Решение по дело №1368/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 554

 

гр.***, 09.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                   

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1368 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ф.Г.К. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, пл. „***“ № 6, чрез адв. Х.Х., срещу Наказателно постановление № 18-0769-005805/01.02.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло. Не се оспорва, че жалбоподателят се е движел по улица без предимство, но се посочва, че същият е спрял на кръстовището с главния път и едва когато изчакващите автомобили са му направили знак да премине, той е навлязъл в пътя с предимство. Посочва се, че тогава другият, участващ в ПТП автомобил, е предприел неправилно изпреварване на колоната спрели автомобили и поради това е настъпило произшествието. Допълва се, че другият водач е бил употребил алкохол, което е довело и до неправилната му преценка на ситуацията и в крайна сметка до настъпване на ПТП. Конкретни възражения, досежно второто нарушение не се излагат.

 В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощник – адв. Х. ***. Двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи, като още веднъж подчертават, че причина за настъпилия инцидент е поведението на другия водач.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателя на 05.03.2019г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо – 11.03.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 31.10.2018г., около 08.11 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, ж.к. „***“ до бл. 4. Пътят образувал кръстовище с ул. „***“. Кръстовището било регулирано с пътни знаци, които указвали, че пътят с предимство е ул. „***“. Жалбоподателят спрял на кръстовището, като първа кола и изчаквал своя ред, за да се включи наляво по ул. „***“. Понеже трафикът бил натоварен се образувала колана от автомобили, движещи се по ул. „***“ в посока към бул. „***“, сред които (трети поред) бил и автомобилът на св. М.Р. – познат на жалбоподателя К.. Въпросната колана се падала в ляво на водача К., като първият автомобил от редицата направил жест с ръка на жалбоподателя, указваш му да мине преди него. Жалбоподателят тръгна с лекия си автомобил, навлязъл на ул. „***“ и предприел маневра за завиване наляво по улицата. В този момент в същото платно за движение, в посока към бул. „***“ се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от И.С., който се опитвал да изпревари спрялата колона автомобили. Между автомобила на жалбоподателя и този на С.настъпило ПТП, като лекият автомобил „***“ бил изхвърлен надясно и попаднал върху разделително островче. Двата автомобила получили щети както следва: л.а. „***“ – предна броня, капак, ляв фар и преден десен калник, както и теч от двигателя, а л.а. „***“ – капак, предна броня, десен фар и десен калник.

За инцидента били сигнализирани органите на КАТ, като на място бил изпратен младши автоконтрольор – св. З.Д., който възприел обстановката и тествал двамата водачи за употреба на алкохол. Пробата на жалбоподателя била отрицателна, а тази на другия водач – положителна. Била извършена проверка и на документите на участниците, при което св. Д. преценил, че водачът К. притежава СУМПС № *********, което е с изтекъл срок на валидност на 15.11.2017г. Св. Д. преценил, че виновен за ПТП е жалбоподателят, който навлязъл в път с предимство и не е пропуснал движещия се от лявата му страна автомобил „***“. Полицейският служител съставил протокол за ПТП № 1650376, в който описал констатациите си и който предявил за подпис на двамата участници. Същите го подписали без възражения. След това св. Д. пристъпил към съставяне на АУАН, както на С.– за управление на МПС след употреба на алкохол, така и на жалбоподателя за неспазване на пътната сигнализация, довела до настъпване на ПТП и за управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

На жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 0652065/31.10.2018г., в който горните факти били квалифицирани като нарушения по чл. 50, ал.1 ЗДвП и чл. 150а ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец – И.С., след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а и получил копие от него, като не направил никакви възражения. В законоустановения срок – на 01.11.2018г. К. депозирал писмени възражения, придружени от схема на настъпилото ПТП, в които посочил, че вина за ПТП има другия водач. Застъпил, че именно последният е нарушил правилата за движение, доколкото се движил в градски условия с превишена скорост, в платното за насрещно движение и след употреба на алкохол. С оглед това, заявил, че неговата собствена отговорност е неправилно ангажирана и съответно моли за неиздаване на НП.

Във връзка с депозираните възражения АНО изискал докладна записка от актосъставителя (л. 10). В същата св. Д. възпроизвел получената информация и своите констатации и действия.

Въз основа на АУАН и след запознаване с възраженията и докладната записка във връзка с тях - на 01.02.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на твърденията на жалбоподателя, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗДвП и чл. 150а, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер съответно – 200 лева и 20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетеля-очевидец Р., които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира в по-голямата им част и показанията на актосъставителя Д. с изключение на твърдението му, че автомобилът, който е пропуснал жалбоподателят се е намирал от дясната страна на „***“-а. В тази им част показанията на актосъставителя се оборват от показанията на св. Р., който за разлика от полицейския служител е свидетел-очевидец на случка, респективно има по-пълни наблюдения за стеклите се обстоятелства. Между другото, житейски е малко вероятно в конкретната ситуация автомобил, който навлиза от бул. „***“ (от околовръстното, както посочва св. Р.)*** и за когото платното за движение по ул. „***“ е свободно - да спре на кръстовището и да пропусне извършващия ляв завой от път без предимство л.а. „***“, най-малкото доколкото между двамата водачи обективно няма контакт. Далеч по-правдоподобно е да се е случило така както застъпва св. Р. и самият жалбоподател, а именно – пропускащият автомобил да се е намирал в ляво от водача К. и да му е направил знак за преминаване преди него, доколкото е имало колона и обективно даващият предимство не е имал възможност да се включи в бул. „***“, а ако е продължал напред е щял да запуши улицата, от която излиза жалбоподателя. Това уточнение се прави от съда с оглед прецизност и както ще стане дума по-долу е ирелевантно за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В останалите им части, съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, които се подкрепят от показанията на св. Р. и от съставените писмени доказателства, сред които и протокол за ПТП.

Като цяло жалбоподателят не оспорва, че е навлязъл по път с предимство, както и че е настъпило ПТП с автомобил, който се е движел по пътя с предимство, но застъпва, че доколкото другият водач се е движел неправомерно – то не следва да се ангажира отговорността му.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 01.02.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. На лице е недоказаност на второто вменено нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази част, но за това ще бъдат изложени мотиви по-долу.

По същество съдът следва да посочи следното.

По нарушение на чл. 50, ал.1 ЗДвП.

Въпросната разпоредба предписва, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища, са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по него. Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателя движейки се по път сигнализиран с пътен знак Б1 (съгласно чл. 45, ал.2 ППЗДвП пътен знак Б1 означава - „Пропусни движещите се по пътя с предимство!"), е навлязъл по ул. „***“ - сигнализирана като път с предимство. Именно неспазвайки изискването на  чл. 50, ал. 1 от ЗДвП К. е причинил ПТП. Същия на практика не оспорва този факт, но твърди, че е бил пропуснат от лявостоящия автомобил и за това е навлязъл в пътя с предимство, а другият водач, участващ в ПТП е този, който се е движел в платното за насрещно движение, след употреба на алкохол и с превишена скорост, което според него води до отпадане на отговорността му. В тази връзка следва да се посочи на първо място, че знаците на водача от пътя с предимство не дерогират пътните – т.е. – това, че лявостоящият водач на пътя с предимство е махнал с ръка на жалбоподателя да премине преди него, не променя по никакъв начин регулирането на кръстовището, респективно не води до отпадане на задължението на водачите да се съобразяват с въведената сигнализация (Решение № 476/16.07.2015г. на АдмС-Пазарджик по к.н.а.х.д. № 499/2015г.). На следващо място следва да се уточни, че безспорно в случая е налице е съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи, което обаче не изключва отговорността на всеки от тях за самостоятелно осъществените нарушения на правилата на ЗДвП, за които в крайна сметка са издадени два различни АУАН. Това е така, защото разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е императивна - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство. Правно ирелевантно е обстоятелството, в кое платно/лента за движение се е движел другият участник в ПТП и дали той също се движи в нарушение на правилата за движение, понеже в законът не поставя условие, че следва да бъдат пропуснати само правомерно движещите се автомобили, а всички автомобили, които се движат по пътя с предимство – дори и тези, които също извършват нарушение. Изрично в този смисъл е константата практика на съдилищата от цялата страна като например - Решение от 4.07.2008 г. на АдмС - София по к.н.а.х.д. № 2753/2008 г.; Решение от 30.03.2009 г. на АдмС - Плевен по к.н.а.х.д. № 117/2009 г.; Решение № 149/22.05.2017г. на АдмС-Кюстендил по к.н.а.х.д. № 110/2017г.;  Решение № 388 от 28.02.2019 г. на АдмС - Варна по к.н.а.х.д. № 3430/2018 г.; Решение № 294 от 19.10.2015 г. на АдмС - Велико Търново по к.н.а.х.д. № 10286/2015 г. и много други.

При това положение, правилно АНО е преценил, че в случая жалбоподателят е допуснал нарушение на ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „***“ в следствие на което е настъпило ПТП. Правилно това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 50,ал.1 ЗДвП, доколкото тази норма се явява специална по отношение на общата норма на чл. 6, т. 1 ЗДвП и изключва нейното приложение (Решение № 1887 от 10.11.2017 г. на АдмС - *** по к.н.а.х.д.№ 2333/2017 г.). Правилно е приложена и кореспондиращата санкционна норма на чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, ЗДвП, предписваща че който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, и с това причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с „Глоба“ в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая размерът на санкцията е фиксиран в закона и не може да става дума за нейното допълнително намаляване от страна на съда.

В заключение – конкретното нарушение, за което К. е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от Справката за водач (л. 13-14) към датата на нарушението жалбоподателят вече е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с общо 5 НП и 13 фиша, като спрямо него са били налагани и ЗППАМ. Всичко това характеризира жалбоподателя като системен нарушител и завишава неговата лична обществена опасност, което допълнително сочи на неприложимост на института на чл. 28 ЗАНН.

 

По нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП.

Въпросната разпоредба предписва, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая актосъставителят и АНО са приели, че към дата на инцидента – 31.10.2018г. жалбоподателят е притежавал СУМПС №*********, чийто срок на валидност е изтекъл на 15.11.2017г., поради което и е извършил нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП. Видно от приложената справка за водач (л. 13-14) обаче, се установява, че след като срокът на СУМПС №********* е изтекъл, жалбоподателят К. го е подновил и на 12.01.2018г. му е било издадено ново СУМПС с № *********, валидно до 12.01.2028г. Това от своя страна по недвусмислен начин сочи, че към дата 31.10.2018г. жалбоподателят е имал СУМПС в срок на валидност, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността му за това нарушение. Поради тази причина НП досежно нарушението по чл. 150а, ал.1 ЗДвП се явява недоказано, а от там и незаконосъобразно и следва да се отмени.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя досежно нарушението по чл. 50, ал.1 ЗДвП, като наложеното му наказание за него е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в тази част. По отношение на нарушението на чл. 150а, ал.1 ЗДвП издаденото НП е незаконосъобразно, поради което и в тази му част следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-005805/01.02.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция” В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на Ф.Г.К. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-005805/01.02.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция” В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Ф.Г.К. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.