Решение по дело №122/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от И.Ю.П. ***, чрез * Ц.С. ***, против Решение № 268/13.12.2024г., постановено по АНД № 834/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Враца, с което е потвърдено НП № 550/26.08.2024 г., издадено от Директора на РДГ – Берковица. Със същото за нарушение на чл.257 ал. 1 т. 1 вр. чл.107 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с  чл. 50 ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, и на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на касационния жалбоподател  е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 300 лв.

В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а с него и оспореното наказателно постановление, както и приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като евентуалното нарушение съставлява маловажен случай. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В съдебното заседание касаторът И.П., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата и писменото становище от пълномощника. Твърди, че джипиеса му е дал точките, че е на линията, на границата на имота. Той проверил имота от другата страна. Не разбира от геодезични работи. Няма право да поставя граници, а се е съобразил със съществуващите граници на терена. От процесуалния представител на същия * Ц.С., преди с.з., е постъпило становище по хода на делото и същество на спора.

Ответникът, Директор на РДГ - Берковица, редовно призован, се представлява от *  М.Д., надлежно упълномощен, като същия излага становище за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на РС. Представя и писмени бележки в които излага доводи затова. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Враца дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно да бъде оставено в сила. Сочи, че е установено неизпълнение на задължение по чл.50 ал.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, като при това неизпълнение, неправилно е посочена границата с други собственици, при което е засегнат съседен имот. Правилно е приложен чл. 257 от ЗГ.

В настоящото производство не се представиха нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е Решение № 268/13.12.2024г., постановено по АНД № 834 по описа на Районен съд – Враца за 2024 г., с което е потвърдено НП № 550/26.08.2024 г., издадено от Директора на РДГ – Берковица.

С потвърденото от РС – Враца НП, на касационния жалбоподател И.П. за нарушение на чл.257 ал. 1 т. 1 вр. чл.107 от ЗГ/във вр. с  чл. 50 ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, и на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН  е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 300 лв. – затова, че като лице **, **, не е изпълнил задълженията си по чл. 50 ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011г., като е ограничил неправилно граничещата с други собственици страна на имот № 73712.171.36, отдел 199, подотдел „е“, землище ***, общ. ***, с контролна горска марка Б 0384, без да се с съобрази с граничните точки на имота и е засегната част от съседен имот № 43712.171.35, в който са отсечени 12 бр. дървета от дървесен вид цер и 2б бр. от благун, с обем по приложени сортиментни ведомости: цер 10 пл.куб.м. и благун 2 пл.куб.м. Нарушението е извършено на 23.02.2024г., СЗДП ТП ДГС-***, отдел 199, подотдел „е“, имот № 43712.171.35, землище ***, общ. ***, обл. ***.

РС-Враца е приел, че изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитвани свидетелите, присъствали при извършването на проверката, констатирали нарушението. Разпитан е и актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

При така установената фактическа обстановка правилно въззивния съд – РС-Враца е приел, че извършеното нарушение е доказано. АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е прието, че е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Обсъдил е неприложението на чл. 28 от ЗАНН. Затова е потвърдил оспореното НП и е осъдил И.П. да заплати  да РДГ-Берковица сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, РС-Враца, правилно е възприел фактическата обстановка,  подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Касационната инстанция не счита, че са налице и условията на чл. 28 ЗАНН за констатираното нарушение, като случая не би могъл да бъде определен като маловажни. Наложената глоба е в предвидения от закона минимум – 300 лева, поради което въпросът относно тяхното намаляване е безпредметно да бъде обсъждан.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдо-производствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Решението на районният съд е валидно - постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба. Въззивното решение е обосновано, няма нарушение на материалния закон, както и няма  допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – няма касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Няма основания за отмяна на обжалваното решение на РС-Враца, а с него и оспореното наказателно постановление, както и няма условия за  приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не съставлява маловажен случай.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП /Закон за правната помощ/, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, което следва да е равно на максимума посочен в чл. 27е от НЗПП, а именно 150 лв. /сто и петдесет лева/.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

Р Е Ш И:

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268/13.12.2024г., постановено по АНД № 834 по описа на Районен съд – Враца за 2024 г.

 ОСЪЖДА И.Ю.П. *** да заплати на РДГ - Берковица, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски по делото.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.