Решение по дело №4178/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                                 

              при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 4178 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Г.Г.:

а) 19 000,00,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.08.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане;

б) 1 024,59 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на адвокат А.Т. – 1 334,43 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 104,26 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И.Г. е със съдебен адрес – адвокат А.Т.,***. З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на И.Г.Г. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 19 000,00 лева до пълния предявен размер от 25 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

[3] ОСЪЖДА И.Г. да заплати на З. „Л.И.“ АД 18,03 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на И.Г.Г. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 25 600,00 лева до 36 600,00 лева – в тази част искът не се подържа от ищеца.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 380,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула обжалваем размерХ800,00/1 466,40х0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[7] И.Г. е заявил в искова молба от 27.03.2018 г., че на 15.08.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от В.А.. От това ПТП И.Г. е получил счупване на лъчевата кост на лявата ръка.

 

[8] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на В.А. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). И.Г. оценява на 36 600,00 лева болките и страданията, които е претърпял и ще претърпи от описаните увреждания.

 

[9] Ответникът Л.И. е изплатил на ищеца 11 000,00 лева обезщетение по време на делото. Затова И.Г. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 25 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2; допълнителната искова молба, л. 44).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[10] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. В.А. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял от ПТП вредите, които твърди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 39-40).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] Не се спори, че И.Г. е бил роден на *** г. Той е бил в добро физическо и психическо състояние (показанията на свидетелкатаВ., л. 84-гръб).

 

[12] На 15.08.2017 г., около 17:40 часа И.Г. е управлявал мотоциклет „Априля“ по бул. „Васил Левски“ в София, с посока от бул. „Цар Освободител“ към ул. „Гурко“, в средната лента. И.Г. е преминал от средната лента в дясната лента, като се е движил с 40 км/ч.

 

[13] Пред него В.А. е управлявал лек автомобил „Хюндай“ също с 40 км/ч. Малко след като И.Г. е преминал в дясната лента, в нея е преминал и В.А., като е намалил скоростта на движение, а дистанцията между тях е била по-малка от 16 метра. Поради по-високата скорост на мотоциклета от тази на лекия автомобил, малкото разстояние между тях, което е било по-малко от опасната зона на мотоциклета, И.Г. не е успял да спре и мотоциклетът се е ударил в лекия автомобил „Хюндай“ (заключението на вещото лице М., л. 74-78; показанията му, л. 83-84; констативния протокол, л. 3; заключението на вещото лице А. на досъдебното производство, л. 7-13).

 

[14] От удара И.Г. е получил счупване на лявата лъчевата кост в дисталната част (заключението на вещото лице д-р К., л. 79-80). Не се спори, че към този момент ГО на В.А. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[15] След претърпяното ПТП И.Г. е постъпил в болница, където счупената кост е била наместена и е била поставена гипсова имобилизация (лист за преглед, л. 70). Той е имал по-интензивни болки и страдания през първите 10-15 дни, а след това те са започнали да отзвучават. Възстановяването е продължило 30 дни (заключението на вещото лице д-р К., л. 79-80).

 

[16] След като гипсът от ръката на И.Г. е бил махнат, той е ходил на рехабилитация. Към настоящия момент ръката продължавала да го боли при по-голямо натоварване. Докато ищецът се е възстановявал, му е помагала свидетелкатаВ., с която той живее на съпружески начала (показанията на свидетелкатаВ., л. 83-85).

 

[17] На 28.08.2017 г. И.Г. е поискал от Л.И. да му заплати обезщетение (писмото, л. 19). Не се спори, че по време на делото Л.И. е изплатил на ищеца 11 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[18] Ищецът И.Г. е заплатил: 800,00 лева държавна такса (л. 28); 450,00 лева за вещи лица (л. 50-51). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 23). Л.И. е заплатил 100,00 лева на вещо лице. Той е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение по настоящото дело. Ето защо съдът приема, че Л.И. не е заплащал на адвокат.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[19] И.Г. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[20] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. И.Г. е участвал в ПТП;

2. то е било причинено от В.А.;

3. ГО на В.А. е била застрахована при Л.И.

4. от ПТП е бил увреден И.Г., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;

5. Л.И. е изплатил обезщетение на И.Г. в размер на 11 000,00 лева.

 

[23] Съдът приема, че В.А. е причинил ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме маневра, чрез която да се отклони надясно или наляво по платното за движение, за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая В.А. се е отклонил надясно, за да премине в дясната пътна лента без да се съобрази, че много близко зад него се е движил мотоциклетът „Априля“, управляван от И.Г.. Така В.А. е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е предизвикал ПТП.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[20] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 15.08.2017 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 15.08.2017 г. И.Г. е бил на 27 години. Вследствие на ПТП той е получил счупване на лъчевата кост на лявата ръка в дисталната част. След претърпяното ПТП той е постъпил в болница, където счупената кост е била наместена и е била поставена гипсова имобилизация. Той е имал по-интензивни болки и страдания през първите 10-15 дни, а след това те са започнали да отзвучават. Възстановяването е продължило 30 дни.

 

[29] След като гипсът от ръката на И.Г. е бил махнат, той е ходил на рехабилитация. Към настоящия момент ръката продължавала да го боли при по-голямо натоварване. Докато ищецът се е възстановявал, му е помагала свидетелкатаВ., с която той живее на съпружески начала (показанията на свидетелкатаВ., л. 83-85).

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната през периода 2015 г.-15.08.2017 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[3]. 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[4]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6].; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[7]. Увеличението на МРЗ от 2014 г. до 15.08.2017 г. е било 33,33 %.

 

[31] Предмет на решение на САС 937-2017-12-ти с-в по гр. д. 294/2017 г. е било обезщетяването на неимуществени вреди от идентично счупване на лъчевата кост от 05.12.2014 г. (показанията на вещото лице д-р К., л. 84). С него САС е определил обезщетение от 25 000,00 лева^[8].

 

[32] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на И.Г. 19 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 19 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 600,00 лева.

 

2. По разноските

 

[33] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 1 250,00 лева.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на И.Г. за 19 000,00 лева при предявен размер от 36 600,00 лева, но ответникът е заплатил на ищеца 11 000,00 лева по време на разглеждане на делото. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на И.Г. 1 024,59 лева разноски по делото (19 000,00+11 000,00)/36 600,00х 1250). Съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат А.Т. 1 334,43 лева (36 600,00-10 000,00х0,03+830,00х(19 000,00+11 000,00)/36 600,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати по сметка на СГС 104,26 лева държавна такса (19 000,00х0,04-(800,00х(19 000,00+11 000,00)/36 600,00).

 

[35] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 100,00 лева.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 17 600,00 лева, но ответникът е заплатил на ищеца 11 000,00 лева по време на делото, при предявен размер от 36 600,00 лева. Затова съдът осъжда И.Г. да заплати на Л.И. 18,03 лева (100,00 х17 600,00-11 000,00/36 600,00).

 

Съдия: