РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6557/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 64804/17.05.2019 г., предявена от С.Г.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против П.НА Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. *****.
Ищецът С.Г.Г. твърди, че с постановление от
16.03.2017 г. по досъдебно производство № 149/2017 г. по описа на СЗ
„Антикорупция“ при СГП, пр.пр. №
9-56/2017 г. по описа на СГП, е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 289, пр. 2-ро НК. Със същото постановление, спрямо С.Г.Г. била взета и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 3000 лева, която била потвърдена от СГС. През 2017 г., Софийска
градска прокуратура внесла обвинителен акт в Софийски градски съд и било
образувано НОХД № 1205/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав. С присъда от
12.04.2017 г. по НОХД № 1205/2017 г. на СГС, НО, 11 състав, С.Г.Г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление. След протест на СГП, било образувано ВНОХД
№ 693/2017 г. по описа на САС, 28 състав, по което с решение № 464/01.11.2017
г., присъдата на СГС била потвърдена. Срещу решение на САС бил подаден протест
от Софийска апелативна прокуратура. С неподлежащо на обжалване решение №
81/26.04.2018 г. по н.д. № 1277/2017 г. по описа на ВКС, І НО, решението на САС
било оставено в сила. Така оправдателната присъда на СГС, влязла в сила на
26.04.2018 г.
Ищецът твърди, че от незаконното
обвинение е претърпял неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че след завършване на висшето си
образование, специалност „Право“ през 1990 г., е бил
следовател (от 1990 г. до 1995 г.) и съдия - от 1995 г. и понастоящем, като
през този период е бил председател на Военен съд – Варна, заместник-председател
на Районен съд – Варна и заместник – председател на Окръжен съд – Варна. Ищецът
твърди, че винаги е изпълнявал служебните си задължения добросъвестно и
отговорно, поради което и никога не е предполагал, че може да му бъде търсена
наказателна отговорност. В исковата молба се твърди, че воденото срещу него
наказателно производство е било за ищеца „кошмар“. Била съществено накърнена репутацията му на
професионалист, бил принуден да обяснява на колеги, приятели и близки, че е
невинен, че става въпрос за нелепа грешка и преднамерена атака. Животът на
ищеца се променил изцяло. Той не можел да спи, не искал да излиза от дома си.
Непрестанно мислел за наказателното дело. Станал друг човек – затворен,
потиснат, напълно неспособен да живее пълноценно живота си. Спрял да контактува
с когото и да било. По-голямата част от колегите му и хората с които общува, се
отдръпнали от ищеца, съмнявайки се в неговата добросъвестност. Налагало се
непрестанно да обяснява, че е невинен и не е извършил престъпление. Това го
съсипвало, изпитвал срам и унижение, когато се налагало да посещава съда, за да
изпълнява служебните си задължения. Доброто име та ищеца, като честен и
добросъвестен човек и съдия, било опетнено и оправдането на ищеца, не би могло
да заличи изцяло последиците от това.
Допълнително положението било отежнено от медийния отзвук на
наказателното дело, което било широко оповестено в медиите. Ищецът бил
злепоставен в обществото, било опозорено доброто му име на гражданин и професионалист.
Ищецът твърди, че вследствие на
наказателното преследване се е влошило здравословното му състояние – психическо
и физическо. Била увредена вегетативната му нервна система, получил ситуационна
депресия, което наложило медикаментозно лечение и хоспитализирането му в
психиатрична клиника при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, два
пъти, за по около 20 дни, всеки път. Освен това, през месец ноември 2017 г.,
ищецът бил приет по спешност в Клиниката по кардиология при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна. През
месец ноември 2018 г., ищецът отново бил хоспитализиран и се наложи да претърпи
хирургична интервенция – поставяне на коронарен стенд. В резултат на преживeния
стрес и психично напрежение от воденото срещу него наказателно производство,
ищецът бил диагностициран с „Псориазис вулгарис“, от което заболяване, наред с
общите симптоми, получил тежки проявни форми. Описаните неимуществени вреди,
ищецът продължавал да търпи и към предявяване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се пропуснати ползи в общ размер на 8753.57 лева – неполучени
трудови възнаграждения и разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на
3240 лева.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати: сумата от 100 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 8753.57 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и съставляващи сбора от:
сумата от 6 690.71 лева – неполучени трудови възнаграждения в периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. и сумата от 2 062.86 лева – неполучено
трудово възнаграждение през месец ноември 2017 г., както и сумата
от 3240 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи сбора от заплатените адвокатски
възнаграждения по наказателното производство.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г.
до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРА НА Р.Б. е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни. Счита, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
тъй като ищецът е оправдан поради приложението на чл. 9, ал. 2 НК – явна
незначителност (на деянието). Релевира
възражение за приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, респ. за приложението на чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е признат за невиновен след прилагането на чл.
9, ал. 2 НК, а не поради липса на извършено престъпление. Това налагало извода,
че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия и тъй като
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетение не се дължало.
Евентуално, релевира възражение за съпричиняване на ищеца, тъй като действията
му по отношение на вредоносните резултати „са в пряка връзка с фактите по
делото“. С оглед на това, размерът на обезщетението, следвало да бъде намален.
Ответникът оспорва и размера на претенцията
за неимуществени вреди, като сочи, че по делото липсват доказателства, които да
ги установяват. Сочи и че
претенцията
е прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна
практика. Относно
претенцията за имуществени вреди, ответникът сочи, че не е ясно какви точни
приходи от трудови възнаграждения е пропуснал ищецът, тъй като не се твърдяло,
да е отстранен от длъжност. По отношение на твърдените имуществени вреди,
изразяващи е в заплатени адвокатски възнаграждения, ответникът сочи, че
липсвали доказателства за реално осъществена адвокатска помощ.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С постановление от 16.03.2017
г. по ДП № 149/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при СГП,
пр.пр. № 9-56/2017 г. по описа на СГП, С.Г.Г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 289, пр. 2-ро НК.
Със същото постановление, спрямо
ищеца е била взета и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000
лева.
На 20.03.2017 г., Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по повдигнатото
обвинение и е било образувано НОХД № 1205/2017 г. по описа на Софийски градски
съд, НО, 11 състав.
С присъда
№ 99 от 12.04.2017 г. по НОХД № 1205/2017 г. на СГС, НО, 11 състав, С.Г.Г. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 289, ал. 2 НК, за това, че на 02.12.2016 г., в гр. Варна, в
сградата на Съдебната палата, находяща се
на площад „Независимост“ № 2, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи
– З.Р.З.- прокурор при Районна прокуратура - Варна, да наруши свои служебни
задължения във връзка с правораздаването, нормативно установени в:
-
чл. 117, ал.2 от Конституцията на Р.Б. - „.... При
осъществяване на своите функции прокурорите се
подчиняват само на закона“,
-
- чл. 10 от НПК - „…..При осъществяване на своите
функции ...
…..прокурорите ... са независими и се подчиняват само на закона.
-
т.1.1 от Кодекса за етично поведение на българските
магистрати, приет с решение на Висш съдебен съвет по протокол №
21/20.05.2009г., изменен с решение на ВСС по протокол № 2/18.01.2011г.
- „Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на
основата на закона и вътрешното си убеждение.“
-
т. 1.3 КЕПБМ - „При вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите колеги.
като подбуждал прокурор Задгорска,
в качеството й на наблюдаващ разследването по досъдебно производство №
1828/2016 г., по описа на 01-во Районно управление на МВР - Варна, водено срещу
лицето Н. Н.Д. от гр. Варна, за извършено престъпление по чл. 338, ал.1 от НК, да вземе решение за прекратяване на досъдебното
производство срещу Д., с мотива, че деянието му
било малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК,
С решение № 464/01.11.2017 г. по ВНОХД №
693/2017 г. по описа на Софийски апелатевен съд, НО, първи състав, присъдата на
СГС е била потвърдена.
С
неподлежащо на обжалване решение № 81/26.04.2018 г. по н.д. № 1277/2017 г. по
описа на ВКС, І НО, въззивното решение е оставено в сила. Така присъдата на СГС
е влязла в сила на 26.04.2018 г.
За
тези факти страните не спорят и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 17.10.2019
г.). Същите се установяват и от приложеното наказателно дело.
Не
се спори също така, че към 16.03.2017 г., С.Г.Г. е бил назначен на длъжността „съдия“ в Окръжен съд – гр.
Варна. Същият е работел като следовател, от 1995 г. е съдия,
като на 01.04.2014 г. е встъпил в длъжността съдия в окръжен съд – Варна.
Междувременно е бил председател на Военен съд – Варна, заместник-председател на Районен
съд – Варна и заместник – председател на Окръжен съд – Варна. Тези факти се
установяват от служебна бележка, издадена от Окръжен съд –
Варна (л. 96 от делото), както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели (л. 125 и сл.).
По
делото са представени множество публикации в средствата за масово осведомяване,
със заглавия: „Съдия по дело на М.обвинен за престъпление против правосъдието“,
„Съдия С.Г. се намесил в дело за забравен автомат, обяви Р.А.“, „Варненски
съдия се сдоби с обвинение, оказал натиск върху прокурор“, „Съдия кара прокурор
да спре дело за пушка, забравена на улицата от ловец“, „Съдия от Варна карал
прокурор да прекрати разследване“, „Съдия от Варненски окръжен съд е обвинен в
престъпление“, „П.дава съдия на съд във Варна“, „Съдия от Варна с обвинение за
престъпление против правосъдието“ (л. 75 и сл.). Във всички публикации е посочено
името на ищеца, че той е съдия от Окръжен съд – Варна, изнесена е информация,
че е обвинен в извършено престъпление по повод разследване на бивш полицай,
който забравил законно притежаваното си оръжие върху капака на автомобила си,
като деянието на бившия служител на МВР било с висока степен на обществена
опасност, че едно от последните дела на съдия Г. бил процесът срещу В.М.,
обвинен в рекет и побой, че сигналът за извършено престъпление от съдия Г. е
подаден от ДАНС и др.
Съдът
не обсъжда публикацията със заглавие:„Скандал! ДАНС подлага съдия от СГС Т.Г.на
безпрецедентна безумна проверка и натиск след оправдателната му присъда по
делото „С.Г.“, днес потвърдена от САС! След Г.Г., поръчково ДАНС правят опит да „сготвят“ и съдия Г.“, тъй
като същата е по друг повод и няма пряка връзка с предмета на настоящото дело.
Видно
от представените по делото Епикризи (л. 86 и л. 86),
за периода от 29.05.2017 г. до 16.06.2017 г. и за периода от 29.06.2017 г. до
19.07.2017 г., ищецът е бил приет за лечение във Втора психиатрична клиника, Катедра
по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна. В
епикризите е посочено, че оплакванията на пациента били от м.март 2017 г. – след сериозна психотравма на
работното място. Г. станал тревожен, апатичен, ограничил контактите си, имал
чувството, че го наблюдават и подслушват, не можел да продължи да работи,
отслабнал. Поставена му е била диагноза „Разстройство в адаптацията“.
На
08.11.2017 г., С.Г.Г. е постъпил по спешност в
Клиниката по инвазивна кардиология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна, с
оплаквания от гръдна болка с изтръпване на двете ръце. В епикризата
са описаните извършените изследвания и ход на заболяването. От снетата анемнеза се установява, че през 2009 г. на пациента е
проведена СКАГ – нестенозираща КАС, както и че „от
дълги години с АХ“. Поставена е окончателна диагноза: Исхемична
болест на сърцето. Нестабилна ангина пекторис – новопоявила се. Коронарна атеросклероза – нестенозираща. Хипертонична болест ІІІ стадий, умерена степен,
сърдечна форма. Хипертонично сърце. Дислипидемия.
Разстройство в адаптацията. На 13.11.2017 г., ищецът е бил изписан от здравното
заведение.
На
09.07.2018 г., ищецът отново постъпил по
спешност в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна, Първа клиника по кардиология с
ИКО, по повод епизоди на силна болка зад стернума в
лява и дясна гръдна половина, съпроводени с чувство на силен задух. На ищеца
била извършена инвазивна процедура – Коронарна артериография
чрез два катетъра; Перкутанно поставяне на транслуменни стента в множество
коронарни артерии. След проведеното лечение, ищецът е бил изписан от болничното
заведение на 11.07.2018 г., с идентична диагноза.
За
периода от 29.05.2017 г. до 31.07.2017 г. и за периода от 08.11.2017 г. до
22.11.2017 г., ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност поради общо
заболяване (съответно разстройство в адаптацията и нестабилна стенокардия) с
предписан болничен и домашно-амбулаторен режим на лечение – видно от болничен
лист 16.06.2017 г., болничен лист 19.07.2017 г. и болничен лист 13.11.2017 г.,
и трите издадени от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна
На
05.04.2019 г. на ищеца е бил извършен амболаторен
първичен преглед и му е била поставена диагноза Псориазис вулгарис - видно от
представения по делото Амбулаторен лист № 167/05.04.2019 г.
По
делото са приети заключенията по съдебно-медицинската (СМЕ), извършена от д-р Н.И.С.
и съдебно-психологическата експертиза (СПЕ), извършена от д-р Г.Н.К..
Вещото
лице по СМЕ е констатирало фактите, установеновени с
представените по делото писмени доказателстава (епикризи, болничен лист, амбулаторен лист), а именно: че
здравословното състояние на ищеца през периода 08.11.2017 г. - 13.11.2017 г. е
било с клинични прояви на исхемична болест на
сърцето, довели до приемането му по спешност в Кардиологичната клиника, с
оплаквания от гръдна болка, с изтръпване на двете ръце. В периода от 09.07.2018
г. до 11.07.2018 г., ищецът е постъпил в болничното заведение с поява на силна
болка зад гръдната кост и гръдния кош с продължителност 10-20 мин., съпроводени
със силен задух. Тогава на ищеца е била извършена инвазивна процедура – Коронарография с поставяне на два стента
на две конорни артерии. ВЛ по СМЕ е констатирало, че
от приложената медицинска документация е видно, че ищецът страда от Исхемична болест на сърцето. Коронарна атеросклероза с
доказана двусъдова болест с поставени два стента. Хипертонична болест ІІІ стадий, сърдечна форма. Дислипидемия. Нарушен въглехидратен толеранс. По време на стационарното лечение през
периода от 08.11.2017 г. до 13.11.2017 г., от параклиничните
изследвания (кръвни лабораторни показатели) е установена дислипидемия
– повишени стойности в липидния профил и завишени стойности на кръвната захар,
с нормални стойности по време на кръвнозахарния
профил.
В
СМЕ е посочено, че исхемичната или коронарната болест
на сърцето е стеснение или запушване на една или повече коронарни артерии с последваща миокардна исхемия,
която протича с или без пристъпи на предноторакална
болка (болка в гърдите). Миокардната
исхемия, която не е в резултат на стеснение и запушване (при запушване настъпва
инфаркт) на коронарните артерии не се причислява към исхемичната
болест на сърцето. Основната причина за възникване на ИБС е стенозиращата
атеросклероза. Следователно психоемоционалният стрес
не може да бъде водеща причина за възникването й. Главните основни рискови
фактори са артериалната хипертония, дислипидемията,
захарния диабет, тютюнопушене. Като допълнителни рискови фактори се смятат
наднормено тегло, намалена физическа активност, личностна характеристика като
амбициозност, нетърпеливост, хроничен емоционален и психоемоционален
стрес. ВЛ по СМЕ е констатирало, че данни за клинични прояви на Исхемична болест на сърцето съществуват в анамнестичната част в епикризата,
отразяваща болничното лечение на С.Г. за периода от 08.11.2017 г. до 13.11.2017
г., където е отбелязано, че през 2009 г. е проведена СКАГ (коронарография
с установена нестенозираща коронарна атеросклероза).
В анамнезата е посочено, че се касае за дългогодишна артериална хипертония.
В
открито съдебно заседание на 06.07.2020 г., ВЛ по СМЕ уточнява, че
здравословното състояние на ищеца, довело до хоспитализирането му през ноември
2017 г. и юли 2018 г., е възможно да е причинето от
стрес.
В
заключението по съдебно-психологическата експертиза е прието, че ищецът С.Г.Г. е с регистрирано психично здраве, което е дало отражение
и на физическото такова. Симптоматиката (по негови думи) започва от м.март 2017
г. и протича по следния начин: засилена трефожност
(от м.март 2017 г. и по-слаба степен до
извършване на СПЕ („до сега“), заключението по което е представено в СГС на
26.06.2020 г.), проблеми със съня (последните 3 години), загуба на тегло
(регистрирана през 2017 г.), депресивност (диагностицирана в средата на 2017 г. до извършване на СПЕ),
засилена употреба на алкохол (от средата на 2017 г. на периоди), ограничаване
на социалните контакти (от средата към края на 2017 г.), хипертония и сърдечни
проблеми, които водят до поставяне на 2 стенда, проблеми със сърцето и
дишането, лесна уморяемост (около ноември 2017 г.),
разстройство в адаптацията, реакция на тежък стрес (диагностицирано
през м.юни 2017 г.), сексуални дисфинкции (започнали
през 2017 г.). Единственото оплакване, което ищецът е споделил, че е имал преди
2017 г. било дископатия.
На
въпроса намира ли се появата на заболяванията на ищеца или на някое от тях в
причинно-следствена връзка с претърпения от него страс
във връзка с воденото наказателно преследване срещу него, ВЛ по СПЕ е
отговорило следното: Разстройството в адаптацията се свързва и е причинено от
преживян силен стрес. Когато нивата на стрес са повече от обикновено се стига
до причиняване на значителни промени и проблеми в живота на човек – промени в
личен план, работа, здраве. До разстройство в адаптацията се стига, когато
индивидът не успява да се адаптира към промените в няколко месеца и продължава
да има нарушения във вегетативната нервна система, както и необосновани
емоционални реакции, нарушения в съня и засилена тревожност. ВЛ е посочило, че С.Г.
не е страдал или регистрирал психически или физически неразположения преди този
период. В случая делото, медийния интерес и последствията от него, според
събраната и налична информация, са довели до тази диагноза и нарушеното физично
здраве. По време на прегледа и разговора с него, ищецът е проявил признаци на ситуативна депресия, която е била отключена от
събитията през 2017 г. Останалата изброена симптоматика е в резултат на
преживян стрес и необратими промени в живота и работата на ищеца. Данни за
минали психични заболявания на ищеца, преди 16.03.2017 г., не са
регистрирани. Относно отражението на
воденото наказателно производство върху живота на ищеца, експертизата е
отговорила, че последните години са били преломни в живота на ищеца Г. и се
характеризират със сериозни промени не само в личен план, но и в служебен.
Стигнало се е до прекъсване на връзката с интимния партньор, невъзможност за
създаване на нови отношения, разваляне на отношения с близки, негативни и
необратими промени в професионален план. Ищецът продължава да проявява
депресивна симптоматиса, трудности при адаптиране
след делото, тревожност, липса на очен контакт при разговор, разстройство в
адаптацията, като ВЛ не може да посочи колко време би отнело да се възстанови,
за да влезе в обичайния си ритъм на живот.
Видно от СПЕ,
ищецът проявява симптоми на посттравматичен стрес: страх да се повтори отново,
явен дистрес при преминаване през травматичните
събития, неспособност за спомняне на важен аспект от събитията (т.нар. дисоциативна амнезия, като впоследствие си спомня, но не
винаги в детайли), опити да се избегне влизане в детайли в миналите събития,
изолация през последните години, нарушен сън, трудна концентрация, повишени нива
на стрес, силна тревожност.
Заключенията по двете експертизи са изготвени от вещи в съответната
област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято
професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за
поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите
лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът
не намира основание да се съмнява в
тяхната правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеите
Б.Н.Б.и Я. П.Д..
Свидетелят
Б.заявява, че познава С.Г. от 28 години, като през последните 10 години двамата
били по-близки. Първоначално Г. бил в Следствието, през 1995 г. станал съдия,
бил заместник-председател на Наказателно отделение, след това бил в Окръжен съд
– Варна, дълги години бил председател на Военния съд, а след разформироването
му се върнал в окръжния съд. Свидетелят сочи, че всички познавали ищецът като
изключителен професионалист, всички колеги юристи имали респект от него като
съдия. След заведеното срещу него наказателно дело, Г. изпаднал в тежка
депресия. В деня, в който получил призовката, ищецът се обадил на свидетеля. Ищецът
бил изключително стресиран, било като „гръм от ясно небе“, свидетелят не го бил
виждал в такова състояние. Повдигането на обвинението било преломен момент за
ищеца и той се сринал тотално. Затворил се в себе си, изпаднал в тежка
депресия. Състоянието му било много тежко и се наложило да отиде в психиатрия.
Ищецът престанал да работи, направил си отвод по всички дела. Казал на
свидетеля „Няма как да застана на съдийската банка и хората да си мислят, че аз
съм обвиняем, а пък ще правораздавам“. По цял ден
мълчал, не говорел, нямал нито социален, нито личен живот. Сринали се
отношенията и с жената, с която живеел и след 5-6 месеца се разделили. След
това, ищецът продължил да живее сам. Свидетелят сочи, че от стреса ищецът е
получил тежко заболяване на сърцето. Приели го в болница, където му направили
операция и му сложили байпаси. Оттогава здравословното му състояние не било
добро. Според св. Б., всички колеги са знаели, че цялото дело е „активно
мероприятие“. Отношението им към ищеца не се променило, те го познавали и
знаели, че е честен човек и няма как да се занимава с такива неща. Ищецът,
обаче, престанал да контактува с хора, самоизолирал
се е не бил същия човек.Свидетелят сочи, че наказателното дело е станало
сензационна новина в гр. Варна. Във всички сайтове било публикувано, че ищецът
е корумпиран съдия. По Националната телевизия също го давали и това
допълнително сринало ищеца. Тази медийна атака продължила доста дълго време.
Свидетелката
Д.работи като съдия в Наказателното отделение на Окръжен съд – гр. Варна, двамата
с ищеца са колеги, като от 2016 г. са в един въззивен
състав. От репортаж по телевизията, Д.разбрала за наказателното дело срещу
ищеца. След връщането му от гр. София, ищецът се явил на работа и си направил
отвод по всички дела с аргумент, че няма право да правораздава
в момент, в който самият той има процесуалното качество обвиняем. След това,
ищецът бил в отпуск и в болничен. Свидетелката сочи, че стресът и шокът от
повдигнатото му обвинение оказали негативно влияние върху здравето и психиката на
ищеца. Преди бил винаги общителен, дори организирал събирания на колеги след
работно време. След започване на наказателното преследване, ищецът спрял да се
събира с когото и да било. Станал изключително затворен, отказвал комуникация
по всякакъв начин, буквално се затворил в дома си. Поздравявал колегите си
бързи и си влизал в кабинета. С неохота говерел за
случая, обяснявал, че няма вина за случилото се и предполага, че е станало
някакво недоразумение. След като делото приключило с оправдателна присъда на
две инстанции, ищецът се върнал на работа, но след това отново бил приет в
болница със сърдечни проблеми и му поставили стендове. Преди това не бил споделял да има сърдечни
или психиатрични проблеми. Освен това, вследствие на стреса, при ищеца се отключил
и псориазис. Сериозно пострадал и личния живот на
ищеца.
Свидетелката
сочи, че ищецът е с изключително добро име в обществото и в гр. Варна. Бил
заместник председател на Районен съд – гр. Варна и Окръжен съд – гр. Варна,
председател на Военния съд, имал желание да се премести в Апелативен съд и да
участва в конкурс. След случилото се, ищецът казал, че е приключил и че няма
желание за нищо. „до ден днешен“
(свидетелката е разпита на (10.02.2020
г.) изпитвал огромно неудобство от срама и унижението, което преживял. Всичко,
което се случило с него, било обявено в медиите, сайтовете и в телевизите. Ищецът винаги допускал по някое дело
подсъдимият да му каже „Ти какво правиш, след като самият ти си бил подсъдим“.
Според свидетелката, отношението на колегите му към ищеца не се е променило,
тъй като всички били в шок и никой не допускал, че това може да се случи.
Голяма част от колегите му се опитвали да изразят позитивното си отношение към
ищеца. За него, обаче, всичко приключило, затворил се емоционално и спрял да
допуска хората до себе си (свидетелката сочи, че „той е човек на честта“). В
момента, в който се заговорило отново за това дело, ищецът се зачервявал,
навеждал се и отново сякаш преживявал всичко то първия момент. Свидетелката и
колегата, с който били в състав, се притеснявали за него.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. първо
ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът
да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е
претърпял посочените в исковата молба
неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди,
пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
По
делото е безспорно установено, че с постановление от 16.03.2017 г. по ДП № 149/2017 г.
по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при СГП, пр.пр.
№ 9-56/2017 г. по описа на СГП, на С.Г.Г. е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 289, пр. 2-ро НК
(подробно описано по-горе).
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 26.04.2018 г., присъда № 99 от 12.04.2017
г. по НОХД № 1205/2017 г. на СГС, НО, 11 състав, С.Г.Г.
е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 289, ал. 2 НК.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
І ЗОДОВ. Причините за оправдаване не са предвидени като елемент от разглеждания
деликтен състав по ЗОДОВ (незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано), за разлика от
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. ІІ ЗОДОВ,
при която основанията за прекратяване на наказателното производство са
релевантни и само наличието на някои от тях могат да доведат до ангажиране на
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни.
За
да бъде ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено
наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от
16.03.2017 г. до 26.04.2018 г., т.е.
от привличането на ищеца към наказателна отговорност на 16.03.2017 г. (от който
момент е налице „обвинение в извършване на престъпление“) до влизане в сила на
оправдателната присъда на 26.04.2018 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за
тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от
16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия
на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на
доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т.
нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда
по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Йовчев срещу
България (Iovchev v. Bulgaria),
образувано по жалба № 41211/98г., в
което е посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от
жалбоподателя, този подход - да се изискват отделни доказателства за
неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и
позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите
не могат да бъдат обективно, външно доказани …
да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 289, пр. 2-ро НК.
Освен
това, в конкретния случай, по делото се доказа по-висок интензитет на негативни
изживявания на ищеца, настъпили в резултат на упражнената спрямо него наказателна репресия. За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. От събраните гласни доказателства
се установи, че воденото срещу ищеца наказателно производство му се е отразило
изключително неблагоприятно: С.Г. бил силно стресиран, затворил се в себе си, самоизолирал се, по цял ден мълчал, не говорел, изпаднал в
тежка депресия. Повдигането на обвинението за него било като „гръм от ясно
небе“, от весел и общителен човек (душата на компанията), станал изключително
затворен, отказвал комуникация по всякакъв начин, нямал нито социален, нито
личен живот, сринал се тотално. Влошили се отношенията и с жената, с която
ищецът живеел и след 5-6 месеца, двамата се разделили.
Видно
от представените по делото Епикризи, за периода от
29.05.2017 г. до 16.06.2017 г. и за периода от 29.06.2017 г. до 19.07.2017 г.,
ищецът е бил приет за лечение във Втора психиатрична клиника, Катедра по
психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна, с
диагноза „Разстройство в адаптацията“. Пряката причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищеца наказателно дело и влошеното псикично
здраве на ищеца се установи със заключението по съдебно-психологическата
експертиза, в което е посочено, че наказателното дело, медийният интерес и
последствията от него са довели до тази диагноза („Разстройство в адаптацията“) и нарушеното физично здраве. Видно
от СПЕ, разстройството в адаптацията се
свързва и е причинено от преживян силен стрес. Когато нивата на стрес са повече
от обикновено се стига до причиняване на значителни промени и проблеми в живота
на човек – промени в личен план, работа, здраве. Ищецът е проявил признаци на ситуативна депресия, която е била отключена от събитията
през 2017 г. Останалата изброена симптоматика е в резултат на преживян стрес и
необратими промени в живота и работата на ищеца. Освен това, ищецът продължава
да проявява депресивна симптоматиса, трудности при
адаптиране след делото, тревожност, липса на очен контакт при разговор,
разстройство в адаптацията, като ВЛ не може да посочи колко време би отнело да
се възстанови, за да влезе в обичайния си ритъм на живот.
Относно
причинната връзка между незаконното обвинение на ищеца и влошеното му физично
здраве:
Съдът
приема, че ищецът е страдал от Исхемична болест на
сърцето и преди м.март 2017 г. и в този
смисъл, само по себе си, възникването на това заболяване не е в пряка причинно
– следствена връзка от провеждането срещу ищеца наказателно производство. Това
се установява от епикризата, издадена от Клиниката по
инвазивна кардиология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна след болничното
лечение на ищеца през периода 08.11.2017 г. - 13.11.2017 г. В епикризата е посочено, че през 2009 г. е проведена СКАГ (коронарография с установена нестенозираща
коронарна атеросклероза) и че се касае за дългогодишна артериална хипертония.
Освен това, видно от заключението по СМЕ, основната причина за възникване на
ИБС е стенозиращата атеросклероза (така например, в решение № 276/08.01.2019 г. по гр.д. №
4945/2017 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че макар и да липсва връзка между
здравословното състояние на ищеца и
наказателното преследване, установените заболявания и хоспитализации следва да
бъдат разгледани като фактори, които в конкретния случай обуславят по-тежкото
психическо и емоционално натоварване на ищеца от обвинявянето
му в извършване на престъпление).
Влошеният
ход на заболавянето, обаче, е настъпил именно в
резултат на преживения стрес от
незаконното обвинение на ищеца. Това се установява при съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства – липсват каквито и да е данни, че
след проведената на ищеца през 2009 г. коронарография
е имало някакви клинични прояви на исхемичнато болест
на сърцето - до спешната хоспитализация на ищеца през 2017 г. и последвалата
през 2018 г. инвазивна процедура. И двамата разпитани по делото свидетели, и
заключението по СПЕ, категорично и непротиворечиво сочат, че след повдигнато му
обвинение, ищецът е бил силно стресиран, в шок, ступор
и депресия. Видно от заключението по
СМЕ, психоемоционалният стрес е допълнителен рисков
фактор при това заболяване, като впоследствие ВЛ уточнява, че здравословното
състояние на ищеца, довело до хоспитализирането му през ноември 2017 г. и юли
2018 г., е възможно да е причинето от стрес.
Влошеното здравословно състояние на ищеца, свързано с клинични прояви на болестта на сърцето е обективен факт, който
се намира в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Такава
причинно-следствена връзка, обаче, не се установява по отношение на диагностицираното заболяване Псориазис вулгарис, тъй като
не са ангажирани доказателства в тази връзка, а сочената такава от свидетелите
не е основана на специални познания, с каквите
свидетелите нито разполагат, нито е допустимо да се установява по този ред.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение
съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на
увреждането, състоянието, причинителят и др.
Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име
в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само
по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да
бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно
състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че процесното наказателно
производство е продължило малко над 1 година и 1 месец, че производството е
образувано срещу ищеца за престъпление по чл. 289, пр. 2-ро НК, който
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, както и
определената мярка за неотклонение („Парична гаранция“ в размер на 3000 лева).
От друга страна, съдът съобрази още и
възрастта на ищеца към момента на образуване на досъдебното производство
– 56 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен, както и
обстоятелството, че образуването на наказателно производство за такъв тип
престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на личността,
като последиците на това отзвучават дълго.
Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая, наказателното производство
е образувано за престъпление в област, в която е професионалната реализация на ищеца,
което несъмнено се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и служебната му репутация. Воденото срещу ищеца наказателно производство е накърнило
неговото професионално достойнство, като е уронено доброто му име на почтен
магистрат с оглед и на широкото публично разгласяване на неговото обвиняване в
извършване на престъпление чрез средствата за масова информация. Следователно,
интензитетът на неблагоприятното засягане на неимуществената сфера на ищеца,
неговото човешко достойнство и професионална чест е много по-висок, като тези правнорелевантни обстоятелства трябва да бъдат взети
предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 267/26.06.2014 г. по гр.
д. №820/2012 г. на ВКС, ІV ГО, в което се изтъква, че при определени професии
(полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са
изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи
подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера. Съдът подчертава, че това важи в още по-голяма степен за случаите,
когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на
професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице. В тези случаи е
справедливо да се присъди обезщетение в по-голям размер.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 80 000 лева. Този размер
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 26.04.2018 г.,
до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи изпадат в
забава (т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно
иска за заплащане на сумата от 8753.57 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи и съставляващи сбора от: сумата
от 6 690.71 лева – неполучени трудови възнаграждения в периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. и сумата от 2 062.86 лева – неполучено
трудово възнаграждение през месец ноември 2017 г.
Както
беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от
предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да бъде ангажиране на
отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, което не е извършено от ищеца.
В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г по
т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди
се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В решение №
54/13.06.2017 г. по гр.д № 2755/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че
пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход
за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното
увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от
установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017г по гр.д № гр. д. №
3728/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО), да е обективно , а не само субективно очакван
като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да
е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това
означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение №
156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010г.), като свързано с конкретните
обстоятелства Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно
разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
установяването на пропуснатата полза при договор се основава на предположение
за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението. Когато пропусната
полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор,
от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от
незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при
установяването на пропусната полза ще има
ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка
пред изпълнението , предвид поведението на страните по договора, волята им,
нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността.
Тези предпоставки в случая са налице:
Установи
се по делото, че в резултат на незаконното обвинение в извършено престъпление
се е влошило психичното и физично здраве на ищеца и за периода от 29.05.2017 г.
до 31.07.2017 г. и за периода от 08.11.2017 г. до 22.11.2017 г., ищецът е бил в
отпуск за временна нетрудоспособност поради общо заболяване (съответно
разстройство в адаптацията и нестабилна стенокардия) с предписан болничен и
домашно-амбулаторен режим на лечение – видно от болничен лист 16.06.2017 г.,
болничен лист 19.07.2017 г. и болничен лист 13.11.2017 г., и трите издадени от
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Варна
Видно
от служебна бележка, издадена от Окръжен съд – Варна (л. 96 от делото), за
периода от 01.05.2017
г. до 31.07.2017 г., месечното нетно трудово възнаграждение на ищеца е било в
размер на 3312.54 лева, или обща сума за получаване за периода 9937.62 лева.
Вместо това, за същия период, ищецът е получил нетно трудово възнаграждение в
размер на 3246.91 лева, или с 6690.71 лева по-малко (9937.62 лева -
3246.91 лева). За месец 11.2017 г., нетното месечно възнаграждение на ищеца е
следвало да бъде 3666.56 лева, но е получил нетно трудово възнаграждение в
размер на 1603.70 лева, или с 2062.86 лева (3666.56 лева и 1603.70
лева). Следователно, ищецът е претърпял имуществена вреда във формата на пропусната полза и
представлява сбора от двете суми (6690.71 лева + 2062.86
лева), а именно: 8753.57 лева.
Искът е
основателен и следва да се уважи за предявения размер. Сумата е дължима ведно със законната
лихва, считано от 26.04.2018 г., до
окончателното й плащане.
Относно
иска за заплащане на сумата от 3 240
лева,
представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба,
изразяваща се в разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство:
За
процесуално представителство и адвокатска защита в разглежданото наказателно
производство, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 240 лева, която сума съставлява сбора
от:
-
сумата
от 960 лева (с ДДС) – за защитата на ищеца по ДП № 149/2017 г. по
описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при СГП, пр.пр.
№ 9-56/2017 г. по описа на СГП – съгласно договор № 3786/16.03.2017 г., фактура
№ 5262/28.03.2017 г. и фискален бон от 28.03.2017 г. (л. 97 – л. 99),
-
сумата
от 960 лева (с ДДС) – за защита по НОХД № 1205/2017 г. на СГС, НО, 11 състав –
съгласно договор № 3785/28.03.2017 г., фактура № 5263/28.03.2017 г. и фискален
бон от 28.03.2017 г. (л. 100 – л. 102),
-
сумата
от 720 лева (с ДДС) – за защита по ВНОХД № 693/2017 г. на САС, НО, 1 състав –
съгласно договор № 3941/19.09.2017 г., фактура № 5530/28.09.2017 г. и фискален
бон от 28.09.2017 г. (л. 103 – л. 105),
-
сумата
от 600 лева (с ДДС) – за защита по н.д. № 1277/2017 г. по описа на
ВКС, І НО –
съгласно договор № 4153/26.03.2018 г., фактура № 5868/26.03.2018 г. и фискален
бон от 26.03.2018 г. (л. 106 – л. 108).
Тези
разходи са направени именно във връзка с незаконното обвинение, порадие което и е налице пряка причинна връзка между така
претърпяната от ищеца имуществена вреда и незаконното обвинение. Възраженията
на ответника в тази връзка са неоснователни.
Неоснователно
е и възражението на ответника за прекомерност на уговореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В настоящия случай, съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на предмета по наказателното производство, броя на проведените открити
съдебни заседания, включително и тяхната продължителност, предвиденото наказание
за престъплението, за което ищецът е бил
обвинен, приема, че възнаграждението те е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
Следователно,
искът следва да се уважи за предявения
размер - сумата от 3240 лева. Сумата е дължима ведно със законната
лихва, считано от 26.04.2018 г., до
окончателното й плащане.
Относно
разноските: Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ,
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил
доказателства за извършени разноски в размер на 1200 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 4560/22.04.2019 г., приложен
на лист 157 от делото, с включен ДДС. Като доставчик на услугата,
адвокатското дружество е издало фактура № 6565/22.04.2019 г. за сумата от 1200
лева, която видно от приходен касов ордер от 22.04.2019 г. е била заплатена в
брой. В съдебно заседание на 06.07.2020 г., ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, както и след като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението не следва да се намалява.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъда
сумата от 984 лева (1200 лв. х 0.82)
- платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 610 лева, включваща разноски за производството (депозит за СМЕ и СПЕ, общо
600 лева), и платена държавна такса (10 лева).
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. *****, да заплати на С.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
-
на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 80 000 лева –обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца
от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по ДП № 149/2017 г. по
описа на СЗ „Антикорупция“ при СГП г., за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД
№ 1205/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018
г. до окончателното изплащане,
-
на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 8753.57 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и съставляващи сбора от:
сумата от 6 690.71 лева – неполучени трудови възнаграждения в периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. и сумата от 2 062.86 лева – неполучено
трудово възнаграждение през месец ноември 2017 г., причинени на
ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по ДП № 149/2017
г. по описа на СЗ „Антикорупция“ при СГП г., за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 1205/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва,
считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане,
-
на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3240 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сбора
от заплатените адвокатски възнаграждения по наказателното производство,
причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по
ДП № 149/2017 г. по описа на СЗ „Антикорупция“ при СГП г., за което е оправдан
с влязла в сила присъда по НОХД № 1205/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва,
считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане,
-
на
основание чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, сумата от 984 лева – адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. І ЗОДОВ, сумата от 610 лева – разноски в производството и държавна
такса, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80 000 лева до пълния
предявен размер от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: