М О Т И В И
по НАХД №205/2019г.
по описа на Районен съд- гр.К., Н.О., 4 състав
В съда е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура- гр.К., с който е повдигнато обвинение срещу Г.Г.Г., ЕГН:**********,
за престъпление по чл.133, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК. Обвинението е за
това, че на 14.09.2018г., в овощна градина, намираща се в землището на община К., местност „Барганска курия“, е причинил по
непредпазливост тежка телесна повреда на пострадалия Н.И.Ч., ЕГН:**********,
изразяваща се в перфоративна рана, разрушаваща очния булб /ябълка/, с
размачкване на очните структури, с което е причинено загуба на зрението на
дясното око, чрез произвеждането на изстрел с пневматичен пистолет марка „Gamo- P- 88”, кал. 4.5 мм.
В хода по същество прокурорът поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като намира, че извършеното от Г. деяние
се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и от направеното признание по реда на чл.370, т.2 от НПК.
Пледира за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода от 6 мес., след
редукцията, с оглед на съдебното минало на подсъдимия.
Пострадалият Ч. е конституиран в
процеса в качествата си на частен обвинител и на граждански ищец по делото, като се представлява от повереник- адв.М.б.от АК-
гр.Ямбол. Предявен е граждански иск за сумата от 70 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на деянието, за обезщетяване на причинените от
процесното деяние неимуществени вреди, който е допуснат за общо разглеждане в
съдебния процес. Излагат се аргументи относно
основателността на гражданския иск, като се посочва, че с процесното деяние е причинена
тежка телесна травма, която се е отразила крайно негативно върху начина на
живот на пострадалото лице и е довела до неколкократни медицински интервенции.
Относно размера на наказанието частният обвинител се присъединява към
становището на държавния обвинител по делото.
Подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, като съдът с
протоколно определение от 07.10.2019г., по реда на чл.372, ал.4 от НПК, е приел
направеното самопризнание като кореспондиращо със събрания доказателствен
материал в досъдебната фаза.
Защитникът на подсъдимия адв.К.К. от БАК
в пледоарията си излага становище за подходящо за налагане на подсъдимия на
алтернативно предвиденото в съответната разпоредба на Особената част на НК
наказание пробация. Относно съединената за общо разглеждане гражданска
претенция моли съда да определи обезщетение по сраведливост.
В открито съдебно заседание
подсъдимият изразява съжаление за стореното.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.09.2018г. подсъдимият Герогиев,
заедно със свидетелите Д.А., Н.Ч., А.М.и Е.И. се
намирали в овощна градина, находяща се в землището на община К., местност „Барганска курия“, където извършвали
като общи работници селскостопанска работа по конструктивните елементи в
градината. В 15:00ч. свидетелите излезнали в кратка почивка и се събрали около
паркирания наблизо на вътрешен черен път лекотоварен автомобил- „Фолксваген“,
модел „Транспортер“. Подсъдимият Г. седнал на предната лява седалка на
превозното средство, като до него- на предната дясна седалка се намирал
свидетелят И.. Останалите свидетели стоейки прави се намирали от лявата страна
на превозното средство, на разстояние от около 1 м. от него. Разговаряли
помежду си, а свидетелят И. използвал функциите на мобилното си устройство. По
време на почивката подсъдимият Г. казал на висок глас, че огладнял и имал
кроасан в раницата си, която се намирала на задната седалка на лекотоварния
автомобил. Обърнал се назад, бръкнал в раницата си и се разтърсил из нея. От
същата извадил черен на цвят пистолет, с размер около 25- 30 см. Без да каже
нищо или да зареди оръжието го насочил с изпъната дясна ръка към лицето на
стоящия в близост до него Ч.. Цевта на оръжието се намирала на около 50 см. от
лицето на Ч.. Подсъдимият произвел изстрел с оръжието, натискайки спусъка му, с
което поразил окото на Ч.. Същият изпитал силна болка, загубил зрение, заобиколил
превозното средство и клекнал, държейки се за окото. Г. хвърлил оръжието на
земята и същото било изритано настрани от свидетеля А., братовчед на
подстрадалия. Свидетелят А. твърди, че е бил подстрекаван от подсъдимия Г. и
свидетеля И. да зарови оръжието в земята. Подсъдимият помогнал на Ч. да си промие
раната с вода. Ч. бил транспортиран от свидетеля Милчо Терзийванов
първо до лечебно заведение в гр.К.. Подаден е сигнал до органите на реда
от дежурен мл. фелдшер в ЦСНМП в гр.К.. Впоследсвие пострадалият бил
транспортиран от свидетеля А. до лечебно заведние в гр.Ямбол, а след това последователно
и до лечебни заведения в гр.Сливен и в гр.Пловдив. Подсъдимият, след деянието
си, изпаднал в нервна тревожност, седнал на земята и се разкайвал. Оръжието
било заровено в земята от свидетеля И., който го посочил на пристигналите на
местопрестъплението органи на реда. Предприети са действия по разследването от
компетентните органи.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимия Г., по чл.371, т.2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза и надлежно
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите Д.А., Н.Ч., А.М.- очевидци на престъплението, частично Е. И., свидетелите
К.я., С.К., Е. Б-, М.Т.и С.И., протокол за доброволно предаване на пневматичен
пистолет, протокол за оглед на веществени доказателства, съдебно- балистична
експертиза, допълнителна съдебно- балистична експертиза, съдебно- медицинска
експертиза, епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр.Пловдив,
съдебно- медицинско удостоверение, обясненията на подсъдимия Г.Г. и
свидетелство за съдимост.
Настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Подсъдимият Г.Г.Г. с деянието си е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.133, вр. чл.128,
ал.2, вр. ал.1 от НК. От ангажираните по делото доказателства следва да се приеме
за установено, че подсъдимият от обективна страна е осъществил инкриминираното
деяние, като на горепосочената дата е причинил тежка телесна повреда на пострадалия Ч., изразяваща се в
перфоративна рана, разрушаваща очния булб /ябълка/, с размачкване на очните
структури, с което е причинено загуба на зрението на дясното око. Телесното
увреждане е причинено чрез произвеждането на изстрел с еднозаряден пневматичен
пистолет марка „Gamo- P-
88”, кал. 4.5 мм., сериен №04- 4С- 023723- 01, който използва сгъстен въздух за стрелба и е
собственост на подсъдимия. Същият не представлява огнестрелно оръжие, подлежащо
на регистрация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Нагнетяването на оръжието
се извършва чрез пружинно- бутален механизъм, който се задейства чрез
издърпване /счупване/ на цвета, докато оръцието е на предпазител. Извод за
осъществяване на процесния престъпен състав от обективна страна може да бъде
изведен както от показанията на очевидците на престъплението- свидетелите Д А., А.М., Е. И., пострадалия Н.Ч., така и от тези на
останалите свидетели, разпитани в досъдебната фаза. В обясненията си
подсъдимият също потвърждава факта на причиняване на телесно увреждане на
пострадалия. Последното се установява и от приложените между кориците на делото
медицински документи и изготвената в досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза.
В настоящия случай следва да се
приеме, че подсъдимият е осъществил от субективна страна състава на инкриминираното
деяние. Непредпазливостта е втората основна форма на вината, предвидена в
наказателния закон, която е укорима в по- малка степен от умисъла. Единствено в
предвидените в НК случаи непредпазливите деяния се явяват наказуеми.
Разпоредбата на чл.133 от НК установява състав на непредпазливо резултатно
престъпление, с което се уврежда телесната неприкосновеност на гражданите.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното деяние е извършено при
престъпна самонадеяност от страна на подсъдимия. Последният е предвиждал
възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици от
поведението си, като е бил уверен, че ще ги избегне. Горният извод съдът
извежда от установените от съдебно- балистичната експертиза и допълнителната
такава обстоятелства, че пневматичното оръжие е технически изправно и разполага
с технически изправен предпазител. Дадено е заключение, че е невъзможно
произвеждането на изстрел с него при задействан предпазител. Проведено е
допълнително експертно изследване на пистолета при пускането му от височина от
50 см и от 100 см. при включен и при изключен предпазител, като се установява,
че оръжието не произвежда изстрел.
Очевидците на престъплението са две
групи. От една страна са свидетелите Д А., А.М. и пострадалия Н.Ч.,***, които
посочват, че при изваждане на пистолета от раницата, стояща на задната седалка
на паркираното лекотоварно МПС подсъдимият Г. го е насочил с изпъната дясна
ръка към лицето на пострадалия Ч. и е произвел изстрел с него. Kъм втората група от свидетелите- очевидци на деянието спада
свидетелят Е. И. ***. Последният посочва, че подсъдимият е подал пистолета на
пострадалия с дулото към Ч., държейки го в отворените си длани на двете си ръце,
като не е слагал съчма в оръжието и с включен предпазител. Твърди се, че при
подаването на оръжието, докато същото се намирало в ръцете на подсъдимия, самопроизвело
изстрел и ранило пострадалия. Посочва се, че преди подаването на оръжието
подсъдимият е произвел пробен изстрел към земята, като не е изстреляна сачма,
след което го заредил наново чрез счупването на цевта и го подал на
пострадалия. Същата теза се застъпва и от подсъдимия в дадените обяснения. Налице
е противоречие между свидетелите и относно темата на разговор между работниците
непосредствено преди деянието. Свидетелите от първата група твърдят, че темата
на разговора е била автомобили, а свидетелят И. и подсъдимия- оръжия.
Съдът намира, че не следва да дава
вяра на показанията на свидетеля от втората група. На първо място не може да се
открие обяснение за причината, поради която дулото на оръжието е сочело към
лицето на пострадалия при така описаната фактическа обстановка при подаването
на оръжието от подсъдимия на пострадалия. При описаната фактология неизяснен
остава и механизмът на произвеждане на изстрел от незаредено оръжие, с поставен
предпазител и държано легнало на отверените длани на дееца. По отношение на
обясненията на подсъдимия следва същите да се приемат за защитна теза. Съдът
кредитира изцяло показанията на първата група от горните свидетелите, като
намира свидетелските им показания за съответни на останалия по делото
доказателствен материал- извършената съдебно- балистична експертиза и
свидетелските показания на останалите свидетели и с оглед на горното ги взема
предвид при постановяването на присъдата си.
Съгласно тълкувателната практика на
ОСНК на ВКС, изискуемата от закона подкрепа на направеното самопризнанание от
приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява
с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и
пълна съответност на инкорпорираните чрез тях фактически данни. При наличието на
достатъчно доказателства, подкрепящи по несъмнен начин фактическите твърдения
на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при
самопризнание на подсъдимия са налице предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и провеждане на съкратено съдебно следствие.
С оглед спецификата на процесния
случай следва да се посочи, че не са установени мотиви от личен или друг
характер, от които да може да се изведе извод за умисъл при извършване на
деянието. Нито един от свидетелите по делото не посочва между подсъдимия и
пострадалия да е съществувал траен конфликт или да е настъпило някакво
влошаване на отношенията им непосредствено преди извършване на деянието. От
събраните по делото гласни доказателствени средства се установява
разтревоженото и объркано състояние на подсъдимия след извършване на деянието. Видно
от приложения протокол за оглед на веществени доказателства, /стр.37/, при
зареждане на пистолета без да се поставя сачма в него и натискане на предпазителя
с цел да блокира спусъка, при натискането на спусъка пистолетът произвежда
изстрел. За субективната страна на всяко деяние се съди от
предшестващите,
съпътстващите и последващите обективни
действия на неговия извършител. С оглед на горното не
може да се приеме, че деянието е извършено с евентуален умисъл, поради липсата на такива данни от
събраните доказателства. Евентуалният умисъл предполага съзнание за причинната
връзка между деянието и резултата от него.
При така описаната фактическа обстановка
следва да се приеме, че престъплението е извършено при съзнавана
непредпазливост като форма на вината. Подсъдимият е разполагал с техническо
изправно пневматично оръжие, което немотивирано е насочил към пострадалия и е
произвел изстрел с него чрез натискането на спусъка му. Деецът е предвиждал
вероятното настъпване на общественоопасните последици, като е подценявал
опасността от насочването на оръжие към друг човек. Увереността на дееца, че
общественоопасните последици не ще настъпят от поведението му не е
съответствала на действителното състояние на нещата относно наличето на
проектил в цевта, респ. сработването на предпазителя на оръжието. С оглед на
липсата на установен мотив или подбуди за дееца, времето и мястото на
извършване на престъплението, присъствието на няколко очевидци на деянието и
липсата на доказателства за целенасочено умишлено причиняване на
общественопасния резултат деянието на подсъдимия следва да се приеме за извършено
при престъпна самонадеяност като форма на вината, съобразно правната
квалификация по внесения обвинителен акт. Безмотивно умишлено деяние не може да
съществува, поради невъзможността за сформиране на престъпна цел, която да
предопределя субективното начало в поведението на дееца, съгласно практиката на
върховната съдебна инстанция.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.133, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една година или пробация.
Съгласно императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК в рамките на установените в особената част размери на
санкцията, като се отчетат смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. На
основание чл.58, ал.4 от НК е възможно алтернативното прилагане на чл.55 от НК,
когато това е по- благоприятно за подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието
за процесното деяние съдът отчете, че е налице смекчаващо отговорността
обстоятелство. Същото се изразява в направените от подсъдимия самопризнания,
съдействащи за разкриване на обективната истина по делото и разкаянието за
извършеното. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства, чрез които се постига
превес в полза на втория вид релевантни обстоятелства, като обремененото
съдебно минало на подсъдимия за умишлени деяния, насочени срещу правото на
собственост. Към датата на извършване на процесното деяние подсъдимият не е
изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Изключителни отегчаващи
вината на подсъдимото лице обстоятелства представляват спецификите на начина на
извършване на деянието, а именно немотивираното насочване на пневматично оръжие
към лицето на другиго и произвеждането на изстрел с него чрез натискане на
пусковата скоба, времето на извършване на деянието- по време на почивка при работен
процес и мястото на извършване на престъплението- в овощна градина, отдалечена
от населени места. При индивидуализация на наказанието следва да бъде взета
предвид и характера на нанесената телесна повреда на пострадалия, която се
изразява в ослепяването на пострадалия с дясното му око, чрез разрушване на
очните струкрути и наличието на непремахнат метален проектил в окото. Към
момента на извършване на престъплението пострадалият е бил на възраст от 23
год. С оглед на горното съдът намира, че алтернативното предвидено в
приложимата санкция наказание пробация се явява неподходящо в процесния случай.
С деянието си подсъдимият е причинил тежка телесна повреда, поради което следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода. Относно размера на същото съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено в размер от 9 мес., като съгласно
разпоредбата на чл.58а от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от
6 мес. лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
общ режим. Съдебният състав достигна до извод, че с определяне на наказанието
„лишаване от свобода” за посочения срок в най- пълна степен ще бъдат постигнати
предвидените в чл.36 от НК цели. В случая не са налице основанията за
приложение на института на „условното осъждане” спрямо Г., с оглед на съдебното
му минало и предходно налагани наказания за престъпления, насочени срещу
правото на собственост.
Относно гражданския иск за неимуществени
вреди:
Предявеният граждански иск е допустим, с оглед на обстоятелството,
че настъпилите вреди са съставомерни и имат за източник деянието на подсъдимия,
което е предмет на обвинението в настоящия съдебен процес. Извършеното
престъпление е основание за ангажирането както на наказателната, така и на
гражданската отговорност на дееца за причинените с него имуществени вреди. В
закона е установена забрана да се увреждат чужди материални блага, като при нарушаването
й се дължи от деликвента обезвреда за сторените вредите. При телесните
увреждания, при които не е настъпила смърт, пострадалият е активнолегитимиран
да предяви акцесорна гражданска претенция. На основание разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Преценката за размера, до който следва да бъде уважен
гражданският иск е всякога конкретна, като се изхожда от доказателствения
материал по делото.
В процесния случай подсъдимият е
причинил на пострадалото лице тежка телесна
повреда, изразяваща се в травматично
увреждане на очния булб (ябълка) на дясното око, чрез размачкване на очните
структури, причинено от чуждо тяло- сачмен проектил, довело до трайна загуба на
зрението с него. От медицинските документи, приложени по делото- епикриза,
издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр.Пловдив, съдебно- медицинско
удостоверение, съдебно- медицинската експертиза, изготвена по писмени данни в
досъдебната фаза се установяват вида и характера на причинената телесна травма,
отговаряща на начина на извършване на процесното деяние. Описани са проведените
действия по лечение на пострадалия, включително и оперативна интервенция в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр.Пловдив по ревизия на раната, репозиция на ириса
на окото и зашиване на раната. Към момента на съставяне на горните документи се
утановява наличие на чуждо тяло с метална плътност в областта на очната ябълка
на дясното око.
Съдът като взе предвид вида и
характера на телесното увреждане, претърпените от пострадалото лице болки и
страдания намира, че предявеният граждански иск се явява частично основателен.
С деянието си подсъдимият е причинил неимуществени вреди в значителна степен на
пострадалия, които следва да бъдат възстановени. Пострадалият е в млада
възраст, роден на ***г., като е претърпял негативни емоционални изживявания
както вследствие на нанесеното телесно увреждане, така и от последващото
оперативно лечение. С оглед на горното на обезщетяване подлежат вредите с
неимуществен хракатер както от загубата на зрението на дясното око на пострадалия,
така и неудобствата от проведеното лечение на причиненото телесно увреждане,
доколкото може да се приеме същото за приключило с оглед наличието на чуждо
тяло в дясното око на пострадалия Ч.. С оглед на характера на причиненото
увреждане и бъдещите последици за здравословното състояние на пострадалото лице,
съдът намери, че справедливото обезщетение възлиза на 35 000 лв. Посоченият
размер е в състояние справедливо да обезщети болките и страданията на гражданския ищец, причинени му от
виновното и противоправно поведение на подсъдимия. С оглед на принципа на
справедливост, намиращ приложение в настоящи случай, съдът приема, че сумата от
35 000 лв. се явява достатъчно обезщетение, поради което следва да уважи до
този размер предявения граждански иск. За разликата до пълния му предявен
размер от 70 000 лв. гражданският иск се явява неоснователен.
Относно разноските:
Върху присъдения размер на
обезщетението подсъдимия следва да заплати на гражданския
ищец сума от 1 250 лв., представляваща съответна част от сторените разноски за
адвокатско възнаграждние в съдебната и в досъдената фаза от общо 2 500 лв.,
съобразно преедставени договори за правна защита и съдействие, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането- 14.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на РС- гр.К. сумата от 1 400 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По аргумент от противното от
разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК и с оглед на повдигнаното обвинение
за неумишлено престъпление пневматичното оръжие, послужило за извършването на
престъпление не подлежи на отнемане в полза на държавата и следва да бъде
върнато на собственика му.
По изложените съображения съдът
постанови своето решение.
Районен съдия: