№ 6690
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В2
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 202...10158697 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Б. Н. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми:
1713, 96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. София, общ.
„М..“, жк „М.. 4“, бл. ..., вх. 2, АП..., абонатен номер ..., ведно със законна лихва за периода
от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г. в
размер на 233, 70 лв., 66, 60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
04.04.2024 г. в размер на 14, 16 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23605/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 23605/2024 г. на СРС,
151 състав, както и разноските за производството.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на
топлинна енергия като сочи, че представеният по делото договор за покупко-продажба по
ЗТСУ е неотносим към исковия период, а освен това в него като приобретател е посочено и
друго лице. Излага доводи за неоснователност и на претенцията за дялово разпределение.
Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Поддържат, че по делото не
е установено изпадане в забава по отношение процесните главници. Изрично е заявено, че не
се оспорват претендираните суми по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
В тежест на ищеца по направеното възражение за изтекла погасителна давност е да
установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в
исковата молба размери.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ от 05.05.1986 г., по силата на който Б. Н. К. и М Б Ва придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № 10, находящ се в гр. София, жк „М.. 4“, БЛ..., вх.
А, ет. 4, с нов адрес бл. ..., вх. 2. Съгласно приложеното на л. 19 по делото удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки М Б В е майка на ответника Б. Н. К. и е починала на 07.10.1987
г., като не е оставила други наследници по закон освен ответника. Ето защо, след настъпване
на нейната смърт ответникът е станал едноличен собственик на процесния апартамент и в
това си качество дължи сумите за реално потребена топлинна енергия за процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
2
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото не се спори, че за процесния период в имота е била реално потребена
топлинна енергия на стойност 1713, 96 лв., като видно от представените формуляри за отчет
(л. 77) и за двата отоплителни периода са били отчетени реалните количества потребена
топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните
месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на посочената сума, поради
което предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2021 г. – от 15.07.2021 г., за вземането за м. юни 2021 г. – от 15.08.2021 г.
и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от
общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
3
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 19.04.2024 г.,
поради което няма погасени по давност вземания, тъй като давността за най-старото вземане
за месец май 2021 г. изтича на 15.07.2024 г.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които я обвързват и срещу които същата не е възразила, щом
предоставената услуга е осъществена. Ето защо, предявеният иск за главница за дялово
разпределение също следва да бъде изцяло уважен. Предвид началото на периода, за който
се претендира дялово разпределение – 01.05.2021 г., не е изтекъл период от повече от три
години до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(19.04.2024 г.).
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния
период, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Както беше посочено по-горе, по
делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане, поради което и при
прилагане неблагоприятните последици от разпределената доказателствена тежест, искът за
сумата от 233, 70 лв. следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
4
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 90, 57 лв. в заповедното производство, от които 40,
57 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 140, 57 лв., от които 40, 57 лв. за държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от иска за заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 89, 94, а за исковото
производство разноски в размер на 139, 59 лв.
В полза на ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1, 40 лв. за заповедното производство и 3, 51 лв. за
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. При определяне
размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид направеното от ищеца с
исковата молба възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
и намери същото за основателно. С оглед обема на извършените процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото съдът приема, че адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва да бъде намалено до предвидения в чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер от 200 лв., а за
исковото производство – до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба размер от 502,
84 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК, че Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М.. 4“, бл. ..., вх. 2, АП...,
дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ...,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: сумата от 1713, 96
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. София, общ. „М..“,
жк „М.. 4“, бл. ..., вх. 2, АП..., абонатен номер ..., ведно със законна лихва за периода от
19.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 233, 70 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., сумата от 66, 60 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за периода от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23605/2024 г. по описа на
СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14, 16 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М.. 4“, бл. ..., вх. 2,
АП..., да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 89, 94 лв. и разноски за исковото производство в размер на 139, 59 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., да заплати на Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М.. 4“, бл. ...,
вх. 2, АП..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1, 40 лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 3, 51 лв., представляваща разноски за исковото
5
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
„Д..“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6