Решение по дело №350/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Решение № 121 / 31.05.2024г. по ВАНД № 350 / 2024г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от УБДХ.
С решение № 201 от 29.05.2024 г., постановено по АНД № 407/2024 г., по описа
на Районен съд – С. е признато за установено, че нарушителят И. А. И. на 23.03.2023г.
около 16:15 часа в град С., в стая № 11 и на двора на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - град С. на публично място пред повече хора е извършил непристойна проява,
изразяваща се в оскърбително отношение и държание към полицейски служител Е.Ц. и
отправена й обида, с което е нарушил обществения ред и спокойствие и е изразил явно
неуважение към обществото, като поради ниска степен на обществена опасност
деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК и на основание чл. 1 ал. 1, т.
2 от УБДХ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева
в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.
Срещу решението е постъпила касационна жалба от адв. Х. Х. процесуален
представител на нарушителя, в която се навеждат доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, с оглед на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в
мотивите на решението съдът се позовал единствено на показанията на свид. Ц., на
служителите от нейната служба, които й били подчинени и не кредитирал показанията
на другите свидетели. Жалбоподателят твърди, че на 13.07.2022г. при извършена
проверка на И. А. И. от контролните органи, полевият тест показал наличие на
наркотични вещества и тъй като той не бил съгласен с показанията на техническото
средство, дал сравнителен материал за изследване. Образувано било досъдебно
производство срещу неизвестен извършител до изготвяне на резултата от
изследването. След около четири месеца, в началото на м. ноември 2022г. И. проверил
в сектор „ПП“ С. дали има резултат. Свид. Ц. му отговорила че все още не е излязъл
резултата и така той проверявал всеки месец до март 2023г. На 22.03.2023г. И. се
срещнал с адв. Х. и на 23.03.2023г. последният направил проверка в РУ – С., при което
установил, че резултатът излязъл още през м. октомври 2022г., след което извършил
справка в РП – С. и разбрал, че наказателното производство е прекратено, а препис от
постановлението за прекратяване бил изпратен на ОД МВР още през м. октомври
2022г. Адв. Х. веднага се обадил на И., за да отиде в сектор „ПП“ да си получи
СУМПС, табелите с peг. номер и СРМП. И. не бил получил постановлението за
прекратяване, тъй като не бил страна по делото и нямало разпореждане на прокурора
да му се връчва. Отишъл в сектор ,,ПП” С., поискал да му бъде върнато СУМПС, но
свид. Ц., Началник група АНД в сектора, отказала защото нямало такова
постановление и не било отразено в информационната система. И. продължил да
настоява, отново му било отказано, при което от доказателствата безспорно се
установявало, че започнал разговор на висок тон между него и свид. Ц., като тя си
позволила да го бута, за да излезе от помещението. Това се потвърждавало и от
показанията на свид. Н. - Началник сектор „ПП” ОД МВР С., който разпоредил Ц. да
се прибере в стаята си. Дошла свид. Д. Й., която след необходимите справки в
системата, открила Постановлението на РП С. и СУМПС било върнато на И..
Жалбоподателят счита, че И. И. не е извършил непристойна проява по смисъла
на чл.1, ал.1, т.3 от УБДХ, тъй като не е имало обиди, ругатни и други непристойни
действия, а неговите действия се изразявали единствено в говор на висок тон, възмутен
от бездействието на свид. Ц. като началник на група АНД, която вместо да извърши
1

проверката, изострила обстановката като го гонела и бутала. И. продължавал
единствено да си иска СУМПС, като високия тон и ядосването му били за това, че бил
без СУМПС още пет месеца след резултата от кръвната проба. Резултатът от неговото
настояване бил връщане на СУМПС, като това можело да стане без да повишава тон,
ако свид. Ц. била постъпила като служител в учреждение, което работело за културно
обслужване на гражданите, без да се стига до ексцесии и поведение несъвместимо с
длъжностната й характеристика и етичния кодекс на служител от МВР.
Искането е Окръжният съд да постанови решение, с което да отмени решението
на Районен съд С. и да постанови своя съдебен акт като оправдае И. И..
В съдебно заседание, проведено пред Окръжния съд, жалбата се поддържа
изцяло от нарушителя И. и неговия защитник по изложените в нея аргументи, като се
иска отмяна на обжалваното решение.
Представителят на ОП – С. намира жалбата за неоснователна и счита, че
решението на РС – С. следва да бъде потвърдено. В решението си районният съд
направил изключително подробен анализ на събраните доказателства и единствено
възможния извод, че И. И. осъществил акт на дребно хулиганство с думи и действия -
отправяне на ругатни спрямо полицейски служител на обществено място, по време на
извършване на служебните му задължения и удряне няколко пъти по предпазен
параван, за което му е наложена глоба. Прокурорът счита изводите на
първоинстанционния съд са правилни, поради което предлага решението на районния
съд за бъде потвърдено изцяло.
Страните не сочат допълнителни доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до
компетентния съд, поради което е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като
изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като
извърши проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, намери жалбата за
основателна.
Производството пред Районен съд – С. е образувано по внесена преписка въз
основа на Акт от 29.11.2023г. за констатиране на проява на дребно хулиганство,
съставен на И. А. И. затова, че на 23.03.2023г. около 16:15 часа в гр. С., сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – С. стая № 11, при получаване на СУМПС, след като
полицейски служител Е.Ц. му разяснила реда и основанията за връщането на СУМПС
и това, че в момента то не може и няма да му бъде върнато, той започнал да блъска по
плота и крещи, че не го интересува заявеното от Е.Ц. и, че иска незабавно да му бъде
върнато отнетото СУМПС. Същият с оглед отправеното устно разпореждане от
полицейски служител Е.Ц. в рамките на предоставените й от закона правомощия да
напусне служебното помещение и да се успокои поради причина, че с поведението си
уплашил служителките Радост Терзийска и Станиела И.а, направил отказ
продължавайки да крещи, че няма да излезе. След това в коридора извън служебното
помещение, срещайки Е.Ц. се доближил до нея заявявайки й, че целият град я мрази, че
скоро няма да бъде тук и, че е проста. В Акта е посочено още, че с поведението си И.
А. И. извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към
полицейски служител Е.Ц., като е влязъл в словесен конфликт с нея, крещейки й и
отправяйки й обида и с тези си действия нарушил обществения реди е предизвикал в
присъстващите крайно възмущение и силна уплаха.
2

Районният съд е разгледал внесения акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от И. А. И. и въз основа на извършената преценка на наличните, събрани и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, е приел за установена фактическа обстановка, изложена в мотивите към
решението, и която накратко се свежда до следното:
На 23.03.2023 г. в 16:30 часа свид. Ц., която работи на длъжност „Началник на
група отчет на ПТП, административно наказателна дейност и информационно
аналитична дейност“ в Сектор „Пътна полиция при ОДМВР-С. и работното й място се
намира в стая № 11 в сградата на Сектор „ПП“ при ОДМВР С. трябвало да присъства
на разширена оперативка на ръководния състав в сградата на ОДМВР С., на бул. “Ген.
Скобелев“ № 5. Около 16:15 ч. при тръгването й, в помещението, където се приемат
граждани, я чакали И. А. И. и свид. Виктор Николаев Долапчиев, когото познавала
служебно. Последният й казал, че идват, за да получи И. СУМПС, което му било
отнето на 13.11.2022 г. на основание чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, във връзка с управление на
МПС след употреба на упойващи вещества (наркотични вещества). На И. била връчена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, за временно отнемане
на СУМПС, за срок от 365 дни, но в системата не били въведени данни за установена
присъда или данни за отпадане на основанието, визирани в заповедта. Тъй като
свидетелката Ц. трябвало спешно да се яви в сградата на ОДМВР – С., отговорила на
И., че в момента не може да върне СУМПС, но ще извърши допълнителна проверка за
изясняване на обстоятелствата относно наличието на основание за връщането на
свидетелството. След този отговор И. започнал да блъска по плота и да крещи, че не го
интересува заявеното от свид. Ц. и че иска незабавно да му бъде върнато СУМПС.
Свид. Ц. му казала да се успокои, да излезе от служебното помещение, тъй като от
неговото поведение двете служителки Радост Терзийска и Станиела Русева се
изплашили. След като И. продължавал да крещи, че няма да излезе, докато не му бъде
върната книжката, свид. Ц. тръгнала към него и му разпоредила да напусне служебното
помещение, но той продължавал да крещи в близост до лицето й, че няма да напусне
помещението. Свид. Виктор Долапчиев, който през цялото време присъствал на
инцидента, застанал между тях, с цел да предпази свид. Ц. от посегателство. Свид.
Светлин Даскалов, който чакал пред служебното помещение, за да регистрира
автомобила си и чувал крясъците, отворил вратата, видял свид. Ц., която била в
униформа зад гишето, а срещу нея бил И., който продължавал да вика на много висок
тон. Свид. Долапчиев затворил вратата, преди свид. Даскалов да влезе в помещението.
Пред кабинета се намирал и свид. Николай Ганев, който също чул виковете на И..
Свид. Долапчиев успял да избута И. извън служебното помещение и свид. Ц. успяла да
излезе в коридора. И. отново се доближил до нея заявявайки й: „Целият град те мрази“.
Свид. Долапчиев отново застанал между двамата, за да не се стигне до физическо
посегателство. На мястото дошъл свид. Илиян Николаев Н. — Началник Сектор „ПП“
при ОД-МВР-С.. Свид. Ц. му обяснила, че И. иска да му бъде върнато СУМПС, но към
момента няма основание за това. В този момент И. отново тръгнал към свид.Ц.,
крещейки й да му върне книжката. Между двамата застанал освен свид. Долапчиев и
свид Н.. Тъй като свид.Ц. била уплашена, бутнала с ръце няколко пъти И. с цел да се
предпази, ако й посегне. И. обяснил на свид. Н. каква е причината за това да бъде
толкова афектиран - че СУМПС му е отнето за шофиране след употреба на наркотични
вещества, но е дал кръвна проба за анализ, която е изследвана и след отрицателен
резултат, прокуратурата е прекратила воденото срещу него. В този момент пред
служебния кабинет дошла свид. Мариета Пилукова - системен администратор в Група
„Отчет на ПТП, АНД и Информационно аналитична дейност“ в Сектор „ПП“ при ОД
3

МВР-С., която също възприела поведението на И., който стискал ръце, треперел от
ярост, доближил се много близо до свид. Ц. и продължавал да вика към нея. Свид.Н.
казал на свид. Ц. да се прибере в кабинета си и продължил да разговаря с И..
Междувременно в кабинета, в който били Ц., Терзийска и Станиела И.а влязла свид. Д.
Й., на която свид. Ц. разпоредила да намери преписката на И.. Същата влязла в
системата на „АИС АНД“ по ЕГН-то му и установила, че за същия има издадено
наказателно постановление, връчено и платено. От архива извадила цялата преписка,
по която било приложено наказателното постановление, АУАН, ЗППАН и
постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-С.. Свид. Ц. се
запознала с постановлението на РП-С. и установила, че е станала грешка, тъй като това
постановление било прибрано в архив, преди да бъде въведено в системата. Тя
разпоредила да бъде върнато СУМПС на И., като уведомила за това и свид. Н.. След
като получил СУМПС, И. напуснал сградата на „Пътна полиция“ при ОД-МВР-С..
Всички свидетели на възникналия словесен конфликт между свид.Ц. и И. останали
възмутени от поведението на последния.
По случаят било образувано досъдебно производство, което с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 30.10.2023г. на РП-С. по ДП № 133
„КП“/2023г. на ОД-МВР-С., вх. № 1654/2023г. на РП-С. е било прекратено и дадени
указания да се изпрати на Началника на РУ – МВР – С. за налагане на
административно наказание по УБДХ на И. А. И..
Въз основа на горепосоченото Постановление на РП - С. на 29.11.2023г.
полицейски инспектор Аркалиев, служител на PУ - С. на И. И. съставил процесния Акт
за констатиране на дребно хулиганство, като пред СлРС е било образувано АНД №
1630/2023г. на РС- С.. Съдебното производство по посоченото АНД било прекратено с
протоколно определение № 1820/30.11.2023г. и изпратено на РП - С. за произнасяне с
оглед преценка за наличието или липсата на данни за извършено престъпление по чл.
325 от НК. Образувана била проверка, която е приключила с Постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 19.02.24г., потвърдено с Постановление на
ОП - С. от 15.03.24г. В същото са дадени указания материалите да бъдат внесени от РП
-С. за разглеждане на Акта за констатирано дребно хулиганство пред РС - С., като въз
основа на тях е образувано АНД № 407/ 2024г., приключило с обжалваното Решение №
201/29.05.2024г., с което на И. А. И. на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева в полза на държавата към
бюджета на съдебната власт.
Така възпроизведената по – горе фактическа обстановка, възприета от
първоинстанционния съд, не кореспондира напълно със събраните по делото
доказателства и респ. не съответства на направения правен извод, че с поведението си,
изразяващо се в публично и в присъствието на много хора оскърбително отношение
към полицейския служител Ц., на работното й място, по време на изпълнение на
служебните й задължения, докато същата е със служебна униформа както и чрез
отправена и обида, И. А. И. е нарушил обществения ред и спокойствие и е осъществил
състава на нарушението дребно хулиганство, визирано в УБДХ.
Безспорно е установено, че на посочената дата и място между И. И. и свид. Ц. е
имало разговор във връзка с искане от негова страна да му бъде върнато СУМПС. След
като свид. Ц. заявила, че СУМПС няма да му бъде върнато, И. казал, че няма да
напусне докато не му бъде върнато. Свид. Ц. излязла извън паравана, отишла към него,
казала му да напусне и започнала да го избутва с ръце, за да излезе. И. започнал да
крещи в момента, в който тя тръгнала към него. Между тях застанал свид. Виктор
4

Долапчиев и им казал да не се карат, но свид. Ц. продължила да го бута. Не се установи
по безспорен начин И. да е думкал по плота. Двамата излезли навън, където спорът за
връщането на СУМПС продължил, свид. Ц. и И. си викали, тя го бутала по гърдите и
ръцете. Никой от разпитаните свидетели не твърди да са си разменяли обиди. Никой
освен свид. Ц. не твърди, че И. й е казал: „Целият град те мрази“. Не се установи той да
й е казал и посоченото в Акта за установяване на дребно хулиганство, „че скоро няма
да бъде тук и че е проста“. След като чул, че има спор, свид. Н., началник сектор „ПП“
– С. отишъл на място и видял извън стаята свид. Ц. и И.. Тя му обяснявала на висок
тон, че няма как да му върне свидетелството за управление, защото нямало основание.
Свид. Н. поискал И. да му обясни какво става, а свид. Ц. помолил да се прибере в
стаята. След това от свид. Ц. свид. Н. разбрал, че няма основание за връщане на
СУМПС, защото нямало получено Постановление от РП. Свид. Н. отново излязъл
отвън и почти бил убедил И. да си тръгне и да дойде на другия ден, когато свид. Ц.
излязла от стаята и казала: „Какво правиш още тук. Нали ти казах да си тръгваш и че
няма да ти върна свидетелството за управление.“ Тогава И. отвърнал, че нямат право да
му държат СУМПС и че го държат без книжка седем месеца. Говорел на висок тон, но
не проявявал агресия. Свид. Н. възприел поведението му като нормално. От
разпитаните по делото свидетели единствено свид. Ц. е изказала възмущение от
поведението на И.. Свид. Станиела И.а и свид. Мариета Пилукова твърдят, че са се
изплашили от „ситуацията“, но действащо лице в създадената „ситуация“,
коментирана от свидетелите, освен И. е и свид. Ц.. Самата тя в показанията си казва, че
„Всички бяха паникьосани от това, което се случва“, а не конкретно от поведението на
И.. След като Постановлението на РП – С. за прекратяване на наказателното
производство било намерено, приложено към друга преписка на И., СУМПС му било
върнато още същия ден и всичко приключило със взаимни извинения между свид. Ц. и
И. и извинения от И. отправени към свид. Радост Терзийска и свид. Д. Й..
Предвид изложеното въззивният съд не може да сподели изводите на районния
съд, че извършеното от И. А. И. и отразено в Акта по УБДХ деяние е непристойна
проява, която е извършена на публично място, нарушение е на обществения ред и
спокойствие и обосновава наличност на фактическият състав на „дребно хулиганство",
но не следва да се произнася по същество, тъй като в предхождащия съдебното
производство стадий на административнонаказателното производство, е допуснато
съществено процесуално нарушение, което го е опорочило изначално и обуславя
прекратяването му.
Актосъставителят Аркалиев не е присъствал на случилото се на 23.03.2023г.
Видно от неговите показания, той съставил Акта на посочената в същия дата -
29.11.2023г. в един екземпляр, призовал И., който отишъл, бил „ запознат“ със
съдържанието на Акта, (което означава, че Актът вече е бил съставен) и го подписал.
След това извикал Радост Терзийска и Светлин Даскалов да го подпишат, като първата
подписала акта в сектор „Пътна полиция“, а вторият дошъл след нея в приемната и
подписал акта. Не е ясно на коя дата И. и двамата свидетели са подписали Акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от УБДХ, когато констатират проява на дребно
хулиганство, съответните органи (най-често, както и в настоящия случай това са
полицейски органи) следва да съставят акт за това нарушение със съдържанието,
предвидено в УБДХ и правилника за прилагането му. В самия указ не е регламентиран
реда за съставяне на акта (а само изискванията към неговото съдържание), поради
което, по силата на препращащата разпоредба на чл. 9, ал.2 от УБДХ за този ред са
приложими съответните правила в ЗАНН. Там процедурата по съставяне на акт за
5

административно нарушение (какъвто е и акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство) е уредена в разпоредбите на чл. 40, ал.1-4 от ЗАНН. Съгласно тези
разпоредби акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали
при извършването или при установяване на нарушението (ал.1). Ал.2 предвижда
възможност актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, но само при наличие
на една от двете хипотези – или нарушителя да не е известен или същия да е бил
поканен за съставяне на акта, но не се е явил, като в случая не е налице нито една от
тези две хипотези. Ал.3 урежда случая, когато акта може да бъде съставен в
присъствие на свидетели, различни от тези при извършване на нарушението или при
констатиране на същото, а ал.4 пък предвижда и хипотеза, когато акта може да бъде
съставен изобщо без участие на свидетели.
В хода на административно-наказателното производство е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на
защита на И. - полицейският служител е съставил Акта за констатиране на проява на
дребно хулиганство в отсъствие на лицето, което е приел за извършител на проявата и
без да призове това лице за съставяне на Акта. Призовал го е да подпише вече
съставения Акт. По този начин съществено е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.1
ЗАНН, тъй като в случая не са били налице предпоставките по чл. 40, ал.2 ЗАНН за
съставяне на акта в отсъствие на дееца – не се касае за неизвестен извършител, нито за
нарушител, който не е намерен или не се е явил при отправена покана.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил поканен
за това, без същият да е уведомен, че започва административнонаказателно
производство срещу него се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо
цялата административно-наказателна процедура, тъй като съществено е ограничило
правото на нарушителя на защита, лишавайки го от участие в една от фазите в
производството. Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя
(респ. негов представител) има за цел едновременност и непосредственост при
осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, което е
с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва
непосредствено да възприема действията на актосъставителя, както и верността на
посочените в акта обстоятелства, в т. ч. и относно датата на съставяне на АУАН.
Това е съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, довело
до опорочаване от формална страна на процедурата по установяването на
административното нарушение, явяваща се неразривна от цялостното производство по
дирене и налагане на административнонаказателна отговорност по УБДХ, и то със
средствата и по начина установени от закона. Този порок препятства и по същество
възможността за реализиране на такава отговорност, чрез налагане на съответно
административно наказание. Административно наказателното производство въвежда
строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове административни
нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи,
които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при
стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Стриктното спазване на
процесуалните норми е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол
при определяне отговорността на всеки нарушител.
Предвид всичко изложено, СлОС отмени обжалваното решение на РС-С. и
прекрати производството по делото относно коментираната проява на дребно
6

хулиганство.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови решението си.

Председател:

Членове:

7

Номер на акта:	121
Дата:	31 май 2024 г. (в сила от 31 май 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200600350
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 май 2024 г.

Решение по дело №350/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите