Р Е Ш Е Н И
Е № 261094
гр. Пловдив, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7885 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Тополофикация
София” ЕАД против „Етик Финанс” АД.
Ищецът твърди, че между него и ответника „Етик Финанс”
АД е сключен договор за продажба на топлинна енергия № ******г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ******, източното тяло на *****/търговски обект – офис с
отопляем обем 448 куб.м., с абонатен № ******. Договорът бил сключен при Общи
условия за продажна на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение
№ ******г. на ДКЕВР, Решение № ******г. на ДКЕВР, Решение № ******г. на ДКЕВР,
в сила от датите на решенията. В глава IV от ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл.40,
ал.1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да
плащат месечните си фактури, а именно – в срок до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна
фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава
за сумата по фактурата. В ОУ била предвидена и възможност в чл.40, ал.2, по
силата на която потребителят би могъл да възрази срещу начислените суми, но
такова възражение от ответника не е постъпило. Ищецът твърди, че е изпратил
покана до ответника за заплащане на процесните суми, като в противен случай ще
пристъпи към принудителното им събиране. Твърди, че сградата, в която се намира
имотът на ответника, сключила договор за извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Твърди, че за периода
от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. за процесния имот била дължима топлинна
енергия на стойност 350,66 лв. Претендира и обезщетение за забава в размер на
93,43 лв. за периода от 01.12.2015 г. до 04.10.2018 г. За разпределение на
топлинната енергия претендира сумата от 10,60 лв. за периода от месец 10.2015
г. до месец 07.2017 г., както и обезщетение за забава за периода от 31.11.2015
г. до 04.10.2018 г. в размер на 2,71 лв. Претендира и законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2311/ 18.03.2019 г. по ч.гр.д. №2444 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, Х граждански състав, срещу която длъжникът възразил,
поради което обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответната страна „Етик Финанс“ АД – гр. Пловдив, със становище за
неоснователност на заявените искови претенции. Оспорва процесните суми да са
правилно начислени и реално да е доставена топлинна енергия за процесния
период, тъй като ищецът не бил извършвал реално отчет. Прави възражение за
неизправност на уредите за измерване на ТЕ и съответствието им с утвърдените
еталони. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.78 от Наредба №
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи, че за процесния период е било
налице превишение на количеството топлоенергия, отдадено от сградната
инсталация спрямо количеството топлоенергия за отопление на отделните имоти с
повече от 50 %. Оспорва през процесния период да е имало валидно упълномощена
фирма за топлинно счетоводство, която да извършва дялово разпределение в ЕС, в
което се намира процесния имот. Счита, че за процесния период дяловото
разпределение е извършено без реален отчет. Моли за отхвърляне на предявените
искове Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 2444 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, Х гр.състав, образувано по депозирано от „Топлофикация София” ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № 2311/ 18.03.2019 г. Заповедта е
връчена на длъжника на дата 01.04.2019 г., като същият се е възползвал от
правото си да възрази срещу нея, като на 12.04.2019 г. е депозирал възражение.
С разпореждане от 22.04.2019 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си по заповедта на основание чл.415, ал.1,
т.1 ГПК. Разпореждането е получено от заявителя на дата 09.05.2019 г., като в
указания едномесечен срок е депозирана настоящата искова молба. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. ******, източното тяло на *****/търговски обект – офис, че ищецът
е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия. Продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчик на
топлинна енергия и клиентите в сграда – етажна собственост. Съгласно
разпоредбата на чл.149б ЗЕ (нов – ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006
г.) при продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, в писмения
договор се определят правата и задълженията на страните, цената на топлинната
енергия, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за
дялово разпределение, изискванията към качеството на услугата, отговорността
при неизпълнение на задълженията, редът за разглеждане на жалби и рекламации от
клиентите, редът и условията за прекратяване на договора.
В
случая, между страните е сключен договор №******г., по силата на който
продавачът – ищцовото дружество, продава на ответника топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************. Срокът
на договор е пет години, считано от 20.03.2014 г. Като купувач по договора
фигурира дружеството „Атлас Финанс” АД с ЕИК: *********. Видно от протокол от
заседание на Съвета на директорите на „Атлас финанс” АД е взето решение за
промяна на фирмата от „Атлас Финанс” АД на „Етик финанс” АД.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. От ангажираните по делото доказателства се
установява, че за процесния период – 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г., ответното
дружество е било собственик на топлоснабдения имот. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ******г., „Корпорация съединение” АД е
придобила собствеността по отношение на източно тяло на *****от седеметажна
административна сграда, намираща се в гр. ******. От план за преобразуване №***
на Корпорация за технологии и иновации „Съединение” АД се установява, че от
корпорацията се отделя еднолично търговско дружество с фирма „Атлас финанс” ЕАД
(впоследствие преименувано на „Етик финанс” АД). Съгласно чл.14 от плана за
преобразуване в активите на новоучреденото дружество преминава офис с площ от
290 кв.м., находящ се в гр. ****** – процесния топлоснабден имот. С
постановление за възлагане от 20.07.2016 г. процесният имот е продаден на
публична продан и е възложен на присъединения взискател „Орфей Клуб Уелнес” АД.
Моментът на отчуждаване на имота е след процесния период, поради което съдът
намира, че е изпълнена посочената предпоставка, като между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. М.А.Т.,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че абонатната станция в
процесната сграда е нова, монтирана е през 2003 г. Общият топломер № ******се
отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането не е
визуално, а чрез електронно устройство, като отчетът се документира. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи,
загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията,
които се намират в нея, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия.
Чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се разпределя
между тях за отопление (имот, сградна инсталация и общи части) и битово-горещо
водоснабдяване. Експертизата установява, че технологичните разходи са извадени
от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за
сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено
само чистото количество топлинна енергия. Вещото лице дава справка за датите,
на които са извършвани проверки на топломера, като констатира, че за 2012 г.
проверката е направена четири месеца след законовия срок, за 2016 г. - три
месеца след законовия срок, като посочва, че пропускането на 24-месечния срок
за метрологична проверка е нормативно нарушение. От техническа гледна, точка, обаче,
наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение
„съответства”, дава основание на вещото лице да заключи, че за този период
топломерът е бил годно средство за измерване. Технологичните разходи се
определят по методика, отразена в приложимата наредба, като се изчисляват със
специализиран софтуер и проверката на един месец е достатъчна, за да се провери
верността на математическия модел, който програмата за изчисление на тази
величина следва. Вещото лице е установило и отопляемата кубатура на процесният
имот, а именно 448 куб.м. На 24.10.2014 г. отоплението в сутерена е изключено и
коригираният отопляем обем на абоната става 29 куб.м., част от отопляемо
стълбище. За процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е
извършвано от „Топлофикация София” ЕАД съгласно изискванията на Закона за
енергетиката, както и Наредба от 06.04.2007 г. и общите условия на ищцовото
дружество. Според наредбата делът на сградната инсталация се изчислява по
формула, дадена в т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия за сгради етажна собственост. Делът на сградната инсталация от общото
количество топлинна енергия за отопление на сградата е бил през отделните
изравнителни периоди 2015 г./ 2016 г. -
22,55% на сградна инсталация. За процесния период абонатът е осигурил достъп за
проверка на отоплителната инсталация и отчет на водомера. На абоната са
начислени 5 куб.м. битово-горещо водоподаване. След корекция на общия водомер
на абонатната станция това количество е редуцирано на 4,897 куб.м., като
начисленото количество за процесния период е 2,892 куб.м. Абонатът заплаща
стойността на топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, която се
разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект. Изчислените от вещото лице стойности на топлинна
енергия от сградна инсталация съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР.
Вещото лице дава заключение, че ищцовото
дружество е процедирало в съответствие с нормативната уредба, действала през
процесния период. На въпросите, поставени от ответника, вещото лице дава
следните отговори: В сградата няма уреди за дялово разпределение, като същото
се извършва по изискванията на т. 9.3 от методика за разпределение на
топлинната енергия в СЕС. В процесният имот няма радиатори, като същите са
демонтирани. Не е извършвано служебно начисляване на топлинна енергия. Не са
налични протоколи за неосигурен достъп до имота, като е представен отчет от 16.04.2016
г. с данни за отчет на водомера. Процентното съотношение между количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и количеството на топлинна
енергия за отопление на имотите, е 29,42%. В процесния имот не са изпълнени
изискванията на чл. 78 от Наредба 16- 334.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща процесния
недвижим имот в гр. ******, абонатен № ****** за процесния период, е в размер
на 344,85 лв. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, към
04.10.2018 г., възлиза на общо 91,27 лв. Сумата за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от месец 10.2015 г. до месец 07.2016 г. е в размер
на 10,60 лв., а лихвата за забава към 04.10.2018 г. – 2,71 лв. По въпроса на
ответника – издадените от ищцовото дружество фактури към ответника „Етик
Финанс” АД не са осчетоводени при ответното дружество по надлежния ред, не са
включени в дневник за покупките и справка-декларация по ЗДДС, по тях не е
ползван данъчен кредит.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Релевираните в писмения отговор възражения останаха недоказани. По
делото се установи, че отчетът на топлинна енергия е извършван дистанционно, с
изправни уреди за техническо измерване. Дяловото разпределение е било
извършвано от ищцовото дружество. По отношение на неспазването на реда по чл.78
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира, че то
не се отразява на правото на ищеца да претендира заплащане на процесните суми.
Посочената норма задължава топлопреносното предприятие да уведоми писмено
клиентите в сградата – етажна собственост, когато топлинният товар на
отоплителните тела в сградата – етажна собственост, е намален с 50 % от
проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от
сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на
имотите. Неуведомяването от страна на ищцовото дружество води единствено до
невъзможността му да прекрати топлоснабдяването, когато клиентите не заявят
писмено становището си е срока по ал.5, но не го лишава от цената на
доставената услуга. Фактът на неосчетоводяване на процесните фактури в
счетоводството на ответника (неизпълнение на задължение по Закона за
счетоводството) е ирелевантен за дължимостта на сумите, след като са налице
всички материалноправни предпоставки за това. Ето защо, предявеният иск е
доказан по своето основание. По отношение на размера му съдът кредитира
заключението на ССчЕ, съгласно което дължимата главница за доставена ТЕ е
344,85 лв., а лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, към
04.10.2018 г., възлиза на общо 91,27 лв. Исковете следва да се уважат до
посочения размер, като до пълния заявен размер на главницата от 350,66 лв.,
както и за лихвата – до 93,43 лв., подлежат на отхвърляне. По отношение на
главницата за дялово разпределение и лихва върху нея изчисленията на вещото
лице съвпадат с исковата претенция и следва да се уважат изцяло, а именно за
сумата от 10,60 лв за главница и 2,71 лв. за лихва. Като законна последица от
уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 23.10.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Доказа се да са сторени следните разноски – 75 лв.
за ДТ и 294,50 лв. за депозити за вещи лица. Ищцовото дружество се представлява
от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100
лв. Затова, общият размер на сторените от ищеца разноски възлиза на сумата от 469,50
лв., от която следва да се присъди сумата от 461,32 лв. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, от които ще
се присъди сумата от 73,69 лв. съразмерно с уважената част от исковете. Общата
дължима сума за разноски възлиза на 535,01
лв. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК, а именно – сумата от 17,77 лв., пропорционално на
претендираните разноски съгласно списък по чл.80 ГПК –л.106 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „ЕТИК ФИНАНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 27А, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от ****** А.
С. А., на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: сумата от 344,85 лв. (триста
четиридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, източното тяло на *****/търговски
обект – офис; сумата от 91,27 лв.
(деветдесет и един лева и двадесет и седем стотинки) – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 01.12.2015 г. до 04.10.2018 г.; сумата от 10,60 лв. (десет лева и шестдесет
стотинки) – главница за услугата дялово разпределение за периода 10.2015 г. –
07.2016 г.; сумата от 2,71 лв. (два
лева и седемдесет и една стотинки) – обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 31.11.2015 г. – 04.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2311/ 18.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 2444 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
доставена топлинна енергия за разликата от уважения размер от 344,85 лв. до
пълния претендиран размер от 350,66 лв., както и иска за обезщетение за забава
за разликата от уважения размер от 91,27 лв. до пълния претендиран размер от
93,43 лв.
ОСЪЖДА
„ЕТИК ФИНАНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 27А да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от ****** А. С. А. сумата от общо 535,01 лева (петстотин тридесет и пет лева
и една стотинка), представляващи съдебно деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, от които – 461,32
лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 73,69 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 2444 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, Х гр.с.
ОСЪЖДА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „ЕТИК ФИНАНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 27А сумата от 17,77 лв. (седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки) - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.