,
ІІ –ри състав, като постановеното решение след обжалване е било отменено, а делото
върнато за ново разглеждане с дадени указания относно приложението на закона.
С жалбата се оспорва описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка, като се твърди, че директора на дружеството е бил уведомен от служители
на Община-Варна, че един от контейнерите за битови и строителни отпадъци
гори.Било разпоредено запаленият огън да бъде загасен незабавно. Твърди се, че
проверяващите не са поискали обяснения от управителя, а са пристъпили направо към
съставяне на акт. В заключение се иска цялостна отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, въззивната страна ,редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт К., който поддържа
1
жалбата на изложените в нея основания. Той отново пледира постановлението да бъде
отменено, като сочи, че е останало недоказано кой е запалил отпадъците и какво е било
тяхното количество, както и какви вреди е нанесло това. В условията на евентуалност
ю.к.К. пледира за намаляване на размера на наложената санкция.Прави искане за
присъждане на разноски и излага становище за поисканите такива от въззиваемата
страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпила е
молба от надлежно упълномощен процесуален представител на Община-Варна, в която
са изложени съображения за това, че всички относими към нарушението факти и
обстоятелства са били изложени в акта и постановлението и за съда е налице
възможност да измени постановлението в частта , касаеща законовото основание за
налагане на санкция на дружеството.Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на размера на
евентуално поисканите разноски от въззивната страна.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„Варна-комерс“ АД стопанисвало недвижим имот в гр.Варна, Западна
промишлена зона, включващ множество складове, офиси, паркинги и др.,
предоставяни под наем на различни юридически лица. На 15.01.2021г. в открита площ ,
част от имота, се намирал открит метален контейнер тип „вана", в който от
неустановено лице били запалени различни текстилни, пластмасови, дървесни и
растителни отпадъци. В тази връзка в Община Варна постъпил сигнал от гражданин .
На място отишли служители на Община-Варна, сред които и св.М.Н. - инспектор
„Управление на отпадъците" в Дирекция „Екология и опазване на околната среда" при
Община Варна. Той установил, че в двора на бившия „Терснаб“ действително в
контейнер от около 4 кубика тип „ вана“ има горящи отпадъци- дървесни, пластмасови
и др.Св.Н. направил и снимки на горящите отпадъци в контейнера. На мястото се
намирал и св.Я.Я., който бил управител на складовото стопанство.Той завел
проверяващите при ръководителя на дружеството. Св. Н. от своя страна съставил
против „Варна-Комерс“ АД акт за установяване на административно нарушение за
това, че е допуснало запалване и нерегламентирано изгаряне на отпадъци-текстилни,
пластмасови, дървесни и растителни , в имот, собственост на дружеството, съгласно
нотариален акт №82, том III, рег.№4021, дело №475/2006г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 86 ал.1 т.2 вр. чл.75 т.8 от Наредбата за управление
на отпадъците на територията на Община-Варна.Актът бил съставен в присъствието на
изпълнителния директор на дружеството.При предявяването му било посочено, че има
възражения, които ще се представят в законоустановения срок.В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
2
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган възприел изцяло
описаната фактическа обстановка.Било прието, че от страна на „ Варна-Комерс“АД е
допуснато нарушение на чл.86 ал.2 т.2 вр. чл.75 т.8 от Наредбата за управление на
отпадъците на Община-Варна., за което била наложена “Имуществена санкция ” в
размер на 5 000 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М.Н.о –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира. От тях се установи, че обекта е бил
проверен по сигнал на граждани и е било установено горене на различни видове
отпадъци , намиращи се в контейнер , тип „ вана“, който е бил пълен до горе.
Свидетелят посочи, че отпадъците, които е възприел да горят, са били неопасни.По
искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до разпит
св.Я.Я.-служител на дружеството, чиито показания съдът също кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 100101/ 05.02.2021г. е издадено от компетентен
орган- Заместник –Кмет на Община- Варна съгласно заповед № 0505 / 07.02.2020г. на
Кмета на Община- Варна и в шестмесечния преклузивен срок. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
организира защитата. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика съгласно изискванията на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При предявяване на акта не са били направени възражения,
съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Актът пък е бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е бил надлежно
предявен.Доколкото в ЗАНН не е предвидено законово задължение за снемане на
обяснения преди да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение,
3
съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.Разпоредбата на чл.75 т.8 от НУО забранява
нерегламентираното изгаряне на отпадъци. „Отпадък“ по смисъла на § 1 т.17 от ДР на
ЗУО е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В случая безспорно е
установено, че на 15.01.2021г. на територията на имот, собственост на „ Варна-
Комерс“ ЕООД, е било констатирано изгаряне на текстилни, пластмасови, дървесни и
растителни отпадъци, които са се намирали в открит метален контейнер тип „ вана“.
Доколкото пък в наредбата не предвижда възможност за обезвреждане на отпадъци от
вида на процесните посредством изгаряне, то правилно е било прието, че е
осъществено именно нерегламентирано изгаряне на отпадъци, които според св.Н. са
неопасни.Обстоятелствата какво количество отпадъци са горели и дали това е довело
до някакви вредни последици са ирелевантни за спора. С оглед на това съдът намира,
че въззивното дружество действително е осъществило състава на нарушение на чл.75
т.8 от Наредбата, тъй като в собствения му имот, в частта, ползвана само от
дружеството, са били изгорени процесните отпадъци. По делото не се спори, че те са
формирани в резултат на дейността на дружеството. Дори и да са образувани от
дейността на други лица обаче, след като са се намирали в собствения на дружеството
имот, в частта, непредоставена за ползване на други юридически лица, то „Варна -
Комерс" АД е следвало да осигури управлението на отпадъците в съответствие с
нормативните изисквания. Изгарянето на отпадъците е в разрез с нормативните
изисквания и обуславя реализирането на административно-наказателната отговорност
на дружеството за вмененото му нарушение. В този смисъл съдът намира, че описаното
от фактическа страна в акта и постановлението нарушение безспорно е извършено.
В случая е била ангажирана отговорността на „ Варна-Комерс“ АД , която е
безвиновна и представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.Поради това и обстоятелството, че в хода на
производството не е установено и не е посочено конкретно физическо лице, извършило
запалването на съдържанието на контейнера, не води до извод за недоказаност на
нарушението.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е незначителна.
Съдът намира обаче, че наказващият орган неправилно е определил
4
санкционната норма на чл.86 ал.2 т.2 от НУО, тъй като в нея е предвидена
имуществена санкция за юридическо лице, което нерегламентирано изгаря опасни
отпадъци.В случая безспорно е доказано, че отпадъците не са опасни.Поради това,
съобразно указанията на Административен съд-Варна, дадени в Решение №
1319/20.10.2021г., съобразявайки Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ОСС от І
и ІІ колегия на ВАС, в което е посочено, че в производството по реда на ЗАНН ,
районния съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, и като взе предвид, че съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ
тълкувателните решения са задължителни за приложение за органите на съдебната
власт, съдът намира, че следва да измени основанието , на което на „Варна –Комерс“
АД е наложена имуществена санкция от чл.86 ал.2 т.2 от НУО в чл.86 ал.1 т.2 от НУО,
където именно е предвидено наказание за нерегламентирано изгаряне на неопасни
отпадъци, каквото в случая е налице. Съобразно всички обстоятелства, свързани с
конкретното нарушение и като взе предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съдът
намира, че на дружеството следва да се наложи „Имуществена санкция“ в минималния
предвиден в наредбата размер от 1 400лв., като това наказание в цялост ще изпълни
целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направените искания , съдът намира, че и на двете
страни следва да се присъдят направените до момента по делото разноски . И двете
страни в процеса са представлявани от юрисконсулти, чието възнаграждение следва да
бъде определено съобразно разпоредбата на чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, която предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това ,
като прецени продължителността на делото и неговата сложност, както и направеното
възражение за прекомерност от страна на представителя на Община-Варна, съдът
прецени, че следва да определи и на „Варна-Комерс“ АД , и на Община-Варна ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за настоящото производство , по
80 лв. за осъществено процесуално представителство при предходното разглеждане на
делото пред ВРС и по 80лв. за осъществено процесуално представителство при
разглеждане на делото пред Административен съд-Варна, или общо по 240лв. С оглед
на това и като съобрази правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК съдът намира, че на
„Варна-Комерс“ АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
128лв., а на Община-Варна- юрисконсултско възнаграждение в размер на 112лв.,
пропорционално с изменения размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 100101 / 05.02.2021г. на Зам.Кмета
на Община Варна, с което на „Варна Комерс“ АД е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 3 000 лева. на основание чл.86 ал.2 т.2 от НУО на Община-Варна
, като НАЛАГА на „Варна Комерс“ АД „Имуществена санкция“ в размер на 1 400лв.
на основание чл.86 ал.1 т.2 от НУО на Община-Варна.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на „Варна Комерс“ АД, ЕИК *********,
юристконсултско възнаграждение в размер на 128 лв.
ОСЪЖДА „Варна Комерс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Община-Варна ,
юристконсултско възнаграждение в размер на 112 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6