Решение по дело №7760/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22078
Дата: 5 декември 2024 г. (в сила от 5 декември 2024 г.)
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110107760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22078
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110107760 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *****************, ЕИК *********, срещу ответника
*********************, ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки за сумата от 5 000 GBP (пет
хиляди британски лири), равняващи се на 12 791,20 лева (дванадесет хиляди
седемстотин деветдесет и един лева и 20 стотинки) по фиксинга на ***,
представляваща обезщетение по договор за международен автомобилен транспорт на
10.07.2023 г. и чл. 12 от общите условия към договора за наложената и платена от
ищеца такса за освобождаване на товарната композиция(влекач и ремарке), сумата от
195 GBP (сто деветдесет и пет британски лири), равняващи се на 455,38 лева
(четиристотин петдесет и пет лева и 38 стотинки) по фиксинга на ***, представляваща
обезщетение по договор за международен автомобилен транспорт на 10.07.2023 г. и
чл. 12 от общите условия към договора за заплатената такса за освобождаване на
задържана от граничните власти на В. стока, и сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение по договор за международен автомобилен транспорт на
10.07.2023 г. и чл. 12 от общите условия към договора за заплатеното на
************* възнаграждение за транспорт във В. на задържаната стока до склад на
ищеца, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
12.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът *****************, ЕИК *********, твърди, че на 10.07.2023 г.
ответникът му възложил чрез заявка по имейл извършването на международен превоз
на стоки от Б. до В. и на митническо представителство по внос и износ. Заявката била
потвърдена писмено от ищеца, с което сключили договор за международен
автомобилен транспорт на 10.07.2023 г. и извършване на митническо представителство
по внос и износ по релация Б. – В. на 13 броя пратки на европалети, 2600 кг, 5,20
линейни метра. Съгласно чл. 12 от общите условия на ***************, посочени в
потвърждението за сключване на договора, в случай че е наложена глоба или са
1
възникнали разходи, вследствие на причина, за която отговаря изпращачът всички
разходи се покриват изцяло от него. От своя страна ищецът превъзложил
извършването на транспорта на **************. Твърди, че при извършване на
превоза на 23.07.2023 г. на пристанище *****, В. била извършена проверка на камиона,
при която било установено наличие на скрити цигари в опаковката на превозваната
стока с цел на нелегалното им внасяне на територията на В., поради което английските
власти съставили протокол, по силата на което задържали товарната композиция
(влекач и ремарке) за един месец и превозваната стока. Сочи, че на 04.08.2023 г., след
задържането на стоката, ищецът е възложил на ************* извършването на
превоз на стоките от граничните власти до групажен склад на ищеца, за което платил
възнаграждение в размер на 1000 лв. чрез прихващане. За освобождаване на товарната
композиция ищецът сочи да е изплатил такса в размер на 5000 GBP, за което изпратил
до ответника писмо на 15.11.2023 г. За освобождаване на задържаната стока ищецът
твърди, че е заплатил 195 британски лири, а за транспорт във В. заплатил 1000 лева.
На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1, § 1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки вр. чл. 367 ТЗ, изпращачът дължи обезщетение на
превозвача за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни,
вписани в товарителницата.Твърди, че на 26.07.2023 г. е изпратил протестно писмо до
ответника, с което уведомил последния, че е отговорен за всички претърпени вреди.
Претендира от ответника заплащане на претърпените имуществени вреди. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********************, ЕИК *********,
редовно уведомен на 09.07.2024 г., депозира отговор на исковата молба, не прави
доказателствени искания или възражения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1,
§ 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. С
протоколно определение от 19.11.2024 г. съдът е приел, че са налице визираните в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
са е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в тяхно отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 ГПК, на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК
решението не се мотивира. Исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищците съдебни разноски. Ищецът
претендира разноски както за обезпечителното производство, така и за исковото
производство пред СРС. С т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора, с оглед крайният му изход. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков
2
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Претенцията следва да бъде уважена за държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение в рамките на обезпечителното производство и исковото производство
пред СРС, както следва: в размер на 2020 лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение, платено по банков път съгласно приложени договор за правна защита
, фактура и платежен документ за обезпечителното производство, както и сумата в
размер на 4216,40 лева – представляваща разноски за държавна такса, преводи на
документи от чужд език и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита, фактура и платежен документ за исковото производство пред СРС. Не
следва да се присъждат с акта по същество разноски в общ размер на 487,95 лева за
изпълнителното производство. Съгласно съдебна практика на ВКС, разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
и/или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ представляват разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл са Определение
№ 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по чт.д. № 648/2011 г. , Определение № 876 от
02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 г. и Определение № 336/21.07.2016 г. по
ч.т.д .№ 874/2016 г.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********************************, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки да заплати на *****************, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ******************************** сумата от 5 000 GBP (пет
хиляди британски лири), равняващи се на 12 791,20 лева (дванадесет хиляди
седемстотин деветдесет и един лева и 20 стотинки) по фиксинга на ***,
представляваща обезщетение по договор за международен автомобилен транспорт на
10.07.2023 г. и чл. 12 от общите условия към договора за наложената и платена от
ищеца такса за освобождаване на товарната композиция(влекач и ремарке), сумата от
195 GBP (сто деветдесет и пет британски лири), равняващи се на 455,38 лева
(четиристотин петдесет и пет лева и 38 стотинки) по фиксинга на ***,
представляваща обезщетение по договор за международен автомобилен транспорт на
10.07.2023 г. и чл. 12 от общите условия към договора за заплатената такса за
освобождаване на задържана от граничните власти на В. стока, и сумата от 1000 лв.
(хиляда лева), представляваща обезщетение по договор за международен
автомобилен транспорт на 10.07.2023 г. и чл. 12 от общите условия към договора за
заплатеното на ************* възнаграждение за транспорт във В. на задържаната
стока до склад на ищеца, ведно със законна лихва за забава върху горепосочените суми
от датата на подаване на исковата молба 12.02.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА *********************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на *****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******************************** да заплати разноски в размер на
2020 лева ( две хиляди и двадесет лева) за обезпечителното производство по ч.гр.д. №
3196/24 г. на СРС и 4216,50 лева (четири хиляди двеста и шестнадесет лева и 50
3
стотинки)– разноски за исковото производство пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено,
може да поиска неговата отмяна пред Софийски градски съд на основанията, посочени
в чл. 240, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4