№ 1230
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501132 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД- гр.София,
представлявано от ИД Л.Д., действащо чрез юриск. В.Ц., със съдебен адрес:
гр....................................... против Определение № 2053/ 24.02.2022г.
постановено по гр.д.№ 1867/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
което e върната исковата молба вх.№10559/ 09.02.2022г. на жалбоподателя
против И.Г.К. като недопустима и прекратено производството по делото. По
изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение и даване на указания за продължаване на исковото производство
по предявените от жалбоподателя установителни искове по чл.422, ал.1 и сл.
ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с изложеното в частната жалба, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното определение по образуваното гражданско дело в производство
по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК от жалбоподателя като ищец
исковият съд е приел, че в заповедното производство не са били налице
предпоставките за даване на указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК/ в редакция
след изменението с ДВ бр.100 от 2019г.. След изменението, разпоредбата
предвижда, че се дават указаният за иск, когато заповедта за изпълнение е
1
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. Прието е, че в настоящия случай не е налице втората
кумулативна предвидена предпоставка, тъй като във върнатото съобщение и
залепено уведомление на адреса няма отразяване в тази насока. С оглед на
това исковата молба е върната на основание чл.130 ГПК, а производството по
делото е прекратено. Извършено е позоваване на разясненията на т.10а на ТР
№4/ 2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС , като е прието посочването, че
съдът разглеждащ иска по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК извършва
самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /
подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.Прието е, че тези разяснения са приложими и в
настоящия случай, тъй като след изменението на разпоредбата в края на
2017г. и след това в края на 2019г., преценката за редовността на връчването
по чл.47, ал.5 ГПК със събрани сведения, че длъжникът не живее на адреса,
обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия
начин, както и преценката за наличието на възражение по чл.414 ГПК.
С частната жалба жалбоподателят се обосновава, че с т.10а на ТР №4/ 2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът , разглеждащ иска за
съществуване на вземането, извършва проверка за наличието на възражение
на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за
подаването му пред съда по заповедното производство. В този смисъл се
възразява, че ВКС не дава компетентност на съда, разглеждащ иска за
съществуване на вземането, да прави проверка на всички процесуални
действия, извършени както от страните, така и от съда в заповедното
производство. Напротив, в т.10а от тълкувателното решение изрично е
посочено кои действия подлежат на самостоятелна проверка / преценка от
съда, разглеждащ иска за съществуване на вземането. Формулира се също
възражението, че съдът разглеждащ иска за съществуване на вземането, не
може да проверява предприетите процесуални действия от равен на него съд
и да ги „ревизира“.
Жалбата се намира за основателна.
2
Видно от комплектованото по заповедното производство ч. гр. д.№ 11132/
21г. по описа на ПРС – ХIII гр. с. съобщението за издадената ЗИ по чл.410
ГПК е изпратено на удостоверения чрез служебна справка от НБД настоящ и
постоянен адрес на длъжника / л.47/, на който адрес са извършени три
посещения с интервал от една седмица между всяко от тях в периода от 27.07.
– 30.08.2021г., след което връчителят е удостоверил невъзможността лицето
да бъде намерено / открито/. В продължение на един месец. Извършено е
търсене и по месторабота на лицето след служебна справка на трудови
договори, на който адрес е било извършено посещение на 10.10.2021г., но не е
бил открит афиширан офис, знаци или табели на фирмата, както и служители,
които да получат съобщението. С оглед на това е разпоредено залепване на
уведомление по реда на чл.47 ГПК на настоящия и постоянен адрес, след
изпълнението на които са дадени указания на заявителя по чл.415, ал.1, т. 2
ГПК. При така извършените процесуални действия е приложено правилото по
чл.47, пр. I ГПК при спазване на процедурното изискване на чл.47, ал.1 пр. III
ГПК относно удостоверяване невъзможността лицето да бъде намерено от
връчителя. Съобразно чл.47, ал.1, пр.IV ГПК това правило не се прилага в
случаите, когато връчителят при посещенията на адреса на търсеното лице е
събрал /получил/ данни, че ответникът не живее на адреса, което
удостоверява след справка от управителя на етажната собственост, на кмета
на съответното населено място или по друг начин с посочване на източника
на тези данни в съобщението, какъвто случай не се намира да е налице по
настоящото дело. С оглед на това се приема, че е налице редовно проведена
процедура за връчване на уведомлението при предпоставките на чл.47, ал.1,
пр. I - III ГПК. Принципно се приема приложимостта на т.10а на ТР №4/
2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в исковото производство относно
проверка на основните предпоставки за допустимостта на предявения
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с наличието на подадено в
срок възражение по чл.414 ГПК, както и относно идентичността на страните и
предмета на предявения иск със заявлението по чл.410 ГПК. В конкретния
случай в исковото производство е налице идентична възможност за проверка
на редовността на извършваното връчване на търсеното лице на
удостоверения от НБД настоящ и постоянен адрес в процедурата по размяна
на книжата между страните, поради което постановеното прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на предявения иск след
3
надлежно проведената процедура по чл.47, ал. 1 ГПК от заповедния съд, се
намира за преждевременно.
По така изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да се отмени, като делото се върне на исковия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2053/ 24.02.2022г. постановено по гр. д.№ 1867/
2022г. по описа на ПРС – ХVIII гр. с. И
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4