№ 309
гр. Варна, 29.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900619 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът А. Р. А., уведомен от предходно съдебно заседание чрез
процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат К. Р.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът „ЕКО ЕГС“ ООД, уведомен от предходно съдебно
заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат О. Д. и
от адвокат Л. Д., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
Ответникът Л. С. Я., редовно призовА., не се явява, представлява се от
адвокат О. Д. и от адвокат Л. Д., редовно упълномощени и приети от съда
отпреди.
Вещото лице Р. Н. Д., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
Вещото лице Н. Н. А., редовно уведомен по телефона, явява се лично.
Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 14687 от 22.05.2023 г.
по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза,
подписано единствено от вещото лице Р. Д. и постъпило заключение с вх.№
14748 от 23.05.2025 г., подписано от двете вещи лица Р. Д. и Н. А.. Съдът
констатира, че същите не са депозирани в срока по чл.199 от ГПК.
В.л. А.: Поддържаме варианта на заключението, което е подписано от
двама ни и е постъпило в съда на 23.05.2025 г.
Адв. Р.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.
Адв. Д.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.
Адв. Д.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица,
изготвили комплексната съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, като
пристъпва към снемане самоличността им:
Н. Н. А. – 48 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността
по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Р. Н. Д. – 64 години, български гражданин, неосъждА., без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Д.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност. Допусната е техническа грешка. На страница 18 там, където е
записано: „метод на дисконтираните парични потоци /т.4 от експертизата/“,
всъщност трябваше да бъде срещу „метод на чистата стойност на активите“
точка 4 от експертизата, защото в точка 4 представям този метод.
Адв. Р. към вещите лица: Бихте ли могли да поясните каква е
основната причина за разликата между определената от вас чиста стойност на
активите на дружеството, която е 996 000 лева за 100% от капитала и
пазарната стойност на дружествените дялове 3 216 000 лева за 100% от
капитала и какви допълнителни фактори освен материалните активи
2
формират тази по-висока пазарна цена, която вие сте дали в заключението си?
В.л. Р.а: Обичайно, когато се прави оценка на търговско предприятие,
трябва да има поне два метода. Тези два метода за цели предприятия са чиста
стойност на активите и метод на дисконтиране на паричните потоци. По
принцип ако беше направена експертизата през 2019 г. тогава, когато е
сделката, щяхме да направим прогнозни парични потоци и те щяха да бъдат
според виждането на съдружниците, според практиката, която има с някакъв
тренд на увеличение в рамките на петте години, но в случая аз съм ползвала
реалните данни – отчетите за приходи и разходи, които са представени в
Търговския регистър и всъщност това, което съм заложила в таблицата на
дисконтираните парични потоци, съответства на реалните, които са
декларирани от дружеството. Разликата е, че когато предприятието е
действащо, трябва да има някакво съотношение между изчислената чиста
стойност на активите и изчислената по метода на дисконтираните парични
потоци. Аз съм приела, че съотношението е 50 на 50, тъй като предприятието
е действащо. И машините, и активите, с които разполага, са значителни.
Поради тази причина съм приела като еднакво съотношение между двата
метода.
Адв. Р. към вещите лица: Предвид определената от вас пазарна
стойност на 20% от капитала в размер на 643 200 лева бихте ли могли да
кажете каква е разликата в абсолютната стойност между тази оценка и
декларирА.та продажна цена 10 000 лева?
В.л. Р.а: Абсолютната стойност е, като извадим от тази цена десетте
хиляди (643 200 - 10 000 = 633 200). Ако приемем, че това е пазарната
стойност на предприятието.
Адв. Р.: Нямам други въпроси на този етап.
Адв. Д. към вещите лица: При оценката на чистата стойност на
активите на дружеството кои точно елементи от баланса сте взели от част
„активи“, съответно от част „пасиви“, за да направите аритметическото
изчисление?
В.л. Р.а: Балансът на чистата стойност на активите е преобразуван.
Целият баланс съм взела, като съм сложила недвижимите имоти и машините
и съоръженията, които са изчислени по пазарна стойност към датата на
оценката 31.12.2019 г., а остА.лите съм описала в експертизата, че не са
3
променени, че са същите, предвид техния характер, предвид вида, който имат.
Паричните средства не сме ги…задълженията, вземанията – те си остават
такива, каквито са.
Адв. Д. към вещите лица: Разходите за бъдещи периоди също са
включени, тоест в сумата на стойностите, от които след това вадите
задължения по пасива.
В.л. Р.а: Да, те са включени в актива на баланса.
Адв. Д. към вещите лица: От задълженията собствения капитал
включен ли е или не е включен?
В.л. Р.а: Не, собственият капитал не е задължение, затова на стр.15 е
записано, че чистата стойност е 1 597 000, от които сваляме дългосрочни и
краткосрочни задължения и получаваме окончателната стойност. Тоест целият
актив, който е формиран с преоценените активи минус краткосрочните и
дългосрочните задължения.
Адв. Д. към вещите лица: А в констативно-съобразителната част в
отговорите на първи и втори въпрос относно редовността на воденето на
счетоводните записвания на дружеството излизате със заключение, че за
периода 2015 г.-2020 г. счетоводството е редовно водено, спазени са всички
изисквания на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, които са
приложими и не са налице некоректни счетоводни записвания, като посочвате
също така, че не се налага извършването на, каквито и да е корекции. В
отговора по-долу, когато правите оценка на чистата стойност на активите
обаче, вие извършвате преоценка на краткотрайните материални активи и
съответно на оборудването и вещите, с които разполага дружеството.
В.л. Р.а: Това не е, защото са некоректни операциите, а това е, защото
такъв е методът. Трябва да се оцени пазарната стойност или да се преоценят
тези активи, които могат, които има смисъл да се преоценят, които имат друга
пазарна стойност извън балансовата, но в баланса стоките, материалите,
незавършеното производство са по цена на придобиване – историческа
стойност, но методът изисква да бъдат изчислени пазарните стойности към
датата на оценката, затова са направени преоценки на недвижимите имоти, на
машините и съоръженията, транспортните средства и на стоките.
Адв. Д. към вещите лица: В преоценката, когато правите преоценка на
4
материалните запаси, в уводната част се казва, че притежаваните стоки, вещи
и активи, които са на дружеството, са строго специфични, което ги прави по-
трудно ликвидни и трудно реализируеми на вторични пазар. Независимо от
горното, се прави една преоценка на счетоводните записвания, съгласно
баланс към 31.12.2019 г., като се завишава с 248 000 стойността на машините
и съоръженията от 52 000 на 300 000, въпреки че е казано, че те са трудно
ликвидни, на вторични пазар са трудни и за реализация. Какво налага тази
преоценка и съобразена ли е конкретно със счетоводните стандарти 4, 16 и 34?
В.л. А.: По балансова стойност машините и съоръженията не се
различават толкова много спрямо пазарната стойност, която е изчислена по
амортизационния метод, който съм използвал, тъй като по спомен балансовата
стойност на машини и съоръжения беше малко над 300 000 лева.
В.л. Р.а: Отчетната стойност, тоест цената на придобиване, а те са вече
амортизирани.
Адв. Д. към вещите лица: Да, амортизирани са и въпреки това
корекцията е 248. В баланса, който е представен с коректив съответно, в
дълготрайните активи, точка 3 „машини и съоръжения“, съгласно баланса към
31.12, който е официално обявен в Търговския регистър и който вие
използвате също за база, са 52 000. Вие давате коректив 248 завишение и
оценъчната стойност към 31.12 я посочване на 300 000 общо.
В.л. Р.а: В баланса амортизираните активи са с данъчната амортизация.
Например леките автомобили имат петгодишен срок на амортизация, но
всички знаем, че един лек автомобил се ползва до 15 години и повече, а в
счетоводството след петата година той има нулева стойност. Така е и с
остА.лите машини. Те имат само три години, тоест данъчният закон е дал
право, дружеството да ползва не наведнъж разхода за закупената машина, а да
го разсрочи например за три години, което касае големите машини. Например
за пет години, което касае транспортните средства и т.н., така че тази
балансова стойност е подвеждаща в този смисъл. Подвеждаща е за въпроса,
който Вие задавате.
Адв. Д. към вещите лица: Тоест в Търговския регистър ние не можем
да се доверим на официално обявените баланси?
В.л. Р.а: Вие трябва да знаете какви са данъчните амортизации и да
имате представа…затова се прави пазарна оценка, защото това е данъчна
5
амортизация.
Адв. Д. към вещите лица: А в случая нали правим оценка на чистата
стойност на активите?
В.л. Р.а: Точно така и ние казваме колко е пазарната стойност на тези
активи. Абсолютно правилно са взети активите. Ние ползваме инвентарна
книга. В инвентарната книга са посочени наименованието на актива (тя дори
тук е приложена), годината на закупуване, периода на реално живота, който е.
В инвентарната книга се амортизират активите според материалния закон.
Данъчният закон е казал 3 години за големите машини, но те на третата година
нямат нулева стойност на пазара, а те имат нулева стойност за целите на
данъчното облагане и затова в баланса са посочени така. Законодателят не е
разрешил наведнъж да се ползва разходът за закупуване на машина, а е дал
право, дружеството да го ползва разсрочено в рамките на три или на пет
години в зависимост на актива, така че не може да кажем ако балансовата
стойност е 0, че няма пазарна стойност един актив.
В.л. Р.а на въпрос от съда: При използване на метода на чистата
стойност на активите, не следва да взема стойностите, отразени в баланса, а
следва да извърша оценка според инвентарната книга, според наличните
активи, защото ако на някои имаше стойност 0, защото е четвъртата година,
откакто са закупени, това не значи, че няма пазарна стойност. Наличните
активи ги представяме по пазарна стойност. Колегата е изчислил пазарната
стойност към датата на оценката.
В.л. А.: Исках да дам един пример от таблицата на стр.12, където са
изчислени повечето машини и съоръжения. Примерно № 25 товарен
автомобил „Дукато Карго“ е въведен 2015 г. През 2019 г. е бил четири-
петгодишен, а те като чисто нов актив без ДДС струват към 55 000-60 000
лева, така че намалено по метода за годишна амортизация аз съм дал пазарна
стойност към 2019 г. 41 000 лева, което е напълно реално ако се продаде 2019
г. на вторичния пазар и по този начин абсолютно другите активи са
преизчислени по тази методика.
Адв. Д. към вещите лица: Съгласно счетоводните стандарти уточнено
ли е, дружеството национални счетоводни или международни ползва? Има ли
одобрена счетоводна политика в дружеството, съответно има ли
амортизационни планове одобрени, съгласно изискванията на националните
6
стандарти? Въобще има ли политики счетоводни отразени в дружеството?
В.л. Р.а: Този въпрос е ясен, защото от всяка година има протоколи, че
е приет годишният отчет от съдружниците, тоест това, което те са приели,
отговаря на тяхната политика. Аз проверих главните книги, А.литичните
оборотни ведомости, които са много обемни и отнеха доста време, но в тях
нямаше некоректни операции. Някъде там в експертизата съм записала, че
експертизата не може да отговаря ако има някъде проблеми от гледна точка на
данъчното законодателство. Например фактурата е фалшива, фактурата не е
въвеждА. в счетоводството.
Адв. Д. към вещите лица: Дружествата имат ли право да избират
съответни амортизационни планове, съгласно действащите в България
счетоводни стандарти?
В.л. Р.а: Имат право, но това е за данъчни цели, тоест те могат да
кажат: „Нашите активи се амортизират за една година и на втората година са
на 0, а в данъчните планове те си казват такъв, какъвто е според данъчния
закон и в годишната данъчна декларация те вече отчитат разликата и за
данъчни цели могат да ползват данъчния план, а за счетоводни цели могат да
си ползват, какъвто са избрали.
Адв. Д. към вещите лица: Можете ли да посочите каква би била
чистата стойност на активите, респективно стойността на дяловете, без да се
взимат предвид корекциите, които вие извършвате, защото няма в
заключението ви алтернативно дадено и становище?
В.л. Р.а: Нямам такава задача да дам алтернативно становище.
Адв. Д. към вещите лица: Тоест вие давате изчисления единствено на
база корекциите, които вие сте извършили и считате, че следва да бъдат
извършени, за да се установи чистата стойност?
В.л. Р.а: Мога да кажа каква е чистата стойност. Сега мога да я
изчисля. Тогава няма да има преобразуване и тогава ще гледаме най-лявата
колона на баланса, където сумата на актива е 1 339, сумата на задълженията е
197 404 и трябва да изчислим разликата (1339 - 197 – 404 = 738) Получава се
738 000 (738 000 х 20% = 147 600)
Адв. Д. към вещите лица: Искам изчисленията ако е удобно да ги
направите, като от актива се извадят и разходите за бъдещи периоди.
7
В.л. Р.а: Значи от 738 000 трябва да свалим 307 000. Получава се 431 и
по 20% би се получило 86 200.
Адв. Д. към вещите лица: Ако днес на едно търговско предприятие, с
оглед предстояща сделка на пазара за придобиването му от трето лице, трябва
да изчислите пазарната стойност, на която би било справедливо как вие може
да предвидите в бъдещ петгодишен период и да заложите конкретни
стойности, както сте направили? През 2019 г. не е могло да бъде известно
какви ще бъдат финансовите резултати, включително има и един придобит
имот огромен, за следващи период, за да направите оценка.
В.л. Р.а: Има два варианта. По принцип предприятието би трябвало да
има план за бъдещето си. Някакъв план, по който ще се развива – ще строи, ще
продава, ще купува, ще разпродава, ще сменя бизнеса, ще добавя нов бизнес и
тогава на база на прогнозния план на предприятието бихме могли да го
ползваме. Другият вариант е на база минал опит да кажем в рамките на три
години да предвидим, с какъв тренд растат ли, намаляват ли, равни ли са
годишните приходи и съответно разходи и на този принцип за 5 години напред
да изчислим какво ще се получи като приходи. В случая обаче аз съм ползвала
на предприятието, тъй като вече има готови данни и не мога да кажа:
„приходът щеше да бъде 3000“ ако той е 8 ли 9, както е видно от таблицата,
затова в нашия случай е различно. Ползваме реални данни.
Адв. Д. към вещите лица: Ако не разполагахте с данните за
следващите години…да, действащо предприятие и очевидно с история назад в
годините. Вие преди малко казахте, че практика изисква да се вземат
предходните години и ако има политика, която представя, тогава би ли имало
различия в пазарната стойност с това, което вие сте дали на база реални
показатели за периоди, които да, към момента са изминали, но към момента на
процесната сделка ако ние трябва да се абстрахираме от тази информация,
бихте ли дали заключение в същия размер на стойността на пазарната на тези
дялове?
В.л. Р.а: Аз не знам в един момент какво биха ми казали
собствениците. Те биха ми казали: „ние ще строим; ние ще продаваме;
прогнозата е за толкова години да инвестираме“. Миналите данни са за
информация ако те нямат прогноза. Те не знаят какво ще правят и има
монотонност в бизнеса и те не знаят какво ще правят. Докато тук например
8
разбирам, че имотите, които оценихме по пазарна стойност към 31 декември,
за тях само разбрах, че по-късно са строени къщички, пък са продадени.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. Р.: Да се приеме заключението.
Адв. Д.: Оспорвам експертизата като необосновА., включително
съдържаща вътрешни противоречия, поради което моля същата да не бъде
приемА. и да бъде допусната повторна експертиза от друго вещо лице.
В първа и втора точка от констативно-съобразителната част на
експертизата изрично се посочва, че не се налагат корекции в счетоводните
записвания на дружеството, тъй като същото е водено редовно и независимо
от горното в точка 4 на стр.7 и по-надолу се прави преоценка както на
дълготрайните материални активи, така и на наличните стоки, независимо че
се посочва, че предвид спецификата на дейността на дружеството
материалните активи са строго специфични и реализацията им на вторичния
пазар е трудна и те са ниско ликвидни, се дава една корекция от близо 250 000
на стойността на тези активи и то при изчисление на чистата стойност на
активите, а не на пазарната такава.
Отделно от това, при изчисление на пазарната стойност на активите,
респективно на процесните дялове към 31.12.2019 г., респективно към датата
на сделката при използвани от вещите лица оценителен метод, се използват
реалните финансови показатели, видни от обявените публично финансови
резултати за 2020 г. до 2024 г., както и вещото лице в заседанието днес
потвърди, при извършване на пазарна оценка към даден момент на едно
търговско предприятие следва да се обследва исторически тренда в
развитието му за минимум 3 години, както се посочи и евентуално да се
изследват инвестиционните намерения на дружеството ако същите могат да
бъдат обосновани, разбира се.
Предвид всичко изложено, оспорвам експертизата като необосновА.
вътрешно противоречива и по същество неправилна и моля да бъде допусната
повторна, която да отговори на първоначално поставените въпроси, но и
задължително да даде отговор относно чистата стойност на активите без
корекции и съгласно обявения в Търговския регистър баланс за 2019 г. с две
алтернативни задачи, като се включат от актива разходите за бъдещи периоди
и съответно като се изключат, тъй като това е правен въпрос дали същите
9
следва да бъдат включвани, или не, при извършване на тази оценка. Има
трайна практика на Върховния касационен съд относно това кои елементи от
актива и кои елементи от пасива влизат при извършване на оценка на чистата
стойност на активите. Така например по т.д. № 665/2011 г.; № 504/2008 г. и др.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза следва
да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно
с представената от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 14748 от 23.05.2025 г. по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза, ведно със справки – декларации на вещите лица Р. Н.
Д. и Н. Н. А..
ПРИЛАГА към корицата на делото идентичното заключение с вх.№
14687 от 22.05.2025 г. по комплексната съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза, което не е подписано от вещото лице Н. Н. А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателни възнаграждения на вещите лица, както
следва: на Р. Н. Д. в размер на 1300.00 /хиляда и триста/ лева и на Н. Н. А. в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева, съгласно представените от тях справки-
декларации.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ възнаграждения на вещите лица, както следва: на
Р. Н. Д. в размер на 800.00 /осемстотин/ лева и на Н. Н. А. в размер на 400.00
/четиристотин/ лева от внесения от ищеца депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка
„Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от
700.00 /седемстотин/ лева за изготвената комплексна съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще
бъде изплатено на вещото лице след представяне на доказателства за
допълнително внесен депозит от ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
Адв. Р.: Във връзка с искането за допускане на повторна експертиза,
10
възразявам. Считам, че същото е неоснователно, тъй като няма доказателства
за небрежност, неправилно изчисление, противоречия или вътрешна
нелогичност в заключението. Законът предвижда назначаването на повторна
експертиза само при наличие на сериозни съмнения относно достоверността
на първата, каквито във случая липсват. В становището на процесуалния
представител на ответната стрА. се инвокират възражения във връзка с други
начини на изчислявания от вещото лице. Считам, че няма правна или
фактическа необходимост от допускане на ново експертно заключение, с оглед
на това Ви моля да отхвърлите искането като неоснователно и да приемете
заключението на вещите лица по делото като го приобщите към материалите
по делото.
СЪДЪТ по направеното искане за допускане на повторна комплексна
съдебно-счетоводна и оценителна експертиза намира, че същото е
основателно дотолкова, доколкото предпоставки за допускане на повторно
заключение съгласно чл.201 от ГПК са представеното заключение да не е
обосновано и да възниква съмнение в неговата правилност. С оглед
изложените от процесуалния представител на ответниците аргументи, съдът
намира, че съществува вероятност заключението на вещите лица да не е
обосновано, съответно да възникне съмнение за неговата правилност, което
налага да бъде допуснато повторно заключение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза, по която вещите лица да дадат отговор на поставените задачи в
предходно назначената такава.
УКАЗВА на вещите лица при извършване на оценка по метода на
чистата стойност на активите да представят заключение и във вариант без
корекции, съгласно обявения от дружеството годишен финансов отчет за 2019
г., както и във вариант, в който да са изключени разходите за бъдещи периоди.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, вносим в едноседмичен срок
от днес от ответниците.
УКАЗВА на страните, че по състава на експертизата, съдът ще се
11
произнесе в закрито съдебно заседание след представяне на доказателства за
внасяне на депозита.
Адв. Р.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 26.09.2025 г. от
10:00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:41
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12