Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 14.07.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 135 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.2а, б.”б” във вр. с
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от В.С.К., ЕГН ********** *** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
№22-1139-000069/06.04.2022г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Кюстендил. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Жалбоподателят
твърди, че прекратената регистрация касае МПС – семейна имуществена общност на
него и съпругата му Г. А. К., която е правоспособен водач на МПС. Сочи, че от
брака си имат родено дете Георги, който е със 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, пожизнено. Детето е поставено под пълно
запрещение, т.к. не може да ръководи постъпките си и всяка сутрин родителите го
возят с автомобила на училище, а след това и на допълнителна занималня. Обяснява,
че детето е свикнало да се вози с автомобила и не желае да се качва в такси. От
тук прави извод, че лишавайки съпругата от възможността да вози детето до
специализираните занимания, детето се лишава от възможността да му бъде
оказвана професионална помощ. Моли за отмяна на заповедта за да може МПС да се
ползва от другия собственик.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Лишаването на съпругата от ползване на автомобила се преценява като
дискриминационна мярка спрямо нея. Намира за достатъчно отнетото СУМПС на
жалбоподателя с друга заповед за ПАМ, която не е обжалвал, а образуваното
наказателно производство за деянието е приключило със споразумение на
20.04.2022г. по н.о.х.д.№459/2022г. по описа на РС – Кюстендил.
Ответният началник на група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВ –
Кюстендил не изразява становище по жалбата. Становището на началник на сектора
към съпроводително писмо УРИ 113900-3134/16.09.2022г. /вх.№2081/17.05.2022г. по
описа на съда/ изхожда от ненадлежна страна по спора, поради което съдът не го
обсъжда.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
С процесната заповед за прилагане на ПАМ №22-1139-000069/06.04.2022г.,
издадена от С.В.К.на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Кюстендил, упълномощен със заповед №277з-1046/30.06.20217г., на основание
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Заповедта е издадена на основание
АУАН №GA600121/06.04.2022г., съставен от Р.В.С.на длъжност
мл.автоконтрольор към сектора. От фактическата страна на спора издателят на заповедта
е приел, че на 06.04.2022г. около 20.30 часа в гр.Кюстендил по ул.“Овощарска“
при учебен център „Тандем“ в посока от ул.“Дондуков“ към ул.“Цар Освободител“
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 320И с ДКН КН **** ВР след употреба на алкохол. Употребата е установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №АRDМ
– 0266 в 20:33:35 часа, чиято индикаторна скала отчела 1.46 промила в издишания
от водача въздух. Водачът имал мирис на алкохол и заявил, че е изпил около 1л
бира. Издаден е ТМИ №094776, като водачът приел показанията на уреда и не
пожелал да даде кръв за медицинско изследване. Водачът бил сам в автомобила.
Нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Отнети са СРМПС и 2бр.
регистрационни табели.
Заповедта е връчена на адресата на 12.04.2022г., а жалбата е
подадена в съда на 26.04.2022г.
С посочената в оспорения акт заповед №277з-1046/30.06.2017г.
директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил длъжностни лица от дирекцията да
издават заповеди по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.2 е началник на сектор
„Пътна полиция“, а по т.1.3 - началници на групи в сектора.
Издадения АУАН серия GA №600121/06.04.2022г. от младши автоконтрольор Р.В.С.обективира
идентичното административно нарушение. Същият е връчен на нарушителя на
06.04.2022г. Върху него е отбелязана резолюция от 07.04.2022г. на ответния
орган за прекратяване на административнонаказателното производство на основание
чл.33, ал.2 от ЗАНН, т.к. деянието е наказуемо като престъпление по НК. Съгласно
изявленията на пълномощника на жалбоподателя в с.з., наказателната отговорност
на дееца е реализирана посредством сключено споразумение по н.о.х.д.№459/2022г.
по описа на РС – Кюстендил.
Към съставения срещу дееца АУАН е издаден талон за
изследване №094776 от 06.04.2022г. от свидетеля по АУАН К.Й.Б. на длъжност
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Талонът е
връчен на дееца, който собственоръчно е записал изявление, че приема
показанията на уреда и не желае да дава кръв за медицинско изследване.
По случая актосъставителят е изготвил ДЗ УРИ 1910 ЗМ –
221/06.04.2022г. до началник сектор „Пътна полиция“ с описание на фактическата
обстановка по нарушението. В ДЗ се сочи, че след издаване на талона за
медицинско изследване, водачът е съпроводен лично до ЦСМП – Кюстендил за
освидетелстване и задържане за срок от 24 часа, за което е уведомен
разследващия полицай.
От справка за нарушител се потвърждава издадения срещу дееца
АУАН от 06.04.2022г. с резолюцията на органа и издадената въз основа на него
процесна заповед за ПАМ. Отделно от това, въз основа на АУАН е издадена още
една заповед за прилагане на ПАМ с №22-1139-000068/06.04.2022г., с която на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена мярката „временно отнемане на
СУМПС“ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Техническото средство – анализатор на алкохол в дъха на
водача е преминало последваща проверка на 22.11.2021г., а разпечатката от
паметта му установява достоверността на данните в оспорената заповед относно
датата и часа на измерването, вида и номера на средството за измерване и отчетения
резултат.
Съгласно заповед №277з-682/30.03.2022г. на ВПД директор на
ОДМВР – Кюстендил, на основание чл.43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР и чл.33, ал.1 от
Правилника за устройството и дейността на МВР във връзка с ползването на платен
годишен отпуск от началник сектор „Пътна полиция“ за времето от 04.04.2022г. до
15.04.2022г., разрешен от началник отдел „Охранителна полиция“ на основание
заявление рег.№1139р-1326/28.03.2022г., издателят на оспорената заповед е
определен за заместник на началника сектор „Пътна полиция“ за посочения период,
като осъществява всички негови правомощия, произтичащи от заеманата длъжност.
В хода на съдебното производство съдът е приобщил
представени от жалбоподателя писмени доказателства, от които се установява, че
жалбоподателят и Г. А. К. са сключили граждански брак на 13.12.2003г., от брака
е родено детето Г.В.К. на 13.03.2004г., който с решение №260197/01.07.2021г. по
гр.д.№459/2020г. по описа на ОС – Кюстендил е поставен под пълно запрещение
поради заболяването му с диагноза: Детски аутизъм – много тежка форма с
недоразвита експресивна реч, хиперактивно поведение с агресия и автоагрегия,
неизградена автономност и социална ретардация на ниво умерена умствена
изостаналост. Поради заболяването детето е с призната 100% т.н.р. с чужда помощ
по ЕР №0661/25.03.2020г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола
Василиев“ АД – гр.Кюстендил с дата на инвалидността 13.03.2006г. Решението на
ТЕЛК е влязло в сила на 23.04.2020г. Г. А. К. има СУМПС от категория А,М, В1 и
В. Посочения в оспорената заповед автомобил се води на името на жалбоподателя
по Свидетелството за регистрация част I, считано
от 17.04.2018г., когато е придобит въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен между „АУТО.2013“ ЕООД – гр.Кюстендил и К..
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя
като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока
по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено
длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от
осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР – Кюстендил. Делегацията е надлежно отразена в оспорената заповед.
Представената заповед №277з-682/30.03.2022г. от ВПД директора на ОДМВР –
Кюстендил за заместване на началника на сектор „Пътна полиция“ от ответника не
влияе върху компетентността на последния. Издавайки заповедта, ответникът е
действал в лично качество като орган с възложена компетентност по осъществената
със заповед №277з-1046/30.06.2017г. делегация, а не като заместник на органа по
заповедта за заместване.
По формата на акта:
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК относно наименованието на органа-издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с
фактическите основания за неговото формиране.
По процедурата:
Заповедта е издадена при спазване на общите правила по чл.35
и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая
при служебно събрани от органа доказателства, установяващи противоправното
деяние. Нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е надлежно установено чрез
съставения от компетентни органи АУАН срещу дееца, който е редовно връчен на
адресата. Съставен е и предвидения в чл.3, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ, бр.61/28.07.2017г., изм./ талон
за изследване. АУАН и талонът имат съдържанието по чл.6, ал.2 от Наредбата.
АУАН съдържа и реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Вписаният от водача отказ за
медицинско изследване в талона по правилото на чл.6, ал.4 от Наредбата води до
ангажиране на отговорността въз основа на отчетените показания от техническото
средство, както правилно е процедирал органа при издаване на процесната заповед.
Писмените доказателства по преписката са в годен документален вид. Същите не се
оспорват от жалбоподателя. Спазена е процедурата по общата норма на чл.23 от ЗАНН във връзка с приложимите специални правила на ЗДвП и Наредбата.
По материалния закон:
Заповедта е издадена при
спазване на материалния закон. Нейното съдържание възпроизвежда съдържанието на
връчения на дееца АУАН. В рамките на съдебното производство по делото не е
оборена презумтивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Отделно от това, приложените доказателства относно годността на
техническото средство, измерения с него резултат и съдържанието на талона за
изследване потвърждават извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Установи се, че на датата 06.04.2022г. на посоченото в заповедта
място и време жалбоподателят е управлявал описаното МПС – лек автомобил, негово
притежание след употреба на алкохол в концентрация от 1.46 промила. Посочените
фактически данни осъществяват материалноправните предпоставки за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. К. като собственик на МПС е управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. При тези данни е дължимо
прекратяване на регистрацията на ППС. Правомощието на органа за прекратяване на
регистрацията е упражнено при условията на обвързана компетентност. Това ще
рече, че органът няма право на преценка дали да приложи ПАМ. Осъществени
елементи от обективната страна на деянието го задължават да издаде заповедта.
Срокът за налагане на ПАМ е минималния такъв от 6 месеца, поради което е спазен
и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения за
незаконосъобразност на акта.
Доказателства установяват, че прекратената регистрация е по
отношение на МПС в режим на съпружеска имуществена общност между жалбоподателя
и Г. А. К., която е правоспособен водач. Това обстоятелство обаче не води до
отпадане на материалноправното основание за издаване на заповедта, респ. до
нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. От една страна, по арг.
от чл.26, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК жалбоподателят не може да
предявява чужди права пред съд и да иска отмяна на заповедта, релевирайки
доводи за нарушено право на другия съсобственик на МПС. От друга страна,
обстоятелството, че друго лице е съсобственик на МПС, чиято регистрация е
прекратена, не изключва възможността за прилагане на ПАМ, т.к. законодателят не
е предвидил изискване автомобилът да е изключителна собственост на лицето,
което го управлява. Съгласно чл.21 от СК, вещите, придобити по време на брака
принадлежат общо на двамата съпрузи. По см. на чл.24, ал.2 от СК управлението
на общото имущество може да се извършва от всеки от съпрузите. Управлението /в
смисъл на поставянето в движение/ на семейното МПС е начин на ползване на
общото имущество. С оглед на това, породените от този начин на ползване на
семейното имущество правни последици от единия от съпрузите поражда правни
последици и за другия съпруг. Законодателят приема, че ПАМ ще бъде осъществена
чрез забрана за ползване на вещта, без да придава значение на това съсобствена
ли е тази вещ или не и осъществил ли е другия собственик визираното в чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП неправомерно поведение. С оглед на това, приложената ПАМ не
е непропорционална или дискриминационна спрямо Г. А. К.. Неблагоприятните
правни последици К. е длъжна да понесе по силата на режима на семейна
имуществена общност, в който се намира автомобила и неправомерното поведение на
другия собственик. Правният ефект от наложената ПАМ за съсобственика на МПС,
който не е нейн адресат, е опосреден и предизвикан от поведението на другия
съсобственик, несъобразено със задължението му да не препятства упражняването
на правата върху общата вещ от останалите собственици. Това ще рече, че каквито
и неблагоприятни последици да настъпят за другия съсобственик, то те се уреждат
на плоскостта на гражданските правоотношения. В този смисъл ирелевантни са
доводи за притежаваната от К. правоспособност за управление на МПС и
твърденията за лишаване от ползването на автомобила. Оспорената ПАМ е израз на
държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след
употреба на алкохол и за осигуряване безопасността на движението, което е
обществено значима цел. Тази цел надхвърля по значимост частните интереси на
съсобственика на МПС. Това означава, че семейната имуществена общност по
отношение на МПС не е основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Не
такова основание е и необходимостта от превозване на детето поради неговото
увреждане с МПС. Това превозване не е единствено възможно с посоченото в
заповедта МПС. Евентуалните неудобства в ежедневието на семейството на дееца не
са правнозначими по отношение материалната законосъобразност на мярката и
нейната цел. Мярката по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП няма санкционен характер. С
нея се реализира диспозицията на правната норма. Мярката се прилага превантивно,
незабавно и задължително при настъпилите материалноправни условия за това.
Преследваната от законодателя цел и наложената от органа мярка в минималния
срок определя същата като съразмерна по см. на чл.6 от АПК.
Наложената друга ПАМ по чл.172, т.1, б.“б“ от ЗДвП и
осъждането на дееца по наказателен ред за същото деяние не водят до отпадане на
основанията за прилагане на оспорената по делото ПАМ. Наказването на дееца по
наказателен ред, включително лишаване от правото да управлява МПС, е израз на осъществената
наказателна отговорност, каквато не е целта на оспорената по настоящето дело
ПАМ. Отнемането на СУМПС по другата ПАМ е преустановено след реализиране на
наказателната отговорност, но това отнемане е осъществено при наличие на
самостоятелни материалноправни основания по регламентацията на чл.171 от ЗДвП. Законодателната
техника за налагане на различни ПАМ за едно и също нарушение в зависимост от
качеството на дееца /водач или собственик на МПС/ представлява израз на
засилената регулация на засегнатите обществени отношения с оглед преследваната
правнозначима цел – безопасността на движението по пътищата.
Изложените доводи определят и съответствието на заповедта с
целта на закона.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли
оспорването в жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на В.С.К. /с посочени лични данни/ срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1139-000069/06.04.2022г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.
На основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: