№ 2243
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330204517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от С.С.Б. против наказателно постановление № 21-1030-004456/
20.05.2021г. на ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на С.С.Б. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на
1000.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 3(три) месеца, за извършено нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП. В
жалбата си сочи, че наказателното постановление било издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи, че било налице разминаване
между АУАН и издаденото наказателно постановление. Била допусната
грешка в изписване на имената на нарушителя. Не било конкретизирано
нарушението. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи,
че наказателното постановление било издадено при съобразяване с
материалния и процесуалния закон. Сочи, че грешката при изписване на
първото име на нарушителя, не била съществена, тъй като той бил
идентифициран надлежно с ЕГН-то си. Грешката в името била отстранена в
наказателното постановление. Сочи, че не били налице съществени
нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка била
1
правилно изяснена. Доказателствата по преписката били достатъчни,
категорични и безспорни и установявали вината на нарушителя. Моли съда да
остави жалбата без уважение.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
на 22.04.2021 г. около 10.50 часа в Община Марица, на път Автомагистрала
№ А-1 „Тракия“, км.132+300, посока Бургас, жалбоподателят управлявал лек
автомобил Деу Матиз, с рег.№ **, държава България, собственост на
„Транспортико 4“ ЕООД, с булстат *********, като се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистралата, без да са налице изключенията
по чл.58 т.3 от ЗДвП- без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
От показанията на свид. М.С. актосъставител и свид. Г.С.- полицейски
служител се установява, че в деня на деянието са били на работа като
автопатрул на автомагистрала „Тракия“. При извършен от тях обход на
обслужваната от тях територия, забелязали автомобил, който бил с транзитни
номера, който се движел в аварийната лента за принудително спиране.
Тръгнали след него, като успяли да спрат автомобила на километър 132.
Спрели автомобила за проверка, тъй като движението в аварийната лента
било забранено. При спирането на автомобила запитали водача дали има
някакъв проблем с автомобила, за да управлява в аварийната лента, който
отговорил, че автомобилът няма повреда, но управлява в аварийната лента,
защото бил объркал пътя. Попитали водача дали се чувства добре, като той
отговорил, че е добре и, че няма нищо. Водачът на автомобила, не съобщил на
2
свидетелите за здравословни проблеми у него или друго лице. Обяснили на
водача, че извършва нарушение като управлява в аварийната лента за
принудително спиране. Бил му съставен АУАН, който лично подписал, като
нямал възражения. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Това е
така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани,
незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с
другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за
критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на въззиваемата
страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така, предвид липсата на
вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници,
както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените
доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията им
представляват придобити от тях преки и непосредствени впечатления от
случилото се, виждането от тях, че автомобилът се движи в аварийната лента
и спирането на автомобила за проверка. Описват с детайли приетата от съда, а
и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която
изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на
административното деяние. Не без значение е и обстоятелството, че същите
възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на жалбоподателя,
непосредствено след спирането му за проверка, който им е заявил, че
управлява моторното превозно средство в аварийната лента за принудително
3
спиране, тъй като е объркал пътя и им е заявил, че няма повреди по
автомобила и, че няма влошено здравословно състояние. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които
са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от
упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че
наказателното постановление съгласно т.2.11 е издадено от упълномощено да
издава наказателни постановления лице.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени
доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като
настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на
актосъставителя и свидетеля присъствали при съставянето на АУАН, които в
съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При
непосредствения си разпит пред съда същите потвърдиха с детайли,
отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и
непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да
се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя и
свидетеля при съставяне на АУАН.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
4
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл. 58 т.3 от ЗДвП забранява движението по
автомагистрала на водач да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
ЗАНН. АУАН е издаден на 22.04.2021г., а НП - на 20.05.2021г., тоест преди
погасяване на административно наказателната отговорност на дееца. При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от
него, от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му. Предоставена е
възможност на нарушителя за излагане на възражения, която възможност
реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, в който е посочено
„обърках пътя !!!“, поради което и в максимална степен е охранено правото
на защита на наказания субект.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло
покриват административния състав на чл. 58 т.3 от ЗДвП и не са налице
предвидените в закона изключения.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
5
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената,
точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на
раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на
номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и
датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене.
Неоснователно е възражедението на жалбоподателя, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила с изписването на погрешно
първо име на нарушителя в АУАН. Това е така, тъй като видно от АУАН и
издаденото наказателно постановление, нарушителят е безспорно
идентифициран с посочване на ЕГН-то му, постоянният му адрес, а и еднакво
посочени бащено и фамилно име. Всъщност, от подадената жалба против
наказателното постановление също се установява, че жалбоподателят е със
същите посочени както в АУАН, така и в НП- ЕГН и постоянен адрес.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за
техническа очевидна фактическа грешка, която обаче не води до нарушаване
на процесуалните права на нарушителя, респ. до опорочаване на
административно- наказателната преписка с процесуално нарушение. С
изписване на погрешно първо име на нарушителя в АУАН, не се ограничава
нито правото му на защита, нито правото му да разбере за какво точно
нарушение му е повдигнато административно обвинение. Съдът намира, че
допуснатата техническа грешка е преодоляна, санирана и поправена по реда
на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като грешката в първото име на нарушителя е
техническа грешка в АУАН, досежно несъставомерни обстотелства. В този
смисъл/ Решение № 932 от 10.05.2021г. по к.адм.н.д.№ 603/2021г. по описа на
6
Административен съд- Пловдив/
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
7
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.58, т.3 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото АУАН, НП и от разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП. В този смисъл, неоснователно е
възражението, че в разпоредбата на чл.178ж ал.1 от ЗДвП се съдържало
санкции за две различни нарушения и от това следвало, че административно-
наказателната преписка била опорочена. Действително в чл.178ж ал.1 от
ЗДвП се съдържа сакнция за две различни нарушения, но релевантното в
случая е, че в АУАН и НП са изложени надлежно фактите на извършеното
нарушение и е посочена правилната материална разпоредба за извършеното
нарушение, а именно чл.58 т.3 от ЗДвП, а разпоредбата на чл.178ж ал.1 от
ЗДвП има санкционен характер и не е свързана пряко с точното и конкретно
извършено нарушение, а само и единствено с определената и следващата се
за него санкция. В този смисъл /Решение № 1116 от 03.06.2021г. по к.адм.н.д.
№ 1114/2021г. по описа на Административен съд- Пловдив.
Разпоредбата на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 (три) месеца. Налице е абсолютно определена санкция, в
която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради
което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи
именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакуваното
наказателно постановление.
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим. Всъщност, видно от справката за нарушител/водач,
жалбоподателят има и други санкции по ЗДвП.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния
8
и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски, но такива не са поискани, не са
направени и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-004456/
20.05.2021г. на ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на С.С.Б., ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.178ж ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000.00 лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 (три) месеца, за
извършено нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9