Решение по дело №160/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 152
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20235100100160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. К., 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20235100100160 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна
банка“ АД, с ЕИК *********, гр.С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу
ответника С. Ю. Ю., от с.П. Ж., общ.К., обл.К., с която са предявени осъдителни
искове по чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.4, предл.1-во от
ЗПК/отм./ и по чл.430, ал.2 от ТЗ, вр. чл.4, предл.1-во от ЗПК/отм./ за парични вземания
за главница и договорна лихва, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка N 94РКО-А-0376/07.09.2006г. и
последващ Анекс от 12.02.2008г., сключени между ищеца като кредитор и ответника
като кредитополучател.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, гр.С., твърди, че
между него като кредитор и ответника С. Ю. Ю. като кредитополучател е сключен
договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка N 94РКО-А-0376/07.09.2006г. и последващ Анекс от 12.02.2008г., по силата на
който първият предоставя на втория банков кредит в размер на 50 000 лв., при
валидност на издадена кредитна карта до 07.09.2008г., която дата е краен срок за
погасяване на предоставения овърдрафт. Условията и сроковете за погасяване на
кредита са уговорени в чл.4 от договора, с приети от кредитополучателя общи условия
по договора. Твърди, че срокът на договора за кредит се подновява автоматично
съгласно общите условия към договора, същият е предоставен и изцяло усвояван
многократно, както и погасяван на дати и по размери, посочени в исковата молба, и по
него е допуснато просрочие от 19.04.2015г..Tвърди, че към 21.06.2023г. включ.
размерът на неплатените задължения е 77 690 лв., от които 50 000 лв. разрешен,
1
усвоен и непогасен размер на кредита/главница/ и 27 690 лв. непогасена договорна
лихва, начислена за периода от 21.07.2020г. до 21.06.2023г., дължима на основание т.6
от договора и раздел VI. Лихви, такси и комисионни - т.15 от общите условия,
приложими към договора. С исковата молба ищецът отправя изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, считано от връчването й на ответника, на
основание т.28, вр. с б „а“ от общите условия към договора, за горепосочените суми,
които претендира ответникът да се осъди да му заплати, заедно със законна лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и
разноските по делото.
Ответникът С. Ю. Ю. чрез надлежно упълномощен адвокат в срока по чл.131 от
ГПК оспорва исковете като неоснователни и недоказани, при възражение за
недействителност на процесния договор като неотговарящ на изискванията на чл.6 и
чл.7, т.4-11 от ЗПК/отм./, вр. чл.14, ал.1 от ЗПК/отм./ поради неподписани от
кредитополучателя общи условия/в т.ч. и всеки едни от представените от ищеца/,
възражение за липса на предсрочна изискуемост на кредита и при възражение за
погасяване по давност на претендираните парични вземания, което основава на
следните обстоятелства: при последно усвояване на парични средства на 24.03.2015г. и
прилагане на определения в гл. I, т.1, б”д”/б”з”/ oт общите условия падеж на вземане за
главница, изискуемостта настъпва на 05.04.2015г., от която дата и до 05.04.2020г. е
изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване по давност на главницата, а
съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен юрисконсулт поддържа
исковете, уточнява номенклатурата и наименованието на процесния договор за кредит,
моли за уважаване на исковете и претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа
възраженията си срещу исковете, не възразява по направеното от ищеца уточнение на
номенклатурата и наименованието на процесния договор за кредит, моли за отхвърляне
на исковете и претендира разноски по делото.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Основанието на претендираното материално право по осъдителните искове е
вземане за главница и възнаградителна лихва по договор за издаване на кредитна карта
/с предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка/ N 94РКО-А-0376/07.09.2006г.
и последващ Анекс от 12.02.2008г., по който се твърди да е допуснато просрочие от
страна на кредитополучателя С. Ю. Ю., считано от 19.04.2015г., с дължими към
21.06.2023г. включ. неплатени задължения от 77 690 лв., от които 50 000 лв. разрешен,
усвоен и непогасен размер на кредита/главница/ и 27 690 лв. непогасена договорна
2
лихва, начислена за периода от 21.07.2020г. до 21.06.2023г., на основание т.6 от
договора и раздел VI. Лихви, такси и комисионни - т.15 от общите условия, приложими
към договора, като за изискуемостта на същите ищецът отправя изявление за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, считано от връчване на исковата молба по
делото на ответника, на основание т.28, вр. с б „а“ от общите условия към договора.
Сключването на представения по делото договор за издаване на кредитна карта
N 94РКО-А-0376/07.09.2006г. и последващ Анекс от 12.02.2008г., от една страна от
„Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, гр.С., като банка кредитор и от
друга страна от С. Ю. Ю. като кредитополучател и картодържател, не е спорно между
страните. По договора е отпуснат банков кредит овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер на 50 000 лева, който може да бъде усвояван с използване на картата за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройство АТМ/банкомат/ или ПОС. Съгласно т.6 от договора за
усвоената сума по кредита картодържателят заплаща на банката фиксиран лихвен
процент в размер на 1% на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща
датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка,
формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа, а
при изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент се
равнява на годишна лихва в размер на 12 %. В договора и анекса е предвиден гратисен
период със срок до 45 дни, ако до датата на падежа се погаси цялото дебитно салдо по
картовата разплащателна сметка, формирано до края на предходния отчетен период, в
който случай банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до датата на
падежа суми. Съгласно т.3 от договора кредитната карта е със срок на валидност до
07.09.2008г., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако
срокът на договора не бъде продължен. В т.4 от договора е предвидено, че
картодържателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по
начина, договорени в Общите условия за издаване и ползване на международни
кредитни карти Visa, платинена, които общи условия съгласно т.8 от договора са
приложими относно всички права и задължения на страните и са неразделна част от
договора. С подписване на договора картодържателят декларира, че същите са му
предоставени и е запознат с тях. С последващия договора Анекс от 12.02.2008г. е
договорена замяна на издадената карта с друга, с възможност да се издават и
допълнителни карти на името на посочени от титуляра по договора лица, като
предоставеният по договора банков кредит овърдрафт да може да се усвоява с
използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра. Съгласно т.6
договорната лихва е в размер съгласно действащиъе общи условия и тарифа за таксите
и комисионните на банката, която към подписване на анекса е посочена конкретно по
размер в неговата т.7 - годишната лихва, начислявана от банката върху дебитно салдо
по сметката е в размери от 13 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-
3
трансакции и 15 % за всички останали дебитни салда по Сметката, при наказателна
надбавка съгласно т.6.1 и т.7.1 от анекса в размер на договорната лихва в зависимост от
трансакцията плюс надбавка в размер на 12 пункта в случай на надвишение на
разрешен кредитен лимит и надбавка от 1/12 от преходната наказателна надбавка в
случай на просрочена минимална погасителна вноска. В т.2 от анекса е посочено, че
срокът за погасяване на кредита е съгласно договора, същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa, и както в договора, така и в анекса е предвидено, че общите условия са
приложими относно всички права и задължения на страните и са неразделна част от
договора. С подписване на анекса картодържателят декларира, че общите условия са
му предоставени и е запознат с тях, като това е посочено и за Тарифата за таксите и
комисионни.
По делото от ищеца са представени Общи условия на „Първа инвестиционна
банка“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит
Mastercard и Visa, приети на 06.07.2004г., изм. и доп. на 29.08.2006г., и Общи условия
на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети на 17.04.2007г., изм. и
доп. на 24.07.2007г. и 18.12.2007г., като нито първите, нито вторите са подписани от
кредитополучателя, но с оглед съдържанието на сключения на 07.09.2006г. договор за
банков кредит и анекс от 12.02.2008г. и съдържанието на общите условия, следва, че
кредитополучателят е получил както първите, така и вторите общи условия. Видно от
представеното по искане на ответника досие по кредита, същият изрично е подписал на
12.02.2008г. декларация, че е запознат с общите условия на Първа инвестиционна
банка АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит
MasterCard и Visa, както и с Tарифата на ПИБ АД за таксите и комисионните. В
общите условия идентично са уредени и основанията, при които банката има право да
обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, като едно от тях е това
по т.28, б „а“ –когато титулярът не извърши което и да е плащане по договора и
общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която това плащане е станало
изискуемо.
Представен е от ищеца и Бюлетин за лихвите, начислявани от Първа
инвестиционна банка АД, по банковите сметки в национална и чуждестранна валута, в
края на текста на който е посочено, че е одобрен от Управителния съвет и е неразделна
част от Тарифата за такси и комисионни на Първа инвестиционна банка. В същия не е
посочена дата на одобряването му и съответно не е възможно да се приеме, че с този
бюлетин е запознат кредитополучателя по процесния договор и конкретно това се
отнася за посочените за приложими лихви по ползвани кредити и овърдрафти по
банкови след датата на подписване на договора за кредит на 07.09.2008г. и на анекса
4
към него на 12.02.2008г.. Трайно установена е съдебна практика, че едностранното
изменение от банката на уговорените по договора за кредит лихви/договорни
възнаградителни, наказателни и др./ не обвързва потребителя, поради което по
процесния кредит приложими са само уговорените размери на лихви, изрично
посочени в първоначалния договор и в анекса към него.
Съгласно неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, кредитът по договор
за издаване на кредитна карта N 94РКО-А-0376/07.09.2006г. е усвояван и погасяван по
сметка с IBAN BG56FINV915010BGN0I2KG, с последно усвояване на 27.03.2015г. в
размер на 14.17 лв. и последно погасяване на 16.10.2014г. в размер на 21 900 лв., видно
от Приложение 1 към заключението.След 21.12.2016г. банката преоформя дълга по
кредита и не начислява по същия наказателни лихви, а само договорни лихви в размер
на 18.64 %. Към 22.06.2023г. - дата на подаване на исковата молба в съда задълженията
по кредита са 50 000 лв. главница и възнаградителна лихва в размер на 20 545.08 лв. за
процесния период от 21.07.2020г. до 21.06.2023г., изчислена съгласно т.6 от договора
за кредит, изменен с последвалия го анекс, без в хода на делото да се твърди и
установява, че тези суми изцяло или частично погасени от ответника. Именно тези
суми следва да се приемат за дължими от длъжника по договора по следните
съображения:
Договорът за кредит овърдрафт не е прекратен до подаване на исковата молба и
прекратяването му е от 22.06.2023г. с отправяне на изявление на банката ищеца за
предсрочната му изискуемост поради неизпълнение/неплащане на кредита съгласно
чл.60, ал.2 от ЗКИ от длъжника ответник, достигнало с връчване на исковата молба.
Дължими към датата на предсрочната изискуемост са непогасената главница и
договорните възнаградителни лихви, уговорени между страните изрично, а не тези,
посочени в т.3.2 от заключението, в претендирания от ищеца размер от 27 960 лв.,
изчислени по прилагания от банката процент 18.64, който не е уговарян между
страните и е въведен с цитирания по-горе Бюлетин за лихвите, считано от 01.05.2010г..
С последния кредитополучателят не се е съгласил и договорът в тази му част не е
изменен двустранно и писмено съгласно чл.8, вр. чл.20а от ЗЗД и съгласно чл.430, ал.3
от ТЗ, вр. чл.4, предл.1-во и чл.6, ал.2 от ЗПК/отм./. Договорът има силата на закон
между страните и когато е сключен в писмена форма, която форма в случая е и за
валидност, може да се изменя от страните също в писмена форма, в противен случай
едностранното му изменение нарушава равнопоставеността между страните, в
частност увеличението на размера на договорната възнаградителна лихва не обвързва
потребителя по договора и приложим е договореният лихвен процент.
С оглед на така приетото е неоснователно възражението на ответника, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като представените по делото общи условия
не са подписани и не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Както бе
5
посочено по-горе, кредитополучателят при подписване на договора за издаване на
кредитна карта и на анекса към него изрично е заявил предоставянето и приемането на
общите условия. Относно крайния срок на договора за кредит/в т.ч. и срок на
издадената кредитна карта/ и неговото погасяване, първоначално уговорен до
07.09.2008г., освен ако не бъде продължен, то с последваща уговорка в анекса от
12.02.2008г. е постигнато съгласие да се подновява автоматично при условията и реда,
предвидени в Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти на банката и следва да се приеме, че договорът е действащ до
обявяването му за предсрочно изискуем с изявлението за това, отправено от банката с
подаване на исковата молба в съда на 22.06.2023г. Този извод следва от клаузите от
т.36 до т.36.4 от посочените по-горе общи условия, че срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично, щом някоя от страните по договора не е
отправила предизвестие за прекратяване на договора в предвидения в общите условия
срок, като не се твърди от някоя от страните договорът да е прекратяван едностранно
преди 22.06.2023г..Този извод следва и установените по делото обстоятелства от
извлеченията по сметките по кредита и от заключението на вещото лице, че
овърдрафтът е ползван до 24.03.2015г., погасяван е до 16.10.2014г. и е в просрочие,
при което прекратяване на действието на договора настъпва с отправеното от банката с
исковата молба по делото волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащането му. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване
от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. В случая, с оглед неплащането на дъжими по договора за
кредит суми, са налице условията за това и с връчването на исковата молба на
ответника е проявено действието на предсрочната изискуемост на кредита. Срокът на
договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ/, а
правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем принадлежи на банката по арг. от
чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432, ал.1 от ТЗ. При неизпълнение на договора, кредиторът
съгласно уговорките в договора за настъпване на обективните факти, обуславящи
правото да се обяви предсрочна изискуемост на кредита, най-често неплащане на
кредита съгласно договореното, може да упражни това право, когато обявяването на
предсрочна изискуемост на кредита ще има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора за упражняване на това негово право/ т.18
от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК/.
Неоснователно е и поради това възражението на ответника, че процесните
вземания са погасени по давност. По отношение на главницата ответникът счита, че
давността е текла след датата на последното усвояване на кредита на 24.03.2015г.,
считано от 05.04.2015г. и е изтекла на 05.04.2020г., с оглед на уговорките за настъпване
на падежа за погасяване на кредита от последната трансакция. Неползването и
6
непогасяването на кредита, без договорът за кредит да е прекратен, не води до
погасяването на дължимите по него суми, защото не е настъпил крайният срок за
изпълнение на договора, с оглед уговорките, че действието на същия се продължава
докато някоя от страните по него не предприеме действия за прекратяването му. Такава
е именно уговорката и в т.3 от договора за издаване на кредитна карта от 07.09.2006г.,
и в т.2 от анекса към него, подписан на 12.02.2008г. Крайният срок за изпълнение на
договора изтича на датата на отправеното от банката ищец изявление за предсрочна
изискуемост на кредита, а именно на 22.06.2023г.. По отношение на главницата
приложима е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД и тя не е започнала да тече, тъй
като предявяването на иска я прекъсва-чл.116 б“б“ от ЗЗД. Давностният срок,
необходим за погасяване на процесните възнаградителни лихви също не е изтекъл
съгласно по чл.111 б „в“ от ЗЗД, защото те се претендират за периода от 21.07.2020г. до
21.06.2023г., при което изискуемият се тригодишен период не е изтекъл към датата на
предявяване на иска на 22.06.2023г.
С оглед на горното, съдът приема, че предявеният иск за главница от 50 000 лв.
следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска
на 22.06.2023г. до окончателното й изплащане, а искът за договорна лихва за периода
от 21.07.2020г. до 21.06.2023г. се уважи частично до размер от 20 545.08 лв., като за
разликата над този размер и до пълния му предявен размер от 27 690 лв. се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът съразмерно
на отхвърлената им част. Ищецът прави разноски за държавна такса от 3 107.60 лв. и
750 лв. за адвокатско възнграждение, с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 450 лв., за каквото има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП,
вр. чл.25, ал.2, вр. ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение.
От така направените разноски ищецът има право на право на разноски от 3 911.44 лв.,
които са в тежест на ответника. Ответникът прави разноски от 7 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, от които има право на 1 857 лв., които са в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ю. Ю. с ЕГН **********, от с.П. Ж., общ.К., обл.К., да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к.****, СО район Младост, бул.Ц. ш. N 111P, сумата 50 000 лв.
главница, ведно със законна лихва от 22.06.2023г. до окончателното й изплащане, и
сумата 20 545.08 лв. договорна възнаградителна лихва за период от 21.07.2020г. до
21.06.2023г., дължими по договор за издаване на кредитна карта N 94РКО-А-
0376/07.09.2006г. и последващ Анекс от 12.02.2008г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от
7
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к.****, СО район Младост, бул.Ц. ш. N 111P, срещу С. Ю. Ю. с
ЕГН **********, от с.П. Ж., общ.К., обл.К., иск за договорна възнаградителна лихва за
разликата над сумата 20 545.08 лв. до пълния му предявен размер от 27 690 лв.
ОСЪЖДА С. Ю. Ю. с ЕГН **********, от с.П. Ж., общ.К., обл.К., да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к.****, СО район Младост, бул.Ц. ш. N 111P, сумата 3 911.44 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., п.к.****, СО район Младост, бул.Ц. ш. N 111P, да заплати
на С. Ю. Ю. с ЕГН **********, от с.П. Ж., общ.К., обл.К., сумата 1 857 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
8