№ 191
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000872 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на П.Й. Н. с ЕГН: **********,
представляван от пълномощника си адвокат К. М. УЗ. против Решение №
260292 от 19.08.2021 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по
търг.дело № 198/2020 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ответника П.Й. Н.
да заплати солидарно с П. Ж. Н. в качеството му на кредитополучател в
полза на „ Ю. Б.“ АД частично дължимите суми му договор за банков
кредит следните суми:
а/ сумата 39 874.51 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху същата ,считано от датата на подаване на исковата молба.
б/ сумата 12 315.33 лева, представляваща договорна лихва по редовен
кредит, дължима за времето от 20.08.2017 г. до 03.12.2019 г.
в/ сумата 3247.05 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
времето от 14.01.2020 г. до 12.03.2020 г.;
г/ сумата 2050.01 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
1
времето на забавата, считано от 15.05.2020 г. до 27.07.2020 г.;
д/ сумата 118.38 лева, представляваща застраховки за конкретизиран
период от време.
е/. сумата от 371.25 лева, представляваща такси за обслужване на кредита
и нотариални разходи в размер на 156 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че задължението на жалбоподателя е
уговорено като поръчителско, тъй като съществуването на дълга на
кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума е
предпоставка за съществуването на задължението на солидарния длъжник
И по-нататък: след като задължението за което е осъден жалбоподателя
е акцесорно спрямо главното задължението на кредитополучателя, то
солидарният длъжник има статут на поръчител.
Затова и спрямо него следва да се приложат правилата за договора за
поръчителство и конкретно разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД. Предвидения
в тази разпоредба шестмесечен преклузивен срок е изтекъл към 02 юни 2020
г.като с изтичането му отпада и отговорността на поръчителя. Претендира се
да се отмени решението в частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати
солидарно наред с главния длъжник неиздължените суми по договора за
банков кредит.
Въззиваемата страна „Ю. Б.“АД ЕИК *********, представлявана от
пълномощника си адвокат М.С. поддържа писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна. Счита, че в договора за банков кредит
липсва клауза, в която изрично да е заявена волята на ответника, че поема
задължението като поръчител. Същият е подписал договора като солидарен
длъжник, а не като поръчител и отговорността му не е ограничена при
условията на чл.147,ал.1 от ЗЗД. В този смисъл неоснователно е
възражението ,че задължението му е погасено с изтичането на шестмесечния
преклузивен срок.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
2
Предявени са обективно и субективно пасивно съединени искове, от
които главният иск е по чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.430 ТЗ за дължими, но
неизплатени суми по договор за банков кредит в размер на 49 500 лева.
Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на
мораторни лихви за конкретизиран в исковата молба период от време.
По делото е безспорно установено, че правоотношението е възникнало
по силата на договор за банков кредит от 26.10.2005 г., по който кредитор е
„Д** Б. “АД- клон С. З. и П. Ж. Н. като кредитополучател. Ответника ПЛ.
Й. Н. е подписал договора в качеството на солидарен длъжник.
По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя
П.Н. банков кредит в размер на 49 500 лева, една част от която е
предназначена за рефинансиране на потребителски кредит в размер на 7 000
лева към друга банкова институция. Другата част от кредита е предназначена
за текущи нужди, при ремонтна и строителна дейност.
Кредитът е усвоен изцяло и паричните суми са били преведени и са
ползвани по разплащателната сметка,открита в“Д** Б. „АД- клон С. З., с
титуляр –кредитополучателя П. Ж. Н..
По силата на първоинстанционното решение е ангажирана солидарната
отговорност на двамата ответници , които са осъдени да заплатят солидарно
неиздължените суми, дължими по договора за банков кредит от 26.10.2005
г.
Следва да се отбележи, че по отношение на кредитополучателя П.Н.
осъдителното решение е влязло в сила, без да бъде обжалвано. Въззивната
жалба е подадена от жалбоподателя П.Н., т.е. от лицето, което е подписало
договора като солидарен длъжник.
Основният спор, който въззивната жалба повдига е дали
жалбоподателят П.Н. има качеството на солидарен длъжник или
задължението му по договора е уговорено като поръчителство по смисъла на
чл.138 от ЗЗД. В този последен случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД и след като шестмесечният преклузивен
срок е изтекъл според жалбоподателя на 02.06. 2020 г.,то с изтичането му е
отпаднала отговорността на поръчителя.
За да се даде отговор на въпроса дали жалбоподателят е солидарен
3
длъжник или е поел задължение като поръчител следва да се тълкува волята
на страните,така както е отразена в договора. Съгласно чл.6,ал.1 от договора
за банков кредит с подписването на същия солидарният длъжник декларира,
че е правоспособен и дееспособен в съответствие със законодателството да
сключи договора в качеството си на солидарен длъжник и се задължава:
1. На основание чл.101 във връзка с чл.121 -127 от ЗЗД да отговаря
солидарно с кредитополучателя, в качеството си на СОЛИДАРЕН
ДЛЪЖНИК за изпълняване на задълженията му по погасяване на
всички дължими суми по настоящия договор“.
Разпоредбата на чл.6.1 от договора е ясна и не поражда двусмислие ,
тъй като действителната обща воля на страните по договора е пределно ясна.
Ответника П.Н. е поел задължението да отговаря солидарно с
кредитополучателя и в качеството си на солидарен длъжник да изпълнява
всички задължения, произтичащи от сключения между банката и
кредитополучателя договор за банков кредит. Налице е правната хипотеза
на встъпване в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, като жалбоподателя
встъпва като съдлъжник по договора за банков кредит. Това е договор
между банката –кредитор и третото лице, което е встъпило в дълг. На
основание чл.101, изр.последно от ЗЗД първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Неслучайно в договора / чл.6,ал.1 т.1 / е посочено, че правното основание на
солидарността е чл.101 ЗЗД / встъпване в дълг/ във връзка с чл.121 -127 от
ЗЗД, които разпоредби регламентират солидарните задължения. Последните
имат два основни източника: те се пораждат или в изрично предвидените в
закона случаи или по силата на договорна връзка. В настоящия случай
солидарността е възникнала по силата на договора за банков кредит и
конкретно от разпоредбата на чл.6,ал.1 от същия.
Принципите на тълкуване на правните разпоредби са посочени в чл.20
от ЗЗД и от ясно изразената воля на страните в разпоредбата на чл.6,ал.1 т.1
от договора става ясно,че няма опорна точка в тезата на жалбоподателя, че е
поел задълженията по договора в качеството си на поръчител.
Както е добре известно при правната фигура на поръчителството
поръчителят отговаря за изпълнението на чужд дълг, т.е. обезпечава
изпълнението на едно чуждо задължение. Поръчителството е вид
4
обезпечителна сделка и както правилно е отбелязъл първия съд такова
обезпечение не е предвидено в договора за банков кредит. В чл.5 от същия с
наименование“Обезпечение“ е предвидено, че за обезпечения ще се считат
издадените в полза на банката записи на заповед, авалирани от Солидарният
длъжник за дължимите по договора суми. Много ясно и в този случай е
посочено, че менителничните ефекти трябва да са авалирани от солидарният
длъжник и това е така, защото именно той е поел да отговаря солидарно с
главния длъжник за погасяването на всички дължими по договора суми.
Разграничаването на отговорността на поръчителя от отговорността на
солидарните длъжници е много добре мотивирано в Решение № 654 от
08.01.2008 г. на ВКС, постановено по търг.дело №320/2007 г., на ІІ т.о.,ТК,
докладчик съдия Л. И.. В диспозитива на решението е посочено че за разлика
от поръчителството, при което поръчителят отговаря за един чужд дълг, при
уговорена солидарна отговорност, всеки от солидарните длъжници дължи на
свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. В
случая жалбоподателят не отговаря за изпълнението на един чужд дълг, той
отговаря на собствено правно основание, тъй като е поел да изпълни
задълженията по договора за банков кредит като солидарен длъжник.
Същественото в цитираното решение на ВКС е това, че когато източник на
солидарността е конкретният договор, а не законът,то разпоредбата на
чл.147 от ЗЗД не се прилага. Тази разпоредба предвижда ограничение във
времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа
на главното задължение. В рамките на шестмесечният преклузивен срок
когато кредиторът е предявил иск срещу длъжника.
В настоящия случай нито една клауза от договора може да се извлече
аргумент за това, че жалбоподателят е поел задълженията като поръчител.
Солидарността е възникнала по силата на договора за банков кредит, поради
което и разпоредбата на чл.147 от ЗЗД не намира приложение.
Да се приеме, че жалбоподателят е станал поръчител само поради факта ,
че паричната сума по кредита е постъпила само в патримониума на
кредитополучателя,а не в този на жалбоподателя , то от това следва, че той е
поръчител на едно чуждо задължение – това е юридически нонсенс, който е
безсмислено да бъде коментиран.
С оглед на изложеното въззивната инстанция споделя виждането на
5
първия съд,че ответника ПЛ. Й. Н. е встъпил в дълга на главния длъжник и
това е хипотезата на чл.101 от ЗЗД.
В този случай и по закон първоначалният длъжник и встъпилия
съдлъжник отговарят солидарно спрямо банката –кредитор.
Правилно е ангажирана солидарната отговорност на жалбоподателя ПЛ.
Й. Н. в качеството му на солидарен длъжник да изплати задълженията по
договора за банков кредит. Точният размер на тези задължения към
релевантния момент, когато настъпва предсрочната изискуемост на кредита е
определен от заключението на ССЕ,изготвено от вещото лице М. К., което е
прието, без да бъде оспорено.
Следва да се потвърди решението в обжалваната част ,с която ПЛ. Й.
Н. е осъден да заплати солидарно с кредитополучателя П. Ж. Н. присъдените
суми, дължима по договора за банков кредит.
По отношение на първия ответник , който е и кредитополучател както
вече бе отбелязано решението е влязло в сила като необжалвано и същият не е
страна във въззивното производство.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на съдебни
разноски, поради което и такива не се присъждат.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260292 от 19.08.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 198/2020 г.в частта, с която ПЛ.
Й. Н. ЕГН: ********** е осъден да заплати солидарно с П. Ж. Н. ЕГН:
********** на „Ю. Б.“АД ЕИК *********, като правоприемник на „Д** Б.
„АД следните суми, дължими по договора за банков кредит № *** от
********** г.,а именно:
а/ сумата от 39 874.51 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 30.07.2020 г., на която дата е подадена
исковата молба в съда;
б/ сумата от 12 315.33 лева, представляваща договорна лихва по
редовен кредит за времето от 20.08.2017 г до 03.12.2019 г;
6
в/ сумата 3 247.05 лева, представляваща мораторна лихва за времето
на забавата, считано от 14.01.2020 г до 12.03.2020 г.;
г./ сумата 2050.01 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
времето на забавата, считано от 15.05.2020 г. до 27.07.2020 г.;
д/ сумата от 118.38 лева, представляваща застраховки за времето от
04.01.2018 г до 27.07.2020 г.;
е/ сумата от 371.25 лева, представляваща банкови такси и сумата 156
лева, представляваща нотариални разходи.
По отношение на солидарния длъжник П. Ж. Н. с ЕГН: **********
решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7