Номер 9516.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20205000500440 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 163, постановено на 17.06.2020 г. по гр.д.
223/2020 г. на Окръжен съд-Х., в частите му, с които е осъдена на основание
чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД П. на Р.Б. да заплати на
ищеца П. Д. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301,ал.1,предл.2
от НК, за което е оправдан по НОХД № 831/2013 г. на ОС-Х., в размер на
15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
5.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнатото обвинение
в извършване на престъпление по чл. 301,ал.1,предл.2 от НК, за което е
оправдан по НОХД № 831/2013 г. на ОС-Х., в размер на сумата 24 868,02 лв.,
представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения и
заплатени здравни осигурителни вноски за периода 29.04.2013 г.-27.02.2015
г., ако ищецът не е бил временно отстранен от длъжност поради обвинението,
ведно със законната лихва, считано от 5.02.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, а също да му заплати сумата 2 630 лв. за разноски по
делото.
1
Жалбоподателят П. на Р.Б. моли решението да бъде частично отменено
като незаконосъобразно по съображения, изложени в подадената на 1.07.2020
г. въззивна жалба и в подаденото на 2.07.2020 г. допълнение към нея, и да
бъде постановено от апелативния съд решение, с което да се намали размерът
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да бъде коригиран
размерът на обезщетението за имуществени вреди относно включването в
него на добавки за нощен труд и относно присъждането му и за времето от
влизане в сила на оправдателната присъда на 13.02.2015 г. до датата на
възстановяването на ищеца на работа 27.02.2015 г. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва предявените от П.С. искове по
чл. 2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В производството пред настоящата
инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено за защитата на
ответника по жалбата.
Ответникът по въззивната жалба П. Д. С. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от
23.07.2020 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1,
т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000
лв. за претърпени болки и страдания, изразяващи се в напрежение и страх,
притеснение, тревога, безпокойство от възможността да бъде осъден,
ограничаване на социалните контакти, дискредитиране, накърняване на
доброто име, неудобство и срам от положението на обвиняем, лишаване от
заниманието да се разтоварва с ловуване, притеснения от силно затруднено
финансово състояние, угризения и потиснатост от невъзможност да
подпомага материално децата и родителите си, промяна в емоционалното и
психическото състояние, настъпили вследствие на воденото срещу него
наказателно производство, при което той на 28.02.2013 г. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила на 13.02.2015 г. присъда по НОХД №
831/2013 г. на ОС-гр. Х., ведно със законната лихва върху сумата от датата
5.02.2017 г. (три години назад от датата на подаване на исковата молба), както
2
и да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
общо на 24 868,02 лв. - за неполучено от него брутно трудово възнаграждение
в размер на 24 494 лв. за периода от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г., в който
той е бил отстранен от работа поради повдигането на обвинение срещу него
за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице, и за
платени от него вместо работодателя здравни осигуровки в размер на 374,02
лв. за периода от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г., в който той е бил отстранен
от работа поради повдигането на обвинение срещу него, - ведно със законната
лихва върху сумата от 5.02.2017 г. В производството пред настоящата
инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, видно е от представеното от ищеца в
копие с исковата молба постановление за привличане на обвиняем и вземане
мярка за неотклонение от 28.02.2013 г., че срещу ищеца по делото П.С. е
било водено наказателно производство по ДП № 34-П/2009 г. по описа на
Следствен отдел при СГП, като на 28.02.2013 г. той е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. с чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 1, вр. чл. 20,
ал.2,вр. ал.1 от НК, без да му е била наложена мярка за неотклонение.
Безспорно е, видно е и от представената с исковата молба в копие присъда №
2/29.01.2015 г. по НОХД № 831/2013 г. на ОС-гр. Х., влязла в сила на
13.02.2015 г., че С. е признат за невинен в това, че на 21.06.2010 г. около 3,30
ч. на територията на митнически пункт „К.А.“, трасе входящи товарни
автомобили в Р Б., в помещение за извършване на документна митническа
проверка в качеството си на длъжностно лице – главен митнически инспектор
в Митница С., в съучастие с М.Н.Д. приел от свидетеля А.А.А. дар, който не
му се следва – сумата от 10 щатски долара с левова равностойност 15,78 лв.,
за да извърши действия по служба (своевременно да обработи представените
митнически и придружаващи ги документи), и той е оправдан по предявеното
му обвинение за престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт.1 във вр. с чл. 20,
3
ал.2, вр. ал.1 от НК.
С подадената на 5.02.2020 г. искова молба ищецът П.С. твърди, че в
резултат на повдигнатото обвинение е претърпял имуществени вреди,
съизмерими с неполученото от него брутно трудово възнаграждение за
периода на отстраняването му от работа поради повдигнатото му обвинение
за времето от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г. в размер на 24 494 лв. (след
допуснато изменение на размера на претенцията в съдебното заседание на
ХОС на 1.06.2020 г.) и претендира за присъждането на тази сума ведно със
законната лихва върху нея от датата 5.02.2017 г., три години назад от датата
на подаването на исковата молба в съда 5.02.2020 г. Твърди и че е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него вноски за здравно
осигуряване в периода на отстраняването му от работа от 29.04.2013 г. до
27.02.2015 г. в размер на 374,02 лв. (след допуснато изменение на размера на
претенцията в съдебното заседание на ХОС на 1.06.2020 г.) и претендира за
присъждането на тази сума ведно със законната лихва върху нея от датата
5.02.2017 г., три години назад от датата на подаването на исковата молба в
съда 5.02.2020 г. Твърди също така, че е претърпял и неимуществени вреди,
изразяващи се в напрежение и страх, притеснение, тревога, безпокойство от
възможността да бъде осъден, ограничаване на социалните контакти,
дискредитиране, накърняване на доброто име, неудобство и срам от
положението на обвиняем, лишаване от заниманието да се разтоварва с
ловуване, притеснения от силно затруднено финансово състояние, угризения
и потиснатост от невъзможност да подпомага материално децата и
родителите си, промяна в емоционалното и психическото състояние, и
претендира за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. ведно със
законната лихва върху нея от датата 5.02.2017 г., три години назад от датата
на подаването на исковата молба в съда 5.02.2020 г.
С подадения на 11.03.2020 г. писмен отговор от страна на ответника по
делото П. на Р. Б. са твърди, че предявената претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. е прекомерна, тъй като
липсват твърдения и доказателства за прилагана мярка за процесуална
принуда, наказателното производство е приключило в разумен срок (ищецът е
бил привлечен като обвиняем на 28.02.2013 г., обвинителният акт е внесен в
съда на 2.12.2013 г., оправдателната присъда е влязла в сила на 13.02.2015 г.),
4
оправдателната присъда не е била протестирана, обвиняеми/подсъдими по
делото са били още 8 лица, чието процесуално поведение в хода на
наказателното производство е от значение за неговата продължителност,
отнемането на разрешението относно ловното оръжие е станало с решение на
трето за спора лице (началника на РУП-С.) в условията на оперативна
саМ.оятелност и за вреди от това действие не следва да се ангажира
отговорност на П.. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за
твърдените неимуществени вреди, както и те да са пряк резултат от
процесното обвинение. Оспорва като недоказана претенцията за имуществени
вреди за платена сума за здравни осигуровки и за неполучено трудово
възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване с периода, през
който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинението – 2 години,
с тежестта на престъплението, в което е бил обвинени и впоследствие
оправдан – тежко умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с
лишаване от свобода до 6 години, глоба до 5 000 лв. и лишаване от права по
чл. 37,ал.1,т.6 и 7 от НК, с възрастта и разкритите по делото характерови
особености на ищеца – мъж в разцвета на силите си, изграден и авторитетен
професионалист, положил усилия за развитието си и достигане на това ниво,
обичащ работата си. Съдът отчита, с оглед доказателствата по делото,
конкретно изживените от ищеца чувство на притеснение, неудобство, загуба
на самочувствието, нежелание и затруднения в контактите с близки и
приятели, социална изолация, специфичните негативни изживявания по повод
злепоставяне в обществото и в професионалните среди, уронване на
авторитета и доброто име на личността, свързани със служебното положение
на ищеца като главен митнически инспектор в Митница С. и началник на
смяна, които са пряка последица от широкия медиен отзвук на воденото
наказателно производство против него. Съдът взима предвид и завишените по
интензитет негативни емоции, които ищецът е изживял и поради лишаването
му от възможността да упражнява любимото му занимание лов поради
свързаното с привличането му като обвиняем отнемане на разрешителното за
лов и съхранение на ловното оръжие. Съдът отчита и чувството за вина и
тревога, които ищецът е изживял заради отражението, което обвинението е
5
дало върху психическото спокойствие на децата и семейството му, заради
невъзможността да осигури финансово семейството си и да подпомогне
болния си баща, неудобството от факта, че натоварва близките си със своите
проблеми, изпитаното чувство на безсилие, защото ищецът е знаел, че
обвинението е очевидно несъстоятелно, че той не е извършил
инкриминирания подкуп, но две години му се е налагало да търпи негативите
и процедурите на наказателното производство. Съдът приема и че
незаконното обвинение в значителна степен е рефлектирало и продължава да
рефлектира върху душевното равновесие на ищеца –от весел, дружелюбен и
отзивчив човек той е станал значително по-затворен, мнителен, все още не е
успял да възвърне спокойния си сън, част от приятелския му кръг все още
стои на дистанция, отношенията на ищеца с децата също вече не са така
близки и доверителни, както преди. Съдът приема, че срокът на провежданото
наказателно производство е от значение за определяне на размера на
обезщетението, който срок от 2 години в случая не е най-дългият, срещан в
практиката на съдилищата, но не може да се неглижира интензитетът на
душевните страдания, които е понесъл ищецът в този период. Съдът приема
за доказани твърденията на ищеца за това, че наказателното преследване
срещу него е създало съществени затруднения в трудовата и професионалната
му реализация, като той продължава да търпи негативи, тъй като е бил
отстранен от работа за тези 2 години и не е могъл да работи другаде, а след
приключването на наказателното производство е допуснат до работа като
редови служител, докато преди наказателното преследване е заемал
позицията началник на смяна. Съдът приема, че това е довело до
невъзможността семейството да покрива сметките си, налагало се е да
разчитат само на доходите на съпругата на ищеца. Съдът преценява, че за
настъпилия вредоносен резултат е допринесла и упоритостта, с която П. е
поддържала обвинението, вместо да съобрази установените още в началния
етап на досъдебното производство обстоятелства и да прекрати наказателното
производство. Съдът отчита, че спрямо ищеца не са били приложени мерки за
неотклонение или каквато и да е друга мярка за процесуална принуда, както и
че настъпилите вредни последици нямат необратим характер. Затова
окръжният съд преценява, че на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди. Относно
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
6
неполученото трудово възнаграждение в исковия период 29.04.2013
г.-27.02.2015 г. окръжният съд приема, че ищецът е бил временно отстранен
от работа със заповед от 29.04.2013 г. на директора на Агенция „Митници“ и
е било наредено за времето, през което е отстранен, да не му се изплаща
заплата, както и че той е заплатил здравните осигуровки за този период,
които, ако е работил, е щяло да се заплащат от държавния бюджет (чл.38 от
ЗДСл), като размерът на тези вреди е установен от заключението на ССЕ –
24 492 лв. за неполучени възнаграждения и 374,02 лв. за заплатени от ищеца
здравни осигуровки, поради което искът е основателен за сумата общо в
размер на 24 868,02 лв.
С подадената на 1.07.2020 г. въззивна жалба жалбоподателят твърди, че
определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерно завишен и не отговаря на принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като
не е съобразен с установените по делото обстоятелства, както и с трайната
съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че съдът е приел, че
наказателното производство срещу ищеца е продължило 2 години, но не е
отчел в достатъчна степен, че с оглед характера на обвинението и
обстоятелството, че по делото обвиняеми/подсъдими са били и още 8 лица,
неговата продължителност не надхвърля разумните срокове за провеждането
му. Счита, че съдът не е отчел и че спрямо ищеца не е била взета мярка за
неотклонение, както и други мерки за процесуална принуда, което обуславя
по-нисък размер на неимуществените вреди. Посочва, че освен повдигнатите
обвинения и хода на наказателното производство оправдателната присъда
също е получила медиен отзвук и е станала достояние на обществеността в
гр.С., а освен това П. не може да носи отговорност за начина, по който от
медиите е било интерпретирано делото. Заявява, че обстоятелството, че П. не
е поддържала обвинението и не е бил подаден протест срещу оправдателната
присъда, следва да бъде отчетено при определяне на размера на
обезщетението, доколкото това е свързано с продължителността на
наказателното производство в съдебната фаза, респективно, с търпените от
ищеца негативни изживявания. Счита, че присъденото обезщетение не е
съобразено с икономическия С. в страната и е в разрез с принципа на
обезвреда по смисъла на ЗОДОВ в конкретния случай. Счита, че негативните
последици за ищеца от воденото наказателно производство са в рамките на
7
обичайните за подобни случаи, като не са налице настъпили увреждания с
трайни последици във физическото и психическото му състояние, които да
обосновават обезщетение в присъдения размер. Иска се да бъде намален
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, респективно,
и присъдените разноски. С допълнението към въззивната жалба, подадено на
2.07.2020 г., жалбоподателят твърди относно уважената претенция за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, че в присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 494 лв. за неполучено от
ищеца брутно трудово възнаграждение за периода, през който временно е бил
отстранен от работа, неправилно са включени и добавки за нощен труд, тъй
като не може да се приеме, че ищецът за времето, през което е бил отстранен
от работа, със сигурност е щял да получи и добавки за нощен труд, доколкото
полагането на нощен труд се осъществява по график и включването на ищеца
в този график се решава само когато той действително полага труд, а
размерът на плащането за нощен труд е възможно да бъде определен само при
действително полагане на такъв труд. Заявява, че обезщетението за
имуществени вреди е присъдено за периода от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г.,
но оправдателната присъда е влязла в сила на 13.02.2015 г., поради което за
времето от 13.02.2015 г. до възстановяването на ищеца на работа на
27.02.2015 г. не следва да се ангажира отговорността на П. за претърпените
от него имуществени вреди. Счита, че неправилно в решението окръжният
съд се е произнесъл с един диспозитив по двете искови претенции за
присъждане на обезщетение за неполучени трудови възнаграждения и
заплатени здравни осигуровки, които са предявени като отделни с исковата
молба. Заявява искане да бъде намален размерът на присъдените обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, както и да бъде намален размерът на
присъдените разноски за производството по делото.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея възразява, че съдът е
отчел всички установено по делото обстоятелства, релевантни за определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди, понесени от ищеца, и
неоснователно във въззивната жалба се твърди, че присъденият размер е
завишен и не съответства на действително причинените вреди с
неимуществен характер. Посочва, че окръжният съд не е приел наказателното
производство да е приключило в неразумен срок и е взел предвид
8
обстоятелството, че на ищеца не е била наложена мярка за неотклонение.
Заявява, че е неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че ищецът е
търпял обичайните негативни последици от незаконното обвинение. Заявява,
че окръжният съд с оглед тежестта на обвинението и длъжността на ищеца
обосновано е преценил, че в резултат на неоснователното обвинение ищецът е
понесъл по-големи вреди от обичайните, както и е отчел, че след
оправдаването му ищецът не е изпълнявал вече функцията на началник на
митническа смяна, което сочи, че обвинението е оказало сериозен негативен
ефект в служебното му развитие. Заявява, че съдът е отчел още, че ищецът е
понесъл вреди от морално естество и защото обвинението му за корупционно
престъпление и всяко проведено съдебно заседание по делото са били шумно
и широко медийно отразявани, включително с публикуване на снимков
материал, а разгласяването на оправдаването му не заличава автоматично
понесените от ищеца морални вреди и накърненото негово достойнство.
Заявява, че съдът обосновано е приел и че наказателното преследване срещу
ищеца е създало допълнително съществени затруднения в трудовата и
професионалната му реализация за период от 2 години, във време, когато той
е на 40 години, в активна възраст, бил е изграден професионалист, с авторитет
сред колегите си, а е останал без доходи, с които да обезпечава издръжката на
семейството си с две непълнолетни деца, като семейството е изпитвало
сериозни финансови затруднения, както и не е могъл да помогне финансово
при операция на неговия баща. Заявява, че съдът е отчел и лишаването на
ищеца от възможността да упражнява любимото си занимание ловуване,
както и изпитаните от ищеца негативни емоционални преживявания, а също и
промяната в начина на живот и в общуването на ищеца, както и в характера
му. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв.
е в справедлив размер, съответстващ на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че
неоснователно жалбоподателят оспорва начина на определяне на
обезщетението за имуществени вреди с включването в него на добавка за
нощен труд, както и присъждането на това обезщетение за времето от
влизането в сила на оправдателната присъда на 13.02.2015 г. до датата на
възстановяването на ищеца на работа 27.02.2015 г. Заявява, че за посочения
период също се дължи обезщетение за неполучено трудово възнаграждение,
тъй като то е също по причина на незаконното му обвинение.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно нормата
на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В
случая е безспорно, че срещу П.С. от П. е повдигнато обвинение на
28.02.2013 г. в извършване на престъпление, за което той е оправдан с
присъдата на първата съдебна инстанция от 29.01.2015 г., която не е
обжалвана от П. и е влязла в сила на 13.02.2015 г. Налице са основания за
ангажиране на отговорност на П. на Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3,
предл.1 от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищецът П.С. претендира за
присъждане на обезщетение за претърпени от воденето на наказателното
производство неимуществени вреди за претърпени болки и страдания,
изразяващи се в напрежение и страх, притеснение, тревога, безпокойство от
възможността да бъде осъден, ограничаване на социалните контакти,
дискредитиране, накърняване на доброто име, неудобство и срам от
положението на обвиняем, лишаване от заниманието да се разтоварва с
ловуване, притеснения от силно затруднено финансово състояние, угризения
и потиснатост от невъзможност да подпомага материално децата и
родителите си, промяна в емоционалното и психическото състояние. По
начало наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и
напрежение по време на продължилото в период от 28.02.2013 г. до
13.02.2015 г. (1 години, 11 месеца и 16 дни) наказателно производство е
обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и по
начало не се нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в хода на цялото
производство С. не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че провеждането
на наказателното производство в този период от почти 2 години с обвинение
за тежко престъпление - подкуп, за което е предвидено наказание лишаване
от свобода до 6 години, е причинило на ищеца стрес и притеснения. Относно
твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени неимуществени
вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, ищецът е
10
ангажирал и са събрани от окръжния съд писмени и гласни доказателства.
Видно от представеното с исковата молба в копие решение на началника на
РУП-С. от 28.10.2013 г., с оглед на образуваното срещу С. досъдебно
производство по описа на Следствен отдел при СГП и привличането му като
обвиняем с постановление на СГП от 28.02.2013 г. е заповядано да се отнеме
разрешението за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и
разрешението за съхранение от П.С., както и да бъдат иззети с протокол
посочени ловни оръжия. Видно от представените от ищеца с молба от
28.05.2020 г. копия от статии в печатни и електронни медии, приети в
съдебното заседание на окръжния съд на 1.06.2020 г., направени са
публикации в електронното издание на в.„С.“ от 9.12.2013 г. със заглавие „П.
повдига обвинения на 13 митничари“ с посочено име на ищеца, в сайт „Х.
нет“ на 9.12.2013 г. със заглавие „След 3 години разследване 13 митничари с
обвинителни актове“ с посочено име на ищеца, от Агенция „С.“ на 9.12.2013
г. с посочено име на ищеца, в сайт „З.Я.“ на 9.12.2013 г. със заглавие
„Повдигнаха обвинения срещу митничари на ГКПП“Л.“ с посочено име на
ищеца, в сайта „Д.“ на 9.12.2013 г. със заглавие „Митничари от К.А. и Л.
отиват на съд“ с посочено име на ищеца, в сайта „С. ** и.“ на 10.12.2013 г. със
заглавие „След три години: Обвинени за подкуп митничари“ с посочено име
на ищеца, в сайта „П.с.“ от 9.12.2013 г. със заглавие „13 митничари на съд за
подкуп“ с посочено име на ищеца, във в.“М.“ от 13.12.2013 г. със заглавие
„Митничари отиват на съд сами“ с посочено име на ищеца, във в.“М.“ от
10.01.2014 г. със заглавие „Обвинението срещу 9-мата гранични служители
върнато в П.“ с посочено име на ищеца, във в.“М.“ от 17.04.2014 г. със
заглавие „Тръгва делото срещу 9-мата гранични служители“ с посочено име
на ищеца, във в.“С. М.“ от 25.04.2014 г. със заглавие „Викат таен свидетел по
делото срещу 9 гранични служители“ с посочено име на ищеца, във в.“С. М.“
от 7.11.2014 г. със заглавие „Слушат и гледат СРС-та срещу 9 митничари и
капепенци“ с посочено име на ищеца, в сайта „Б.н.“ на 23.04.2014 г. със
заглавие „Цяла смяна митничари влизат в съда за рушвети“ с посочено име на
ищеца, в сайта „Х. инфо“ със снимков материал, с посочено име на ищеца и
със заглавия „Отложиха делото за подкуп срещу митническата смята заради
отсъствие на адвокати“, „Разпитват свидетели по делото за подкуп срещу
митническата смяна“. Видно е, че наказателното производство е широко
разгласено, включително с цитиране на името на ищеца П.С., като е
11
разпространяван и снимков материал. В част от публикуваните материали
изрично е посочено, че информацията е съобщена от П. – в публикациите в
електронното издание на в.„С.“ от 9.12.2013 г. със заглавие „П. повдига
обвинения на 13 митничари“, в Агенция „С.“ на 9.12.2013 г., в сайт „З.Я.“ на
9.12.2013 г. със заглавие „Повдигнаха обвинения срещу митничари на
ГКПП“Л.“, в сайта „Д.“ на 9.12.2013 г. със заглавие „Митничари от К.А. и Л.
отиват на съд“, в сайта „С. ** и.“ на 10.12.2013 г. със заглавие „След три
години: Обвинени за подкуп митничари“, в сайта „П.с.“ от 9.12.2013 г. със
заглавие „13 митничари на съд за подкуп“. Видно от представените също с
молбата от 28.05.2020 г. копия от удостоверения за раждане, приети също в
съдебното заседание на окръжния съд на 1.06.2020 г., ищецът е баща на две
деца, П., родена на 5.05.2004 г., и Д., роден на 5.02.1998 г. Видно от
приложеното НОХД 831/2013 г. на ОС-Х., делото е образувано на 5.12.2013
г., по делото са проведени осем открити съдебни заседания на 24.04.2014 г.,
22.05.2014 г. (открито в 10 ч. и приключило в 18,54 ч.), 14.07.2014 г.,
18.09.2014 г., 6.11.2014 г. (протоколът е класифициран и не е прегледан сега
от апелативния съд), 11.12.2014 г., 28.01.2015 г. и 29.01.2015 г. и на тях
ищецът е присъствал. Конкретни обстоятелства относно преживяванията на
ищеца по време на наказателното производство се установяват от показанията
на разпитаните от окръжния съд в съдебното заседание на 1.06.2020 г. по
искане на ищеца свидетели З.Г. С.а и К.Х.М.. Видно от показанията на
свидетелката З. С.а, съпруга на ищеца, след обвинението срещу ищеца през
м.март на 2013 г. той няколкократно ходил в Следствения отдел на СГП в
гр.С. за разпити, той бил много неспокоен и не бил в състояние да шофира, тя
шофирала, дните и нощите преди това не спял, отказвал да се храни, бил
изнемощял и не се чувствал добре, ищецът изпаднал в „дупка“, за него било
недопустимо, че е обвинен за нещо, което не е извършил, травмата била
голяма за професионалист, който 20 години е в системата, колегите спрели да
му се обаждат за съвети, новинарските емисии били пълни с техни снимки, с
репортажи, също във вестниците, за ищеца било срамно да излиза и да се
среща с хора извън семейството, ищецът спрял да комуникира и хората
спрели да комуникират с него, не искал да дава на хората обяснения относно
делата срещу него, синът им бил за първа година ученик в П. в езикова
гимназия и не искал да се прибира, защото приятели го питали за ставащото,
ищецът преживявал това много тежко, шокиран бил от това, че създава
12
неудобства за децата си, дъщерята не спирала да задава въпроси, ищецът се
затворил в себе си, наложила се спешна операция на бащата на ищеца в С., за
която те не можели да помогнат, сестрата на ищеца поела всички нужни
разходи, ищецът изпаднал в депресия, излизал само до входната врата на
двора, отказвал да излиза по улиците в града, да вижда хора от града, било го
срам, всеки го одумвал, ищецът бил началник на смята 3 години преди делото
и бил авторитет, уважавана и ценена личност в града, с добро име, хората
започнали да говорят за него, че е корумпиран, това му тежало много и той го
преживявал много мъчително, когато тръгвал за С. за разпити той си
приготвял сак с багаж, оставал в детската стая да се сбогува с децата, очаквал,
че може да бъде задържан и да бъде затворен, това било много мъчително,
ищецът бил отстранен от работа и нямал право да работи другаде, след
връщането му на работа не е на длъжността началник на смяна, авторитетът
му бил подронен, ищецът не е това, което бил преди делото, от весел и
дружелюбен човек станал много по-затворен и това се усеща и до момента,
било му отнето разрешителното за лов, той нямал право да ходи в гората, а
това било за него голямо разтоварване, не можел да ходи и на ловните срещи
в почивни дни не само заради разрешителното, а и защото нямали финансова
възможност за разходи по отиването, сега са му върнали разрешителното и
пушката, стресът и депресията не преминали веднага след приключване на
делото, косата му започнала да побелява, след оправдателната присъда е по-
спокоен, но отношенията с децата не са такива, каквито са били преди делото,
приятелите не са върнали отношението си към него, приятелският му кръг не
е възстановен, заседанията в съда продължавали между 4 часа и цял ден,
имало излъчвания вечер по телевизията, медиите писали и за оправдателната
присъда. Видно от показанията на свидетеля К.М., приятел от детинство на
ищеца, ищецът понесъл доста тежко и трудно обвиняването му и
наказателното производство, той не знаел как да обясни ставащото на
родителите и на децата си, доста се притеснявал, започнал да избягва срещите
със свидетеля, останал без работа и без пари, стигнало се до момент да не
може да си плаща сметки, свидетелят му предложил помощ и работа, ищецът
отказал, оказало се, че не може да започне работа, защото законът не го
позволявал, ищецът трудно изживял това, отказвал всякакви срещи с близки и
приятели, притеснявал се от самото дело и от опасността, че може да бъде
наказан, имало доста дела, на които трябвало да присъства, притеснявал се
13
преди делата, не знаел какъв ще е изходът, било му отнето разрешението за
лов, той бил страстен ловец, баща му претърпял сърдечна операция и ищецът
не можел да му помогне, чувствал се зле от това, ищецът не искал да излиза и
да се среща с други хора, ищецът не искал да шофира и свидетелят шофирал
колата до С. във връзка с ходенето за операцията на баща му, в С. постоянно
пишело по вестниците, че ищецът е корумпиран митничар, в медиите
постоянно се коментирало това нещо, ищецът не искал да се среща с други
хора, защото се чувствал омърсен, засегнат от ситуацията, избягвал всякакъв
вид контакти, най-голямата болка на ищеца била как да обясни на децата си
защо не ходи на работа, голямото дете четяло във вестниците какво се случва
с баща му, ищецът бил началник на смята, след възстановяването на работа
вече не заема тази длъжност, останал редови инспектор, след оправдаването
станал по-контактен, започнал да излиза и да се среща с приятели, но преди
това положението било тежко, хората пак започнали да искат съвети от него.
Установяват се от тези показания конкретните обстоятелства относно начина,
по който ищецът е преживял времето на провеждането на наказателното
производство, а именно с притеснение, срам, отчуждаване и загуба на контакт
с околните, притеснения и угризения относно начина, по който децата му
преживяват трудната ситуация, депресиране, загуба на хобито ловуване като
начин за разтоварване и почивка като конкретни проявления при него на
отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при
неоснователно обвинение в престъпление за лице без криминални прояви, с
добро семейно, социално и материално състояние. С оглед обстоятелството,
че градът е малък и хората го познават, в хода на наказателното производство
допълнително в резултат на него С. е понесъл и притеснения и неудобства от
загуба на социално ниво и контакти със съгражданите си, като и той самият
поради изпитваните притеснения е ограничил контактите си. Установява се,
че допълнителни притеснения е причинило на ищеца и оставането му без
доходи, поради което той не е можел да издържа семейството и да подпомага
родителите си. Видно от показанията на свидетелите, вследствие на среса се
влошило и емоционалното състояние на ищеца, но не са настъпили хронични
и трайни последици за неговото здраве, като след оправдателната присъда
ищецът постепенно възстановява начина си на живот и контактите си.
Установено е следователно, че при воденето на наказателното производство
за престъплението подкуп, за което С. е оправдан от съда, на ищеца са
14
причинени болки и страдания с неимуществен характер, за които вреди му се
дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД,
вр. §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете
обстоятелството, че С. е бил обвинен за подкуп, тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК, извършено от него като длъжностно лице, в
процеса на работата му като старши митнически специалист в митнически
пункт „К.А.“, като наказателното производство е продължило 2 години, не му
е била определена мярка за неотклонение, през целия този период той не е
могъл да работи с оглед статуса му на държавен служител, поради което
начинът му на живот е бил тотално, в много сериозна негативна степен
променен – бил сринат високия му професионален авторитет, останал е без
доходи, без социални контакти, изложен е пред обществеността в града и
пред децата си, затормозен е и след възстановяването си на работа от
преживяното. Независимо от разумния срок за провеждане на наказателното
производство от 2 години и от броя на обвиняемите 9 лица, обстоятелствата
и доказателствата с оглед обвинението на всеки от тях подлежат на правна
преценка конкретно за всеки един участник в наказателното производство, в
случая спрямо С., която преценка следва да бъде надлежно и своевременно
извършена от всички органи при провеждането му независимо спрямо колко
лица се провежда разследването, но в случая такава преценка очевидно не е
извършена, а наказателното производство спрямо ищеца е продължило 2
години, било е внесено обвинение в съда и вече в съдебната фаза участващият
в съдебното производство прокурор от ОП-Х. не поддържа обвинението, но
междувременно ищецът е преживял един много тежък период от живота си и
е налице накърняване на личния му живот с оглед влошаване качеството му
на живот като цяло, като засягането на емоционалния и социалния му статус е
съществено, но обратимо, а за здравословното му състояние няма настъпили
последици. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че размер
на обезщетението от 15 000 лв. е съответен на изискването на 52 от ЗЗД.
Неоснователен е доводът, заявен от страна на жалбоподателя П. на Р. Б., че
следва да бъде отчетено обстоятелството на провеждането на производството
и спрямо още 8 лица, поради което неговата продължителност спрямо ищеца
от две години не надхвърля разумните срокове. С оглед конкретните
15
обстоятелства и доказателства по делото на един много по-ранен етап, преди
достигането на съдебната фаза, е могло и е следвало да бъде извършена
надлежна преценка относно наличието на основания за провеждане на
наказателно производство спрямо С., тъй като наказателната отговорност е
лична и такава преценка не може да бъде отлагана във времето и да бъде
поставяна в зависиМ. от хода на производството спрямо други лица. Следва
да се посочи, че от страна на С. няма заявено саМ.оятелно твърдение, че
продължителността на производството надхвърля разумните граници и не е
съобразена с неговия характер, а се твърди, че в резултат на обективния факт
на провеждането на наказателното производство за времето от две години,
включително в съдебната му фаза, спрямо невинен човек са настъпили
последици и вреди, които при приключването на производството в кратък
период след образуването му не биха настъпили. В случая е отчетено, че
спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение и че при него не са
настъпили увреждания с трайни последици във физическото и психическото
му състояние, което определя и сравнително по-ниския размер на
обезщетението в сравнение с този, който би бил справедлив при незаконно
обвинение срещу длъжностно лице, с оглед на служебното му качество и
заеманата преди наказателното производство длъжност, като е отчетено обаче
наличието на установените и посочени по-горе сериозни последици от
засягането на начина му на живот и настъпилите с оглед на заеманата
длъжност последици с по-висок интензитет в сферата на неговата социална и
професионална реализация. Неоснователен е доводът в жалбата, че П. не
може да носи отговорност за начина, по който от медиите е било
интерпретирано делото, както и че оправдателната присъда също е получила
медиен отзвук и е станала достояние на обществеността в гр. С.. Както бе
посочено по-горе, в част от публикациите конкретно е посочено, че именно
от П. е предоставена информацията на пресата, а от страна на ответника
доказателства за разгласа на оправдателната присъда не са представени.
Медийното отразяване на случая, което е изключително подробно, с
проследяване на производството, с поименно посочване на ищеца, с
публикувани снимки на подсъдимите, несъмнено много сериозно е повлияло
на социалния му статус, като тези вреди С. е претърпял именно като пряка
последица от незаконно повдигнатото против него обвинение, защото при
своевременно извършване на дължимата от органите на разследването
16
преценка и приключване на производството спрямо него, интересът от
проследяването му, наличието на който несъмнено в случая П. не е изрично
подхранвала, би бил безпредметен, а в случая производството е приключило
след 2 години и вече в съдебната му фаза. Неоснователно е и разбирането, че
се явява основание за намаляване на обезщетението неподдържането на
обвинението от страна на П. в съдебната фаза и че не е бил подаден протест
срещу оправдателната присъда, доколкото това е свързано с
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза,
респективно с търпените от ищеца негативни изживявания. Тези действия на
П. са дължимите според закона и при предприемането им на значително по-
ранен етап това би довело до прекратяване на негативните изживявания на
ищеца, като обезщетението сега се определя за вече претърпените от него
вреди, посочени по-горе, и не подлежи на намаляване с оглед на това, че е
можело те да бъдат и по-големи при незаконосъобразно продължаване на
наказателното производство. Неоснователно е разбирането, че обезщетение
от 15 000 лв. не е съобразено с икономическия С. в страната, тъй като
размерът от 15 000 лв. не може да се приеме за несъответен и прекомерен от
гледна точка на икономическото състояние на страната и нейните граждани.
Установява се, че е неоснователно заявеното от този жалбоподател искане за
определяне на по-нисък размер от сумата 15 000 лв. на обезщетението за
претърпените от С. неимуществени вреди. Жалбата на П. е неоснователна в
частта й, с която се иска отмяна на решението на окръжния съд за
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.,
в тази му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят оспорва с въззивната жалба правилността на
определянето от окръжния съд на размера на присъденото в полза на ищеца
обезщетение за имуществени вреди – общо 24 868,02 лв. за пропуснати ползи
от неполучени трудови възнаграждения (24 494 лв.) и за заплатени здравни
осигурителни вноски (374,02 лв.) за периода от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г.
- относно включването в него като част от брутното трудово възнаграждение,
което ищецът С. не е получил, на сума за добавки за нощен труд, както и
относно присъждането на този вид обезщетение и за времето от датата на
влизането в сила на оправдателната присъда 13.02.2015 г. до датата на
възстановяването на ищеца на работа на 27.02.2015 г.
17
Видно от представените от ищеца в копие с исковата молба заповеди,
със заповед № 3262/29.04.2013 г. на Директора на Агенция „Митници“ на
основание чл. 100, ал.2 от ЗДСл и във връзка с постановление на СГП с оглед
образуваното против С. досъдебно производство от СГП и привличането му
като обвиняем на 28.02.2013 г., С. е временно отстранен от работа, считано от
29.04.2013 г. и е разпоредено за времето, през което той е отстранен, да не му
се заплаща заплата, а със заповед № 364/24.02.2015 г. на Директора на
Агенция „Митници“, връчена на С. на 27.02.2015 г., първата заповед е
отменена и е наредено той да бъде допуснат на работа в Митница-С..
Установява се следователно, че именно в резултат на незаконното обвинение
в периода от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г. ищецът не е работил и не е
получавал трудово възнаграждение. При незаконно повдигнато и поддържано
обвинение П. носи имуществена отговорност за целия период на
отстраняването на служителя от работа. Именно незаконното обвинение в
престъпление, което е повдигнато и поддържано от П., е единствената
причина, поради която С. е временно отстранен от работа за целия исков
период, поради което П. носи отговорността за причинената му имуществена
вреда, каквато несъмнено се явява неполучаването на трудово
възнаграждение за целия исков период. Неоснователна е следователно
жалбата, подадена от П. против решението на окръжния съд в частта му, с
която на ищеца е присъдено обезщетението за имуществени вреди за целия
период от 29.04.2013 г. до 27.02.2015 г., през който той е бил временно
отстранен от работа заради воденото срещу него наказателно производство.
Във връзка с включването в размера на обезщетението и на добавки за
нощен труд като част от размера на неполученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение следва да се отчете, че при претенция за обезщетение за
вреда поради пропусната полза следва вредата да е реална, а не хипотетична,
като следва да е доказана възможността за сигурно увеличаване на
имуществото. В случая е несъмнено, че ищецът през времето, през което е
бил временно отстранен от работа, при полагането на труд безусловно е щял
да получи трудовото си възнаграждение, но не може да се приеме, че със
сигурност е щял да получи и добавки за нощен труд, защото полагането на
нощен труд се осъществява по график и включването или не на ищеца С. в
такъв график е фактически въпрос, който се решава само когато той
18
действително полага труд при работодателя, като освен това и размерът на
плащанията за такъв труд може да бъде определен със сигурност само при и
след действително полагане на труд по такъв график. В случая, ведно от
заключението на вещото лице О.Б. от 28.05.2020 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 1.06.2020 г., размерът на сумите за нощен труд
са посочени отделно и са 112 лв. за 2013 г., 154 лв. за 2014 г. и 28 лв. за 2015
г., т.е. те са общо в размер на 294 лв. Тази сума не се дължи на ищеца и
неправилно е включена от окръжния съд в размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди наред с дължимите суми за основната
работна заплата по договор (24 200 лв.) и за заплатените от ищеца вноски за
здравно осигуряване (374,02 лв.). Установява се следователно, че жалбата в
тази й част е основателна, обжалваното решение следва да бъде отменена в
частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди
за размера над 24 574,02 лв. до 24 868,02 лв. С оглед на това следва да бъде
изменено и решението на окръжния съд в частта му за разноските, като
вместо пълния размер на направените такива 2 630 лв., присъден от окръжния
съд, следва да се присъди по съразмерност (при предявени претенции за общо
39 868,02 лв. и уважени за 39 574,02 лв.) сумата 2 610,60 лв. Съответно,
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която на
ищеца е присъдена сума за разноски над 2 610,60 лв. до 2 630 лв.
От страна на ответника във въззивното производство се претендира за
присъждане на разноски за производството пред апелативния съд – за платено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, представен с молбата от
29.10.2020 г. От страна на жалбоподателя в съдебното заседание на
апелативния съд на 4.11.2020 г. бе заявено възражение за прекомерност на
това адвокатско възнаграждение, тъй като сложността на делото не е особено
висока и пълномощникът не се явява в съдебното заседание. При
обжалваемия интерес от 15 294 лв. (15 000 лв. плюс 294 лв.) минималното
адвокатско възнаграждение за защита на ответника по жалбата съгласно чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 988,82 лв., поради което платеният размер от
1 000 лв. не е прекомерен, съответно, не може да бъде намален като такъв
съгласно нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК. Искането следва да бъде оставено без
19
уважение, като по съразмерност (с оглед отхвърлянето на жалбата за сумата
15 000 лв. и уважаването й за сумата 294 лв.) следва да се присъди в тежест
на жалбоподателя и в полза на ответника по жалбата сумата 980,78 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163, постановено на 17.06.2020 г. по гр.д.
223/2020 г. на Окръжен съд-Х., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъдена на основание чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52
от ЗЗД П. на Р.Б. да заплати на ищеца П. Д. С. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 301,ал.1,предл.2 от НК, за което е оправдан по НОХД №
831/2013 г. на ОС-Х., в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от 5.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди от
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.
301,ал.1,предл.2 от НК, за което е оправдан по НОХД № 831/2013 г. на ОС-
Х., в размер на сумата 24 574,02 лв., представляваща пропуснати ползи от
неполучени трудови възнаграждения и заплатени здравни осигурителни
вноски за периода 29.04.2013 г.-27.02.2015 г., ако ищецът не е бил временно
отстранен от длъжност поради обвинението, ведно със законната лихва,
считано от 5.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, а също да му
заплати сумата 2 610,60 лв. за разноски по делото.
ОТМЕНЯ решение № 163, постановено на 17.06.2020 г. по гр.д.
223/2020 г. на Окръжен съд-Х., В ОБЖАВЛАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която
е осъдена П. на Р.Б. да заплати на П. Д. С. обезщетение за претърпените
имуществени вреди от повдигнатото обвинение в извършване на
престъпление по чл. 301,ал.1,предл.2 от НК, за което е оправдан по НОХД №
831/2013 г. на ОС-Х., в размер на сумата над 24 574,02 лв. до 24 868,02 лв.,
представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения и
заплатени здравни осигурителни вноски за периода 29.04.2013 г.-27.02.2015
г., ако ищецът не е бил временно отстранен от длъжност поради обвинението,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 5.02.2017 г. до
20
окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. С. , ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“О.П.“** против П. на Р.Б.-гр.С., бул.“В.“* иск за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнатото обвинение
в извършване на престъпление по чл. 301,ал.1,предл.2 от НК, за което е
оправдан по НОХД № 831/2013 г. на ОС-Х., в размер на сумата над 24 574,02
лв. до 24 868,02 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения и заплатени здравни осигурителни вноски за
периода 29.04.2013 г.-27.02.2015 г., ако ищецът не е бил временно отстранен
от длъжност поради обвинението, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 5.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 163, постановено на 17.06.2020 г. по гр.д.
223/2020 г. на Окръжен съд-Х., И В ОБЖАВЛАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която е осъдена П. на Р.Б. да заплати на П. Д. С. сумата над 2 610,60 лв. до
2 630 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, депозит за
експертиза и държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено от страна на
жалбоподателя П. на Р.Б. в съдебното заседание на апелативния съд на
4.11.2020 г., за присъждане на основание чл. 78,ал.5 от ГПК на по-нисък
размер на разноски в полза на ответника по жалбата П. Д. С. за платено
адвокатско възнаграждение за неговата защита във въззивното производство,
като неоснователно.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.-гр.С., бул.“В.“2 да заплати на П. Д. С. , ЕГН
********** от гр. С., ул.“О.П.“** сумата 980,78 лв. – разноски по
съразмерност за платено адвокатско възнаграждение за защита във
въззивното производство пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
21
Членове:
1._______________________
2._______________________
22