Решение по дело №503/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1201
Дата: 31 декември 2021 г.
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20215220100503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. П., 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100503 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от В. Й. Д., с ЕГН ********** от с.М., община
Б., област П., ул.„В.„ №6, чрез адвокат С. И., САК, със служебен адрес: гр.С.,
ул.“Г. И.„ №**, ** ап** против К. ЗДР. Д., с ЕГН **********, град Б., област
П., ул.„Г. Б.„ №15, или за призоваване: чрез кметството на гр.Б., ул.„О.„ №**
п.к. 4470, в която ищецът твърди, че със съпругата му сключили брак на
29.10.1**9 год. От брака нямат непълнолетни деца. Живяли заедно до 2011
год., когато тя напуснала семейното жилище на горепосочения адрес и
заминала да работи в чужбина. Твърди, че от тогава до настоящия момент са
във фактическа раздяла и всеки от тях живее самостоятелно, като той изобщо
нямал връзка и контакт с нея и не знаел къде се намира. Причината за това
била, че през последните години между тях се появило неразбирателство и
отчуждение, което е в разрез с нормалните семейни отношения. Двамата
имали различна ценностна система. Съпругата му била властна и независима,
докато той държал много на семейството и децата.
Твърди, че с ответницата нямали никаква духовна връзка, още повече и
предвид дългата раздяла и настъпилото между тях отчуждение. Имали
различни виждания по сериозни житейски въпроси, а и нямали интимни
отношения вече дълги години, което задълбочило още повече отношенията
им. Въпреки това до настоящия момент винаги е бил за запазване на брака, но
съпругата му не му съдействала, не отговаряла на телефонните му обаждания,
криела се от него, с което открито показвала, че не желае бракът им да
1
продължава. Нещо повече способствала за разрушаването на брачната връзка,
като не приемала позиция, не изразявала стремеж за запазване на брачните
отношения.
Твърди, че в този брак вече нямало любов, която е в основата на
брачната връзка и липсата, на която означавала, че бракът им съществувал
формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и
моралът.
Твърди, че отчужденията и липсата на духовен и сексуален контакт го
принудили да пожелае разтрогването на брака.
Между тях е настъпило дълбоко и непоправимо брачно разстройство и
то не може да бъде преодоляно и да бъдат възстановени нормалните
отношения.
Липсвала нужната взаимност, доверие, уважение и приятелско
отношение.
Нямало никакви изгледи за помирение. Вече нищо не ги свързвало.
Настоящият брак бил пречка за него да уреди и започне живота си отначало.
Моли съда да постанови прекратяване на брака по вина на съпругата му.
Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, което
е собственост на родителите му.
Моли съда да постанови ответницата, след прекратяването на брака, да
носи бащиното си фамилно име - Д..
Моли да бъде осъдена ответницата да му заплати направените по това
производство съдебни разноски.
Изказва готовност за развод по взаимно съгласие и за активни
преговори с ответницата за споразумение.
Представя удостоверение за сключен граждански брак.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата. Взето е
становище, че предявеният иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК е
допустим, тъй като е предявен от правно легитимирана страна. Оспорва
подадената искова молба от ищеца и съдържащите се в нея факти и
обстоятелства. Възразява, че не се сочат никакви доказателства, още по-малко
конкретни такива относно релевантните факти за бракоразводния процес -
възрастта на родените от брака деца, претендираната вина на съпругата, както
липсва и описание на семейното жилище, за да може съдът да предостави
ползването му, каквото искане има отправено от ищеца. Възразява, че липсва
също и искане за събиране на доказателства за твърдяните в исковата молба
факти и обстоятелства, което прави предявеният иск недоказан.
Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно заседание
от ищеца и неговия пълномощник. Заявяват, че не желаят съда да се
произнася по въпроса за вината. Уточняват семейното жилище. Представят
2
писмени доказателства. Молят съда да прекрати брака между страните, без да
се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака. Излагат
доводи. Претендират разноските по делото.
Особеният представител на ответницата взема становище, че
предявеният иск е доказан и основателен. Моли съда да допусне развод
между страните, без да се произнася по въпроса за вината.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и становището на
особения представител на ответницата и като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните
– ищецът и ответницата са съпрузи и че са сключили граждански брак на
29.10.1**9г. в с.М., общ.Б., обл.П., за което е съставен Акт за сключен
граждански брак №0003/29.10.1**9г. на Община Б., обл.П.. От брака си
съпрузите имат родени две деца - син и дъщеря и двамата понастоящем
пълнолетни.
Като семейство съпрузите са живяли заедно в семейното им жилище,
находящо се в с.М., общ.Б., ул.“В.“ №6, собственост на родителите на ищеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.Д.А. се установява,
че съпрузите са във фактическа раздяла и не живеят заедно повече от десет
години. Ищецът работел в гр.С. и живеел там на квартира, а ответницата била
в И.. Двамата не се виждали, не контактували помежду си, не се събирали и не
прекарвали заедно семейните празници. Дори когато ответницата се
прибирала в Б. не отивала в къщата им в с.М., а отсядала при брат си в гр.Б..
Според свидетеля всеки един от съпрузите бил заживял свои собствен живот.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните
по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. Продължилата повече от десет години
фактическа раздяла се е отразила сериозно на отношенията им. Всеки от тях
има свой живот, в който на практика другият отсъства.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко
разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена.
Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът приема, че са
налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
3
В настоящото производство и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не
следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като в
проведеното по делото съдебно заседание ищецът изрично заяви, че не желае
произнасяне на съда по този въпрос. Ответницата не поиска съдът да се
произнася по този въпрос.
Ищецът и ответницата са живяли като семейство в семейното им
жилище, находящо се на адрес: с.М., общ.Б., ул.“В.“ №6, собственост на
родителите на ищеца. Ищецът заяви претенция за ползването на семейното
жилище след прекратяването на брака. Моли същото да бъде предоставено на
него, тъй като жилището е собственост на неговите родители. Ответницата не
предяви претенция за ползване на семейното жилище. Предвид на това, съдът
счита, че след развода ползването на семейното жилище ще следва да се
предостави на съпруга – ищеца.
Ответницата не заяви желание след развода да възстанови фамилното
си име преди брака, каквото право й дава разпоредбата на чл.53 от СК. Освен
това с брачното си фамилно име тя е известна в обществото вече повече от 30
години. Затова след развода ответницата ще следва да продължи да носи
брачното си фамилно име.
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си след развода,
поради което такава не следва да се присъжда.
Страните следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 15,00 лева всеки от тях.
Предвид изхода на делото и на основание чл.329 ал.1, изр. 2-ро от ГПК,
разноските остават в тежест на всяка от страните, както са ги направили.
По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между В. Й. Д., с ЕГН ********** от с.М., община
Б., област П., ул.„В.„ №6, с пълномощник адвокат С. И., САК, със служебен
адрес: гр.С., ул.“Г. И.„ №**, ** ап** и К. ЗДР. Д., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с.М., община Б., област П., ул.„В.„ №6, с адрес за
призоваване: град Б., област П., ул.„Г. Б.„ №15 или чрез кметството на град Б.,
ул.„О.„ №** п.к. 4470, сключили граждански брак на 29.10.1**9г. в с.М.,
общ.Б., обл.П., за което е съставен Акт за сключен граждански брак
№0003/29.10.1**9г. на Община Б., област П., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
4
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата К. ЗДР. Д., с ЕГН **********
да носи брачното си фамилно име Д..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се на
адрес: с.М., общ.Б., ул.“В.“ №6, собственост на родителите на съпруга, на
него - ищеца В. Й. Д., с ЕГН **********.
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА В. Й. Д., с ЕГН ********** от с.М., община Б., област П., ул.
„В.„ №6 и К. ЗДР. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.М.,
община Б., област П., ул.„В.„ №6 да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна
държавна такса по делото в размер на по 15 лева всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5