Р Е Ш Е Н И Е
№869
гр.Перник,
27.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Лили Добрева, разгледа
гражданско дело № 5078 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по иск
с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1от ЗЗД.
Образувано е по искова
молба, предявена от “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В против Р.А.р.,
ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между
него и ответника е сключен договор за потребителски кредит №
30194558492/04.05.2015 г. По силата на същия ответникът е получил в заем сумата
от 600 лв. Уговорен е годишен процент на разходите възлизащ на 49.88% Годишният
лихвен процент е уговорен на 41.17%. Дневният лихвен процент е 11%. Общата
стойност на плащанията по кредита е 730 лв., които ответникът се е задължил да
върне на 11 бр. месечни равни вноски от по 66.40 лв. Ищецът твърди, че
ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги на стойност 660 лв., която
цена е дължима разсрочено на 11 бр. равни месечни вноски от по 60.65 лв. Сочи,
че общият размер на плащания по договора, с включения допълнителен пакет е в
размер на 1390.95 лв., платим на 11 бр. месечни вноски, всяка с размер от
126.45 лв. Ищецът сочи, че е изпълнил задължението си по договора, като на
04.05.2017 г. по банкова сметка, ***ата от 600 лв. Твърди, че ответникът не е
изпълнявал договорното си задължение да връща разсрочено заетата сума, ведно с
допълнителните плащания, затова кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на
13.10.2017 г. ответникът е уведомен за това. Сочи, че ответникът е заплатил по
договора сума в общ размер от 178.80 лв., с която е погасил част от
задълженията си. Останала е дължима сумата от 1237.18 лв., която ответникът е
следвало да върне. Искането към съда е
да признае за установен по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
1237.18 лв., представляваща невърната сума по договор за потребителски кредит №
**********/04.05.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2280/2018 г. по описа на
ПРС.Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена
на ответника на 25.10.2018 г. В срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл на 26.11.2018
г. не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 2280/2018 г. по описа на ПРС ,
от което се установява, че на 10.04.2018 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. В приложение на
разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК на ищеца - заявител да предяви иск по чл.
422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз
основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на
дължимост на сумите за главница и лихва.
С оглед допустимостта на производството следва да се
обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността
на предявен5ите искове.
От приложения по делото договор се установява, че между
страните на 10.05.2017г.е сключен договор за потребителски кредит №**********
за сумата от 600 лв., със срок на издължаване 11 месечни вонси, с месечна
погасителна вноска от 66,40лв. В договора е посочено, че от кредитополучателя е
избран и закупен пакет допълнителни услуги на стойност 660,55лв, като дължимата
месечна погасителна вноска по закупения пакет допълнителни услуги е в размер на
60,05лв.
Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът
следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и
споразумение е 1390,95 лв, платима на вноски за срок от 11 месеца, като
размерът на месечната погасителна вноска е 126,45 лв., а падежът й е до 17-тия
ден от месеца.
Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите
към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация
във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за
преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на
ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна
информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и
споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия.
Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и
подписан от страните погасителен план.
Приета е като доказателство справка за начислени лихви за
забава по процесния договор за потребителски кредит.
Установява се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, че на ответника е преведена сумата от 600лв.
Ответникът е платил погашение на поетите задължения по договора за кредит
сумата от 153,77лв. Отразено е, че годишният процент на разходите е в размер на
49,91%. Вещото лице е изчислило, че неплатената сума по кредита, е в следните
размери: 554,19лв. – главница, 109,81лв. – договорна лихва и 573,18лв. – допълнителни
услуги.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по
размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти.
Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават
или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за
недействителност на отделни клаузи.
Тъй като правните норми, които уреждат действителността на
правните сделки, са от императивен, повелителен порядък, то съдът служебно има
право да следи за неравноправния характер на договорна клауза.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по - голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че
"Видът, размерът н действието, за което се събират такси н/илн комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски
кредит." В случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито
в самия договор,нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към
процесния договор за потребителски кредит,то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително,т.е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на
добросъвестност н справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 660,55 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми - раз поредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
Ето защо предявеният иск за установяване на дължимост на претендираните суми за
погасяване на задължения по това споразумение следва да се отхвърли.
С оглед горното съдът
намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да
дължи само уговорената главница и възнаградителна лихва, тъй като само същите
са действителни и обвързващи страните.
Установи се по делото,
че ответникът е изплатил сума в размер от 153,77лв. Предвид разпоредбата на
чл.76, ал.2 ЗЗД и с оглед даденото заключение на вещото лице, съдът намира, че
ответникът дължи главница в размер на 503,22лв. и възнаградителна лихва в
размер на 73,41лв., съобразно заключението на вещото лице т.е. съдът приема, че
ответникът дължи по процесния договор сумата от 576,63лв., до която сума искът
следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за нужно да
отбележи, че както в заповедното производство, така и в настоящето производство
се претендира само дължимата главница, като не се претендира възнаградителна лихва,
поради което и в съответствие с диспозитивното начало последната е извън
предмета на производствата.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира сумата от 445лв. разноски за
исковото производство, от които сумата 300лв. юрисконсултско вънаграждение,
120лв. – депозит за вещо лице и 25лв. – държавна такса. На основание чл.78,
ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение, като предвид фактическата и правна сложност на делото същото
следва да бъде определено в размер на 100лв. Ответникът дължи на ищеца сумата
от 114,19 лв.
Ищецът
претендира сумата от 175лв. – разноски за заповедното производство, като видно
от издадената и необжалвана от него ЗИПЗ размерът на разноските възлиза за на 75лв,
като според съда това е действителният размер на претендираните разноски,
доколкото същата не е обжалвана в тази и част. Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът дължи сумата от 34,96лв.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен
от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:*********
и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е,
вх.В, срещу Р. А.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 576,63лв., представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит №**********, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2280/2018г. на ПРС,
като КАТО ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска в частта му, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на
ищеца и разликата до пълния предявен размер от 1237,18лв.
ОСЪЖДА Р. А.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, сумата
от 114,19лв., представляваща направени в исковото производство разноски за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице и
депозит за особен представител, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. А.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, сумата
от 34,96., представляваща направени в заповедното производств разноски за
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № 2280/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.