№ 227
гр. Ихтиман, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.а М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Р.а М. Йорданова Гражданско дело №
20231840101247 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано във връзка с отделен насрещен иск от А. И. С.
против И. Н. С. за заплащане на сумата от 21 000 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на собствената на ищцата ½ идеална част от поземлен имот с площ
от 0,329 кв. м, находящ се в землището на с. *, общ. *, местността „Полето, лек автомобил
„Мерцедес“ и товарен автомобил „Нисан“ за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2023 г.
Ищцата твърди, че е закупила автомобил “Мерцедес“, модел 200 Е, който е използван
от ответника във връзка с осъществяване на дейността си за превоз на покойници. Освен
това ответникът използвал и товарен автомобил „Нисан“, а и поземлен имот, в който
изработва надгробни плочи. Посоченото имущество е закупено по време на брака на ищцата
с * С.. Претендира обезщетение за ползването на поземления имот в размер на 100 лева
месечно, за лекия автомобил „Мерцедес“ 350 лева месечно и за товарния автомобил „Нисан“
– 200 лева месечно.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба от страна на И. С., в който той
оспорва иска. Прави възражение за погасяването му по давност. По същество се твърди, че
поземленият имот и автомобилите са ползвани от ищцата и съпруга й, а ако е имало
ползване от страна на ответника по насрещните искове, то е било съвместно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че ищцата е собственик в режим на съпружеска имуществена
общност с * * С. на недвижим имот, находящ се в землището на с. *, общ, * с начин на
трайно ползване: пасище, мера с площ от 0,329 дка, местността „Полето“, съставляващ имот
№ 901003 по картата на землището.
Не е спорно и че ищцата е собственник на ½ идеална част от товарен автомобил
„Нисан Навара“ както и на ½ идеална част от лек автомобил „Мерцедес 200 Е“.
От разпита на св. * се установява, че ответникът С. имал погребално бюро и до края
на 2023 г. е управлявал катафалка „Мерцедес“, на която е имало изписано логото и
1
телефоните на агенцията , както и пикап „Нисан“. Правел паметници в дворно място, близо
до гр. *, което се намира в зоната на АПК. В това място е имало ток и вода, както и фургон.
Бащата на ответника – * С., който е свещеник, е помагал на сина си.
От своя страна св. * потвърждава твърденията на св. * за това, че И. до средата на
2023 г. е правил паметниците в дворно място в бившия двор на АПК *. Около 10 години И.
ползвал катафалката „Мерцедес, както и пикапът „Нисан“, с който превозвал паметниците.
В показанията си св. Б. *, който е работил като гробар в с. *, твърди, че е бил
ангажиран в дейността си от отец *, който му е заплащал за услугите. И. С. също му
помагал. Паметниците се правили в място до *, в което имало фургон. Колите стояли пред
дома на отец *, а И. се е прибирал в гр. *. И. си направил собствена погребална агенция в гр.
*, където си правил паметниците и си имал друга катафалка. Преди време на джипа „Нисан“
е имало изписани телефонните номера на агенцията на И..
От своя ст.рана св. * твърди, че * С. се е занимавал с погребения и изработвал
паметници, а И. С. му бил работник. От известно време И. си направил собствена
погребална агенция в гр. *, Според свидетеля преди време хора от с. * възроптали срещу
това * едновременно да извършва погребения и да търгува с паметници. Отец * е имал място
в с. *, където е изработвал паметници. Свидетелят е виждал И. да кара джипа „Нисан“.
От заключението на допуснатата тройна съдебно-оценителна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че месечният наем на имота, оценен по дворно място,
използвано за складови нужди е 90 лева, а оценено като земеделска земя – на 6,37 лева. В
обстоятелствената част на експертизата е отбелязано, че поземленият имот не се ползва по
предназначение, като върху целия имот е реализирана бетонова настилка, ограден е с
непрозирна ограда, водоснабден е и има трифазен ток. В него има изграден гараж за две
коли от лека метална конструкция. По отношение на месечния наем на лекия автомобил
„Мерцедес“ вещите лица са го определили на 200 лева, а на товарния автомобил „Нисан“ –
на 250 лева. Според вещите лица двата автомобила са специализирани, като автомобилът
„Мерцедес“ е с дълга база с отделение със специално предназначение за превоз на мъртъвци,
а автомобилът „Нисан Навара“ представлява пет местен автомобил с товарна каросерия и
борд , предназначен за превозване на тежки товари.
При разпита си в съдебно заседание вещите лица уточняват, че при оценката на
месечния наем на имота се взели предвид инженерната инфраструктура, включително и че
достъпа до имота се осъществява по неасфалтиран път. Към настоящия момент, тъй като е
бетониран, имотът не може да се ползва според трайното си предназначение, като вещите
лица са оценили като подобрения наличието на водоснабдяване и е електрифициран.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да е основателна претенцията основана на неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД е необходимо в хода на производството да бъде доказано обогатяване на едно лице за
сметка на друго; обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; връзка
между обедняването и обогатяването; липса на основание за обогатяването, както и на друг
иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.
Затова и в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването.
В хода на настоящото производство се установи, че страните по делото са майка и
син, като ответникът е ползвал недвижим имот, както идва автомобила, с които е развивал
собствена търговска дейност, а посоченото имущество е съсобствено на ищцата с нейния
2
съпруг, тъй като е придобито по време на брака им.
За да достигне до този извод съдът приема за доказано от показанията на свидетелите
* и Дървеняков, че ответникът е развивал търговската си дейност, като е изработвал
паметници в имота край гр. *, както и е ползвал джипа „Нисан“, с който е превозвал
паметниците, който е бил брандиран с телефоните именно на погребалната агенция на И. С..
Той до края на 2023 г. е ползвал и катафалката „Мерцедес“. Показанията на св. * и * не биха
могли да опровергаят горния извод, доколкото И. С. е бил собственик на погребалната
агенция, т.е. той фактически е осъществявал търговската дейност, за изпълнението на която е
използвал както недвижимия имот, така и моторните превозни средства.
В този смисъл съдът приема, че от доказателствата по делото може да се направи
извод, че в действителност ответникът се е обогатил, ползвайки имуществото на ищцата,
като си е спестил разходи за наем както на имот, където да съхранява материалите за
изработка на паметници, така за двата автомобила, с които да осъществява същинската
търговска дейност на погребалната му агенция.. Докато той е ползвал собствената на ищцата
½ идеална част от посоченото имущество, фактически тя не е могла да използва същото и да
извлича доходи от него, т.е. е налице обедняване. Между страните не е имало формални
правоотношения във връзка с ползването на имуществото, т.е. ищцата няма друг иск освен
този по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с който да се защити.
От заключението на допуснатата от съда тройна съдебно-оценителна експертиза бе
установено, че средния пазарен наем на недвижимия имот спорен фактическото му
състояние възлиза на 90 лева месечно. Без правно значение е обстоятелството, че трайното
предназначение на имота е пасище, щом като фактически е бил ползван за склад, т.е.
ответникът се е обогатил, спестявайки наема именно ползвайки имота като склад, а не като
земеделска земя. При това положение дължимото обезщетение за ползване без основание
на собствената на ищцата ½ идеална част от поземлен имот за периода от 14.09.2018 г. до
14.09.2023 г. възлиза на 2700 лева, като искът до пълния предявен размер от 6000 лева
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на товарния автомобил „Нисан Навара“ вещите лица са определили, че
средномесечния наем на 250 лева, като за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2023 г.
припадащата се ½ идеална част за ищцата е общо в размер на 7500 лева. В случая ищцата е
претендирала месечен наем в размер на 100 лева или общо сумата от 6000 лева, поради
което и искът следва да бъде уважен в претендирания размер.
За специализирания автомобил „Мерцедес“ вещите лиза са определили месечен наем
в размер на 200 лева, като в този случай размерът на обезщетението за процесния период от
14.09.2018 г. до 14.09.2023 г. за ½ идеална част възлиза на 6000 лева и искът следва да бъде
уважен до този размер, а за разликата до 9000 лева следва да бъде отхвърлен.
Задължението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е периодично, поради което и за него важи
общата петгодишна давност и в този смисъл възражението на ответника за погасяването на
вземането по давност е неоснователно.
Относно разноските:
При този изход на спора съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски има както ищцата, така и ответникът, съразмерно с уважената/отхвърлената част
от иска. Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 800 лева
и за депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатата експертиза в размер на 400
лева, като в нейна полза а следва да бъде присъдена сумата от 840,00 лева. От своя страна
ответникът е направил разноски за заплащане на депозит за съдебно-оценителна експертиза
в размер на 600 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, като в
негова полза следва да бъде присъдена сумата от 818,18 лева. Освен това на него следва да
бъде възложено и допълнително определеното възнаграждение за вещите лица в размер на
3
500 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на РС-Ихтиман.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН ********** от гр. *, * да заплати на А. И. С. ЕГН **********
от с. *, ул. * сумата от 2700 лв. (две хиляди и седемстотин лева), представляваща
обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от поземлен имот с площ от 0,329
кв. м, находящ се в землището на с. *, общ. *, местността „Полето, за периода от 14.09.2018
г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.09.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 6000 лева.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН ********** от гр. *, * да заплати на А. И. С. ЕГН **********
от с. *, ул. * сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за ползване
без основание на ½ идеална част от лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ за периода от
14.09.2018 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
15.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за пълния
предявен размер ат 9000 лева.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН ********** от гр. *, ул. *“ № 69 да заплати на А. И. С. ЕГН
********** от с. *, ул. * сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение
за ползване без основание на ½ идеална част от товарен автомобил „Нисан Навара“ за
периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска - 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН ********** от гр. *, * да заплати на А. И. С. ЕГН **********
от с. *, ул. „*“ № 2А сумата от 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева) разноски в
производството.
ОСЪЖДА А. И. С. ЕГН ********** от с. *, ул. „*“ № 2А да заплати на И. Н. С. ЕГН
********** от гр. *, * на сумата от 818,18 лв. (осемстотин осемнадесет лева и осемнадесет
стотинки) разноски в производството.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН ********** от гр. *, * да заплати в полза на РС-Ихтиман
сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) представляваща определения допълнителен депозит за
възнаграждение на вещите лица по съдебно-оценителната експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4