Определение по дело №928/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл.413 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „ БНП П. П. Ф. Е. с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б. П. – С., сг 14, със законен представител Л. Л. П. Ч. пълномощника Д. В. - Ю., насочена против разпореждане № 673/12.02.2013г. на РС-Разлог по чгр.д.№ 16/2013г. по описа на с.с. ,с което е оставена без уважение молбата на кредитора ЕАД „ БНП П. П. Ф., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б. П. – С., сг 14, със законен представител Л. Л. П. Ч. пълномощника Д. В. - Ю., против Д. И. Д., ЕГН *, в частта за присъждане на разноски за възнаграждение за Ю. във връзка с подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане като се поддържа ,че в нарушение на процесуалните правила РРС е отхвърлил заявлението в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, тъй като претендираната от молителя сума в размер на 100.00л ева – юрисконсултски хонорар има своето правно основание в разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК.Иска се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови с определение задължение за РС да издаде заповед за изпълнение против длъжника за сумата 100лв,представляваща разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК във вр. с чл.62 ал.2 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

РС –Разлог е бил сезиран със заявление на „ БНП П. П. Ф. Е. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане в размер на 1311.65 лв. (хиляда триста и единадесет лева и 65 стотинки), както и сумата в размер на 125.92 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2011 г. до 05.03.2012 г., както и сумата в размер на 178.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2011 г. До 20.12.2012 г., ведно със законната лихва от 10.01.2013 г. до изплащане на главницата, както и сумата 32.32 лв. за разноски по делото за внесена д.т. и 100лв –за юрисконсултско възнаграждение, определено по минимума на адвокатските възнаграждения по чл.7 ал.2 от Наредба №1 /2004г. на Висшия Адв.Съвет.

РС е уважил заявлението и е постановил издаване на заповед за изпълнение за горепосочените вземания като с обжалваното разпореждане е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата 100л.в - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Според настоящия съдебен състав на БлОС искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв е основателно и следва да се уважи. Когато заявителят е представляван в заповедното производство от Ю., нему се дължат разноските за това съгласно чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 и 5 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая претендираните от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение са определени по минимума ,посочен в чл.7 ал.2 т.1 от визираната Наредба, предвид което за сумата от 100лв – разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Неправилно с обжалваното разпореждане разноските за възнаграждение за Ю. са отказани на заявителя по съображения,които не намират опора в процесуалния закон. Позоваването на чл.6 от Конституцията на РБългария е без връзка с конкретния процесуален проблем за присъждане на деловодните разноски за Ю., претендирани от заявителя-жалбоподател в настоящето производство. Дължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение на заявителя няма отношение към реално заплащаното трудово възнаграждение на юрисконсулта, което се формира по други правила. Законодателят е поставил вземането за разноски за юрисконсултско възнаграждение в зависимост само от две обстоятелства-претендиращата такива разноски страна да е била представлявана от Ю., чиято представителна власт произтича от упълномощаването за конкретното дело и трудовия договор, и определянето му по минималния размер на адвокатските възнагреждения, съгласно Наредба №1/2004г. на ВАдв.Съвет. В случая посочените обстоятелства са установени, поради което РС не е имал основание да откаже издаване на заповед за изпълнение в частта за претендираното като разноски по заповедното производство юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл неоснователни са изводите на районния съд, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. В случая ГПК - чл.78, ал.8, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от Ю., но не поставя условие това възнаграждение да е действително изплатено. Единственото изискване на закона е указана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество. Това е така, тъй като отношенията между работодателя и юрисконуслта почиват на трудов договор, при който заплащането, правата и задълженията се регламентират от КТ, а не както е при адвокат по договор за поръчка. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва да има доказателства за плащане на юрисконсултското възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 -3 ГПК във вр. с чл.413 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 673/12.02.2013г. на РС-Разлог по чгр.д.№ 16/2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Д. И. Д., ЕГН *, да заплати на кредитора ЕАД „ БНП П. П. Ф., с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б. П. – С., сг 14, със законен представител Л. Л. П. Ч. пълномощника Д. В. - Ю., сумата в размер на 100лв/сто лева/ - разноски по заповедното производство - за юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявлението на ЕАД „ БНП П. П. Ф., по което е образувано чгр.д.№16/2013г. по описа на РС-Разлог за сумата 100лв/сто лева/, представляваща разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС-Разлог за издаване на заповед за изпълнение съобразно постановеното-по-горе.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: