Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 23.09.2020г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 147 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „Т.А.“ ООД твърди, че 25.04.2019г. е направил  паричен превод в размер на 81 200 лева въз основа на проформа фактура № **********/25.04.2019г., издадена от ответника „С.“ ООД, за окончателно плащане по Договор за лизинг 94239 за лек автомобил Mercedes G350 BT AMG 63 Optic, рама №  WDB******. Договорът за лизинг е бил сключен с лизингополучател „М.” ЕООД, с ЕИК *******и не е прекратен, макар точно с тази уговорка да  е била издадена проформа фактурата, както изрично е било посочено в нея. Твърденията на ответника били, че лизингополучателят имал забавени вноски на обща стойност 81 200 лева и след като те били заплатени, нямало пречка ищецът да придобие автомобила, а договорът за лизинг да бъде прекратен. Обещанието било, че щом получи окончателното плащане на лекия автомобил, ще прехвърли собствеността върху МПС, описано във фактурата. Собствеността не е била прехвърлена на ищеца, нито е имало покана да бъде прехвърлена. За ищеца е налице пълно неизпълнение на устните договорки, а забавата на ответника да прехвърли собствеността е толкова голяма, че ищецът вече няма интерес от придобиване на МПС. Възможните клиенти за него прекратили контактите си с ищеца. Оказало се, че ответникът не може да прехвърли собствеността върху МПС на ищеца, тъй като не е уредил документално прекратяване на отношенията с лизингополучателя. Междувременно капиталът на дружеството - лизингополучател  е бил продаден от М.И.К.на С.С.С.,  с промяна на наименованието на дружеството – „Н.С.” ЕООД, адреса на управление и предмета на дейност.

 След 24.07.2019г. съдружниците в ищцовото дружество водели множество разговори със служителка при ответника (К.) и управителя Т.З.. Ответникът не можел или не искал да прехвърли собствеността, но и не желаел да върне платената сума. Това разместване на имуществени блага между страните е неоснователно и безспорно уврежда ищеца. Не е била издадена окончателна фактура съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Ако такава не е издадена, то сделката не е осъществена. Ответникът е развалил сделката и последиците са, че издателят има задължение да издаде кредитно известие и да върне получената сума на ищеца. Независимо от развалянето на сделката от ответника чрез неиздаване на окончателна данъчна фактура, ищецът е изпратил покана с изх. № 027/19.08.2019г., с която е поканил ответника в три дневен срок да върне платената сума, тъй като я държи без основание, като поканата представлява и разваляне на проектирания договор. Не  е получен отговор и сумата не е върната. Безспорно ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, независимо дали това е последица от развален предварителен договор или от несключен окончателен такъв по задължителна нотариална форма.

Ищецът иска да бъде осъден ответникът  да заплати сумата от 81 200 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (31.10.2019г.), както и общо 1 556. 42  лева изтекли лихви от 24.08.2019г. до 31.10.2019г., с разноските по делото, включително по обезпечително производство по ч.т.д. № 297/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора и изпълнително дело № 405/2019г. на ЧСИ Д.Ц..

 

Ответникът „С.“ ООД оспорва исковете.

С първоначалната искова е възразил, че с плащането на сумата от 81 200 лева ищецът е погасил задължение на трето лице по Договор за лизинг 94239, по който не е страна. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора единствено и само за лизингополучателя, съответно за изрично посочено от него лице, е възниквала възможността  да придобие собствеността върху МПС. Дружеството лизингополучател не е правило изрично изявление, че на база извършеното плащане собствеността върху МПС следва да бъде прехвърлена на ищеца. Нещо повече, ако ответникът прехвърли собствеността на автомобила на ищеца, то дружеството ще е в пълно неизпълнение на задълженията си като лизингодател по договора за лизинг. Ответникът не е обогатилото се лице, а това е „М.” ЕООД. Ответникът оспорва наличието на каквито и да е било устни договорки за прехвърляне на МПС на ищеца. Ищецът е имал желание да погаси задълженията на лизингополучателя „М.” ЕООД, от когото ищецът е имал уговорка да придобие лекия автомобил. Било е необходимо изричното изявление на това лице за прехвърлянето. От платежното нареждане е ясно, че волята на ищеца е била да погаси чуждо задължение. Издадената проформа фактура не е задължавала издателя да оформя окончателна фактура. Ответникът е осчетоводявал редовно всички  плащания по договора за лизинг, но като получател на доставката е отразявано дружеството лизингополучател „М.”ЕООД.

При условие на евентуалност и в случай, че се приеме устно съглашение между страните, съдържащо изложените в иска уговорки, ответникът прави възражение за нищожност на съглашението. Следва да се отчете, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД предварителен договор за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал. 2 при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Уговорката между страните би била нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липсата на предписана в закона писмена форма.      

Ответникът също претендира разноските по делото, включително в обезпечителното производство.

 

 С допълнителната си искова молба ищецът е уточнил, че фактура се издава при условията на чл. 113 от ЗДДС. Към отговора на ответника не са били представени доказателства относно осчетоводяването на получената от ответника сума и основанието за това. От издадената проформа фактура се установява, че ищецът е знаел за плащането и платеца. С нотариална покана от 31.10.2019г. ответникът е признал обстоятелството, че МПС е негова собственост  и е потвърдил, че от 25.10.2019г. договорът за лизинг е бил едностранно прекратен. Ищецът е уточнил още, че се претендира връщане на дадено при неосъществено основание, доколкото е била извършена престация с оглед на една позволена бъдеща цел, която не се е осъществила. Алтернативно ако се приеме, че плащането е извършено на основание нищожно съглашение поради неспазване на предвидената в чл. 19, ал. 1 от ЗЗД форма, тогава сумата е получена при липса на основание и отново подлежи на връщане.

 

С допълнителния отговор ответникът е допълнил, че със споразумение от 04.08.2018г. към договора за лизинг първоначалният лизингополучател „М.” ЕООД е бил заменен с М.И.К., като „М.” ЕООД е останало солидарно задължено по договора. На новия лизингополучател е била издадена фактура за остатъчната сума по договора (**********/04.08.2017г.), но плащанията са спрени и е отказано връщане на лизинговата вещ, при което е било образувано дп № 131/2018г. по описа на отдел КП – Пловдив и нохд№ 5514/2019г. на РС-Пловдив, по което лизингополучателят е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Вещта е била върната на лизингодателя на 27.11.2018г. чрез разследващ полицай, а на 08.04.2020г. е била възстановена в първоначалния си вид от лизингодателя, за което е била издадена фактура № **********/08.04.2020г., тъй като съгласно договора за лизинг всички вреди по лизинговата вещ са за сметка на лизингополучателя. Извършеното от ищеца плащане е било отнесено за погасяване на остатъчната стойност по фактура **********/04.08.2017г. и за плащане по тази от 08.04.2020г. Те са издадени и надлежно осчетоводени с получател М.И.К..

Ответникът  развива съображения във връзка с придобиването на лизинговата вещ, като се позоваване на актове на състави на ВКС, ТК.

 

След приключване на устните състезания по делото от страните са представени и писмени защити.

 

Дружеството „Н.С.” ЕООД, с ЕИК *******конституирано като подпомагаща страна на ищеца, не е дало становище по жалбата.

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

На 16.05.2016г. между ответника и дружеството „М.” ЕООД е бил сключен Договор за лизинг на лек автомобил № 94239, съгласно който ответникът е отдал на лизинг на „М.” ЕООД, лизингополучател, лек автомобил Mercedes G350 BT AMG 63 Optic Designo, рама №  WDB4633461X202647 – финансово-обвързан лизинг, при дължими от лизингополучателя лизингови вноски (главница и лихви) и остатъчна стойност на автомобила, платими до 16.05.2021г. по погасителен план.

Освен другите клаузи на договора, съгласно чл. 1 от него, след изплащането на всички вноски, лихви, неустойки, данъци и изпълнение на всички останали задължения по договора, лизингополучателят е имал право да придобие правото на собственост върху лизинговия автомобил, при условията на чл. 5 – различни за случаите на придобиване преди или след изтичане на срока на лизинговия договор.  В този смисъл са клаузите на договора за лизинг, представен по делото.

Наименованието на дружеството – лизингополучател е било променено на „Новокер София” след прехвърляне на дружествени дялове по Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.07.2017г., а на 04.08.2017г. задълженията по договора за лизинг са били поети от М.И.К.като физическо лице, при солидарна отговорност на първоначалния лизингополучател.

По договора за лизинг е имало неизпълнение на задълженията на лизингополучателя.

На 25.04.2019г. от ответника е била издадена проформа фактура № ********** на името на ищеца за сума от 81 200 лева с наименование на стоката/услугата – окончателно плащане по лизингов договор 94239.

Сумата е била платена от ищеца на същата дата по банков път, съгласно преводно нареждане (кредитен превод) представено по делото, като плащането не се оспорва от ответника.

Не се установяват отношения между първоначалния лизингополучател („Н.С.” ЕООД) и ищеца, по силата на които ищецът да е дължал окончателно плащане на лизинговата цена по лизинговия договор 94239, срещу прехвърляне на право на собственост от лизингополучателя  върху автомобила. За възраженията на ответника, че ищецът е имал уговорка с „М.” ЕООД („Н.С.” ЕООД) да придобие лекия автомобил,  няма събрани по делото доказателства.

С покана изх. № 027/19.08.2019г. ищецът е поискал от ответника да върне сумата от 81 200 лева  в тридневен срок от получаване на поканата. Посочено е било, че уговорка между страните е била да се прехвърли собствеността върху МПС веднага щом се плати сумата по проформа фактурата; ищецът бил коректен и  на 25.04.2019г. превел сумата, но собствеността не била прехвърлена и ищецът не възнамерява да чака, тъй като повече от четири месеца изчаква да се прехвърли собствеността по нотариален ред; със сумата ответникът се обогатил неоснователно и е бил предупреден, че ако сумата не бъде върната, ищецът ще си търси правата по съдебен ред, с начисляване на лихви за забава и разноски.  

Поканата е била получена от ответника на 20.08.2019г. Не се установява по делото да е възразявал срещу посочените в поканата обстоятелства.

За времето от 24.08.2019г. до 30.10.2019г., включително, деня преди датата на исковата молба на ищеца, върху сумата от 81 200 лева са изтекли лихви за забава в размер на 1 533. 78 лева, съответно на промените на основания лихвен процент за периода.  Съдът определя размера на лихвата по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на данните за законната лихва в сайта на Calculator.bg

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Ищецът е платил на ответника сумата от 81 200 лева с основание окончателно плащане по лизингов договор 94239.  Дружеството „Т.А.“ ООД не е било страна по договора за лизинг (Договор за лизинг на лек автомобил № 94239 от 16.05.2016г.) при сключването му, нито по делото са  събрани доказателства за обвързване на ищеца с този договор след това,  при което плащането е плащане на чуждо задължение – на лизингополучателя по договора, съответно солидарно отговорното за плащане на лизинговата цена дружество   „М.” ЕООД (с последващо наименование „Н.С.” ЕООД – подпомагаща страна по делото).

Плащането на сумата от 81 200 лева не е било  поради грешка на ищеца, при което той би могъл да иска връщане на сумата от получилото я лице (ответника като кредитор на лизингополучателя) по общото правило на  чл. 56 от ЗЗД, във връзка  с разпоредбата  на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Сам ищецът не твърди грешка при плащането.

По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 от ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 от ЗЗД).

В случая, както се посочи,  ищецът не твърди грешка при плащането, но свързва плащането на задължението на лизингополучателя с възникване на правоотношение с ответника по следващ договор -  сключването между страните на договор за продажба на лизинговия автомобил, собствеността върху който ищецът да придобие. Т.е. ищецът твърди, че се касае за предварително (антиципирано) плащане на цената на автомобила с оглед сключването на договор за продажба за придобиване на собствеността.

Твърдението за такова плащане (че то е с оглед следващо правоотношение между страните) следва да се приеме доказано въз основа на косвени доказателства.

За плащането на сумата от 81 200 лева от страна на ищеца от ответника е била съставена проформа (предварителна) фактура на името на ищеца. Съгласно търговската практика това предпоставя последващо издаване на окончателна фактура във връзка с доставка на стоки или услуги на ищеца, на когото е издадена проформа фактурата  -  възникване на правоотношение въз основа на договор между страните.  Не се установява друга причина за извършения от ищеца превод на сумата от 81 200 лева, включително обстоятелствата, за които единствено до приключване на съдебното дирене по делото  възразява ответникът - че плащането е било по уговорка с  „М.” ЕООД („Н.С.” ЕООД), с когото ищецът е имал уговорка да придобие лекия автомобил. Не се установява и ответникът да е възразил по отправената му покана за плащане след 20.08.2019г. – по-конкретно да е възразил на посочените в поканата обстоятелства, че е обещал на ищеца  прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил, предмет на договора за лизинг, който да се прекрати.   

Договор за продажба на лизинговия автомобил във формата по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП не е бил сключен между страните, нито изобщо е възникнало друго правоотношение, обосноваващо задържане от ответника на сумата от 81 200 лева,  при което следва да се приеме, че се касае за получаване от ответника на сумата при  неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и той дължи връщането й. Искът на ищеца за връщане от ответника  на сумата от 81 200 лева е основателен. 

Не се установява причина (основание), при което ответникът може да задържи процесната сумата – обстоятелство в негова доказателствена тежест, както е било указано и в доклада по делото.

Не се установяват отношения между ищеца и „М.” ЕООД („Н.С.” ЕООД), при което това дружество да се е обогатило за сметка на ищеца и то да дължи процесната сума. Това би било, ако ищецът не възразява по извършеното плащане към ответника и единствено погасителното му действие, но ищецът счита плащането недължимо и иска платената сума да бъде върната като недължима от ответника. При дължимост на сумата от ответника  и връщането й не би имало погасено задължение на дружеството „Н.С.” ЕООД.

Същевременно отношенията между ответника – лизингодател и лизингополучателя по договора за лизинг, съответно солидарно отговорното лице за задълженията, са без значение, както и не се установява ищецът да е страна по този договор, при което  доводите на ответника в писмената му защита в тази връзка не се обсъждат (какви са условията по лизинговия договор за прехвърляне на собствеността върху лизинговия автомобил).   

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден  за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. При задължение по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД няма определен ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава след покана.

В случая ответникът, дължащ връщане на сумата от 81 200 лева по правилата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, е бил поканен да я върне с писмена покана и след получаването й на 20.08.2019г. и изтичането на дадения  тридневен срок, от 24.08.2019г. е бил в забава за плащане. Поради това от 24.08.20219г. ответникът дължи лихва върху сумата от 81 200 лева   в  законния размер по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.), като до 31.10.2019г., датата на исковата молба, съгласно възприетото от фактическа страна – 1 533. 78 лева.

Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава следва да бъде уважен, като до датата на исковата молба – в размера от 1533. 78 лева.

В останалата част до пълния предявен размер от 1 556. 42 лева искът за изтекла лихва следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 3 297. 95 лева и 4 000 лева разноски за адвокат. С оглед изхода на делото (присъдени 82 733. 78  лева при претендирани 82 756. 42 лева), и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са му дължими разноски от 7 295. 95 лева. 

            Тъй като от страна на ищеца не е била платена пълната дължима държавна такса от 3 310. 26 лева, остатъкът от 12. 31 лева следва да бъде доплатен от страната.

            Съгласно разрешението по т. 5 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, дължими са и разноските в производството по обезпечение на исковете от 2 429. 33 лева, съответно на изхода на делото при общо установени разноски от  2 430 лева, от които  1 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 13.09.2019г., 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 31.10.2019г., 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019г., 40 лева държавна такса по молба за обезпечение на бъдещ иск и 90 лева разноски пред частен съдебен изпълнител.

            Или на ищеца следва да бъдат присъдени разноски от общо 9 725. 28 лева.

            От направените от ответника разноски в исковото производство от 14 400 лева с ДДС за адвокат с оглед изхода на делото са дължими  3. 74 лева  (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

            От претендираните и установени разноски в обезпечителното производство – 4 080 лева с ДДС, са дължими 1. 12 лева.

            Или на ответника следва да бъдат присъдени разноски от общо 4. 86 лева. 

            Поради размера на присъдените на ответната страна разноски, който е минимален, съдът не се произнася по възражението на ищеца за прекомерност на разноските за адвокат на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „С.“ ООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Т.А.“ ООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 81 200 лева (осемдесет и един хиляди и двеста лева), със законната лихва за забава от 31.10.2019г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,   както и 1 533. 78  лева (хиляда петстотин тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), изтекли лихви от 24.08.2019г. до 31.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 1 556. 42  лева.

ОСЪЖДА    „С.“ ООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Т.А.“ ООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9 725. 28 лева (девет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки)  разноски в исковото производство и по обезпечение на бъдещ иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 

ОСЪЖДА „Т.А.“ ООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.“ ООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***,  сумата от 4. 86 лева (четири лева и осемдесет и шест стотинки) разноски по делото в исковото производство и по обезпечение на бъдещ иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на „Н.С.” ЕООД, с ЕИК *******като трето лице подпомагаща страна на ищеца.

УКАЗВА на „Т.А.“ ООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, в едноседмичен срок от съобщението за доплати по сметка на Софийски градски съд сумата от още 12. 31 лева държавна такса по исковата молба до пълния дължим размер от 3 310. 26 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                               Съдия: