№ 145
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Павел Емилов Панов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор да се възобнови наказателното
производство по н.ч.д. № 14 170/2020 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 18. състав,
да се отмени постановеното по него определение от 21.12.2020 г., с което е извършено
групиране на наказания, наложени на осъденото лице В.С. по 12 наказателни производства и
да се върне делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за
възобновяване на наказателното производство, тъй като при разглеждане на делото са
допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се твърдения за това, че осъденият С. е осъждан с влезли
в сила 13 съдебни актове за извършени от него престъпления от общ характер, по които били
извършвани групирания на наложените по тях наказания; в случая е налице усложнена
форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на
съвкупност, а други на рецидив, което е налагало прецизно изследване на предпоставките за
приложение на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, с оглед приложение на най-благоприятния
за осъдения вариант за групиране на наказанията съобразно установения в ППВС № 4/1965
г. на Пленума на ВС принцип за най-благоприятното за осъдения съчетание; съдът
неправилно е приложил чл. 27, ал. 1 НК по отношение на наказанието по присъда по н.о.х.д.
№ 19 364/2011 г. на СРС; съдът неправилно е приложил чл. 27, ал. 1 НК и за наказанието по
н.о.х.д. № 803/2019 г. на СРС; че прилагайки чл. 27, ал. 1 НК по отношение на двете
посочени наказания, съдът е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 25, ал. 1 вр. с
чл. 23, ал. 1 НК, както и нарушение на процесуалния закон – чл. 14 НПК, доколкото не е
изследвал пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото.
1
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по
н.ч.д. № 14 170/2020 г. по описа на Софийския районен съд, след което да се отмени
постановеното по съда определение от 21.12.2020 г., с което е извършено групиране на
наказания, наложени на осъденото лице В.С. по 12 наказателни производства и да се върне
делото за ново разглеждане от друг състава на първоинстанционния съд по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
В съдебното заседание на апелативния съд представителят на САП поддържа
искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. №
14 170/2020 г. по описа на СРС по съображенията, изложени в него. Прокурорът счита, че
при разглеждане на делото в районния съд са допуснати съществени нарушения на закона и
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което са
налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното
производство; че постановеното от съда определение е незаконосъобразно поради
неправилното приложение на чл. 27 НК по отношение на наказанията по присъда по
наказателно дело № 19 364/2011 г. на СРС и наказателно дело № 8034/2019 г. на СРС.
Представителят на държавното обвинение отправя искане за възобновяване на
наказателното производство и за отмяна на постановеното определение, след което за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Служебно назначеният защитник на осъдения пледира за уважаване на направеното
от главния прокурор искане за възобновяване на наказателното производство, за отмяна на
постановеното определение и за връщане на делото за ново разглеждане с прилагане на най-
благоприятното групиране на наказанията, наложени на С..
В лична защита и при предоставената му последна дума осъденият В.С. поддържа
казаното от защитника и прокурора и моли за възобновяване на наказателното
производство.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането на главния прокурор е допустимо - подадено от процесуално легитимирано
лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок, срещу акт,
подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно.
От приложените към искането материали се установява, че с определение от
21.12.2020 г. по н.ч.д. № 14 170/2020 г. Софийският районен съд, НО, 18 състав, по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е постановил определение, с което е групирал на основание чл. 25,
ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК наложените на осъдения В.С. наказания в две съвкупности: по
н.о.х.д. № 17 386/2010 г., по н.о.х.д. № 11341/2013 г., по н.о.х.д. № 9089/2013 г. и по н.о.х.д.
№ 19 877/2012 г. и четирите на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл.
24 НК е увеличил така определеното общо наказание с 6 месеца; по н.о.х.д. № 6219/2014 г.
на СРС, по н.о.х. № 7403/2017 г. на СРС, по н.о.х.д. № 156/2017 г. на РС Тетевен, по н.о.х.д.
№ 7210/2017 г. на РС Пловдив, и по н.о.х.д. № 5015/2017 г. на РС Бургас, като е определил
едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода при строг режим,
а на основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с 1 година. По
отношение и на двете наказания, определени в посочените по-горе групи, съдът е
приспаднал времето, през което осъденият С. е търпял наказания или е бил задържан под
2
стража по някоя от присъдите, включени в съвкупностите. С определението съдът е
приложил чл. 68, ал. 1 НК като е постановил С. да изтърпи отделно наказанието лишаване от
свобода, наложено по н.о.х.д. № 2328/2008 г. по описа на СРС, като е определил
първоначален строг режим. Със същото определение съдът е приложил и чл. 27 НК като е
присъединил изцяло неизтърпяната към 3.3.2018 г. част от наказанието по присъда по
н.о.х.д.№ 803/2019 г. на СРС при първоначален строг режим и неизтърпяната към 19.2.2018
г. част от наказанието по н.о.х.д. № 19 364/2011 г. на СРС при първоначален строг режим.
Определението на СРС, НО, 18 състав по н.ч.д. № 14 170/2020 г. не е било обжалвано
или протестирано, поради което на 6.1.2021 г. е влязло в сила и не подлежи на касационен
контрол.
Преди това, отново по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, СРС, НО, 20 състав по н.ч.д. №
10 328/2019 г. е отказал да извърши групиране на наказанията, наложени на осъдения С.,
което е било потвърдено от СГС с определение по в.н.ч.д. № 3477/2019 г., които актове са
били отменени по реда на възобновяването от САС по н.д. № 682/2020 г.
САС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които поради естеството на случая предполагат едновременното
им обсъждане:
САС установи наличието на процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон при постановяване на определението на районния съд поради следните съображения:
От приложените в материалите на първоинстанционното производство справки за
съдимост № 17 694/2.12.2020 г. и № 18 482/15.12.2020 г. (л. 10 – л. 30 и л. 41-61 от
материалите по н.ч.д. № 14 170/2020 г. на СРС) се установява, че В. И. С. е осъждан с влезли
в законна сила съдебни актове по 13 наказателни производства, като последното осъждане е
с влязло в сила на 3.2.2020 г. определение, с което е одобрено споразумение по н.о.х.д. №
17 685/2018 г. на СРС за извършено на 19.2.2018 г. престъпление по чл. 297, ал. 1 НК, за
което му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода.
Многобройните осъждания на В.С. са обусловили наличието в случая на усложнена
форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условията на
съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало внимателна съпоставка и оценка на
отделните осъждания с оглед приложение на правилата на съвкупностите по чл. 25, ал. 1 вр.
с чл. 23, ал.1 НК и при отчитане на най-благоприятния за осъдения вариант за групиране,
съобразно и задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1965 г. на ВС и решение №
11/1987 г. на ОСНК на ВС.
При съпоставка на времето на извършване на отделните деяния и датите на влизане в
сила на съдебните актове се установява, че престъпленията по н.о.х.д. № 803/2019 г. и по
н.о.х.д. № 19 364/2011 г., и двете на СРС, се намират помежду си в условията на съвкупност.
От друга страна деянията по н.о.х.д. № 803/2019 г. са намират в условията на рецидив по
отношение на деянията, предмет на останалите 10 осъждания на С.; деянието по н.о.х.д. №
19 364/2011 г. на СРС е в съкупност с деянията по н.о.х.д. № 17 386/2010 г., по н.о.х.д. №
11 341/2013 г., по н.о.х.д. № 9089/2013 г., по н.о.х.д. № 19 877/2012 г., по н.о.х.д. №
6219/2014 г., по н.о.х.д. № 7403/2017 г., всички на СРС, по н.о.х.д. № 156/2017 г. на РС
Тетевен, по н.о.х.д. № 7210/2017 г. на РС Пловдив, и по н.о.х.д. № 5015/2017 г. на РС
Бургас. Също така, престъплението по н.о.х.д. № 19 364/2011 г. на СРС е извършено в
изпитателния срок на престъплението по н.о.х.д. № 2328/2008 г. на СРС.
3
При тези данни се налага изводът, че приложението на чл. 27, ал. 1 НК по отношение
на наказанието по н.о.х.д. № 19 364/2011 г. на СРС е в противоречие с материалния закон,
защото това наказание е следвало да бъде включено в съвкупността от наказания по н.о.х.д.
№ 17 386/2010 г., по н.о.х.д. № 11 341/2013 г., по н.о.х.д. № 9089/2013 г., по н.о.х.д. №
19 877/2012 г., всички по описа на СРС. Незаконосъобразно е приложението на чл. 27, ал. 1
НК и спрямо наказанието по н.о.х.д. № 803/2019 г. на СРС, тъй като деянията по това
осъждане се намират в условия на съвкупност с деянията по н.о.х.д. № 19364/2011 г. на СРС.
Така установените фактически положения относно осъжданията на В.С. са
предполагали различни варианти на съвкупности измежду наложените му наказания, които
са изключвали приложението на чл. 27, ал.1 НК. Като не е извършил обективна и пълна
оценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на чл. 14 НПК. Същевременно първият съд не е съобразил всички осъждания на
С. от гледна точка на задължителните изисквания на ТР № 3/2009 г. на ОСНС на ВКС и при
съобразяване с принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, отразен в ППВС №
4/1965 г. на ВС и решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.
Като има предвид посочените по-горе съображения апелативният съд счита, че са
налице основанията на възобновяването на наказателното производство, доколкото
районният съд е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. След възобновяването на
производството и отмяна на определението делото следва да се върне на първата инстанция,
доколкото осъденото лице има право случаят му да бъде разгледан от две инстанции в
редовно производство по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК. САС няма компетентност да
разреши казуса по същество на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 или т. 4 НПК, тъй като
допуснатите нарушения на материалния закон предполагат цялостна, а не частична
преоценка на установените по делото факти за осъжданията на С., и на тази основа, при
спазване на процесуалните изисквания за оценка на доказателствения материал (при
необходимост и събиране на нови доказателствени материали), да се постанови съдебен акт,
разрешаващ пълно въпросите по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, който от своя страна на
подлежи на редовен въззивен съдебен контрол.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Софийският апелативен съд, втори наказателен състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н.ч.д. № 14170/2020 г. по описа
на Софийския районен съд, НО, 18 състав.
ОТМЕНЯ определение по н.ч.д. № 14170/2020 г. на СРС, НО, 18 състав и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Съобщение за постановеното решение да са изпрати на САП, на осъдения С. и
неговия защитник.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5