Р Е
Ш Е Н
И Е № 301
21.10.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Петко Георгиев
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №250 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №182 от 25.06.2020г. РС Казанлък
потвърдил електронен фиш, серия К №2822647, издаден от ОДМВР Стара Загора, с
което на Т.К. ***, ЕГН-********** за нарушения на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който чрез процесуален представител, го обжалва в
срок с твърдения, че същото било неправилно и незаконосъобразно, като
постановено нарушения на материалния и процесуалния закон.
Касаторът твърди, че въззивният съд извършил
неправилна проверка и оценка на събраните доказателства, а от там извел
неправилни и незаконосъобразни изводи. Решението било необосновано,
повърхностно и немотивирано, написано бланкетно и не били обсъдени наведените
доводи за отмяна на електронния фиш.
Отделно се твърди, че РС се бил
произнесъл при непълнота на събраните
доказателствата, тъй като не били събрани поисканите от лицето данни за
географските координати на мястото на извършване на нарушението, така както се
сочело във фиша.
Претендира се също, че нямало
описание на нарушение в ЕФ, тъй като в него било записано „установена стойност
на скоростта“, а такова понятие в закона нямало. От друга страна тази стойност
и не съответствала на действително измерената такава, а това според касатора
съставлявало липса на описание на деянието от обективна страна. Едва във
въззивното производство наказаният разбирал с каква скорост се бил движил и
това пряко нарушавало правото му на защита.
Друг порок на решението било, че
неправилно РС обсъдил в мотивите толеранс от 3 км./час. Когато скоростта на
движение била над 100 км./ч., органът трябвало да отчита толеранс от 3%, а не
както процедирал в този случай, т.е. в процесния случай, ако се приемало, че
скоростта на движение била 110 км./ч., то с предвиденият толеранс, следвало да
се редуцира до 106,7 км./ч.
На следващо място се твърди, че РС
никъде не коментирал и оплакването на наказания, че във фиша не било посочено
пред кой съд можел да се обжалва и в какъв срок, което било нарушение на чл.56
от Конституцията, тълкуван в светлината на § 1 от КЗПЧОС. Това било
самостоятелен мотив за отмяна на фиша.
Навежда се и довод, че въззивният
съд повърхностно се произнесъл, игнорирайки и не коментирайки твърденията за
допуснати нарушения на процедурата по издаване на фиша. Не коментирал
доказателствените искания на жалбоподателя в насока кой орган наложил
наказанието, което не давало възможност за преценка на компетенцията на органа.
По така изложените доводи се иска
отмяна на въвззивното решение и отмяна на процесния електронен фиш. В
депозирана молба преди с.з. се иска отмяна на фиша и поради това, че пред РС
нямало доказателства, че процесният ЕФ бил издаден от административно-информационната
система, както било записано в т. 63 от §6 от ДР на ЗДвП. На следващо място се
твърди, че пред РС нямало събрани доказателства и за спазване на процедурата в
чл.186, ал.4 от ЗДвП. На последно място се твърди и че Наредба № 8121з-532/2015г.
била в противоречие със закона по чието прилагане била издадена.
Касаторът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касация, редовно призован, не се представлява.
Представителят на
ОП дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на решението
на РС.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е неоснователна.
За да потвърди процесния пред него
ЕФ, съставът на РС Казанлък приел за безспорно установена описаната в акта
фактическа обстановка, според която на 17.06.2019г. в 09,46 ч. в общ. Мъглиж на
път I-5, км. 213-400, разклон за с. Ягода лицето Т.К.
управлява в посока гр. Казанлък МПС от посочената марка, модел и рег. номер,
собственост на „БУЛКОС БГ“ ЕООД, със законен представител Т. Не К., като при
ограничение на скоростта от 60 км./ч., въведено със знак В-26, автомобилът се
движил със скорост от 107 км./ч., установена и заснета с АТТС № TFR1-M 544, превишение от 47 км./ч. Тези факти били определени като нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и било санкционирано на осн. 182, ал.2, т.5 от
ЗДвП.
При тази установена и приета за безспорна
фактическа обстановка въз основа на събрания пред него доказателствен материал
РС посочил, че възприема за неоснователни оплакванията на наказания, че в
обжалвания ЕФ били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с реда
на неговото издаване, вкл. били приети за неоснователни и доводи, че липсвали
доказателства за техническата годност на измервателната система. Описаната от
органа и възприета за безспорно установена фактическа обстановка, РС обосновавал
чрез приложения клип, протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/2015г. с посочен
регистрационен номер, удостоверението за одобрен тип на АТТС. Въззивният съд
приел и за правилно извършеното от органа намаление на отчетената от АТТС
скорост на движение на автомобила от 3 км./ч., а от клипа било видно и че на
въпросното място имало въведено със знак ограничение на скоростта от 60 км./ч.
При това положение, РС извел и извод за доказаност на извършването на нарушение
по чл.21, ал.2, в с ал.1 от ЗДвП от наказания, което и правилно било
санкционирано с глоба от 400 лева.
Касационната инстанция изцяло споделя
фактическите изводи на РС, вкл. и довода му за достатъчна доказателствена
съвкупност, която по несъмнен начин удостоверява и спазването на особените процесуални
изисквания на ЗДвП и Наредба №8121з-532/2015г.
Процесен пред РС е конкретен
електронен фиш, като издаден от ОДМВР Стара Загора на осн. чл.189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за констатирано нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1
от същия закон. Съгласно чл.189, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. -
ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Няма
спор пред РС, че жаленият ЕФ е издаден по утвърдения образец и че същият
съдържа всички задължителни законови реквизити, вкл. от коя териториална структура
е издаден, къде е мястото на извършване на нарушението, което се
индивидуализира като „разклона за с. Ягода, общ. Мъглиж, на път I-5, км.
213+400, в посока гр. Казанлък“. Удостоверява се, че нито едно от събраните
писмени доказателства пред РС не е оспорено от жалбоподателя, поради това и
позоваването на тях от съда е изцяло процесуално законосъобразно извършено, а
те в напълно достатъчна степен доказват извършването на конкретното нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, вкл. и че то е установено чрез техническа годна мобилна
АТСС за установяване и контрол на скоростта /л.15 от делото на РС/.
Изцяло неоснователно
е оплакването на касатора, че РС не събрал доказателства относно географските
координати на мястото на извършване на нарушението, за да се преценяло дали
отговаряли на координатите, посочени като място на нарушението. В тази насока следва да се посочи, че в
жалбата си Т.К. визира данни за пътя, където се претендира да е извършено
нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП, които нямат нищо общо с така
индивидуализирания в ЕФ. Пределно ясно и безпротиворечиво в процесния фиш се
сочи, че нарушението на правилата за скорост е извършено на разклона за с.
Ягода, общ. Мъглиж, път I-5, км. 213+400 и че движението на МПС е в
посока гр. Казанлък, като липсва визиране на географски кординати, каквито и по
закон не следва да са част от одобрения образец на ЕФ. Тези данни дават пълно описание
на обективните елементи на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП,
както и са достатъчни за изпълнение на изискванията по чл.189, ал.4 от с. з.
На осн.
чл.165, ал.3 от ЗДвП е приета НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по
пътищата /ДВ,бр.36 от 19 Май 2015г., изм. и доп. ДВ, бр.6 от 16 Януари 2018г./,
като съгласно член първи същата урежда условията
и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно член втори „стационарните
и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на
правилата за движение.
Съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес. В цитираната наредба - чл.5, ал.1 определя, че
всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за
движение и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, притежават уникален идентификационен
номер. Такова статично изображение е изготвено и приложено от органа и това е
така нар. „клип“ /вж. л.10 от делото на РС/. Видно от приложеното веществено
доказателство, то удостоверява час на заснемане на движение на лек автомобил с
рег. №РВ2551СХ от 110 км./ч. при ограничение от 60 км.ч. По арг. на цитираната
норма от ЗДвП, същото следва да се приема за веществено доказателство, относно
релевантните за конкретното нарушение факти от обективната действителност. Това
включва и мястото на извършване /заснемане/ на нарушението. Освен това по
делото е прието, като не оспорено писменото доказателство на л. 14 – Протокол
по чл.10 от наредбата, който е с от дата 17.06.2019г. и удостоверява използване
на TFR 1-M № 544, каквото се сочи в ЕФ. От това доказателство се
удостоверява, че техническото средство е използвано за контрол на скоростта на
движение на път I-5 на 213+400
км., разклон за с. Ягода, обл. Мъглиж, които и данни се обективират в процесния
ЕФ. Посочено е в протокола и периода на работа на устройството от 09,00 часа до
12,00 часа, а конкретно извършеното нарушение, според фиша е в 9,47 часа, т.е.
попада в периода на използване на АТТС. От протокола също така се удостоверява
по несъмнен начин, че ограничението на скоростта от 60 км.ч. е въведено с пътен
знак /В-26/, че режимът на измерване е стационарен и в посока на приближаващ
автомобил.
Ето защо
изводите на РС за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при
установяване на конкретното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и при издаване на
електронния фиш са напълно напълно законосъобразно изведени и почиват нито на
фактите удостоверени пред съда.
Що се
отнася до оплакването за липса на обсъждане от РС в неговите мотиви на
отчетения толеранс, който според касатора не следва да е 3 км./ч., а 3%,
предвид установена скорост на движение от над 100 км./ч., то следва да се
посочи, че макар в мотивите на въззивното решение да се коментира толеранс от 3
км./ч., а не 3%, то несъмнено това не нарушава нито правото на защита на
наказания по см. на чл.348, ал.3 от НПК, нито води до промяна в описаната в ЕФ
фактическа обстановка. В процесния фиш претендираната от органа скорост на
движение на автомобила е посочена ясно – 107 км./ч., като видно от вещественото
доказателство /протокол/, от установената от АТСС скорост от 110 км./ч. е
приспаднат толеранс и то от 3%, тъй като този процент, съотнесен към
установената скорост, дава 106,70 км./ч. или закръглено 107 км./ч., каквато е и
скоростта, която се визира в процесния акт. Тази скорост не е оборена от
касатора пред РС, поради което правилно е възприета за безспорно удостоверена и
сочеща на нарушение на въведената със знак В-26 скорост за въпросното място от
само 60 км./ч.
Напълно
ирелевантни за административно-наказателната отговорност на касатора е
оплакването му, че в ЕФ не бил посочен срок и съд, пред който може да се
обжалва. Това е обстоятелство, което може да се въздига при спор за срочност на
подадената жалба, но само по себе не съставлява основание за отмяна на фиша.
Видно е, че наказаният не е бил ограничен по никакъв начин да подаде жалба пред
съд против акта, с който се ангажира неговата административно-наказателна
отговорност, същата е разгледана по същество от съда, има постановен съдебен
акт, вкл. същият се обжалва и пред горестояща съдебна инстанция. Това в
достатъчна степен е гаранция за правата, за които претендира в жалбата си
касаторът.
Следва да
се посочи, че касационната инстанция е ограничена да проконтролира въззивното
дело само въз основа на установените пред долната инстанция факти. Пред РС по
никакъв начин, че е навеждано фактическото твърдение, че не Т.К., а някой друг
на тази дата и по това време управлява въпросното МПС, собственост на търговско
дружество, чийто законен представител е именно г-н К., факт удостоверен пред
съда от страна на органа. Именно това лице, в качеството си на законен
представител на дружеството, чиято собственост на МПС следва да носи
административно-наказателна отговорност при нарушение на ЗДвП, което е
установено чрез АТТС. Ето защо направеното едва пред тази инстанция оплакване,
че не е спазена процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП и поради това следва
издадения ЕФ да се отмени на това основание, се явява неоснователно.
В
заключение следва да се обобщи, че релевантните факти за спора са изяснени в
пълнота, с допустими доказателствени средства и без да се нарушава правото на
защита на страната. Събраният доказателствен материал не опровергава нито един
от фактите от административното обвинение. Наложената санкция е изцяло
законосъобразно определена в твърд размер от 400 лв., наложена е на правилно
посоченото правно основание. Няма нито допуснати съществени процесуални нарушения,
нито неправилно приложение на закона при постановяване на решението от РС
Казанлък. Ето защо, правният извод на въззивния съд за доказаност
на процесното нарушение по ЗДвП и за законосъобразност на обжалвания ЕФ се
оказва правилно и законосъобразно изведен, което сочи и на правилност на
крайния правен извод за потвърждаване на жаления акт на ОДМВР Стара Загора.
Това налага и извод за неоснователност на касационната жалба, а жаленото
решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в законна
сила.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №182 от 25.06.2020г., постановено по анд №249/2020г. по описа на РС
Казанлък.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.