№ 584
гр. Велико Търново, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102211 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Б.” АД срещу АВР. ХР. ИВ. , с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответника за сумата от 9 020.97 лева – главница по договор за кредит от 20.10.2017 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за сумата от 1
231.61 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 14.4.2021 г., за сумата от 734.92
лева – наказателна лихва за периода от 30.10.2018 г. до 14.4.2021 г., както и за сумата от
114.25 лева – договорна застраховка за периода от 31.10.2018 г. до 14.4.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1150/2021 г. на Великотърновския
районен съд.
Ищецът твърди, че на 20.10.2017 г. между „С.” АД и Р. М. В. е сключен договор за
студентски кредит, по силата на който на кредитиполучателя е отпусната сумата от 10
000.00 лева със срок за издължаване до 30.10.2022 г. Заявява, че на същата дата между „С.”
АД, от една страна, и А.Х. А. и М. В. М., от друга е сключен договор за поръчителство.
Сочи, че в срока за издължаване на кредита е допусната забава в изплащането на
погасителните вноски, което е довело до обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, за която кредитополучателят и длъжниците са уведомени. Твърди, че е
правоприемник на кредитора и по този начин е придобил всички права и задължения по
договора за кредит.
Ответникът не спори, че е поръчител на кредитополучателя по договора за студентски
кредит, но заявява, че претенциите са предявени след изтичането на преклузивния срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и в този ред на мисли отговорността му към кредитора е погасена.
1
С протоколно определение от 26.10.2021 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищеца да посочи кога твърди, че е настъпила предсрочната
изискуемост на вземанията по договора.
С молба от 29.10.2021 г. ищецът уточнява, че предсрочната изискуемост е обявена на
поръчителя А.Х. А. на 29.10.2020 г. с покана-уведомление изх. № 0050-20-04136/27.10.2020
г.
В предоставения срок ответникът изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Заявява, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в извлечението от счетоводните си книги ищецът е посочил, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 15.4.2020 г., а в настоящото производство сочи друга датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 29.10.2020 г. Счита, че по този начин
недопустимо се твърдят нови факти, различни от изложените в заповедното производство,
имайки се в предвид, че предметът на делото е обвързан от основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство. Твърди, че с оглед датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, заявена в заповедното производство, е изтекъл преклузивният
срок по чл. 147 ЗЗД.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба, ведно с уточнението относно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване, като заявява,
че доверителят му не е поставял датата върху поканата-уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост, макар да не спори, че такова покана все пак му е връчена.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 20.10.2017 г. между „С.”
АД - кредитор, от една страна, Р. М. В. – кредитополучател, от друга страна, и АВР. ХР. ИВ.
и М. В. М. – поръчители, от трета страна, е сключен договор за студентски кредит, съгласно
който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит
в размер от 10 000.00 лева срещу задължение за връщане на същия в срок до 30.10.2022 г.
Според част I, т. 7 от договора, условията за издължаване на кредита са съгласно
приложения погасителен план, а именно – на 60 месечни вноски от по 208.80 лева, вносими
на 30-число на текущия месец. В част I, т. 8 е уговорен фиксиран лихвен процент от 8.77
пункта на годишна база за целия срок на договора, а в т. 9 – и наказателна надбавка при
просрочени вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 (т.е. 14.77
%), респ. върху цялата главница при евентуална предсрочна изискуемост. В част I, т. 11 е
посочен ГПР от 10.21 %, а в т. 12 общата сума по кредита от 12 647.46 лева. Със
сключването на застраховката кредитополучателят е включен в групова застраховка със
застраховател „С.“ АД. В част II, т. 8 от договора е посочено, че главницата и лихвите се
2
изплащат от разплащателната сметка на кредитополучателя, по която кредитът е усвоен,
като с подписването на договора кредитополучателят е дал съгласието си банката служебно
и директно да събира дължимите суми на съответния падеж. От своя страна,
кредитополучателят е поел задължение за поддържане на достатъчно средства в
разплащателната си сметка, така че дължимите вноски да бъдат погасявани без забава.
Съгласно т. 10.1, при неиздължаване (изцяло или частично) на месечна вноска в уговорените
срокове, освен договорената лихва кредитополучателят дължи и лихва за просрочие в
размер на наказателната надбавка по част I, т. 9.1, която се начислява отделно извън
анюитетните вноски и при плащане се погасява преди последните. При възникване на
просрочено плащане със забава над 90 дни страните са договори, че кредиторът има право да
обяви вземането за връщане на целия кредит за предсрочно изискуемо, като в този случай
изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка
на адреса, уговорен между страните в чл. 16. Според т. 12, при обявяване на предсрочна
изискуемост действието на погасителния план се прекратява, като задължението на
кредитополучателя от момента на настъпване на изискуемостта се състои от сумата на
просрочените застраховки, дължими такси, комисиони и разноски, свързани с отпускането,
обезпечаването и събирането на кредита, начислените лихви и неиздължения остатък от
главницата, които се погасяват в посочената поредност. От момента на обявяване на
предсрочна изискуемост върху главницата по кредита се начислява и лихва за просрочие в
размер на наказателната надбавка по част I, т. 9.2, като е дължима и договорената
възнаградителна лихва. Съгласно част II, т. 18 от договора, поръчителят се е задължил да
отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, включително и след
падежа на главното задължение, като отговорността му не е ограничена със срок или
условие за предявяване на иск срещу кредитополучателя. Уговорено е също, че банката има
право да иска изпълнение директно от поръчителя на цялото задължение или на всяка
негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение.
Предвид неизпълнението на задължението за плащане на дължимите вноски по
договора до кредитополучателя и поръчителите е изпратена покана-уведомление, с която
последните се уведомяват, че „Е.“ АД и „Б.“ АД са се обединили чрез вливане на „Е.“ АД,
като считано от 30.4.2020 г. „Б.“ АД приема правата и поема задълженията по процесния
договор за кредит. С въпросната покана кредитополучателят и поръчителите са уведомени,
че поради неплащане на дължимите вноски по договора, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, поради което цялата непогасена главница става дължима и върху нея
се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочено е също, че
застрахователният договор с „Г.“ ЕАД е прекратен поради неплащане на дължимите
застрахователни премии. Въпросната покана-уведомление е получена от ответника на
29.10.2020 г., а от кредитополучателя и от другия поръчител - на 2.11.2020 г.
Според заключението по изготвената счетоводна експертиза, на 20.10.2017г. сметката
на кредитополучателя Р. М. В. е заверена със сумата от 10 000.00 лева, като към 29.10.2020
г. непогасените месечни вноски са 30 на брой на обща стойност 6 091.86 лева. Посочено е,
3
че първата неплатена (частично платена) вноска е с падеж на 30.4.2020 г., а последната - с
падеж на 30.9.2020 г., като към 29.10.2020 г. задълженията по договора възлизат на 4 345.83
лева - главница, на 1 655.41 лева - възнаградителна лихва и на 90.62 лева - застраховка.
Посочено е, че до 30.4.2020 г.от страна на „С.“ АД, а след тази дата - и от страна на „Б.“ ЕАД
е начислявана договорна лихва върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита,
както и санкционираща лихва върху падежиралата, но непогасена главница до 14.4.2021 г.
включително. От 15.4.2020 г. (уточнение на вещото лице в о.с.з.) от страна на „Б.“ ЕАД е
преустановено начисляването на договорна и санкционираща лихва, като считано от
15.4.2021 г. банката е започнала начисляване на законна лихва върху целият размер на
усвоената, но непогасена главница, която към тази дата е в размер на 9 020.97 лева.
Отразено е, че размерът на непогасената главница към 29.10.2020 г. възлиза на 9 230.97
лева, от която 4 345.83 лева падежирала и 4 885.14 лева непадежирала, че размерът на
непогасената възнаградителна лихва възлиза на 1 655.41 лева, а размерът на лихвената
надбавка за забава върху просрочената главница възлиза на 610.89 лева. Видно от отговора
на въпрос № 9, след обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми са
постъпили нови плащания, с които е погасена изцяло вноска № 7 и са направени частични
погасявания на вноски от № 8 до № 22 включително.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, като същите са процесуално допустими, доколкото са предявени от
заявителя срещу длъжника в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
Възражението на ответника, че с оглед различните твърдения на ищеца относно датата
на настъпване на предсрочната изискуемост е налице изменение на основанието, от което
произтичат вземанията, не може да бъде споделено. Основанието на иска са твърдените от
ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право, като изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя
основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И
в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича
защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Позоваването на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, защото както вноските
с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост, така и вноските, станали
предсрочно изискуеми, са все вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. Т.е. основанието на претенцията е именно договора за кредит, а не наличието или
липсата на предсрочна изискуемост, още по-малко датата, на която се твърди, че същата е
настъпила.
По иска за главница:
Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването
4
на правоотношение по силата на договор за кредит, сключен между „С.” АД - кредитор, Р.
М. В. – кредитополучател, и АВР. ХР. ИВ. и М. В. М. – поръчители. Според заключението
по изготвената счетоводна експертиза на 20.10.2017 г. по сметка на кредитополучателя е
преведена сумата от 10 000.00 лева, като с получаване на сумата е завършен фактическият
състав на договора, което е породило задължение за кредитополучателя да върне заетата
сума, заедно с уговорените възнаградителна лихва и застрахователна премия, в срок до
30.10.2022 г.
От заключението по изготвената счетоводна експертиза се установява, че към датата, на
която предсрочната изискуемост е обявена на ответника, задълженията по договора за
кредит са включвали непогасена главница от 9 230.97 лева, от която 4 345.83 лева
падежирала и 4 885.14 лева непадежирала, непогасена възнаградителна лихва от 1 655.41
лева и лихвената надбавка за забава върху просрочената главница от 610.89 лева. Въпреки,
че в заключението не е посочено какъв е размерът на дължимата застраховка към 29.10.2020
г., по реда на чл. 162 ГПК, изчислявайки този размер въз основа на данните по счетоводната
експертиза, съдът установява, че същата за периода от 30.5.2018 г. до 29.10.2020 г. възлиза
на сумата от 90.61 лева (съгласно данните от таблицата по отговора на въпрос № 5 от
експертизата).
В настоящото производство следва да се даде отговор на въпроса отговаря ли
ответникът А.Х. А. за задълженията по договора за кредит и ако да – на какво основание и в
какъв размер.
Видно е от договора за кредит, че ответникът е поел поръчителство за задълженията на
кредитополучателя и от това качество произтича солидарната му отговорност. Ето защо
следва да се даде отговор на въпроса спазен ли е предвиденият в чл. 147, ал. 1 ЗЗД
шестмесечен срок за ангажиране на неговата отговорност.
Посоченият срок е преклузивен и съгласно ТР № 5/21.1.2022 г. по тълк. дело № 5/2019
г. на ОСГТК на ВКС същият тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в настоящата хипотеза на предсрочна изискуемост.
В случая предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя на 2.11.2020 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение против кредитополучателя и
поръчителите е подадено на 15.4.2021 г., поради което отговорността на поръчителя не е
погасена поради изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок.
Възражението на ответника, че не е поставял датата върху получената от него поканата-
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост не може да бъде възприето. Това е
така, доколкото оспореният документ е частен такъв и носи подписа на страната, която го
оспорва, поради което именно ответникът следваше да докаже своето оспорване и да
ангажира доказателства в тези насока, което не беше сторено. От друга страна и далеч по-
същественото в случая е обстоятелството, че моментът, в който е настъпила предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита, не е датата, на която волеизявлението на банката е
достигнало до поръчителя, а датата, на която това волеизявление е достигнало до длъжника -
5
кредитополучател, имайки в предвид, че към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване пре-имуществото на срока. Именно от този момент целият
неплатен остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и
по отношение на поръчителите. Това е така, доколкото ако се приеме, че е необходимо
предсрочната изискуемост да се обяви и спрямо поръчителите, то това би предпоставило
различен падеж на задължението спрямо главния длъжник, от една страна, и спрямо
поръчителите - от друга. Изискуемостта на задължението обаче, не би могла да бъде с
различен за длъжника и за поръчителите момент, тъй като задължението на последните е
акцесорно, както и по съображения, изводими от обхвата на защитата на поръчителя,
съгласно чл. 142 ЗЗД. (така Решение № 225/2016 г. по т.д. № 3696/2014 г., ВКС, I т.о., в
което е прието още, че ако по този начин би бил продължен срокът за длъжника, искът
срещу същия, предявяването на който е предпоставка за запазване отговорността на
поръчителя и след падежа, би се явил изначално неоснователен, поради ненастъпила
изискуемост на задължението.). От друга страна, в случая между кредитополучателя и
банката, както и между поръчителите и банката не са налице договорки, според които
поръчителите следва да бъдат уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, поради което изпратените до тях покани имат единствено характер на такива за
доброволно изпълнение на задълженията. В този ред на мисли, в част II, т. 10.2 ясно е
посочено, че изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с
обратна разписка на адреса, уговорен между страните. Или в заключение, следва да се
посочи, че дори да бъде възприето възражението на ответника, че не е получил поканата за
доброволно изпълнение или че е получил същата на дата, различна от посочената в
документа, то това възражение е ирелевантно, доколкото от значение в случая е дали и кога
е получено съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост от самия
кредитополучател, а че това е станало на 2.11.2020 г. спор по делото липсва.
Неоснователно е и оплакването на ответника, че ищецът смесва датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и датата на нейното обявяване. Предсрочната изискуемост на
вземанията по договор за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора от срочен в безсрочен, което настъпва по силата на едностранно
волеизявление на кредитора, достигнало до длъжника. Т.е. датата на настъпване на
предсрочната изискуемост е именно датата на нейното обявяване на длъжника. В резултат
на това договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, ако към момента на получаване на волеизявлението от
длъжника са осъществени обективните факти на неизпълнение, обуславящи настъпването на
предсрочната изискуемост. В настоящия случай кредиторът е упражнил това свое право,
изпращайки на кредитополучателя уведомление, че вземанията по договора са станали
предсрочно изискуеми, като към момента на получаване на волеизявлението са осъществени
и обективните факти на неизпълнение, обуславящи настъпването на предсрочната
изискуемост.
Предвид на горното, съдът намира, че размерът на дължимата главница следва да се
6
преизчисли по реда на чл. 162 ГПК, доколкото в заключението по изготвената счетоводна
експертиза е посочен размерът на същата към 29.10.2020г., а на към 2.11.2020 г., когато
волеизявлението на кредитора е достигнало до кредитополучателя и когато е настъпила
предсрочната изискуемост. Това преизчисляване обаче, няма решаващо за изхода на спора
значение, доколкото общият размер на дължимата главница (падежирала и непадежирала)
не се променя, а се променят единствено размерите на падежиралата и непадежиралата
главница към 2.11.2020 г. спрямо тези размери към 29.10.2020 г. Така, с оглед настъпилия на
30.10.2020 г. падеж на 37-ма вноска по кредита, падежиралата към 2.11.2020 г. главница
възлиза на 4 483.47 лева, а непадежиралата (вече предсрочно изискуема) към този момент
главница възлиза на 4 747.50 лева. Общият размер на непогасената главница обаче, остава
9 230.97 лева, както е посочило и вещото лице.
Видно от отговора на въпрос № 9 от заключението на счетоводната експертиза обаче,
след обявяване на предсрочната изискуемост по кредита са извършени плащания, с които са
погасени още 210.00 лева от главницата (съгласно таблицата на л. 159, колона № 10), поради
което понастоящем нейният размер възлиза на 9 020.97 лева, за колкото е заявена и
претенцията, поради което искът за главница следва да бъде уважен изцяло.
По иска за възнаградителна лихва:
Съгласно разрешението по т. 2 от ТР № 3/27.3.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
В случая от заключението по счетоводната експертиза (въпрос № 8) се установява, че
към 29.10.2020 г. размерът на непогасената възнаградителна лихва възлиза на 1 655.41 лева.
Доколкото обаче, съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 2.11.2020 г., по
реда на чл. 162 ГПК, използвайки заключението на експертизата, преизчислява размера на
непогасената възнаградителна лихва именно към 2.11.2020 г., към който момент тази лихва
възлиза на 1 722.87 лева (прибавя се лихвата по вноска № 37 в размер от 67.46 лева,
падежирала на 30.10.2020 г.).
Видно от отговора на въпрос № 9 от заключението на счетоводната експертиза, след
обявяване на предсрочната изискуемост по кредита са извършени плащания, с които са
погасени още 855.50 лева от възнаградителната лихва (съгласно таблицата на л. 159, колона
8), поради което понастоящем нейният размер възлиза на 867.37 лева, за колкото следва да
бъде уважена претенцията.
Искът следва да се отхвърли за разликата до 1 231.61 лева, като несъответствието
между заявеният и основателният размер на иска произтича от обстоятелството, че ищецът е
начислявал възнаградителна лихва и след обявяването на предсрочната изискуемост на
7
2.11.2020 г., което влиза в противоречние с разрешението по т. 2 от ТР № 3/27.3.2019 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По иска за наказателна лихва:
Както вече беше посочено, съгласно т. 10.1 от договора за кредит, при неиздължаване
(изцяло или частично) на месечна вноска в уговорените срокове, освен договорената лихва
кредитополучателят дължи и лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по част
I, т. 9.1, която се начислява отделно извън анюитетните вноски и при плащане се погасява
преди последните.
В случая от заключението на счетоводната експертиза (въпрос № 4) се установява, че от
страна на кредитора е начислена наказателна лихва за периода от 30.1.2018 г. до 14.4.2021 г.
в общ размер от 759.55 лева, като за периода от 30.10.2018 г. до 14.4.2021 г. тази лихва
възлиза на 539.47 лева. Отново с оглед разрешението по т. 2 от ТР № 3/27.3.2019 г. по тълк.
дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС обаче, след 2.11.2020 г. размерът на вземането следва да
се определи в размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост - 2.11.2020 г. до датата на плащането. Това ще
рече, че искът за присъждане на наказателна лихва, начислена за период след 2.11.2020 г., е
неоснователен, като преизчислен по реда на чл. 162 ГПК въз основа на заключението по
счетоводната експертиза размерът на претенцията за периода от 30.10.2018 г. до 2.11.2020 г.
възлиза на 412.53 лева, до който размер следва да бъде уважен искът.
Искът следва да се отхвърли за разликата до 734.92 лева, като несъответствието между
заявеният и основателният размер на иска също произтича от обстоятелството, че ищецът е
начислявал наказателна лихва и след 2.11.2020 г., което влиза отново в противоречние с
разрешението по т. 2 от ТР № 3/27.3.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По иска за застрахователна премия:
При изчисляване по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните по счетоводната
експертиза, съдът установява, че размерът на застрахователната премия за периода от
31.10.2018 г. до 2.11.2020 г. възлиза на сумата от 73.07 лева, до който размер следва да бъде
уважен искът.
Искът следва да се отхвърли за разликата до 114.25 лева, като несъответствието между
заявеният и основателният размер на иска произтича от обстоятелството, че ищецът е
начислявал застрахователна премия и след 2.11.2020 г., макар още в поканата до
кредитополучателя и до поръчителите да е обявил, че застрахователният договор е
прекратен.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и за юрисконсулт, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото и с оглед факта, че същото беше разгледано в няколко открити
8
заседания съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 300.00 лева. По
този начин към реално направените разноски следва да се прибави определеното
юрисконсултско възнаграждение, които събрани се равняват на сумата от 922.03 лева, от
които в полза на ищеца следва да се присъдят 861.58 лева съразмерно с уважената част от
исковете.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в
заповедното производство в размер от 254.21 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също има право на част от сторените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, съответно 78.67 лева за исковото и 19.67 лева за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че АВР. ХР. ИВ., ЕГН ********** дължи на „Б.” АД,
ЕИК *** сумата от 9 020.97 (девет хиляди и двадесет лева и деветдесет и седем ст.) лева –
главница по договор за кредит от 20.10.2017 г., сключен между „С.” АД - кредитор, от една
страна, Р. М. В. – кредитополучател, от друга, и АВР. ХР. ИВ. и М. В. М. – поръчители, от
трета, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.4.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 867.37 (осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и седем ст.) лева
– договорна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 2.11.2020 г., сумата от 412.53 (четиристотин
и дванадесет лева и петдесет и три ст.) – наказателна лихва за периода от 30.10.2018 г. до
2.11.2020 г., както и сумата от 73.07 (седемдесет и три лева и седем ст.) лева – договорна
застраховка за периода от 31.10.2018 г. до 2.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 1150/2021 г. на Великотърновския районен съд, като отхвърля
иска за установяване дължимостта на възнаградителната лихва за разликата до пълния
предявен размер от 1 231.61 лева, иска за установяване дължимостта на наказателна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 734.92 лева, както и иска за установяване
дължимостта на застрахователна премия за разликата до пълния предявен размер от 114.25
лева.
ОСЪЖДА АВР. ХР. ИВ., ЕГН ********** да заплати на „Б.” АД, ЕИК *** сумата от
861.58 (осемстотин шестдесет и един лева и петдесет и осем ст.) лева – разноски за исковото
производство, както и сумата от 254.21 (двеста петдесет и четири лева и двадесет и една ст.)
лева – разноски за производството по ЧГД № 1150/2021 г. на Великотърновския районен
съд.
ОСЪЖДА „Б.” АД, ЕИК *** да заплати на АВР. ХР. ИВ., ЕГН ********** сумата 78.67
(седемдесет и осем лева и шестдесет и седем ст.) лева – разноски за исковото производство,
както и сумата от 19.67 (деветнадесет лева и шестдесет и седем ст.) лева – разноски за
производството по ЧГД № 1150/2021 г. на Великотърновския районен съд.
9
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10