Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр.
София, 06.08.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д” състав в публичното заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при участието на секретаря Цветослава
Гулийкова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8202 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с -
в, производството по делото е
било прекратено в частта относно
предявения от М.Р.М. с ЕГН ********** против „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК********иск
по чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за бъдещи неимуществени
вреди в размер на 237 358, 31 лв. (представляващи разликата над 30 000 лв.
до пълния предявен размер 267 358, 31 лв.) в резултат на ексцес, поради трудова
злополука случила са на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено от 02.07.2016 г.
до предполагаемия край на живота на М.Р.М..
С решението от 23.06.2016 г. по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с - в
„Р.(България)" ЕАД с ЕИК********е осъдена да заплати на М.Р.М. с ЕГН **********,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ и за ексцес поради трудова злополука, случила се
на 30.10.2001 г., сумата 30 000 лв. за
неимуществени вреди (преживени и бъдещи предполагаеми) за периода
от 18.10.2010 г. до 01.07.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 04.10.2010 г. до
окончателното изплащане, сумата 2 174, 68 лв. за имуществени вреди, претърпени
в периода 22.12.2010 г. - 11.07.2013 г., представляващи общо стойността на
закупувани медикаменти и изписани очила, заплащане на медицински преглед и
пътни разноски до медицинските заведения, ведно със законната лихва върху
всяка от отделните суми, представляващи имуществени вреди общо на стойност 2 174
, 68 лв., посочени на стр. 2 и 3 от настоящото решение (и в молба от 01.11.2013
г. - л. 102 от делото), считано от датата, на която всеки от отделните разходи
е направен, до окончателното изплащане на всяка от отделните суми, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 1 602, 79 лв. - съдебни разноски.
С решението са отхвърлени предявените
от М.Р.М. против „Р.(България)“ ЕАД искове за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка от сумите, претендирани като имуществени
вреди — за периода от 04.10.2010 г. до посочените на стр. 2 и 3 от настоящото
решение (и в молба от 01.11.2013 г. - л. 102 от делото) по-късни дати, на които
всеки от отделните разходи е направен. В
тази част решението не е оспорвано от страните и е влязло в сила.
Решението, в частта, в която е имало характер на
определение, (с което производството е прекратено), е оспорено и потвърдено от
СГС, І - 12 с - в, с определение от 19.12.2018 г. по гр. д. № 1806/2018 г.
Това определение е отменено с определение №
195/25.04.2018 г. на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 1465/2018 г. и делото е върнато за
разглеждане и произнасяне по същество на СРС по иска с правно основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в размер на
237 358, 31 лв. (представляващи разликата над 30 000 лв. до пълния предявен
размер 267 358, 31 лв.) в резултат на ексцес, поради трудова злополука случила
са на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено от 02.07.2016 г. до предполагаемия
край на живота на М.Р.М..
В резултат от връщането на делото и разглеждане на
иска е постановено решение №
77294/27.04.2020 г. на СРС, 63 с-в, по гр. д. № 41581/2013 г., с което е отхвърлен изцяло предявения
от М.Р.М. срещу „Р./България/" ЕАД иск по чл. 200, ал. 1 КТ - за осъждане
на ответника да заплати сумата от 237 358, 31 лв., представляваща обезщетение за
бъдещи неимуществени вреди в резултат на ексцес поради трудова злополука,
случила се на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено за периода от 02.07.2016 г.
до предполагаемия край на живота на М.Р.М..
Въззивна
жалба срещу първото решение от 23.06.2016 г. по гр. д. №
41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с - в, в частите, в
които са уважени исковете по чл. 200 КТ, е подал ответника „Р.(България)"
ЕАД,
чрез представителя си, с доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. При постановяване на
решението, с която е уважен иска за неимуществени вреди, СРС не е съобразил
изводите на приетата пред него СМЕ, според която не е налице влошаване на
здравословното състояние на ищеца в сравнение с предходни периоди. Увеличаване
на процента намалена работоспособност от 10 % на 24 %, според експерта, не е в
резултат от влошаване състоянието на дясното око на ищеца, а в резултат от
промяна в Методиката на изчисление на процентите неработоспособност по НМЕР. По
делото не се установява ексцес в състоянието на ищеца, който да не е вече обезщетен
в предходните водени между страните производства по чл. 200 КТ. Съдът неоснователно
не е съобразил заключението на СМЕ, като по този начин е допуснал съществено
нарушение на процесуалния закон. Изводите, че е налице влошаване на
здравословното състояние на ищеца, не почиват на събраните в производството доказателства.
Решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за
ексцеса, посочена в жалбата. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение и на общите
правила за определяне справедливия размер на обезщетението, като не е направил
преценка на конкретни обективни обстоятелства като характер и степен на
увреждането, продължителност на лечение,
възраст на лицето и трайни последици за здравето му и т. н. По делото е
установено, че на ищеца са определяни вече обезщетения за неимуществени вреди
претърпени от същото увреждане и при липса на влошаване на здравословното му
състояние не е ясно защо СРС е определил по - висок размер на обезщетението от
предходните такива. Поддържа се, че липсва основание за определяне на ново
обезщетение на ищеца за ексцес. По отношение на претенцията за имуществени
вреди се поддържа, че е останала недоказана, а от там - неоснователна. Ищецът не е установил всички
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на банката, като не е
установена причинно - следствената връзка между вредите и множеството претендирани
разходи, в това число - пътни разходи, такива за гориво и за издаване на талон
за управление на МПС и контролен талон и т. н. и претърпяната злополука или
влошеното здравословно състояние на ищеца. Въпреки, че е уважил иска изцяло,
съдът е обосновал решението си само по отношение на претенциите за извършени
прегледи, но не и за останалите имуществени вреди. Моли да се отмени първото решение от 23.06.2016 г. в частите, в които исковете са
уважени и вместо това – те да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Ищецът
М.Р.М. чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК, като излага доводи, че е неоснователна, а
решението в оспорените части, е правилно и съобразено с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че дори промяната в процента
трайно намалена работоспособност (ТНР) да се дължи на преоценка, тя следва да
се приеме за влошаване на здравето. Съдът правилно е приел, че е налице
влошаване на здравословното състояние на ищеца въз основа на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК
за очни болести. Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на причинно
следствена връзка на вредите с влошаването на състоянието на ищеца. До
предявяване на настоящите искове, ищецът е бил обезщетен за 10 % и 14, 5 % ТНР
в предходните приключили производства по чл. 200 КТ, за което са представени
доказателства по делото, като в настоящото производство се установява, че на
ищеца е определена ТНР от 24 % - т. е. основателно е прието, че е налице
влошаване на състоянието му. Оспорват се доводите на ответника срещу присъденото
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са доказани пред СРС по
размер и основание. От писмените и гласни доказателства е установено, че разходите
са извършени във връзка с прегледи на ищеца, извършени в гр. София, които са във връзка с трудовата
злополука. Установява се, че ищецът е преглеждан в ТЦРЕК в гр. София, а не в
гр. Русе, във връзка с издаването на ново свидетелство за управление на МПС по
повод направена операция на дясното око на 12.05.2005 г. Поддържа още, че
разходите за транспорт и за прегледи от гр. Русе до гр. София във връзка с
изписване на коригиращи очила са били признати от съда за друг период в
предходните производства. Основателно върху сумите за неимуществени вреди е
присъдена законната лихва от момента на установяване на ексцеса. Моли да се
потвърди решението в оспорените части, като претендира разноски по чл. 38, ал. 1
и 2 ЗАдв.
Ищецът М.Р.М. също е подал въззивна жалба срещу
второто решение № 77294/27.04.2020 г. на
СРС, 63 с-в, по същото дело, с което са отхвърлени изцяло предявените от него
искове по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 237 358, 31 лв., представляваща
обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в резултат на ексцес поради трудова
злополука, случила се на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено за периода от
02.07.2016 г. до предполагаемия край на живота му. В жалбата се твърди, че
става въпрос за допълнително решение, в което не може да се изменят мотивите на
първоначалното решение, а съдът единствено може да се произнесе по
основателността на иска за допълнителни неимуществени вреди. Поддържа се, че неоснователно съдът не
е съобразил четирите влезли в сила експертни решения на съответните ТЕЛК и НЕЛК,
според които характерът на увреждането на ищеца е необратим. Моли да се отмени
решението и вместо това исковете да се уважат. Претендира разноски за
производството пред СРС и СГС, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1 и 2 ЗАдв.
Ответникът „Р.(България)“
ЕАД оспорва жалбата на ищеца в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК с доводи,
че това решение е валидно, допустимо и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон. Поддържа, че произнасянето на СРС е в резултат
от отмяна на предходното прекратяване на производството в тази част, направено
с определение на ВКС и не става въпрос за допълване на първоначалното съдебно решение,
по смисъла на чл. 250 ГПК, както твърди ищеца.
При постановяване на решението по иска за бъдещи неимуществени вреди СРС
е обсъдил всички събрани доказателства, в това число СМЕ и медицинската
документация по спора, като основателно е приел, че следва да се докаже
сигурност в бъдещото влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е
необратимо и от което ще настъпят бъдещи вреди, които не са обезщетяване в протеклите между страните
производства. В решението СРС се е съобразил с практиката на ВКС по въпроса с
предпоставките за обезщетяване на вреди от ексцес, при който следва да се
докаже, че е налице ново влошаване състоянието на пострадалия, което не е
съобразено при предходното обезщетяване и се намира в пряка причинна връзка с
трудовата злополука. По делото е установено, че здравният статус на ищеца не е
променен след операцията на 18.06.2005 г. и до настоящия момент. Поддържа се,
че не е налице обективно влошаване на здравословното състояние на ищеца, а
става въпрос за промяна в методиката на определяне на процент ТНР и за
последващи заболяване на ищеца, които нямат връзка с трудовата злополука от
2001 г. Твърди се, че ексцес би бил налице само при търпене на вреди от влошаване
на здравословното състояние и очния
статус на ищеца, произтичащи пряко от конкретната трудова злополука, които
вреди не са били обезщетени до момента. Според ответника, при присъждане на
предходните обезщетения, съдът е съобразил всички настъпили за ищеца вреди и
обезщетение в по-висок размер не му се дължи доживотно. По делото не е
представено никакво доказателство, че на ищеца е определена пожизнена
инвалидност по надлежен ред, за да се приеме, че твърдяното влошаване на
здравословното състояние на ищеца има необратим характер – до края на живота
му. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението.
Претендира разноски, съгласно списък.
Ищецът е подал и частна
жалба срещу определение от 19.10.2016 г. по посоченото по – горе гражданско
дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в
частта по разноските по чл. 248 ГПК. В частната жалба се излагат множество съображения,
в това число аритметически, че определението е неправилно, като незаконосъобразно
СРС не е присъдил на ищеца всички направени разноски по делото съобразно уважената
част от претенциите и неоснователно не
са съобразено направените разноски за транспортни разходи на ищеца от гр. Русе
до гр. София. Моли да се отмени определението и в полза на ищеца да се присъдят
още 1 652, 13 лв. разноски по делото и 712, 29 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
Ответникът „Р.(България)"
ЕАД оспорва частната жалба в писмен отговор, в който се поддържа, че оспореното
определение по чл. 248 ГПК е правилно, а жалбата срещу него неоснователна. Моли
да се остави без уважение, като се потвърди определението.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните, по реда на въззивното обжалване, както и представените по
делото доказателства в тяхната цялост, намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По жалбата на ответника „Р.(България)" ЕАД срещу първото решение 23.06.2016 г.
по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен
съд, 63 - ви с - в, в частите, в които са уважени исковете по чл. 200 КТ.
Съдът намира, че решението е валидно
и процесуално
допустимо.
По
доводите относно неговата незаконосъобразност поддържани в жалбата на
ответника, въззивният състав намира следното:
Исковете, по които се е произнесъл СРС са с правно
основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от ексцес – вследствие влошаване на здравословното състояние
на ищеца в резултат от трудова злополука, случила се на
30.10.2001 г.
От
фактическа страна в производството не е спорно, че при изпълнение на трудовите
си задължения в ответното дружество ищецът М.Р.М. е претърпял трудова злополука
на 30.10.2001 г., призната за такава с Разпореждане № 3160/01.11.2002 г. на СУ
„СО", изразяваща се в контузия на мозъка и паралитичен страбизъм на
дясното око.
Не
е спорно, че към датата на завеждане на настоящите искове на 03.10.2013 г.
между страните има приключили три съдебни дела за обезщетяване на вреди от същата
трудова злополука.
По
първия иск на М.М. е присъдено обезщетение за 10 % трайно намалена
работоспособност (ТНР). По втория иск му е присъдено обезщетение в размер на 15
000 лв. за неимуществени вреди от ексцеса, представляващ увеличена с 4, 5 % ТНР
през периода от 09.03.2005 г., когато е
установена 14, 5 % ТНР, до 14.01.2008 г., когато е констатирано, че
състоянието му се е възстановило на 10 % ТНР, така и за очната операция и увреждането
на нерв на ръка при нея. Съгласно решение № 368/12.05.2010 г, на ВКС, III г. о.
по гр. д. № 1235/2009 г., (л. 52 – 54 от делото на СРС), на ищеца е присъдено
общо 15 000 лв. обезщетение за вреди от ексцес от същата трудова злополука, представляващ увеличена
с 4, 5 % ТНР, след операцията на
окото от 18.05.2005 г.
По
третия иск на ищеца М.М. е
присъдено обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, които не са
били предвидени и обезщетени по предишните два иска. По последния спор за
обезщетение по чл. 200 КТ, е постановено съдебно решение на СРС, 72-ри състав
от 19.07.2011 г. по гр. д. № 50157/2010 г., влязло в сила на 18.08.2011 г. в
осъдителната част, с което са присъдени имуществени
и неимуществени вреди, в резултат от влошаване на здравословното състояние на
ищеца за периода от 24.10.2007 г. - 18.10.2010 г.
Предвид
така установените безспорни факти, СРС е приел за допустими и е исковете за неимуществени вреди от ексцес
в периода след 18.10.2010 г., както и за имуществени вреди, претърпени в
периода 22.12.2010 г. - 11.07.2013 г.
По основният
спорен въпрос – дали е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца
след 18.10.2010 г., което да обосновава присъждане на ново обезщетение от процесната
трудова злополука, при условията на ексцес, като съобрази доказателствата по
делото в съвкупност, включително заключението на СМЕ, която не е оспорена пред
СРС, въззивният състав намира следното :
Ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното
обезщетение,
при т. н. ексцес, му се дължи ново обезщетение,
но за вредите, настъпили за него само от влошаване на
състоянието му и то само и единствено в хипотезата, в която тези
вреди се намират в пряка причинна връзка с увреждането, а
не се дължат на други фактори и причини. Както е изяснено в Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС, т. 10, нужно е още при присъждане на
първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние да не е
било предвидено и съобразено от съда, съответно влошаването да е дало отражение
на присъденото с първоначалното решение обезщетение за имуществени вреди.
В решение № 196/2011 г. на IV Г.
О. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г. е изяснено, че при ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече
обезщетените.
При определяне размера на обезщетението
за причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали
то е предизвикало нови здравословни, емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и
страданията върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка
и страдание от старото състояние. Чрез обезщетяване на увредения за причинените
му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните,
неприятните емоции от влошаването. Целта на обезщетението в случая е не да се поправят вредите, а да се възстанови психическото
равновесие на пострадалото лице
В
същия смисъл е и възприетото становище в решение № 307 от 01.08.2014 г. на ВКС, IV г. о., постановено по гр. д. №
773/2012 г., според което при ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди,
които се добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително
обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение.
В
заключение на изложеното следва да се отбележи, че в практиката на ВКС и на
съдилищата трайно се приема, че при претенция основана на ексцес, обезщетението за
неимуществени вреди се определя само за болките и страданията причинени
в резултат от влошаването на
здравословното състояние на пострадалия, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. (в този смисъл решение
№ 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Предвид изложеното абсолютно неоснователно е
възражението на ищеца, че с основното оспорено решение по чл. 200 КТ СРС е
определил неоснователно по - ниско обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от обезщетението, което е определил при предходните
производства ВКС. Следва да се посочи, че определеното в приключилите
производства обезщетение е било за вреди
претърпени в резултат от предходно влошаване на здравословното състояние
на ищеца, за по - ранен период. Тези вреди са били предмет на доказване в
приключилите производства и техния размер не обвързва съда при разглеждане на
новата претенция за вреди от влошаване на здравето на ищеца (ексцес), която е
предявена в настоящия процес. Както се посочи, ищецът няма право на обезщетение
в по - висок размер за вреди, за които вече е бил обезщетен. Противното
разбиране означава да се допусне ревизиране на размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди, определени с влезли в сила решения за предходни периоди,
което е недопустимо.
По
същество по наличието на предпоставките за претендиране на обезщетение за
неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца
въззивният съд намира, че наличието
на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да
са категорично установени със съответни експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК).
Съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99 от
31.05.2005 г. и отм. ДВ. бр. 36 от 14. 05.2010 г. с приемане на Наредба за медицинската експертиза - ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм. ДВ. бр.51 от 27.06.2017 г. с приемане на Наредба за медицинската експертиза - ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила
от 27.06.2017 г., ТЕЛК е медицинският орган, който
е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка
между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука.
Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на
съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен
ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален
риск (трудова злополука) и влошаването на здравето на
пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и
от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение
компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което
да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ. (в този смисъл решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
В
решение
№ 35 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1499/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС също се приема, че единствено в компетенциите на ТЕЛК/НЕЛК е установяване наличието на ексцес, на степента на влошаване на
здравословното състояние, на причинната му връзка с първоначалното увреждане,
както и на периода на обусловената от тях трайна нетрудоспособност.
Липсата на такова решение
компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което
да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ. (така съгласно определение № 278 от 20.04.2018 г. по гр. д. №
3927/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
В
случая се установява, че след първото ЕР № 4942 от 05.12.2005 г. - ТЕЛК-общи
заболявания - Русе - с което на ищеца е определена ТНР от 14, 5 %, са
постановени ЕР № 64 от 14.01.2008 г. – ТЕЛК - общи заб. – Русе, с което е намален процента ТНР на 10 %,
(решенията са съобразени при предходните производства). Същият процент ТНР - 10
% е определен и с ЕР № 84 от 09.06.2010 г. – ТЕЛК - общи заболявания Русе.
С
ЕР № 322 от 04.10.2010 г. – НЕЛК - общи заболявания е определен процент ТНР – 24
% за срок до 01.06.2013 г., а с
последващи ЕР № 14 от 12.01.2011 г. на НЕЛК - очни заболявания и ЕР № 2901 от
11.07.2013 г. - ТЕЛК - очни заболявания този процент от 24 % ТНР не е променян,
като е определен срок до 01.07.2016 г. Съдът намира, че от съдържанието на цитираните
ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, не може да се направи категоричен извод, че е налице
влошаване на здравословното състояние на ищеца (ексцес) от първоначалната
трудова злополука, което е в пряка причинна връзка с травматичната увреда и е довело до промяна на %
ТНР на това основание.
Посоченият
извод се подкрепя изцяло от заключението на приетата от СРС СМЕ, която не е оспорена
от страните.
Според
експертизата, нa 30.10.2001
г. при ПТП М.Р.М. е получил черепно - мозъчна травма с пареза на нервус
абдуценс, инервиращ външния прав мускул на дясно око. Тази пареза е довела до
невъзможност на очната ябълка да се отклонява навън и М. възприемал предметите
двойно. На 18.05.2005 г. е проведено оперативно лечение в НМТБ „Цар Борис ІІІ"-
София, като е извършена ретропозиция на външния мускул на дясно око и пластика
по метода на Йенсен на същото око. При изписването двете очни ябълки при поглед
направо са били успоредни. Смисълът на извършената пластика е присадените
мускулни части да придобият нова функция - абдукция/отвеждане навън/, като в
мозъчната кора се създават нови асоциативни връзки за абдукционна инервация на
тези части. Според експерта не са отбелязани усложнения след тази операция.
След
анализ на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, вещото лице е заключили, че в тях е отбелязано
отклонение на очната ябълка навътре около 15 градуса, невъзможност за отвеждане
на очната ябълка повече от средната линия, с двоене на образите при определено
положение на погледа. Остатъчният страбизъм и невъзможността да се отклонява дясната очна ябълка навън са
последици от черепно - мозъчната травма при ПТП произшествие, но според вещото
лице не може да се приеме, че е налице
прогресивност в състоянието на ищеца.
Експертът
е посочил, че не може да се говори за влошаване на състоянието, тъй като
отклонението на очната ябълка навътре след проведеното операт, лечение е
остатъчно /от 25 намалено до 10 градуса/, невъзможността да се отклонява навън
от средно положение е непроменена/благодарение на извършената пластична
операция по метода на Йенсен/, двоенето на образите постепенно е намаляло, като
се проявява само при определено положение на окото.
Според СМЕ, след
оперативното лечение на 18.05.2005 г. ищецът няма влошаване на очното състояние и не са налице причини от страна на дясното око за болки и страдания. Състоянието
на ищеца се е подобрявало, а ъгълът на отклонение 10 – 15 градуса е остатъчен и
зрението на ищеца е нормално, с малка корекция/не е свързана с травмата/. Съществува
социален дискомфорт, породен от конвергентния страбизъм и ограничение на
периферното зрение в резултат не невъзможност да се отклонява очната ябълка
навън от средната линия.
Според експертизата,
в периода от 09.03.2005 г. до 14.01.2008 г. няма отразено влошаване на
състоянието на дясно око на М.М., а в следващите експертни решения (описани по
– горе) и проведени офталмологични прегледи не се описва непоносима корекция
или влошаване на състоянието. Зрението при всички прегледи е нормално с малка
миопична корекция.
При
преценка на ЕР № 322 от 04.10.2010 г., ТЕЛК - очни заболявания, в което е
определена ТНР от 24 %, според експертизата е отразена диагноза: Паралитичен
страбизъм на дясно око, Диплопия, Миопия на двете очи, като за паралитично
кривогледство е определена 20 % ТНР, а за диплопия - 4 % ТНР (общо 24 % ТНР).
Този процент не е променян в последващите решения.
Вещото
лице е дало заключение, че са определени 24 % ТНР не поради влошаване на здравословното състояние на дясно око на ищеца,
а поради промените внесени в Методиката на Наредбата за медицинска експертиза
на работоспособността - Приложение № 1 към член 63, ал. 3 - отправни точки
за оценка на ТНР в проценти - обн. ДВ, бр.36 от 14.05.2010 г. Съгласно Наредбата
е даден по – висок процент ТНР за диагнозите на ищеца, които остават
непроменени.
Според
експертизата в раздел VI е записана т. 4 – диплопия – 20 %, т. 6 -
кривогледство /т. 6. 1 - съдружно - 10 %, т. 6. 2. – паралитично – 20 %/. Изчислен
по съответната формула процентът ТНР е 24. По мнение на вещото лице състоянието
на дясно око не е влошено, а увеличения процент ТНР е преизчислен съгласно
изискванията на новата Методика по посочената Наредба.
Експертизата е дала становище, че очните амбулаторни прегледи
от 28.04.2011 г., 20.05.2011 г., 14.06.2011 г., 26.06.2013 г. и съпътстващите
ги разходи са извършени по желание на М.. Състоянието му не е изисквало
лекарска намеса, тъй като е оставало непроменено.
Въз
основа на всички обсъдени доказателства, в това число при личен преглед на
ищеца, вещото лице е стигнало до извод, че не се отбелязва непоносимост на корекция, в преден и заден
сегмент няма патологични промени в окото и ограничена е подвижността навън
отвъд средната линия, като е запазена подвижност нагоре, надолу и навътре.
При така обсъдените доказателства настоящият въззивен състав,
за разлика от СРС приема, че увеличеният процент ТНР се дължи само на промяна в
критериите за оценка на нетрудоспособността, без да е налице промяна в
увредения орган в медицинския смисъл на думата, от което ищецът да е търпял
обективно вреди в увеличен размер, при условията на ексцес. В ЕР на ТЕЛК и НЕЛК
става въпрос нормативно предвидената преоценка на процента ТНР за диагнозата на
ищеца, а не за влошаване на здравето му в резултат от трудовата злополука.
Както
се посочи обективното влошаване на здравословното състояние на лицето, довело до промяна на
трудоспособността, което е в пряка причинна връзка с първоначалното увреждане от 30.10.2001 г. следва да се
установява пълно и главно в процеса, за да се направи извод, че е налице
ексцес.
В
случая липсват категорични доказателства, които да подкрепят
твърденията на ищеца за осъществяване на два елемента от състава по чл. 200,
ал. 1 КТ, а именно - влошаване на здравето му, което да е довело до промяна на трудоспособността и причинна връзка между това влошаване
и първоначалното увреждане.
Предвид
изложените до момента съображения в съвкупност, въззивният съд намира за
основателна въззивната жалба на ответника „Р.(България)“ ЕАД срещу основното
решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с –
в, в частта, в която са уважени искове по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени и
имуществени вреди от ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001
г. Исковете незаконосъобразно са били уважени от СРС с оспореното решение.
По жалбата
на ищеца М.Р.М. срещу второто решение № 77294/27.04.2020 г. на СРС, 63 с-в, по
гр. д. № 41581/2013 г., с което е
отхвърлен изцяло предявения от него иск по чл. 200, ал. 1 КТ - за сумата от 237
358, 31 лв., представляваща обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в
резултат на ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г. и
предвидими пожизнено за периода от 02.07.2016 г. до предполагаемия край на
живота на М.Р.М., въззивният съд намира следното :
В решение № 47 от 17.02.2016 г. на
ВКС, ІV г.о. по гр. д. № 3805/2015 г., постановено във
връзка с въпроса за възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди, се приема, че обезщетението при деликт може
да компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното
настъпване е сигурно, а размерът им - установим. При трудова злополука
обезщетение за бъдещи вреди се дължи, когато е категорично е доказана трайна, необратима нетрудоспособност на работника, настъпила в резултат на трудовата
злополука.
С Определение
№ 195 от 25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1465/2018 г. на IV г.о., ВКС, с което делото е било върнато на СРС са
произнасяне по същество по иска за бъдещи вреди изрично е посочено, че сред
предпоставките за уважаване на иска е установяването по съответния предвиден в
закона ред на пожизнена инвалидност на ищеца.
Основателно
СРС е приел в атакуваното решение, че доколкото претенцията е за бъдещ период
(пожизнено), за да е основателен искът следва твърдяното влошаване на здравето
да има траен и необратим характер, а последиците от усложнението на здравето да
са окончателни и невъзстановими през целия живот на ищеца.
Обоснован и
съобразен с доказателствата е извода на СРС, както се посочи и по - горе в
мотивите, че от доказателствата не се установява влошаване на здравословното
състояние на ищеца, настъпило след приключване на производството по гр. д. №
50157/2010 г. по описа на СРС, 72 с - в.
От съдържанието на ЕР на ТЕЛК № 0322 от
04.10.2010 г., с което е определено изменение на оценката за трайно намалена
работоспособност с оглед методиката, предвидена в Приложение № 2 към Наредба за
медицинската експертиза (ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм.) е видно, че то не
съдържа констатация по чл. 72 НМЕ (отм.) за усложнения у ищеца, респ. за причинна
връзка с трудовата злополука, като освен изменението в процента на трайна
нерабоспособност поради преоценка, в останалите части се потвърждават констатациите
от предходното решение на ТЕЛК, което вече е било съобразено по предходното приключило
производство между страните.
Същото се отнася и за останалите
експертни решения, на които ищецът основава своята претенция - № 0014 от
12.01.2011 г. и № 2901 от 11.07.2013 г. обсъдени по – горе. Както е приел и
СРС, с тези ЕР се отстранява допусната техническа грешка в предходно експертно
решение и се продължава срокът на приетия преди това процент на ТНР до
01.07.2016 г., без да се констатира утежняване на здравословното състояние на
ищеца.
В експертните решения не се признава трайна, необратима или доживотна нетрудоспособност на ищеца, настъпила в резултат на процесната трудова злополука. Не следва нищо по - различно
и от заключението на вещото лице, обсъдено по- горе в мотивите.
При
постановяване на оспореното от ищеца второ решение основателно СРС е съобразил
изводите на експерта, че след операцията
от 18.05.2005 г. състоянието на ищеца се е подобрявало (ъгълът на отклонение е
остатъчен 10-15 градуса), зрението е с нормална малка корекция, която не е
свързана с травмата, като не се отбелязва непоносимост към корекция, в преден и
заден сегмент и няма патологични промени, ограничена е неподвижността навън
отвъд средната линия, запазена подвижност нагоре, надолу и навътре. Както се
посочи и по – горе, от направения от вещото лице анализ на медицинските данни,
въз основа на които са издадени ЕР на ТЕЛК и НЕЛК се изяснява, че определеният
по-висок процент на ТНР е обоснован от лекарските комисии с изменения в
нормативната уредба, а не с влошаване на състоянието на ищеца.
Предвид
изложеното в съвкупност основателно и в
съответствие с материалния и процесуален закон СРС е направил извод, че в
производството не е установено влошаване на здравето на ищеца, нито е установено
последиците от влошаването да са окончателни и невъзстановими през целия живот
на ищеца, включително поради липса на определена пожизнена инвалидност по
съответния ред, което да обосновава определяне на бъдещи неимуществени вреди в
претендираните размери до края на живота му.
В съответствие със събраните доказателства СРС е приел,
че в производството не е доказано обективно влошаване на здравословното
състояние на ищеца, което да предполага сигурно настъпване на бъдещи страдания
(в т. ч. определена по съответния ред пожизнена инвалидност на ищеца), които да
не са взети предвид и да не са обезщетение при определяне на обезщетенията за
вреди по чл. 200 КТ в приключилите предходни производства и исковете за бъдещи
неимуществени вреди са отхвърлени. Въззивният съд споделя възраженията на
ответника в отговора на въззивната жалба в този смисъл.
В заключение,
доколкото изводите на настоящият състав по основното решение от 23.06.2016
г. не
съвпадат с тези на СРС, това решение следва да се отмени в оспорените уважителни
части, а исковете по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение вреди от ексцес
поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г., както следва : в размер
на 30 000 лв. за неимуществени вреди
за периода от 18.10.2010 г. до
01.07.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.10.2010 г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди в размер на 2 174, 68 лв., претърпени в периода
22.12.2010 г. - 11.07.2013 г., представляващи общо стойността на закупувани
медикаменти и изписани очила, заплащане на медицински преглед и пътни разноски
до медицинските заведения, следва да се отхвърлят, като недоказани, а от там –
неоснователни.
Второто
решението № 77294/27.04.2020 г. на СРС, 63 с-в, по гр. д. № 41581/2013 г., с
което е отхвърлен изцяло предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ - за сумата от 237
358, 31 лв., представляваща обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в
резултат на ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г. и
предвидими пожизнено за периода от 02.07.2016г. до предполагаемия край на
живота на М.Р.М., следва да се потвърди - като постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон.
По частната
жалба на ищеца М.Р.М. срещу определение от 19.10.2016 г., с което е оставена
без уважение молбата му за изменение на решението в частта по разноските по чл.
248 ГПК.
Съдът намира жалбата за неоснователна. От една страна в
основното решение СРС е изложил мотиви за размера на присъдените в полза на
ищеца разноски, като подробно е разгледал и обсъдил всички разноски, за които
са представени доказателства пред съда и е съобразил изхода от спора и
размерите на уважените претенции.
От друга страна, доколкото с настоящото решение се променя
изцяло изхода от спора, на ищеца не се дължат разноски за СРС.
По
изложените съображения определението от 19.10.2016 г. на СРС, постановено по
искането по чл. 248 ГПК следва да се потвърди.
По разноските пред СРС :
Предвид промяна
в изхода от спора, решението от 23.06.2016 г. следва да се
отмени и в частта, в която са пресъдени разноски в полза на ищеца, както и в
полза на СРС по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК.
С
оглед промяна в изхода от спора право на разноски пред СРС има ответника, но
доколкото той не е претендирал разноски до приключване на устните състезания на
тази инстанция, такива не се присъждат в негова полза.
По разноските пред СГС :
При
този изход на спора, право на разноски има въззивника - ответник, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Понеже до приключване на устните състезания пред СГС
ответникът е ангажирал доказателства само за платена държавна такса по неговата
въззивна жалба, в негова полза се дължат разноски от 643, 49 лв.
Доколкото
въззивна жалба на ищеца няма да бъде уважена, разноските по нея остават в
тежест на ищеца, както са направени.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с –
в, в частта, в която „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК********е осъдена да заплати на М.Р.М. с ЕГН **********, на основание чл.
200, ал. 1 КТ - за ексцес поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г.,
следните суми : 30 000 лв. за неимуществени вреди за периода от 18.10.2010
г. до 01.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2010 г. до окончателното
изплащане и 2 174, 68 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
периода 22.12.2010 г. - 11.07.2013 г., представляващи общо стойността на
закупувани медикаменти и изписани очила, заплащане на медицински преглед и
пътни разноски до медицинските заведения, ведно със законната лихва върху
всяка от отделните суми, представляващи имуществени вреди общо на стойност 2 174,
68 лв., посочени на стр. 2 и 3 от настоящото решение (и в молба от 01.11.2013
г. - л. 102 от делото), считано от датата, на която всеки от отделните разходи
е направен, до окончателното изплащане на всяка от отделните суми, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 1 602, 79 лв. съдебни разноски, както и разноски в полза на СРС, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, в размер на 1 346, 68 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове, с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявени от
М.Р.М. с ЕГН ********** срещу „Р.(България)“ ЕАД с ЕИК********за
заплащане на следните суми : 30 000 лв. за неимуществени вреди за
периода от 18.10.2010 г. до 01.07.2016
г., в резултат на
ексцес, от трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г., ведно със законната лихва, считано от
04.10.2010 г. до окончателното изплащане и 2 174, 68 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в периода 22.12.2010 г. - 11.07.2013 г.,
представляващи общо стойността на закупувани медикаменти и изписани очила,
заплащане на медицински преглед и пътни разноски до медицинските заведения,
ведно със законната лихва върху всяка от отделните суми, представляващи
имуществени вреди общо на стойност 2 174 , 68 лв., посочени на стр. 2 и 3
от настоящото решение (и в молба от 01.11.2013 г. - л. 102 от делото), считано
от датата, на която всеки от отделните разходи е направен, до окончателното
изплащане на всяка от отделните суми.
РЕШЕНИЕ от 23.06.2016 г. по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с -
в, е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените от М.Р.М.
срещу „Р.(България)" ЕАД искове за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху всяка от сумите, претендирани като имуществени вреди -
за периода от 04.10.2010 г. до посочените на стр. 2 и 3 от решението и в молба
от 01.11.2013 г. (л. 102 от делото на СРС) по-късни дати, на които всеки от
отделните разходи е направен, като
неоспорено от ищеца.
ПОТВЪРЖДАВА определение от
19.10.2016 г., по гр. д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд, 63 - ви с - в, по реда на чл.
248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата М.Р.М. с ЕГН ********** - за изменение на решението
от 23.06.2016 г. в частта по разноските.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 77294/27.04.2020 г. на СРС, 63 с-в, по гр.
д. № 41581/2013 г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от М.Р.М., с ЕГН **********, срещу „Р.(България)“ ЕАД, с ЕИК********,
искове по чл. 200, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника да заплати сумата от 237 358, 31 лв.,
представляваща обезщетение за бъдещи неимуществени вреди в резултат на ексцес
поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001 г. и предвидими пожизнено за
периода от 02.07.2016г. до предполагаемия край на живота на М.Р.М..
ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. Я. срещу „Р./България/" ЕАД, с ЕИК********, с адрес :
гр. София, бул. „********№**, БЦ Експо 2000, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
за държавна такса за СГС в размер на 643, 49 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.