Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Нина Кирилова,
като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 4426/2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по
жалби от защитниците на подсъдимите Т.Т.П. и С.А.С. срещу присъда от 30.05.2019
г. на СРС, НК, 7 състав по НОХД № 16798/2017 г., с която двамата подсъдими са
признати за виновни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по
чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и им са наложени
наказания от по една година и шест месеца лишаване от свобода, чиито
изтърпявания са отложени за срок от по три години на основание чл. 66 от НК.
В жалбите се излагат
доводи, че присъдата е неправилна и необоснована с оглед на събраните по делото
доказателства, които обуславяли оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им
обвинение.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на подс. С.С. поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения. Счита, че обжалваната присъда е постановена при
липса на категорични доказателства за участие на подс. С. в извършването на
инкриминираното деяние. Поддържа, че кредитираните от първоинстанционния съд
показания са дадени от свидетели, които не са безпристрастни и са се намирали в
роднински връзки помежду си. Излага и доводи, че са налице противоречия между
показанията на тези свидетели, а и не всички от тях са могли да имат видимост
към входната врата, от която се твърди от обвинението, че са проникнали
подсъдимите в жилището. Пледира първоинстанционната присъда да бъде отменена,
като необоснована и неправилна и да бъде постановена присъда, с която
подсъдимият С.С. бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.
Защитникът на подс. Т.П. поддържа
въззивната си жалба и допълнението към нея с изложените в тях съображения, че
от обективна страна подс. П. не е извършил престъплението, за което е обвинен.
Счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно
времето на осъществяване на инкриминираното деяние противоречи на събраните по
делото доказателства. Поддържа и че по делото не е установено подсъдимият П. да
е използвал сила, за да влезе в жилището на свидетеля Д., доколкото и според
показанията на същия свидетел, физическото стълкновение между него и
подсъдимите е било извън апартамента, като именно свидетелят е употребил сила
по отношение на двамата подсъдими. Оспорва достоверността на показанията на
двете свидетелки, които са се намирали в жилището на свид. Д., предвид близките
им отношения с него и установената по делото липса на възможност те да са имали
пряка видимост към вратата на жилището, където се е развил инцидентът. Пледира
да бъде отменена първоинстанционната присъда и подс. П. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение.
Представителят на СГП пледира да
бъдат оставени без уважение въззивните жалби на защитниците на двамата
подсъдими. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и съответстваща на
събраните по делото доказателства. Намира за категорично установено, че от
обективна и субективна страна подсъдимите са извършили престъплението, за което
са потвърдени и че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Подс. С.С., редовно призован, не
се явява в съдебното заседание.
Подс. Т.П. не се явява в
съдебното заседание на въззивния съд, по делото е установено, че той е напуснал
известния по наказателното производство адрес, без да уведоми за новото си
местонахождение, което не е могло да бъде установено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Свид. А.Д.бил собственик на
жилище, намиращо се в гр. София, ж. к. „****“, бл. *******
На 19.04.2015 г., вечерта, свид. А.Д.се
намирал в жилището си. В жилището се намирали и гостенките на свид. Д., свидетелките
М.Н.и М. И.. Двете свидетелки често посещавали свид. А.Д., за да пушат тайно от
родителите си, като Д. бил семеен приятел с родителите на свид. М. И..
Тримата свидетели – Д., Н. и И.
гледали телевизия, когато подс. Т.П. започнал за звъни на мобилния телефон на свид.
М. И. и да настоява да излязат заедно и да се видят, като я заплашвал, че ако
не го стори, щял да пребие майка й. Докато звънял, подс. Т.П. бил заедно с
подс. С.С., който бил в приятелски отношения със свид.М.Н..
Свид. М. И. знаела, че подс. Т.П.
я харесва, но тя не изпитвала същите чувства към него, поради което след
няколко негови позвънявания, блокирала телефона му.
След като свид. И. блокирала
позвъняванията от телефона му, подс. Т.П., заедно с подс. С.С. отишли до
жилището на свид. А.Д.и позвънили на вратата му.
Свид. А.Д.отворил входната врата
на жилището си и обяснил на двамата подсъдими, че свид. М. И. не желае да
излиза и ги отпратил да си тръгват. Свид. М.Н.излязла навън и разговаряла с
двамата подсъдими за около 15 минути. След това свид. Н. се върнала в
апартамента на свид. Д. и поканила свид. М. И. да излязат и да се видят с двамата
подсъдими, но свид. И. категорично отказала.
Час-час и половина по-късно,
около 23.00 часа, подсъдимите Т.П. и С.С. отново се появили пред входната врата
на свид. А.Д.и започнали да блъскат по нея. Свидетелят Д. отново отворил
вратата, като попитал двамата подсъдими какво искат, а те отново отговорили, че
искат да говорят със свид. М. И.. Свид. Д. учтиво казал на подсъдимите, че свид.
И. не желае да разговаря с тях и ги помолил да си тръгнат, като започнал да
затваря входната врата. В този момент двамата подсъдими затиснали с крак
вратата, издърпали навън свид. А.Д.и започнали да му нанасят удари на
стълбищната площадка пред апартамента.
С така нанасяните му удари,
двамата подсъдими свалили свид. Д. на земята и започнали да го ритат. После го
избутали навътре в жилището му и продължили да му нанасят удари с ръце и крака
в областта на главата, гърдите и по цялото тяло. Побоят продължил из
апартамента, който бил тип „боксониера“, като част от мебелите се изпочупили.
Свидетелките Н. и И. виждали случващото се.
В един момент свид. А.Д.успял да
се отскубне, отишъл до кухнята и грабнал кухненски нож. Държейки го, свид. Д.
казал на подсъдимите Т.П. и С.С. веднага да напуснат жилището му. Двамата
подсъдими заедно напуснали жилището на свид. А.Д..
На следващия ден, 20.04.2015 г., свид.
А.Д.посетил Катедра по съдебна медицина, където съобщил, че бил бит от
непознати лица пред свидетели и му било издадено СМУ № 264/15 г.
Първоинстанционният съд се е
позовал на заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, според което на свид. А.Д.са били
причинени телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания в задната дясна
теменна област на главата, в дясната тилна област на главата, в лявата задушна
област, на горните и долни клепачи на двете очи по дясната страна на лицето и
встрани от дясното гръдно зърно, както и охлузвания в областта на главата и
оток и разкъсване по лигавицата на долната устна. В своята съвкупност, тези
телесни увреждания са реализирали медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
За да приеме за установена така изложената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на свидетелите А.Д., М.
И. иМ.Н.; на заключението на съдебно-медицинската експертиза; на писмените
доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени
по делото.
Въззивният съдебен състав счита,
че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на
делото доказателства и не е ограничил страните в реализирането на процесуалните
им права да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
настоящата въззивна инстанция споделя напълно.
И настоящият
въззивен съдебен състав счита, че показанията на свидетелите А.Д., М. И. и М.Н.по
еднопосочен, последователен и логичен начин установяват обстоятелствата около
пребиваването на двете свидетелки в жилището на свид. Д. в инкриминираната
вечер; познанството между свидетелките И. и Н. съответно с подс. П. и с подс. С.;
неколкократните телефонни позвънявания от страна на подс. П. до свид. И.,
довело до блокирането на възможността за такива позвънявания от страна на свид.
М. И.; двукратното отиване на двамата подсъдими до жилището на свид. Д. и
нанесения побой, продължил и след влизането им на същия свидетел от подсъдимите
при второто им посещение на жилището.
Първоинстанционният съд
обосновано е констатирал противоречие между показанията на свидетелите А.Д., М.
И. и М.Н.единствено относно часа от денонощието, в който се е развил
инкриминираният инцидент. Районният съд аргументирано е отчел изминалият период
от време между инцидента и разпитите на тримата свидетели, като фактор, който
по обясним начин е обусловил липсата на точен спомен около конкретния час на
инцидента. На следващо място първоинстанционният съд е предприел предписаните в
процесуалния закон действия за приобщаване на показанията на същите свидетели
от досъдебното производство, при което по еднопосочен начин свидетелите Д. и Н.
са посочили като час на инцидента 23.00 ч., докато свид. И. е твърдяла, че
часът е бил 20.30 часа. При така наличната доказателствена съвкупност
обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д. и
Н. относно това спорно обстоятелство.
Обосновано първоинстанционният
съд е посочил и че показанията на свидетелите Д., Н. и И. относно развитието на
инкриминирания инцидент и участието на двамата подсъдими в него, са подкрепени
и от останалите доказателства по делото, основно значение, между които има
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Неоснователни се явяват
поддържаните във въззивното производство доводи от защитниците на двамата
подсъдими, основани на твърдяната невъзможност свидетелките Н. и И. да са могли
да виждат случващото се при входната врата на жилището. По делото по
категоричен начин е установено, че действията на двамата подсъдими са се
изчерпали с участието им във физическо стълкновение със свид. Д. пред и на
входната врата на жилището му, доколкото същият свидетел е бил бит и ритан и
вътре в жилището, което няма как да не е станало достояние на двете свидетелки,
предвид обстоятелството, че жилището е било гарсониера.
При така установените и от
въззивната инстанция факти по делото, правилни се явяват правните изводи на
първата инстанция, че подсъдимите подсъдимият Т.П. и С.С. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 170, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Както е посочил районният съд, от
обективна страна, на посочените в обвинителния акт дата и място, двамата
подсъдими Т.П. и С.С., в съучастие, като съизвършители помежду си, са влезли в
чуждо жилище - апартамент № 2, намиращ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. ********,
собственост на А.Д., като употребили за това сила - избутали Д. в жилището му,
съборили го на земята и започнали да го ритат и да му нанасят удари с юмруци в
областта на тялото и главата, като деянието е извършено нощем.
Обосновано първоинстанционният
съд е приел, че от субективна страна, престъплението е извършено при пряк
умисъл от страна на подсъдимите Т.П. и С.С., тъй като всеки един от тях е
съзнавал обективните елементи от състава на престъплението и обществено-опасния
му характер, предвиждал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици. И въззивната инстанция счита, че е установено по делото наличието на
общност на умисъла между подс. П. и подс. С., доколкото само по този начин могат
да бъдат обяснени извършените в логична последователност техни действия,
упорито насочени към осъществяването на контакт с намиращата се в жилището на
свид. А.Д.свид. М. И., въпреки нейното нежелание за това и изразеното недвусмислено
намерение на свид. Д. да не ги допуска в своето жилище.
При определянето на следващото се
на подс. Т.П. наказание правилно районният съд е отчел като смекчаващо
отговорността му обстоятелство неговото чисто съдебно минало и като отегчаващи
обстоятелства нанесените множество травматични увреждания на свид. Д., довели
до причиняване на лека телесна повреда.
При така отчетения превес на
отегчаващите обстоятелства правилно първоинстанционният съд е установил липса
на основания за приложение на чл. 55 от НК и определеното наказание значително
под средния размер, а именно от една година и шест месеца лишаване от свобода в
никакъв случай не се явява несправедливо тежко.
При липса на съответен протест
настоящата въззивна инстанция не може да ревизира прилагането на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК от страна на районния съд с отлагането на изтърпяването
на наказанието за минималния установен в закона изпитателен срок от три години.
При определянето на следващото се
на подс. С.С. наказание правилно районният съд е отчел като смекчаващо
отговорността му обстоятелство неговото чисто съдебно минало и като отегчаващи
обстоятелства нанесените множество травматични увреждания на свид. Д., довели
до причиняване на лека телесна повреда.
При така отчетения превес на
отегчаващите обстоятелства правилно първоинстанционният съд е установил липса
на основания за приложение на чл. 55 от НК и определеното наказание значително
под средния размер, а именно от една година и шест месеца лишаване от свобода в
никакъв случай не се явява несправедливо тежко.
При липса на съответен протест
настоящата въззивна инстанция не може да ревизира прилагането на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК от страна на районния съд с отлагането на изтърпяването
на наказанието за минималния установен в закона изпитателен срок от три години.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваната присъда, доколкото не бяха
установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6
от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.05.2019 г. на СРС,
НК, 7 състав по НОХД № 16798/2017 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.