Определение по дело №872/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивното производството е образувано по жалба и подадена насрещна въззивна жалба.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Т. Г.унчев, в качеството му на процесуален представител на Н. И. И., Г. Н. И. и В. Н. К.,всики от Г., против решение № 344/17.12.2012 год. постановено по гр.дело № 351/2012 год. на Районен съд П.. Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от адвокат П.П., в качеството му на процесуален представител на В. И. и И. И., в който се излагат доводи за неоснователност на наведените оплаквания. Претендират се направените разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба и от третия ищец- А. И., в който се излагат доводи за неоснователност на наведените оплаквания. Претендират се направените разноски във въззивното производство. Не са направени доказателствени искания.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от А. С. И., от Г., против решение № 344/17.12.2012 год. постановено по гр.дело № 351/2012 год. на Районен съд П.. Решението се обжалва в отхвърлителната му част. Твърди се, че решението в посочената му част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Твърди се, че решението е и неправилно, тъй като съдът се е произнесъл противно на логиката. Поддържа се също, че съдът незаконсъобразно е одобрил възнаграждението за вещото лице, тъй като последното било в противоречие с нормативните изисквания за определяне възнагражденията за вещи лица. Иска се отмяна на рашението в тази му част и уважаване на исковата претенция. Иска се и частична отмяна на решението и в частта за разноските, изразяващи се в размера на определеното възнаграждение на вещо лице.

В срока по чл.263 ал.3 ГПК не са постъпили отговори по насрещната въззивната жалба.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл.263 ал.2 от ГПК и също отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество само оплакванията в насрещната въззивна жалба са частично основателни.

С обжалваното решение районният съд частично е уважил предявения иск като е осъдилответниците Н. И. И., Г. Н. И. и В. Н. К., да премахнат незаконния строеж, представляващ тераса на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, откъм уличната регулационна линия, построена в ПИ с идентификатор № 56126.601.114 по кадастралната карта на град П. от 2010 година до размера на терасата на първия жилищен етаж, построен и попадащ над тази 1/2/една втора/ идеална част от дворното място от западната страна, оцветено в жълто на скицата, неразделна част от Договора за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот от 02.07.2010 година, сключен между Н. И. И., ЕГН *, Я. Г. И., починала на година, В. И. И., ЕГН *, И. С. И. ,ЕГН * и А. С. И., ЕГН *, с нотариална заверка на подписите, като над този размер е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е отхвърлил иска и в частта, с която се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконен строеж, изразяващ се в отливане на бетонов пояс и тухлена зидария в пространството под терасата откъм уличната регулационна линия на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, която стена е била построена на 06.10.2011 година, поради неоснователност на иска като недоказан в тази част. С решението съдът е осъдилН. И. И., Г. Н. И. и В. Н. К. да заплатят на В. И. И., ЕГН, И. С. И. и А. С. И., сумата от 466,07 /четиристотин шестдесет и шест лева и седем стотинки/ лева, представляваща размера на сторените разноски от ищците, съразмерно уважената част на иска. С решението съдът е осъдилВ. И. И., И. С. И. и А. С. И. да заплатят на Н. И. И.,Г. Н. И. и В. Н. К., сумата от 200,00/двеста/ лева, представляваща размера на сторените от ответниците разноски, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск. С решението, на основание чл.194 ал.3 от ГПК във връзка с чл.193 от ГПК съдът е признал за неистинска подписаната от Н. И. И., ЕГН * -Декларация с рег.№ 3464 от 03.06.2010 година, нотариално заверена от ПОМОЩНИК НОТАРИУС - С. П. при Нотариус К. Т., нотариус с район на действие района на Районен съд Г. с рег.№ 510 на Нотариалната камара, в частта, че строеж „Постройка на тераса на първи жилищен етаж находяща се в УПИ XII-114, квартал 3 /трети/ по плана на Г. е построена през 1984 година”.

Предявеният иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността е допустим. Всеки носител на правото на собственост може да брани правото си, когато друго външно на правото лице му пречи да го упражнява в пълен обем. Без значение в случая е обстоятелството, че се касае за строеж. След като този строеж пречи на съсобственик да ползва прилежащия терен не съществува процесуална пречка да се води иск по чл.109 от ЗС. В този смисъл предявения иск е допустим – предявен е от лице, което е носител на правото на собственост в установения от фактическа страна размер, собствениците – ищци твърдят, че ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост върху дворното място в пълен обем, като посочват причина за това – наличието на незаконни строежи – тераса и бетонен пояс под терасата, както и твърдения за невъзможността с оглед наличието на тези строежи да ползват дворното място както и за каквото сами преценят, т.е. налице е в казуса правен интерес от предявяване на иска, който е и предявен пред местно и родово компетентния съд. Ето защо изложените в обратната насока оплаквания от ответниците се явяват неоснователни. В тази насока неоснователни се явяват и наведените от ответниците оплаквания във връзка с направените от районният съд изводи във връзка с Удостоверение за търпимост № 19/09.03.2011 година на Главния архитект на Община П.. Изложените мотиви от съда досежно значението на това удостоерение за търпимост и косвения съдебен контрол по отношение на същото изцяло се споделят от въззивната инстанция. По делото е установено, че това удостоверение за търписмост е издадено въз основа на подписана от Н. И. И., ЕГН * -Декларация с рег.№ 3464 от 03.06.2010 година, нотариално заверена от ПОМОЩНИК НОТАРИУС - С. П. при Нотариус К. Т., нотариус с район на действие района на Районен съд Г. с рег.№ 510 на Нотариалната камара, която е призната за неистинска в частта, че строеж „Постройка на тераса на първи жилищен етаж находяща се в УПИ XII-114, квартал 3 /трети/ по плана на Г. е построена през 1984 година”. Ето защо преценката на районният съд за значението на това доказателство за изхода на спора е законосъобразна.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че процесната тераса към настоящия момент представляваща бетонова плоча, заградена в източната част с площ на заграденото пространство в размер на 6,00 кв.м. е изградена без съгласието на съсобствеците на имота и по същество представлява незаконен строеж. Налице са извършени незаконосъобразни действия от страна на ответниците, изразили се в изграждането на тераса без съгласието на съсобствениците, без да са налице условия за търпимост на този вид пристрояване по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, като се има предвид, че изграждането на терасата е последващо на построяването на сградата и пристрояването в съсобствен недвижим имот се следва само със съгласието на всички съсобственици и надлежно учредено право на пристрояване. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че с изграждането на терасата се пречи дворното място да се ползва по обем и в цялост, като неговото ползване е ограничено до възможността собствениците на парцела да ползват ограниченото от тераса дворно място за складови нужди, но фактическа не биха могли с оглед отстоянието на терасата. Терасата пречи да обработва земята в пълен обем, да се извършват дейности по фасадата на сградата или да се преминава в пространството заето от площта на терасата. В този смисъл е налице очевидно ограничаване на пълния обем на правото на собственост върху дворното място не само за ищците, но и за останалите съсобственици. Без значение в случая е обстоателството, че страните са си разпределили правото на ползване по отношение на дворното място и постройките в същото. Процесната тераса ограничава всички съсобственици да ползват в пълен обем собствената вещ – в казуса дворното място, според желанието на собствениците. В тази насока Окръжният съд не споделя само изложените от районният съд мотиви, че така изградената тераса,с оглед сключения договор за ползване на процесните имоти, пречи само с ".... тази си част от терасата, която заема пространството над разпределеният им по общо съгласие дял от дворното място в западната страна на това дворното място, като относно ползването на дворното място поставено в дял на ответниците по силата на договора не може да се приеме, че е налице пречене, тъй като ищците по силата на договора сами са се лишили от това си право да ползват имота в тази част", т.е. до размера на 1/2 ид.части от терасата. Този извод не може да бъде възприет и изложените в тази насока оплаквания в насрещната жалба са основателни. Процесната тераса пречи на собствениците в пълния си обем. В тази си част постановеното решение, с която е отхвърлен предявеният иск за премахването на частта от терасата попадаща извън тази 1/2ид.части от дворното място от западната страна на дворното място, оцветено в жълто на скицата, неразделна част от Договора за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот от 02.07.2010 год. сключен между страните, следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск за премахването на терасата следва да бъде уважен изцяло- т.е. и по отношение на останалата част от терасата. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските. В насрещната въззивна жалба не е направено искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Ето защо разноските следва да бъдат поети от страните така както са направени.

Мотивиран от гореизложеното съдът и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 344/17.12.2012 год. постановено по гр.дело № 351/2012 год. на Районен съд П. в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от В. И. И., ЕГН * с постоянен адрес Г., ул.”М.” № , И. С. И., ЕГН * с постоянен адрес Г., ул.”М.” № , А. С. И., ЕГН * с постоянен адрес Г., ул.”М.” № , против Н. И. И., с постоянен адрес Г., ул.”М.” №8 и Я. Г. И., с постоянен адрес Г., ул.”М.” №, с правно основание чл.109 от Закона за собствеността и цена иска в размер на 2 227,87 лева, за осъждането на ответниците да премахнат останалата част от незаконния строеж, представляващ тераса на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, откъм уличната регулационна линия, построена в ПИ с идентификатор № 56126.601.114 по кадастралната карта на град П. от 2010 година до размера на терасата на първия жилищен етаж, построена и попадаща извън тази 1/2/една втора/ идеална част от дворното място от западната страна, оцветено в жълто на скицата, неразделна част от Договора за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот от 02.07.2010 година, сключен между Н. И. И., Я. Г. И., починала на 23.05.2012 година, В. И. И., И. С. И. и А. С. И., с нотариална заверка на подписите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН *, с адрес град П., ул.”М.” № , Г. Н. И., ЕГН * с адрес Г., ул.”М.” № и В. Н. К., ЕГН * с адрес град П., У. Б. I. № , А. да премахнат и останалата част от незаконния строеж, представляващ тераса на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, откъм уличната регулационна линия, построена в ПИ с идентификатор № 56126.601.114 по кадастралната карта на град П. от 2010 година до размера на останалата част от терасата на първия жилищен етаж, построена и попадаща извън тази 1/2/една втора/ идеална част от дворното място от западната страна, оцветено в жълто на скицата, неразделна част от Договора за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот от 02.07.2010 година, сключен между Н. И. И., ЕГН *, Я. Г. И., починала на година, В. И. И., ЕГН *, И. С. И. ,ЕГН * и А. С. И., ЕГН *, с нотариална заверка на подписите,

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.