№ 180
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900233 по описа за 2022 година
Производство по чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Б.С. С. ЕГН **********, в качеството си на управител на „АЙ ГРОСС“
ЕООД, обжалва отказ 20220407090213/18.04.2022 год. на длъжностно лице по
регистрацията при АВ-ТР, постановен по заявление обр.А4 с вх.№
20220407090213 за първоначална регистрация на дружеството. Твърди, че
отказът е незаконосъобразен по мотиви, изложени подробно в жалбата.
Отказът е изпратен на 01.04.2010 год на основание чл.24 ал.1 ЗТР,
жалбата е подадена в срока по чл.25 ал.1 ЗТР.
Жалбата е подадена от легитимирано лице-заявителя по отказаното
вписване и е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид приложените към
заявлението документи, както и доводите, изложени в жалбата и мотивите на
постановения отказ, намира за установено следното:
Към заявление Образец А4, с вх.№ 20220407090213/07.04.2022 год за
първоначална регистрация на новоучреденото „АЙ ГРОСС“ град Пловдив са
приложени всички изискуеми документи по ТЗ и чл.20 от Наредба
№1/14.02.2007г. за водене съхраняване и достъп от ТР.
За да постанови обжалвания отказ, с оглед спазване на изискванията на
чл.21 т.7 ЗТР и чл.91 т.7 от Наредба №1/14.02.2007 г за водене, съхраняване и
1
достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър,
длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че към настоящия
момент в ТР е регистрирано дружество „АЙ-ГРОС ” ООД и въпреки
различията в изписването, произнасянето на фирмата на двете дружества е
еднакво. Според изложените мотиви, пунктуационната разлика в
наименованията не води до уникалност на фирмата на дружеството.
Съдът не споделя изложените доводи.
Между запазеното в полза на жалбоподателя фирмено наименование и
фирмата „АЙ-ГРОС ” ООД, се констатират разлики в изписването им, като
според съда, длъжностното лице по регистрацията няма каквато и да е правна
възможност да квалифицира тези разлики като съществени или не, доколкото
самият закон не прави такива разлики между препинателните знаци и
правилата за български правопис. Това, в чл.15 от ТЗ, ЗТР, както и в
цитираната наредба, не се прави отграничение между звуковото произнасяне
и изписване наименованието на дружеството.
Така, лексикално, наименованието на едно дружество се изписва по
един начин, различен от това на вече регистрираното дружество, а звуково се
произнася по същия начин. Съдът намира, че в тежест на законодателя е
законовото въвеждане на принципа, че произнасяне на наименованието на
едно дружество не бива да бъде идентично с друго. Така, правилото за
произнасяне би било законово поставено над това на изписване. До този
момент обаче, в случай, че между наименованията на две различни дружества
не е налице пълна идентичност при изписването им, какъвто е процесният
случай, съдът намира, че не са налице законови пречки да съществува
дружество с посоченото име.
Допълнителен аргумент към изложеното е начинът на изписване на
фирмите на две различни дружества. При липсата на законово ограничение,
същият позволява две отделни думи с еднакво звучене и значение да бъдат
изписвани като помежду им е налице препинателен знак, дефис, тире или
просто пауза. Всеки един от посочените начини е еднакъв по стойност и не би
могъл съдът да приеме, че едни водят до съществени, а други – до
несъществени различия между наименованията.
Даването на превес на звуковото произнасяне на наименованието пред
начина на изписването му, може да стане единствено по нормативен път, а до
2
тогава законът следва да се спазва такъв, какъвто е.
Налице е и друг мотив за изложеното.
При подаването на заявление за запазване на фирма на дружество,
съгласно ЗТР, длъжностното лице извършва справка /проверка/ дали тази
фирма действително е запазена, има ли друго лице запазени права върху
исканото наименование. При наличие на положителен отговор, на лицето,
подаващо заявлението, се събира определената държавна такса /50 лева/ и
посочения факт дава възможност на съответния търговец да оформи
необходимите документи, изискуеми по ТЗ и ЗТР, за да подаде заявление за
вписване. Казаното означава, че приетото заявление с внесена ДТ е след
извършена проверка за „свободно” наименование на фирма и същото е
основание да се направят немалки усилия и разходи, на това основание. Така,
всички необходими документи се изписват с одобреното наименование,
същите се заверяват нотариално, учредителния капитал на дружеството се
внася под одобреното наименование. Всичко изложено е направено в
процесния случай, на основание одобреното от ответника заявление за
запазване на фирма. Ето защо, според съда, незаконосъобразно е заявление,
подадено непосредствено след такава проверка, от същия орган, да бъде
отхвърлено с мотив, напълно противоречащ на проверката, извършена при
заявлението за запазване на фирма.
Ето защо, следва да се приеме, че с вписването на новоучреденото
дружество ще бъде спазен принципът на национална изключителност на
всички фирми (непреригистрирани, пререгистрирани и новорегистрирани).
При подаване на заявлението, са спазени изискванията на чл. 21, т. 7 от ЗТР и
чл. 91, т. 7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър, поради което отказът е незаконосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл.25 ЗТР съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ 20220407090213/18.04.2022 год. на длъжностно лице по
регистрацията при АВ-ТР, постановен по заявление обр.А4 с вх.№
20220407090213 за първоначална регистрация на „АЙ ГРОСС“ ЕООД.
ВРЪЩА преписката на АВ-ТР като УКАЗВА да се извърши заявеното
3
вписване.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4