РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Самоков, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20241870200539 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. П. П. от гр. Самоков, чрез пълномощника си адв. С. Ц., обжалва
Наказателно постановление № .. г., издадено от Ф. В. Б., на длъжност ВПД
Началник на РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В становище, наименувано „писмена защита“ и постъпило преди
провеждане на насроченото открито съдебно заседание, юрк. П. И. –
пълномощник на ответника по жалбата - Началник на РУ – Самоков, счита, че
жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено.
Пред съда жалбоподателката се представлява от пълномощника си, който
в открито съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения изтъква, че събраните по делото доказателства подкрепят
извода за основателността на изложените в нея оплаквания.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът по жалбата
Началник на РУ – Самоков не се явява, не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
1
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано по реда на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 29.12.2023 г. на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от св. И. И. А., на длъжност
„полицейски инспектор“ в РУ – Самоков за това, че за периода от 11.10.2023 г.
до 07.11.2023 г., използвайки мобилен телефон с поставена СИМ-карта в него
с абонатен номер ********** жалбоподателката К. П. П. е осъществила 192
броя обаждания на телефон ЕЕН 112 не по предназначение, осъществявайки
спешно повикване като е предала неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателката е нарушила
чл. 28, ал. 2 от Закона за Националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН112).
В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, административно-
наказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации на
актосъставителя, приел е, че с деянието си жалбоподателката виновно е
нарушила чл. 28, ал. 2 от ЗНССПЕЕН112 и на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН112 й е наложил административно наказание „глоба“ в размер
2000 лв. за това нарушение.
Както в АУАН, така и в НП деянието на жалбоподателката е описано чрез
словесно възпроизвеждане на забрани, установени в чл. 28, ал. 1 от
ЗЕССПЕЕН112, за чието нарушаване в чл. 28, ал. 2 от ЗЕССПЕЕН112 е
предвидена административнонаказателна отговорност по вид и в размери,
определени в този закон. В този смисъл между двете алинеи е налице
неразривна смислова и логическа връзка и посочването в АУАН и в НП на
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗЕССПЕЕН112 като нарушена с деянието не
съставлява съществено несъответствие на АУАН и НП с изискванията към
съдържанието им, установени в чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН.
2
Следва обаче да се отбележи, че описанието на деянието на
жалбоподателката както в АУАН, така и в НП само и единствено чрез
словесното възпроизвеждане на тези забрани съставлява нарушение на
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
към съдържанието на АУАН и НП, тъй като в тях изобщо не са описани
никакви конкретни факти, които да очертават съставомерно поведение на
жалбоподателката, извършено в нарушение на забраните по чл. 28, ал. 1 от
ЗЕССПЕЕН112 и на обстоятелствата, при които то е осъществено. Вярно е, че
вмененият на жалбоподателката брой обаждания на ЕЕН 112 в периода от
11.10.2023 г. до 07.11.2023 г. е твърде значителен, но само по себе си това не е
съставлявало пречка актосъставителят, а в хода на административно-
наказателното производство - и наказващият орган по реда на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, да установят какво е съдържанието на изпратения от Дирекция
„Национална система 112“ в МВР оптичен носител със записи на телефонни
обаждания. Очевидно е, че те не са сторили това – в показанията си пред съда
св. А. (актосъставител) сочи, че е съставил АУАН изцяло с оглед съдържанието
на писмото, получено в РУ – Самоков от Дирекция „Национална система 112“
в МВР и че е определил сигналите като фалшиви, защото в този смисъл било
съдържанието на това писмо. Като общ съвкупен резултат от това развитие на
административнонаказателното производство в АУАН и в НП не е посочен
дори смисълът на тези обаждания, нито на отделни, възможно обособими
групи от тях и на жалбоподателката не е вменено конкретно поведение в
нарушение на чл. 28, ал 1, вр. ал. 2 от ЗЕССПЕЕН112. По този начин
жалбоподателката е лишена от възможността да упражни правото си на
защита срещу фактическите констатации на актосъставителя и на
административно-наказващия орган относно авторството и естеството на
деянието, каквито в случая изобщо липсват.
На следващо място, дори изразяващо се само и единствено в словесно
възпроизвеждане на забрани, установени в чл. 28, ал. 1 от ЗЕССПЕЕН112,
описанието на деянието на жалбоподателката в АУАН и в НП е твърде неясно
– в това описание е възприето, че осъществяването на обаждания (т. е.
ползването по смисъла на тази разпоредба) на ЕЕН 112 не по предназначение
се е изразило в предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали
(като в АУАН и в НП е пропуснато да се посочи, че това са сигнали за помощ).
Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗЕССПЕЕН112 е забранителна и установява
3
различни, по същество алтернативни форми на изпълнително деяние,
съставомерни за нарушаването й: 1/. ползване на единния европейски номер
(ЕЕН) 112 не по предназначение и 2/. предаване на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ. Това е очевидно, защото нарушаването на
тези по същество различни забрани е съставомерно за различни по вид
административни нарушения – ползването на ЕЕН 112 не по предназначение
съставлява административно нарушение по чл. 37 от ЗЕССПЕЕН112 и е
административнонаказуемо с глоба от 200 лв. до 1000 лв., а предаването на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ е административно
нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗЕССПЕЕН112, административнонаказуемо с
глоба от 2000 лв. до 10000 лв. Поради това и в разрез с императивните
разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН възприетото в
АУАН и в НП описание на нарушението определя като едно деяние признаци
на различни административни нарушения, за които е предвидена различна по
размер глоба. По този начин жалбоподателката е лишена от възможността да
упражни правото си на защита срещу правния извод на административно-
наказващия орган, че вмененото й деяние е съставомерно като
административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗЕССПЕЕН112.
С оглед гореизложеното, описанието в АУАН и в НП на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, е неясно и непълно, което съставлява
допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата
на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
И на последно, но не по значение място, вмененият на жалбоподателката
брой обаждания на ЕЕН 112 сочи на множество деяния, за които й се вменява
да са нарушения на чл. 28, ал. 1 от ЗЕССПЕЕН112 – било на забраната за
ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, било на забраната за предаване на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ (относно последната
– със сериозни резерви предвид липсата на посочване в АУАН и в НП, че това
са сигнали за помощ). В нарушение на материалната разпоредба на чл. 18 от
ЗАНН за тези нарушения на жалбоподателката е наложено едно
административно наказание - глоба в размер 2000 лв., без да може да се
установи за кое от деянията е наложено това административно наказание.
Ето защо съдът намира, че в административнонаказателното
4
производство по издаването на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които са обусловили и неправилно
приложение на материалния закон, допуснато при издаването му. Поради това
и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде
изцяло отменено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право да й бъдат присъдени
разноските по делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП.
Жалбоподателката е поискала присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер 500 лв. съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, който служи и за разписка за платената сума.
Основателно е възражението по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН на процесуалния
представител на ответника по жалбата за прекомерност на разноските на
жалбоподателката за платено адвокатско възнаграждение. От една страна
производството е образувано по подробно аргументирана жалба, изготвена и
подадена от адвокат, но от друга страна делото е разгледано в едно открито
съдебно заседание, в което е приета административно-наказателната преписка
и са разпитани двама свидетели, а предметът на делото не се отличава с
фактическа или правна сложност. Затова и като съобрази тези конкретни
обстоятелства, както и актуалната практика на Съда на Европейския съюз,
недопускаща национална правна уредба, която да обвързва съда с нормативно
установени минимални размери на адвокатските възнаграждения
(адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателката е уговорено при
действието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения преди изменението й обн. ДВ, бр. 14/2025 г.), съдът намира,
че адекватният размер на разноски за адвокатско възнаграждение, който
следва да бъде понесен от бюджета на органа, издал обжалваното НП, е 400
лв., в какъвто размер то следва да бъде присъдено в полза на
жалбоподателката на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .. г., издадено от Ф. В.
5
Б., на длъжност ВПД Началник на РУ – Самоков.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Районно управление – Самоков към Областна
дирекция на МВР – София, с адрес гр. С., ул. „П.. В. З.” № .., да заплати на К.
П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „З.“ № .., сумата 400,00 лв. за
разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6